НСИ: През 2017 г. продължава процесът на намаляване и застаряване на населението в България, както и дисбалансът в териториалното му разпределение
София. През 2017 година продължава процесът на понижаване и застаряване на популацията в България, както и несъответствието в териториалното му систематизиране. Това сочи статистика на Националния статистически институт (НСИ) .
Демографска обстановка в страната през 2017 година:
- Продължава процесът на понижаване и застаряване на населението;
- Задълбочава се несъответствието в териториалното систематизиране на населението;
- Намалява броят на живороденитe деца и коефициентът на обща раждаемост;
- Увеличава се броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност;
- Намалява детската смъртност;
- Броят на подписаните цивилен бракове се усилва, а броят на бракоразводите
намалява;
- Увеличава се предстоящата междинна дълготрайност на живота.
Брой и структури на популацията
Към 31 декември 2017 година популацията на България е 7 050 034 души, което съставлява 1.4% от популацията на Европейския съюз. В съпоставяне с 2016 година популацията на страната понижава с 51 825 души, или с 0.7%. Мъжете са 3 422 409 (48.5%), а дамите - 3 627 625 (51.5%), или на 1 000 мъже се падат 1 060 дами. Броят на мъжете доминира във възрастите до 53 години. С повишаването на възрастта се усилват броят и относителният дял на дамите от общото население на страната.
Продължава процесът на застаряване на популацията. В края на 2017 година лицата на 65 и повече навършени години са 1 481 908, или 21.0% от популацията на страната. В съпоставяне с 2016 година делът на популацията в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта, а по отношение на 2001 година – с 4.1 процентни пункта. Процесът на застаряване е по-силно изразен измежду дамите в сравнение с измежду мъжете. Относителният дял на дамите на възраст над 65 години е 24.4%, а на мъжете - 17.4%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност измежду мъжете и като разследване от нея - на по-ниската междинна дълготрайност на живота при тях. В районен аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-голям в областите Видин (29.3%), Габрово (28.2%), Кюстендил (26.9%) и Ловеч (26.6%). Общо в деветнадесет области този дял е над междинния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 17.2%, и Варна - 18.6%. Общо за ЕС-28 относителният дял на популацията на 65 и повече навършени години е 19.4%. Най-висок е този дял в Италия (22.3%), следвана от Гърция (21.5%) и Германия (21.2%). Общо в шест страни, в това число и България, делът на възрастното население е над 20.0%.
Към 31.12.2017 година децата до 15 години в страната са 1 004 376, или 14.3% от общия брой на популацията, като по отношение на 2016 година този дял се усилва с 0.2 процентни пункта. Относителният дял на популацията под 15 години е най-голям в областите Сливен - 18.4%, и Бургас - 15.5% от популацията на региона. Общо в петнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян и Габрово - по 11.5%. Делът на най-младото население в ЕС-28 при започване на 2017 година е 15.6%, като най-нисък е в Германия (13.4%) и Италия (13.5%), а най-голям е в Ирландия (21.1%) и Франция (18.3%).
Към 31.12.2017 година общият коефициент на възрастова взаимозависимост в България е 54.5%, или на всяко лице в подвластните възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в дейна възраст. За съпоставяне, през 2005 и 2016 година този коефициент е бил надлежно 44.5 и 53.4%. Това съответствие е по-благоприятно в градовете - 50.3%, в сравнение с в селата - 67.5%. Във всички области на страната, този индикатор е над 50.0% като се изключи София (столица) - 46.3%, като най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин (70.3%), Ловеч (66.5%) и Габрово (65.8%).
