Агенция „Алфа Рисърч“: Към момента ГЕРБ запазва крехко предимство пред БСП
София. Президентът Румен Радев резервира положителен баланс в персоналния си рейтинг, само че за интервал от три месеца губи 5 пункта утвърждение и за първи път от встъпването му в служба позитивните оценки за неговата активност са под границата от 50 на 100 (47% утвърждение против 17% неодобрение). Категоричната поддръжка от необятни обществени групи, на която се радваше в първите две години от своя мандат, понижава и се концентрира най-вече измежду симпатизантите на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Това сочат данните от обобщаващото за 2018г. изследване на " Алфа Рисърч " .
В края на една година, маркирана от сполучливото Европредседателство, само че и от вътрешно-коалиционни напрежения и кавги, записваме възходяща сдържаност към изпълнителната власт: 17% позитивни против 45% негативни оценки. Стабилно зад кабинета застават само последователите на ГЕРБ, до момента в който намалелите симпатизанти на Обединените патриоти имат мощно поляризирано отношение към него, според от това, коя от партиите в дребната коалиция поддържат.
След юни 2018 настава поврат и в персоналния рейтинг на премиера Бойко Борисов: 30% утвърждение против 37% отрицание и 33% неутрални оценки. Въпреки запазващото се по-високо персонално доверие спрямо това към съдружния кабинет, тази наклонност вещае напрегнати месеци за държавното управление, което се нуждае от рестарт на публичното доверие.
Оценката за работата на министрите, в това число за част от определяните като най-успешни, следва същата нараснала социална сдържаност. Лидер измежду членовете на кабинета остава вицепремиерът Т. Дончев, макар че гасенето на няколко държавни пожара в късната есен, водят до първи от началото на мандата спад в показателя за активността му (от 20.3 до 16.7). Макар че резервира втората си позиция, понижава утвърждението и за спортния министър Кр. Кралев (индекс от 14.5). Съществена ерозия е налице и при двама до неотдавна рейтингови министри – военният Кр. Каракачанов, бележи спад от съвсем 9 на 100 в следствие от споровете сред водачите на Обединените патриоти и абсурда към Агенцията за българите в чужбина. Аналогична е наклонността в оценката за финансовия министър В. Горанов (спад от 7 пункта в индекса) след общественото тиражиране на информацията за употребеното от него жилище.
Запазва позициите си министър Е. Захариева (индекс 8.9), а утвърждението за просветителния Кр. Вълчев нараства с 8 пункта (индекс 7.1) и през декември той заема към този момент четвърто място, директно след външния министър.
Както демонстрират и предходните изследвания, най-неудовлетворени остават българите от работата на Народното събрание. Положителните оценки за активността му се свиват до сериозните 8 на 100, като даже симпатизантите на партиите от ръководещото болшинство не намират съображение да смекчат мощното си незадоволство.
Дефицитът на сигурност и правдивост намира отражение в стабилно ниските оценки на съд, прокуратура и полиция: основен прокурор 9% утвърждение против 42% отрицание, съд - 11% утвърждение против 50% отрицание, полиция - 22% утвърждение против 38% отрицание.
Личното доверие към политическите водачи е един от най-големите капитали в политиката, фокусиращ променливата динамичност на публичните настроения. В този смисъл, несъмнено може да се каже, че в края на 2018-та капитал губят съвсем всички политически играчи - и тези от ръководещото болшинство, и тези от опозицията. Б. Борисов остава най-одобрявания водач на политическа партия, само че персоналният му рейтинг е в отрицателен тренд (спад от 32.8% до 30.1%). Положителните оценки за К. Нинова също понижават, като за първи път през последните две години падат под 20 на 100 (от 22.2% на 19.4%). Логично, поради яростните кавги и взаимни обвинявания, най-силна е ерозията на доверието към водачите на Обединените патриоти: Кр. Каракачанов губи седем пункта (от 23.4% на 16.3%), В. Симеонов шест пункта (от 11.1% на 5.1%), В. Сидеров също остава със мощно лимитирана поддръжка от 4.9%. Повишението на цените на горивата в края на предходната година и възродената интензивност на В. Марешки по тази тематика, го връща назад в обществен оборот и му носи утвърждение от 13.8%.
