София. Страните от Западните Балкани трябва да изминат своя път

София. Страните от Западните Балкани би трябвало да изминат своя път към Европейски Съюз, като редом с това се обезпечи и тяхната транспортна съгласуваност, с цел да имат почтено място и бъдеще в обединена Европа. На Балканите им трябват съвременни, нови летища, интермодални пристанища, железопътна инфраструктура и пътища. Това е, което се чака от нас и за което би трябвало да търсим разнообразни благоприятни условия за финансиране, като по всеки един от тези значими инфраструктурни планове може да стартира работа незабавно. Това съобщи министърът на районното развиване и благоустройството Николай Нанков по време на панела „ Транспортна съгласуваност на Западните Балкани – разговор с евентуални донори и сътрудници “ в границите на днешната Среща на върха Западни Балкани – Европейски Съюз, оповестиха от пресцентъра на министерството .
Пред участниците в нея министърът показа предпочитаните за района планове и акцентира, че интермодалният кулоар номер 8 е жизненоважен като директна връзка сред Адриатика и Черно море. Той уточни, че на територията на страната ни през идващите четири до пет години би трябвало да се акцентира на строителството на оставащите за доизграждане 80 км от границата с Република Македония до Автомагистрала „ Струма “. Около 400 млн. евро е дефицитът за сектора, за който няма обезпечен запас по линия на европейската взаимност и ще се разчита на лични средства и на поддръжката на интернационалните финансови институции, уточни Николай Нанков.
Разглеждаме картината единствено в България, само че би трябвало да поставим общи старания, тъй като построяването на транспортната инфраструктура единствено в една страна не дава устойчива съгласуваност и дълготрайна вероятност на свързаността в района. Хубаво е, че сътрудниците от другите страни също работят по кулоар 8, акцентира министърът.
На българска територия остава да се изградят не повече от 32 км от кулоар номер 10 от София до границата със Сърбия, заяви още Николай Нанков и добави, че сега търговете за избор на реализатор са в напреднал стадий. Има отчасти финансиране от Механизма „ Свързана Европа “, а останалите евентуално ще бъдат от бюджета, уточни Николай Нанков.
Два основни плана на територията на България обгръща кулоар номер 10, уточни още районният министър. През тази година завършваме с построяването на 30 км от Автомагистрала „ Струма “, уточни той и добави, че за строителството на най-скъпия и най-сложен сектор от нея – през Кресненското дефиле, са нужни към 420 млн. евро. За него се търси съфинансиране – евентуално от републиканския бюджет, през бъдещото въвеждане на тол таксата, само че оставаме отворена вратата и за интернационалните финансови институции.
Стартирахме с процедурите по построяването и на друга част от коридора – направлението сред Видин и Ботевград. Там още веднъж ще разчитаме на бюджетни средства, тъй като европейските през този програмен интервал са ориентирани главно към Автомагистрала „ Струма “, разяснява Николай Нанков.
Разчитаме на консултациите на Световната банка при въвеждането на тол системата в България. Страната ни ще е последната страна на Балканите, която ще вкара тол система, само че тя ще бъде най-иновативната, уточни още министърът.
Реализацията на тези планове ще открие нови благоприятни условия за развиване и стопански разцвет на района. Те ще дадат вяра и оптимизъм на хората в района. Това са вложения в бъдещето, в сигурността на Балканите, тъй като там, където се гради, където се извършват огромни планове по линия на европейската взаимност, по линия на средствата от интернационалните финансови институции, има мир, а не рецесия и опустошения. И дано с общи старания освен България, а и Западните Балкани се трансфорат в строителна площадка, на която дружно да градим общото си бъдеще, сподели министър Нанков в умозаключение.