София: Произведения на Никос Казандзакис „оживяха“ на сцената на театър „Алма матер“
София. Произведенията на писателя, журналиста, политика и философа Никос Казандзакис „ оживяха “ на сцената на спектакъл „ Алма Матер “ на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Литературното зрелище „ 2017-та година на Казандзакис и преводача “, отдадено на 60-годишнината от гибелта на гръцкия създател и преводача на неговите произведения на български език - Георги Куфов, бе проведено от сдружението „ Аристотел – културен мост “ с поддръжката на Центъра по печата към посолството на Гърция в София.
Събитието бе намерено с биографичен музикално-художествен албум, отдаден на Казандзакис и на неговия преводач на български език. Кратко въведение, отдадено на ролята на преводача в актуалната литература, бе направено от Здравка Михайлова, превела на български език над тридесет книги от гръцки и кипърски създатели, и която към този момент близо три десетилетия написа на културна тема за гръцка литература.
На събитието бе връчена грамотата „ Георги Куфов “ за модерни преводачи, а с оценката бе удостоена доцент доктор Драгомира Вълчева, учител в специалността „ Новогръцка лингвистика “ на Софийския университет, за направения от нея превод на „ Аскетика “ на Казандзакис. Грамотата бе връчена персонално от Христо Куфов, наследник на преводача и ръководител на Международното сдружение " Приятелите на Никос Казандзакис - секция България ".
Програмата продължи с театрално показване на посланията на филмите „ Христос още веднъж разпнат “ и „ Алексис Зорбас “, които „ оживяха “ на сцената на театъра, пресъздадени от Яна Титова и Алек Алексиев.
Със особено одобрение към гостите се обърнаха Н. Пр. Григориос Василоконстандакис, гръцкият дипломат в България, и Никос Влахакис, представител на Генералния Секретариат по информация и връзка към дипломатическото посолство на южната ни съседка, които изрече благодарности на уредниците на събитието и подчертаха значимостта му за построяването на мостове сред двете прилежащи страни. В тази връзка Н. Пр. Григориос Василоконстандакис приветства учредяването на грамотата „ Георги Куфов “: „ Обещавам, че следващата година ние ще я подкрепим интензивно, тъй като желаеме тази премия да остане, да се утвърди като традиция, с цел да поддържаме от ден на ден и повече хора, които превеждат и предават от единия език на другия “.
Акцент на вечерта бе прожекция на непоказвани до този миг фрагменти от новия филм на Янис Смарагдис „ Казандзикис “, предоставени от режисьора особено за събитието.
Агенция „ Фокус “ напомня:
Никос Казандзакис (1883-1957) е одобряван за най-известния гръцки публицист и мъдрец на XX век. Получава международна популярност след екранизация на романа му „ Алексис Зорбас “ под името „ Зорба гъркът “ през 1964 година Автор е и на други произведения, познати в целия свят, измежду които „ Капитан Михалис ", „ Последното прелъщение " и „ Рапорт пред Ел Греко ".
През 1957 година Казандзакис е препоръчан за Нобелова премия за литература, само че с нея е почетен Албер Камю, който е подсилен единствено с един глас повече. Две години по-рано Православната черква в Гърция жигосва писателя поради романа " Последното прелъщение ". Казандзакис е упрекнат в осквернение и е отстранен от църквата, а след гибелта му му е отказано заравяне съгласно християнските догми.
Починал от левкемия по време на болничен престой в Германия, Казандзакис е заровен в Ираклион, в родния му Крит. На надгробната му плоча са изписани неговите думи: „ Не се надявам на нищо, не се опасявам от нищо, свободен съм! “
Никос Казандзакис е прочут в България с помощта на майсторските преводи от Георги Куфов. Преводаческата му активност е изключителна. За своя принос към културното съдействие сред Гърция и България през януари 1998 година Георги Куфов е почетен с декрет на гръцкия президент Константинос Стефанопулос с най-високото гръцко отличие - " Златен кръст на Почетния легион ". Носител е и на българския медал " Кирил и Методий - I степен ". През 1995 година е разгласен за почетен жител на София. Куфов е измежду учредителите на Съюза на преводачите в България и е апетитен като един от основателите на актуалната българска преводаческа школа.
