Само осем центъра за настаняване на жертви на домашно насилие функционират в цялата страна
София. Само осем центъра за настаняване на жертви на домашно принуждение действат в цялата страна. Това стана ясно по време на конференцията след визитата на евродепутата и ръководител на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев в Рехабилитационния център за потърпевши от домашно принуждение дами и деца на Фондация „ П.У.Л.С “ в Перник. В нея присъединяване взеха още и ръководителят на Фондация „ П.У.Л.С “ Екатерина Велева, юрист Марияна Евтимова – член на УС на фондацията, и Юлия Андонова – координатор в „ П.У.Л.С “.
Центърът в Перник е най-големият в България и единственият в целия Югозападен район, като в него има място за настаняване едвам на 12 души. А през последните три седмици над 20 дами, жертви на домашно принуждение, са потърсили помощ там. От фондацията прецизираха, че с утвърждението на Истанбулската спогодба ще се даде опция на още доста такива да отворят порти.
По време на визитата си в центъра Сергей Станишев се срещна с част от настанените и се срещна персонално с техните истории. „ Някои дами, с които се срещнах, са от малко време тук, а други – от месеци, само че видях, че в центъра те имат всичко, от което се нуждаят. Но, за жалост, в България има доста малко такива центрове – общо 20 в цялата страна, от които 12 са единствено за деца, а 8 - за дами и деца, жертви на принуждение. Има и един-единствен център за дами, претърпяли обезчестяване, който е в Бургас. А съгласно Конвенцията на 10 хиляди души би трябвало да има едно легло в спешен център, на 100 хиляди – едно легло в център за дами, жертви на принуждение “, сподели още евродепутатът и изясни, че сега доста такива дами съдят България.
Сергей Станишев посочи, че Истанбулската спогодба е документ, подписан от 47 страни членки на Европа и утвърден от по-голямата част от тях. „ Страни, в които има експлицитна конституционна възбрана за еднополови бракове, са утвърдили Конвенцията – Грузия, Босна и Херцеговина, Полша и други, и България наподобява като някакво необичайно събитие на този европейски декор. Идеята е да има общ законодателен стандарт и да се основат политики и принадлежности той да бъде прилаган от всички страни, които са членове на Съвета на Европа, без значение дали това е приоритет на държавното управление им или не “, изясни той.
Адв. Марияна Евтимова обясни правната страна на утвърждението на Конвенцията, като уточни, че тя по никакъв метод не опонира на Конституцията на Република България. „ Конвенцията е интернационален инструмент, който стъпва на всички интернационалните актове за отбрана правата на хората. Насилие няма просто по този начин сред биологичните полове, то е артикул на обществото и е значимо всяка страна да има вътрешна битка с него. Има още доста да се направи в нашата страна, с цел да достигнем онази отбрана на потърпевшите, която да бъде ефикасна, в действителност да ги отбрани и да могат те да продължат да живеят в свят на мир и на толеранс “, сподели още адв. Евтимова и изясни, че сега в България настина има закон за отбрана от насилието, само че то не е криминализирано. По думите й с дебатите за Истанбулската спогодба още веднъж се е затворила устата на жертвите на домашно принуждение и им е казано, че те сами са си отговорни.
Цветилена СИМЕОНОВА
Центърът в Перник е най-големият в България и единственият в целия Югозападен район, като в него има място за настаняване едвам на 12 души. А през последните три седмици над 20 дами, жертви на домашно принуждение, са потърсили помощ там. От фондацията прецизираха, че с утвърждението на Истанбулската спогодба ще се даде опция на още доста такива да отворят порти.
По време на визитата си в центъра Сергей Станишев се срещна с част от настанените и се срещна персонално с техните истории. „ Някои дами, с които се срещнах, са от малко време тук, а други – от месеци, само че видях, че в центъра те имат всичко, от което се нуждаят. Но, за жалост, в България има доста малко такива центрове – общо 20 в цялата страна, от които 12 са единствено за деца, а 8 - за дами и деца, жертви на принуждение. Има и един-единствен център за дами, претърпяли обезчестяване, който е в Бургас. А съгласно Конвенцията на 10 хиляди души би трябвало да има едно легло в спешен център, на 100 хиляди – едно легло в център за дами, жертви на принуждение “, сподели още евродепутатът и изясни, че сега доста такива дами съдят България.
Сергей Станишев посочи, че Истанбулската спогодба е документ, подписан от 47 страни членки на Европа и утвърден от по-голямата част от тях. „ Страни, в които има експлицитна конституционна възбрана за еднополови бракове, са утвърдили Конвенцията – Грузия, Босна и Херцеговина, Полша и други, и България наподобява като някакво необичайно събитие на този европейски декор. Идеята е да има общ законодателен стандарт и да се основат политики и принадлежности той да бъде прилаган от всички страни, които са членове на Съвета на Европа, без значение дали това е приоритет на държавното управление им или не “, изясни той.
Адв. Марияна Евтимова обясни правната страна на утвърждението на Конвенцията, като уточни, че тя по никакъв метод не опонира на Конституцията на Република България. „ Конвенцията е интернационален инструмент, който стъпва на всички интернационалните актове за отбрана правата на хората. Насилие няма просто по този начин сред биологичните полове, то е артикул на обществото и е значимо всяка страна да има вътрешна битка с него. Има още доста да се направи в нашата страна, с цел да достигнем онази отбрана на потърпевшите, която да бъде ефикасна, в действителност да ги отбрани и да могат те да продължат да живеят в свят на мир и на толеранс “, сподели още адв. Евтимова и изясни, че сега в България настина има закон за отбрана от насилието, само че то не е криминализирано. По думите й с дебатите за Истанбулската спогодба още веднъж се е затворила устата на жертвите на домашно принуждение и им е казано, че те сами са си отговорни.
Цветилена СИМЕОНОВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