При цялостния отлив на доверие към парламентарно показаните партии и техните водачи, все по-голям става въпросът съумяват ли водещите политици от извънпарламентарните обединения да привлекат поддръжката на разочарованите. Проучванията към момента не открояват партия или водач, с които необятни публични групи да свързват своите упования. Същевременно обаче, част от тях получават утвърждение, идентично с това за парламентарно показани партии. Доверие в съпредседателя на „ Демократична България “ Хр. Иванов декларират 11.3% от пълнолетните българи. Положителното отношение към другите двама съпредседатели на обединението е 5.7% за водача на ДСБ А. Атанасов и 5% за водача на „ Зелените “ Вл. Панев. Други десни водачи като Н. Ненчев на Български земеделски народен съюз (6.1%) и Р.Христов на Съюз на демократичните сили (5.5%) се употребяват със сходни равнища на поддръжка. Може да се допуска, че разединени, също както и партиите от „ Обединените патриоти “, тези обединения имат много по-ниска поддръжка, в сравнение с, в случай че изградят обща платформа и работят единно по решаването на значими проблеми, засягащи необятни публични групи. Вляво, водачът на АБВ Р. Петков получава утвърждението на 8.1% от гласоподавателите.
Електорални настройки за Европейски избори
Предвид идните през май избори за Европейски парламент, " Алфа Рисърч " стартира следенето на електоралните настройки на гласоподавателите точно за този избор. Данните от актуалното изследване не са сравними с предходни данни на организацията, касаещи парламентарен избор, заради три съществени аргументи: по-ниската интензивност на евроизборите; дребния брой мандати за България – 17, който образува по-висок предел (5.88%) за продобиване на мандат в съпоставяне 4%-та преграда в изборите за Народно Събрание; неяснотата кои партии и в каква настройка ще вземат участие в европейските избори.
Имайки поради тези ограничавания, една ранна диагностика на положението на политическите сили преди основните за завършека на управническия мандат европейски избори, демонстрира следната картина:
В края на декември подготвеност да гласоподават за представители на България в Европарламента декларират 48.2% от гласоподавателите, а всеки втори или не има намерение да взе участие, или не е решил по какъв начин тъкмо ще постъпи. По-ниската интензивност води до мощно доближаване на позициите сред ГЕРБ (16% от всички гласоподаватели или сред 32 и 34% от гласувалите) и Българска социалистическа партия (14.9% от всички гласоподаватели или към 30-32% от гласувалите). Така, все още ГЕРБ резервира нежно преимущество пред главния си конкурент, само че икономическата обстановка в страната, както и мотивацията на неговите разнородни гласоподаватели, измежду които има както европоддръжници, по този начин и евроскептици, ще са основни за крайния му резултат. Българска социалистическа партия също не е особена безапелационна в мобилизацията на своя избор, само че трансформирайки изборите в тест за или срещу държавното управление, съумява да задържи лоялния си електорален кръг от симпатизанти.
Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите настройки на българските жители на организация " Алфа Рисърч ". Представените данни са от извършеното в интервала 14 - 19 декември 2018г. национално-представително изследване измежду извадка от 1027 пълнолетни жители. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка, с асортимент на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и обучение. Метод на интервюиране - директно стандартизирано изявление по домовете с таблети.
В края на една година, маркирана от сполучливото Европредседателство, само че и от вътрешно-коалиционни напрежения и кавги, записваме възходяща сдържаност към изпълнителната власт: 17% позитивни против 45% негативни оценки. Стабилно зад кабинета застават само последователите на ГЕРБ, до момента в който намалелите симпатизанти на Обединените патриоти имат мощно поляризирано отношение към него, според от това, коя от партиите в дребната коалиция поддържат.
След юни 2018 настава поврат и в персоналния рейтинг на премиера Бойко Борисов: 30% утвърждение против 37% отрицание и 33% неутрални оценки. Въпреки запазващото се по-високо персонално доверие спрямо това към съдружния кабинет, тази наклонност вещае напрегнати месеци за държавното управление, което се нуждае от рестарт на публичното доверие.
Оценката за работата на министрите, в това число за част от определяните като най-успешни, следва същата нараснала социална сдържаност. Лидер измежду членовете на кабинета остава вицепремиерът Т. Дончев, макар че гасенето на няколко държавни пожара в късната есен, водят до първи от началото на мандата спад в показателя за активността му (от 20.3 до 16.7). Макар че резервира втората си позиция, понижава утвърждението и за спортния министър Кр. Кралев (индекс от 14.5). Съществена ерозия е налице и при двама до неотдавна рейтингови министри – военният Кр. Каракачанов, бележи спад от съвсем 9 на 100 в следствие от споровете сред водачите на Обединените патриоти и абсурда към Агенцията за българите в чужбина. Аналогична е наклонността в оценката за финансовия министър В. Горанов (спад от 7 пункта в индекса) след общественото тиражиране на информацията за употребеното от него жилище.
Запазва позициите си министър Е. Захариева (индекс 8.9), а утвърждението за просветителния Кр. Вълчев нараства с 8 пункта (индекс 7.1) и през декември той заема към този момент четвърто място, директно след външния министър.
Както демонстрират и предходните изследвания, най-неудовлетворени остават българите от работата на Народното събрание. Положителните оценки за активността му се свиват до сериозните 8 на 100, като даже симпатизантите на партиите от ръководещото болшинство не намират съображение да смекчат мощното си незадоволство.