Тереза ГЕРОВА
Събитието бе намерено с биографичен музикално-художествен албум, отдаден на Казандзакис и на неговия преводач на български език. Кратко въведение, отдадено на ролята на преводача в актуалната литература, бе направено от Здравка Михайлова, превела на български език над тридесет книги от гръцки и кипърски създатели, и която към този момент близо три десетилетия написа на културна тема за гръцка литература.
На събитието бе връчена грамотата „ Георги Куфов “ за модерни преводачи, а с оценката бе удостоена доцент доктор Драгомира Вълчева, учител в специалността „ Новогръцка лингвистика “ на Софийския университет, за направения от нея превод на „ Аскетика “ на Казандзакис. Грамотата бе връчена персонално от Христо Куфов, наследник на преводача и ръководител на Международното сдружение " Приятелите на Никос Казандзакис - секция България ".
Програмата продължи с театрално показване на посланията на филмите „ Христос още веднъж разпнат “ и „ Алексис Зорбас “, които „ оживяха “ на сцената на театъра, пресъздадени от Яна Титова и Алек Алексиев.
Със особено одобрение към гостите се обърнаха Н. Пр. Григориос Василоконстандакис, гръцкият дипломат в България, и Никос Влахакис, представител на Генералния Секретариат по информация и връзка към дипломатическото посолство на южната ни съседка, които изрече благодарности на уредниците на събитието и подчертаха значимостта му за построяването на мостове сред двете прилежащи страни. В тази връзка Н. Пр. Григориос Василоконстандакис приветства учредяването на грамотата „ Георги Куфов “: „ Обещавам, че следващата година ние ще я подкрепим интензивно, тъй като желаеме тази премия да остане, да се утвърди като традиция, с цел да поддържаме от ден на ден и повече хора, които превеждат и предават от единия език на другия “.
Акцент на вечерта бе прожекция на непоказвани до този миг фрагменти от новия филм на Янис Смарагдис „ Казандзикис “, предоставени от режисьора особено за събитието.
Агенция „ Фокус “ напомня:
Никос Казандзакис (1883-1957) е одобряван за най-известния гръцки публицист и мъдрец на XX век. Получава международна популярност след екранизация на романа му „ Алексис Зорбас “ под името „ Зорба гъркът “ през 1964 година Автор е и на други произведения, познати в целия свят, измежду които „ Капитан Михалис ", „ Последното прелъщение " и „ Рапорт пред Ел Греко ".
През 1957 година Казандзакис е препоръчан за Нобелова премия за литература, само че с нея е почетен Албер Камю, който е подсилен единствено с един глас повече. Две години по-рано Православната черква в Гърция жигосва писателя поради романа " Последното прелъщение ". Казандзакис е упрекнат в осквернение и е отстранен от църквата, а след гибелта му му е отказано заравяне съгласно християнските догми.
Починал от левкемия по време на болничен престой в Германия, Казандзакис е заровен в Ираклион, в родния му Крит. На надгробната му плоча са изписани неговите думи: „ Не се надявам на нищо, не се опасявам от нищо, свободен съм! “
Никос Казандзакис е прочут в България с помощта на майсторските преводи от Георги Куфов. Преводаческата му активност е изключителна. За своя принос към културното съдействие сред Гърция и България през януари 1998 година Георги Куфов е почетен с декрет на гръцкия президент Константинос Стефанопулос с най-високото гръцко отличие - " Златен кръст на Почетния легион ". Носител е и на българския медал " Кирил и Методий - I степен ". През 1995 година е разгласен за почетен жител на София. Куфов е измежду учредителите на Съюза на преводачите в България и е апетитен като един от основателите на актуалната българска преводаческа школа.
Тереза ГЕРОВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