Застаряването на популацията води до повишение на неговата междинна възраст, която от 40.4 години през 2001 година нараства на 41.2 години през 2005 година и доближава 43.6 години в края на 2017 година. Процесът на застаряване на популацията се демонстрира както в селата, по този начин и в градовете, като в градовете междинната възраст на популацията е 42.6 години, а в селата - 46.3 години. Тенденцията на застаряване на популацията води до промени и в неговата съществена възрастова конструкция - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на популацията във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на популацията, по този начин и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране. За 2017 година тези граници за популацията в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години за дамите и 64 години за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2017 година е 4 248 хиляди души, или 60.3% от популацията на страната, като мъжете са 2 233 хиляди, а дамите - 2 015 хиляди. През 2017 година броят на трудоспособното население понижава с съвсем 56 хиляди души, или с 1.3%, по отношение на миналата година. Към края на 2017 година над трудоспособна възраст са 1 736 хиляди души, или 24.6%, а под трудоспособна възраст - 1 066 хиляди души, или 15.1% от популацията на страната. Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира посредством коефициента на демографско заменяне, който демонстрира съотношението сред броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2017 година това съответствие е 64. За съпоставяне, през 2001 година 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 младежи. Най-благоприятно е съотношението в областите Сливен - 84, Варна – 71, и София (столица) - 70 лица. Най-нисък е този индикатор в областите Смолян - 44, и Габрово, Перник и Кюстендил, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 50 лица, влизащи в трудоспособна възраст.
Териториално систематизиране на популацията
Към 31.12.2017 година в градовете живеят 5 181 755 души, или 73.5%, а в селата - 1 868 279 души, или 26.5% от популацията на страната. Към края на 2017 година обитаемоте места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села. Населените места без население са 162. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали - надлежно 61, 58 и 11. В 1 172, или в 22.3% от обитаемоте места, живеят от 1 до 49 души в това число. С население над 100 хиляди души са шест града в страната, в които живеят 34.1% от популацията на страната. Към края на 2017 година страната е разграничена на 6 статистически региона, 28 области и 265 общини.
Статистически региони
Половината от популацията на страната (50.0%) живее в Югозападния и Южния централен регион, а минимален по брой на популацията е Северозападният регион - 756 хиляди души, или 10.7% от популацията на страната. През 2017 година и в шестте статистически региона популацията понижава по отношение на 2016 година, като най-голямо е понижението в Северозападния - с 1.8%, а минимум - в Югозападния регион - с 0.3%.
Области
Най-малка по население е област Видин, в която живеят 86 927 души, или 1.2% от популацията на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 325 429 души (18.8%). В шестнадесет области популацията е под 200 хиляди души и общо в тях живеят 30.1% от популацията на страната. Шест области са с население от 200 хиляди до 300 хиляди души и обгръщат 20.2% от популацията на страната. Шест са и областите с население над 300 хиляди души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от популацията на страната (35.0%). Само две области - София (столица) и Кърджали, усилват популацията си през 2017 година по отношение на 2016 година - надлежно с 0.1 и 0.2%. При всички останали области има понижение, като най-голямо е за областите Видин - с 2.2%, и Смолян - с 2.0%.
Общини
Неравномерно е разпределението на популацията и по общини. В 72 общини с население под 6 000 души живеят едвам 3.9% от популацията на страната. В същото време в деветте общини с население над 100 хиляди души живеят 41.0% от популацията на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 325 429), следвана от общините Пловдив (345 213) и Варна (344 748). Най-малката община е Трекляно – 798 души. Основните фактори, които въздействат върху промените в броя и структурите на популацията, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.
Раждаемост
През 2017 година в страната са регистрирани 64 359 родени деца, като от тях 63 955 (99.4%) са живородени. В съпоставяне с миналата година броят на живородените понижава с 1 029 деца, или с 1.6%. Коефициентът на обща раждаемост през 2017 година е 9.0‰, а през миналата 2016 година - 9.1‰. Броят на живородените момчета (32 787) е с 1 619 по-голям от този на живородените девойки (31 168), или на 1 000 живородени момчета се падат 951 девойки. В градовете и селата живородени са надлежно 48 005 и 15 950 деца, а коефициентът на раждаемост е 9.2‰ в градовете и 8.5‰ в селата. В районен аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.5‰, София (столица) - 10.3‰, Стара Загора и Пловдив - по 9.6‰. В деветнадесет области раждаемостта е по-ниска от междинната за страната, като най-ниски стойности се следят в областите Габрово и Видин - по 6.5‰. Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-28 през 2016 година е 10.1‰ по данни на Евростат. Най-високо ниво на раждаемост измежду европейските страни има Ирландия - 13.4‰, следват Обединеното кралство и Швеция - по 11.8‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 7.8‰.
