София ще расте по-кротко – само в три квартала ще

София ще пораства по-кротко – единствено в три квартала ще има взрив, а жителите ще стареят
София забавя осезаемо темпа, с който пораства строителството. Но пък популацията ще старее

през идващите 25 години – към 2050-а то ще се усили единствено с 11,8 хиляди души. Това сочи
обновената демографска прогноза на общинското дружество „ Софияплан “.
Ще понижава и миграцията към столицата от прилежащите общини. В идните 25 години

механичният приръст ще е към 89 000 души. Но последователно ще се свива – след 5 година

ще е 3500 индивида, а през 2050-а се чака да е към 2900.
Намаляването на механичния поток ще е заради  изчерпващ се мигрантски потенциал на селищата отвън София
„ Макар и затихващ, капиталовият напън ще остане забележителен заради замогване

на междинната класа и търсене на жилища за финансова ниша “, пишат специалистите в прогнозата.
В центъра понижението на популацията ще е с 4,6%.
Логично в жилищните квартали този ритъм на стопяване да е по-малък – 0,94%. (Виж картата)

Най-високо повишаване е планувано за „ Малинова котловина – запад “. Там популацията ще се

вдигне със 150% – 4388 души. Следва различен нов квартал – „ Манастирски ливади – изток “, като

нарастването е 52%, или 4525 души.
Ръст на популацията ще има и във „ Факултета “,
като прогнозата е за 52%, които са 6427 души. Кварталите са една от групите с плануван

позитивен баланс (около 10%). С максимален плануван напредък са „ Витоша-Лозенец “ с

41% растеж, „ Христо Ботев “ с 52%, „ Павлово – Бъкстон “ с 21% и „ Модерно предградие “ с 36%.
Демографски София ще старее.  Децата до 2 година ще се усилват единствено с по 0,02% на 10 години
Тези сред 3 и 6 година – с по 0,96% на десетгодишен интервал. Най-голямо ще е повишаването във

възрастта за начално обучение (7-14 г.) – с 1,32%. Групата на младежите обаче ще се свива

с по 0,69%.
Столичаните в трудоспособна възраст (19-64 г.)
ще понижават със съществени темпове – 5,57% за по 10 година, или с по 0,56% средногодишно.
И при пенсионерите следваме европейските и национални трендове,
които ще нарастват кaто условен дял с ритъм към 3,98% за интервала. До 2050-а може

да се чака да се вкарат в употреба към 104 000 жилища (94 хиляди към този момент позволени

и към 10 хиляди новоинициирани).
На този декор приоритет за кмета Васил Терзиев ще е да се спре безредното строителство
Той към този момент персонално дава отговор за градоустройството – с надзор къде и какво ще се строи.
Най-големите проблеми идват от признатия преди 16 години
Общ организационен проект на София. Амбицията на общината е да направи задание за нов

Общ устройствен план до края на годината, само че целият развой минава през Народното събрание и държавното управление, което

ще отнеме време.
Затова екипът на Терзиев работи по смяна на наредбите
за зелената система и по разбора на трафика, където да се предвижда по какъв начин ще се усили

потокът от коли от новите здания. Ще се вдигне таксата за позволение за градеж, разрешаване

и одобрение на подробни устройствени проекти, разглеждане на планове и евентуално

зониране на териториите.

Контрол от Столичната община над строителството желаеха и жителите на „ Малинова котловина “

на митинг преди дни. „ Кварталът ни е

най-голямата строителна площадка в България и на Балканите

А няма построени улици. Един ден, когато цялото това строителство приключи, хората ще схванат,

че в нашия квартал не са планувани озеленяване, учебно заведение, никаква обществена инфраструктура “,

предизвестяват протестиращи.

За да се избегнат проблеми с гета като „ Манастирски ливади “, „ Малинова котловина “ и „ Кръстова вада “,

от 3 месеца кметският екип работи за прекъсване на практиката да се утвърждават дребни ПУП-ове.
При тях през годините нови здания се оказаха на тесни улици, без тротоари и канализация.
„ Всичко там се прави на парче и след това се чудим за какво няма канализация “, изясни преди дни Терзиев.

С смяната към този момент няма да се утвърждават проекти за единични блокчета в южните квартали и

къщи за милиони, които са в нищото,

без улици и обречени вечно да са със септични ями.

Плановете ще се изготвят изцяло най-много в „ Панчарево “, „ Драгалевци “, „ Бояна “, „ Бистрица “,

„ Банкя “, „ Горубляне “ и „ Нови Искър “. Амбицията на общината е това да се случи за 1-2 години,

а не да се проточи 10.

Цялата процедура пък ще става по член 16 от Закона за устройство на територията за неурегулирани

територии. Така общината ще придобива до 25% от частните парцели, с цел да построява зeлeнaтa
cиcтeмa, coциaлнaтa и техническата инфраструктура.
Друг от огромните проблеми на Общия организационен проект било разрешаването на строителството

за жилищни блокове, маскирани като офиси.

В „ Драгалевци “, „ Симеоново “ и други квартали, завършени посредством застрояването на жилищни

здания и плътни огради, пък има „ улици “ по 2 – 3 метра. В Общ устройствен план от 1938 година софийските улици

са с широчина най-малко 12 м, а през днешния ден такива от 9 м се смятат за „ естествени “ при моторизация не по-малко от 550 автомобила на 1000 поданици.

По настоящите проекти не е осъществявано отчуждаване за детски градини, като от 195 терена

едвам 8 са били отчуждени през последните 11 година

В „ Манастирски ливади-изток “ най-сетне ще има и общинско учебно заведение

През януари се даде старт на състезанието за архитектурния му план, то ще е на ул. „ Тодор

Джебаров “. Предвидената повърхност е 8324 кв. м, като се възнамерява към учебното заведение да има басейн и

зони за паркинг. Още по- значимо е, че то ще бъде новаторско и вместо познатите класни стаи

в коридори ще има специфични ядра за обособените възрастови групи.