Дефицитът на сигурност и правдивост намира отражение в стабилно ниските оценки на съд, прокуратура и полиция: основен прокурор 9% утвърждение против 42% отрицание, съд - 11% утвърждение против 50% отрицание, полиция - 22% утвърждение против 38% отрицание.
Личното доверие към политическите водачи е един от най-големите капитали в политиката, фокусиращ променливата динамичност на публичните настроения. В този смисъл, несъмнено може да се каже, че в края на 2018-та капитал губят съвсем всички политически играчи - и тези от ръководещото болшинство, и тези от опозицията. Б. Борисов остава най-одобрявания водач на политическа партия, само че персоналният му рейтинг е в отрицателен тренд (спад от 32.8% до 30.1%). Положителните оценки за К. Нинова също понижават, като за първи път през последните две години падат под 20 на 100 (от 22.2% на 19.4%). Логично, поради яростните кавги и взаимни обвинявания, най-силна е ерозията на доверието към водачите на Обединените патриоти: Кр. Каракачанов губи седем пункта (от 23.4% на 16.3%), В. Симеонов шест пункта (от 11.1% на 5.1%), В. Сидеров също остава със мощно лимитирана поддръжка от 4.9%. Повишението на цените на горивата в края на предходната година и възродената интензивност на В. Марешки по тази тематика, го връща назад в обществен оборот и му носи утвърждение от 13.8%.
При цялостния отлив на доверие към парламентарно показаните партии и техните водачи, все по-голям става въпросът съумяват ли водещите политици от извънпарламентарните обединения да привлекат поддръжката на разочарованите. Проучванията към момента не открояват партия или водач, с които необятни публични групи да свързват своите упования. Същевременно обаче, част от тях получават утвърждение, идентично с това за парламентарно показани партии. Доверие в съпредседателя на „ Демократична България “ Хр. Иванов декларират 11.3% от пълнолетните българи. Положителното отношение към другите двама съпредседатели на обединението е 5.7% за водача на ДСБ А. Атанасов и 5% за водача на „ Зелените “ Вл. Панев. Други десни водачи като Н. Ненчев на Български земеделски народен съюз (6.1%) и Р.Христов на Съюз на демократичните сили (5.5%) се употребяват със сходни равнища на поддръжка. Може да се допуска, че разединени, също както и партиите от „ Обединените патриоти “, тези обединения имат много по-ниска поддръжка, в сравнение с, в случай че изградят обща платформа и работят единно по решаването на значими проблеми, засягащи необятни публични групи. Вляво, водачът на АБВ Р. Петков получава утвърждението на 8.1% от гласоподавателите.
Електорални настройки за Европейски избори
Предвид идните през май избори за Европейски парламент, " Алфа Рисърч " стартира следенето на електоралните настройки на гласоподавателите точно за този избор. Данните от актуалното изследване не са сравними с предходни данни на организацията, касаещи парламентарен избор, заради три съществени аргументи: по-ниската интензивност на евроизборите; дребния брой мандати за България – 17, който образува по-висок предел (5.88%) за продобиване на мандат в съпоставяне 4%-та преграда в изборите за Народно Събрание; неяснотата кои партии и в каква настройка ще вземат участие в европейските избори.
Имайки поради тези ограничавания, една ранна диагностика на положението на политическите сили преди основните за завършека на управническия мандат европейски избори, демонстрира следната картина:
В края на декември подготвеност да гласоподават за представители на България в Европарламента декларират 48.2% от гласоподавателите, а всеки втори или не има намерение да взе участие, или не е решил по какъв начин тъкмо ще постъпи. По-ниската интензивност води до мощно доближаване на позициите сред ГЕРБ (16% от всички гласоподаватели или сред 32 и 34% от гласувалите) и Българска социалистическа партия (14.9% от всички гласоподаватели или към 30-32% от гласувалите). Така, все още ГЕРБ резервира нежно преимущество пред главния си конкурент, само че икономическата обстановка в страната, както и мотивацията на неговите разнородни гласоподаватели, измежду които има както европоддръжници, по този начин и евроскептици, ще са основни за крайния му резултат. Българска социалистическа партия също не е особена безапелационна в мобилизацията на своя избор, само че трансформирайки изборите в тест за или срещу държавното управление, съумява да задържи лоялния си електорален кръг от симпатизанти.
Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите настройки на българските жители на организация " Алфа Рисърч ". Представените данни са от извършеното в интервала 14 - 19 декември 2018г. национално-представително изследване измежду извадка от 1027 пълнолетни жители. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка, с асортимент на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и обучение. Метод на интервюиране - директно стандартизирано изявление по домовете с таблети.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