Броят на дамите във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва значително въздействие върху нивото на раждаемостта и дефинира характера на възпроизводството на популацията. Към 31.12.2017 година броят на дамите във фертилна възраст е 1 517 хиляди, като по отношение на миналата година понижава с близо 22 хиляди, а по отношение на 2011 година - с съвсем 133 хиляди. През 2017 година броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3 251. Запазва се наклонността на увеличение на броя на децата, родени от дами на възраст 40 и повече навършени години - от 1947 през 2016 година на 2 108 през 2017 година.
Половината (50.7%) от ражданията през 2017 година са първи за майката, 36.5% - втори, а 12.5% - трети и от по-висока последователност. Тоталният коефициент на плодовитост е един от главните индикатори, характеризиращи плодовитостта на дамите. През 2017 година междинният брой живородени деца от една жена е 1.56. За съпоставяне, през 2001 година той е бил 1.24, а през 2016 година - 1.54. Средната възраст на дамите при раждане на първо дете се усилва от 27.0 години през 2016 година на 27.1 години през 2017 година. В районен аспект междинната възраст при раждане на първо дете варира от 30.0 години за област София (столица) до 23.1 години за област Сливен. През 2017 година са регистрирани 1 134 случая на многоплодни раждания, което е с 5 случая повече в сравнение с през 2016 година. При 1 127 от случаите са родени по две деца, а при 7 – по три. От 1991 година се следи трайна наклонност на увеличение на абсолютния брой на извънбрачните раждания. Техният условен дял нараства от 18.5% през 1992 година на 42.0% през 2001 година и на 59.2% през 2013 година. През 2017 година броят на извънбрачните раждания е 37 935, или 58.9% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65.7%) е по-висок в сравнение с в градовете (56.7%). За 77.9% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което значи, че тези деца най-вероятно се отглеждат в фамилна среда от родители, живеещи в общуване без брак. В районен аспект най-голям е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (78.3%) и Враца (73.3%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната като се изключи Разград (48.6%), Благоевград (44.2%) и Кърджали (35.7%).
Смъртност
Броят на умрелите лица през 2017 година е 109 791, а коефициентът на обща смъртност - 15.5‰. Спрямо миналата година броят на умрелите се усилва с 2 211, или с 2.1%. Нивото на общата смъртност продължава да е прекомерно високо. Смъртността измежду мъжете (16.5‰) продължава да бъде по-висока в съпоставяне със смъртността измежду дамите (14.6‰). През 2017 година на 1 000 дами умират 1 071 мъже. Продължават и мощно изразените разлики в смъртността измежду градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (22.0‰) в сравнение с в градовете (13.2‰). Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2016 година е 10.0‰. Равнището на общата смъртност на популацията в България е най-високо измежду европейските страни. С най-ниска смъртност са Ирландия и Кипър - по 6.4‰, и Люксембург - 6.8‰. Освен в България доста по-висока от междинната за ЕС-28 е цената на този индикатор единствено в Латвия - 14.6‰, и Литва - 14.3‰. С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 22.7‰, и Монтана и Ловеч – по 21.1‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 11.6‰.
Показателят за преждевременна смъртност през 2017 година (20.9%) понижава по отношение на миналата 2016 година (21.8%) . В стойностите на индикатора за преждевременна смъртност има основни разлики при мъжете и дамите. Умрелите дами на възраст под 65 години са 13.7% от всички умрели дами, а цената на този индикатор при мъжете е 27.6%. През 2017 година в страната са умряли 408 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 6.4‰. За съпоставяне, през 2001 година коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, през 2005 година - 10.4‰, а през 2016 година - 6.5‰. В районен аспект през 2017 година в общо единадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от междинния за страната, като най-нисък е в областите Видин - 1.7‰, и София (столица) - 2.6‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е записана в областите Добрич (12.9‰) и Сливен (12.6‰). Различните нива на смъртност измежду мъжете и дамите, както и измежду популацията в градовете и селата, дефинират и разликата в предстоящата междинна дълготрайност на идния живот на другите групи население.
