София. Църквата почита свети Стефан - смятан за един от

София. Църквата уважава свети Стефан - считан за един от първите мъченици на християнската религия и един от седемте възпитаници на Исус Христос, определени след възкресението му. Житието му споделя, че обезпокоени от възходящият брой вярващи, юдеите оклеветили светията, че ругатни Бога и по този метод го осъдили. В Йосафатова котловина разярена навалица го пребила до гибел с камъни. Въпреки ужасното дело, малко преди да съобщи Богу дух, свети Стефан се помолил „ Господи, не им зачитай този грях ”, споделя още житието на светията. През V век част от мощите му са открити посредством привидение, което получил един духовник и сложени в Сионския храм в Йерусалим.
Смята се, че денят на светията е последния християнски празник, а дедите ни вярвали, че с този ден се затваря и кръга на остарялата година.
По традиция младото фамилията отива на посетители на кумовете, кръстниците или родителите си, а на трапезата се хапват месни ястия. Традиционно се подготвя свинско с кисело зеле или баница с месо. От Стефановден до Йордановден се съблюдават обичаите, присъщи за Мръсните дни - дамите не трябва да метат, мият косите си, перат, не се вършат венчавки, кръщенета, опела.
На места в Средна и Северна България, вместо на 31 декември, точно на Стефановден се спазвал обичая ладуване. Всички моми за женене вършат китки и привързват към тях пръстен или различен персонален предмет, след това го топват в менче, цялостно с мълчана вода, което се покрива с алено покривало. На другия ден мома, облечена като младоженка, вади една по една китките и до момента в който другите пеят заклинателни песни (ладанки), предвещава кой за какъв момък ще се омъжи.
Името Стефан значи венец. Имен ден имат всички с имена: Стефан, Стефка, Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Стойчо, Стоимен.