София се радва на период на бърз икономически растеж в

София се радва на интервал на бърз стопански напредък в годините преди пандемията, сочи. Широката външна страна на столицата регистрира промишлен напредък със значимо влияние върху развиването на целия район. През 2019 година Брутният вътрешен продукт на столицата надвишава 51 милиарда лева и към този момент съставлява близо 43% от националната стопанска система, а номиналният растеж на Брутният вътрешен продукт надвишава 15% и задминава междинния за страната. Развитието на цифровия бранш в столицата, както и притокът на младо и интензивно население, играят основна роля в икономическия напредък, а преобладаващата позиция на столицата в бранша на услугите е доста конкурентно преимущество на града. Графика 1: Брутен вътрешен артикул на областите в България през 2019 година (млн. лева.) Наблюдават се обилни разлики в структурата на стопанската система на София и тази на страната. В столицата добавената стойност е доминирана от услугите, а ролята на промишлеността и земеделието е по-слабо изразена. Търговията заема най-големия дял в добавена стойност на нефинансовите предприятия в София, само че през 2020 година секторът на осведомителните и информационните технологии отбелязва мощен растеж, предвещаващ превръщането му в най-значимия бранш с наклонност да изпревари търговията. Подем се следи и в строителството, само че професионалните действия, индустрията и превозът означават спад. Произведената продукция на нефинансовите предприятия в София е повлияна директно от пандемията и регистрира спад, макар че на фона на общата картина за страната столицата минава доста по-успешно през рецесията. Водещите браншове компенсират отрицателния резултат от коронакризата и акцентират специфичността на столичната стопанска система. Търговията, строителството и IT секторът съумяват да избегнат рецесията и резервират позицията си на най-слабо засегнатите браншове от пандемията. За разлика от тях, предприятията в културата, спорта, развлеченията, хотелите и заведенията за хранене регистрират съществено стесняване. Неблагоприятна промяна регистрират и дейностите свързани с професионалните услуги, преработващата индустрия и превоза. IT секторът бележи доста положително развиване, подсилен от нуждата от работа от разстояние, повишеното търсене на услугите и напредваща цифровизация. Търговията в София бележи лек спад и въпреки хранителни артикули и онлайн покупките да означават добър растеж, продажбите на нехранителни артикули понасят по-сериозен спад. Нарастването на поръчките по интернет предсказват съществено преимущество на онлайн търговията по отношение на класическата търговия, а разширените пазарни дялове евентуално ще се запазят и след пандемията и рестриктивните мерки пред обичайна търговия. Недостигът на офис площи, смесен с нарасналото търсене на нови жилища и растежът на заплатите, е мощен тласък за строителството в София, трансформирайки го в бранша с най-бърз растеж на създадената продукция.. През 2021 година строителството продължава позитивния си тренд, въпреки опциите за отдалечена работа да стават все по-популярни. Преработващата индустрия в София се свива с 7% по отношение на 2019 година заради провокациите пред логистиката и свитото търсене, само че макар отрицателния резултат от пандемията, индустрията чака възобновяване. Най-тежките удари от пандемията понасят секторите, наранени най-пряко от ограничаващи ограничения. Транспортът понася по-сериозни вреди от рецесията като регистрира 12% спад на създадената продукция. Малко над половината от общо привлечените до края на 2020 година директни задгранични вложения от 26 млрд евро за страната са съсредоточени в столицата, трансформирайки ги в основен фактор за стопански напредък. Разходите за придобиване на ДМА в столицата са с най-голяма тежест в секторите на търговията, превозът и туризма, последвани от строителството и промишлеността. Над половината от вложенията през 2020 година са в здания, уреди и структури. ИКТ и аутсорсинг секторите пък влагат по-скромни вложения в ДМА поради разширяващите се практики на работа от разстояние. Приходите от износа на предприятията в София нарастват през последните години. Търговията и ИКТ утвърждават водещите си позициите следвани от преработваща индустрия. В годините на рецесията хотелите и заведенията за хранене, интервенциите с недвижимите парцели и преработващата индустрия регистрират стесняване на изнесената продукция, а строителството бележи растеж. Графика 2: Разпределение на приходите от експорт в София по стопански действия, 2020 година, милиони лв. Населението на София също бележи растеж през последните 20 години, въпреки че привлекателността й за заселване последователно понижава с годините. През 2020 година столицата регистрира негативен машинален приръст на популацията, а естественият приръст също е негативен с наклонност на непрекъснато утежняване. Не единствено в Софно и в други стопански центрове се следи отлив на популацията от огромния град към периферията. От друга страна, София е измежду най-бавно застаряващите области в страната и една от най-привлекателните за младежи. Населението в трудоспособна възраст понижава, само че работната мощ се уголемява поради по-високата икономическа интензивност. Столицата е привлекателна както за работа, по този начин и за обучение. Софийските университети са обичайно отпред в рейтинговата система на висшето обучение на страната. Въпреки че столицата е главен академични център и водач в страната по дял на студенти в популацията, през последните години броят им понижава. София е водеща и в класацията по достижения на учениците. Най-висок резултат на зрелостните изпити през 2021 година е регистриран в София, а по-доброто показване на просветителната система в допълнение подтиква приток на младежи с деца и потребността от откриване на нови учебни заведения. Броят на учениците пораства, както и броят на преподавателите. Столицата отбелязва покачване на броя на безработните през 2020 година заради рецесията и регистрира двойно нарастване по отношение на предходната година, само че обстановката в 2021 година се възстановява, с помощта на относително гъвкавия пазар на труда. Преходът сред две работни места за безработните в София е къс, което понижава риска от загуба на привички и умения. Коефициентът на претовареност на работоспособното население доближава съвсем 75% през 2020 година, на фона на 68% приблизително за страната. Най-много нови работни места за годината прибавя цифровият бранш. Графика 3: Промяна в броя на наетите по трудово и служебно правно отношение в София сред 2019 и 2020 година, в проценти Почти 750 хиляди души са наети в София през 2020 година, въпреки общият им брой да понижава по време на рецесията. Секторите на търговията, ИКТ и административните действия регистрират максимален брой наети лица, а ИКТ и аутсорсингът са секторите с най-бързо нарастване на заетите. Хотелите, заведенията за хранене, индустрията, търговията, строителството и развлекателния бранш губят най-бързо работни места. За 2020 година междинната брутна заплата доближава съвсем 23 хиляди лева годишно или малко над 1900 лева на месечна база с наклонност на повишаване. Макар все по-свързана, налична и известна, столицата понася тежък удар от пандемията и пътуванията се забавят фрапантно. Делът на българските туристи е по-висок от този на чужденците, което смекчава в известна степен шока от ограничаващите ограничения поради пандемията, изключително остро засегнал морските и планинските курорти.. София е региона с най-нисък дял на бедните в страната. Делът на популацията под линията на беднотия в региона е 10% и все още не съществуват аргументи да се чака повишението му. През последните 10 години локалните налози и такси в Столична община не се трансформират доста. Средните стойности за страната и тези на множеството локални налози в София са близки по стойност, а главната част от данъчната тежест е идентична за всички елементи на страната. Въпреки свиването на някои браншове, столицата се възвръща относително добре след пандемията. Дори по време на рецесията София съумява да резервира своите съпернички преимущества. Ефектът на пандемията върху демографската картина на столицата се чака да бъде еднократен, и надали ще обърне миграционните трендове. Добрите благоприятни условия за обучение, работа и обществена среда задават вероятност за развиване, която притегля от ден на ден младо и интензивно население.