Средната дълготрайност на идния живот общо за популацията на страната, изчислена за интервала 2015 - 2017 година, е 74.8 години и по отношение на предходния интервал (2014 - 2016 г.) се усилва с 0.1 години . Средната дълготрайност на живота при мъжете е 71.3 години, до момента в който при дамите е със 7.1 години по-висока - 78.4 години. Средната дълготрайност на идния живот е с 2.8 години по-висока за популацията в градовете (75.6 години) в сравнение с за популацията в селата (72.8 години).
Бракове и бракоразводи
През 2017 година са регистрирани 28 593 юридически брака - с 1 790 повече по отношение на миналата година, а коефициентът на брачност е 4.0‰. Три четвърти от всички регистрирани бракове (21 536) са измежду популацията в градовете. През 2017 година междинната възраст при подписване на първи брак за мъжете и дамите е надлежно 31.4 и 28.4 години. Спрямо миналата година междинната възраст се усилва с 0.3 години както за мъжете, по този начин и за дамите. За 87.1% от дамите и 86.2% от мъжете, сключили цивилен брак през 2017 година, той е бил първи. Областите с най-вече бракове на 1 000 души от популацията са Разград и Добрич – надлежно 5.2 и 5.0‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Враца - 2.4‰.
Броят на разводите през 2017 година е 10 411, или със 192 по-малко от записаните през 2016 година. От всички прекъснати бракове 81.0% се отнасят за популацията в градовете. Най-голям е делът на браковете, прекъснати по „ взаимно единодушие “ (63.4%), следват аргументите „ несходство в характерите “ (26.6%) и „ фактическа разлъка “ (8.3%). Разводът не е бил първи за 9.8% от дамите и 10.7% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2017 година. Средната дълготрайност на брака до неговото преустановяване е 15.8 години.
Вътрешна миграция
През 2017 година в преселванията сред обитаемоте места в страната са взели участие 113 471 лица. От всички, които са трансформирали своето всекидневно местоживеене вътре в страната, 43.0% са мъже и 57.0% - дами. По отношение на възрастовата конструкция с максимален условен дял измежду преселващите се са лицата във възрастовата група 20 - 39 години (34.9%), следвани от лицата на възраст под 20 години - 30.9%, и 40 - 59 години - 16.1% от мигриралите лица. Най-голямо териториално придвижване има по направлението „ град - град “ (42.3%), следва направлението „ село - град “ (24.2%) и „ град - село “ (21.5%). Значително по-малък по брой и условен дял е миграционният поток по направлението „ село - село “ - 11.9% от мигриралите лица. Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област София (столица) (18 286). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 9.9%, Благоевград - 7.0%, и Пловдив - 6.0%. Най-малко преселили се в столицата са от областите Търговище и Разград - по 0.9%.
Външна миграция
През 2017 година 31 586 души са трансформирали своя сегашен адрес от страната в чужбина, като 50.8% от тях са мъже. Всеки втори бежанец (55.1%) е на възраст 20 - 39 години. Най-младите емигранти (под 20 години) са 14.6%, а тези на 60 и повече навършени години - 6.9% от всички емигранти. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (22.0%), Обединеното кралство (16.3%) и Испания (12.2%). Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български жители, завърнали се в страната, както и жители на други страни, получили позволение или статут за престояване в страната. През 2017 година 25 597 лица са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 48.7%, а на дамите - 51.3%. Сред пристигналите да живеят в страната 36.2% са във възрастовата група 20 - 39 години, а 27.0% са на възраст 40 – 59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 20.5%, а най-възрастните (на 60 и повече години) - 16.3%. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (23.7%), Руската федерация (11.7%) и Германия (6.9%).
Естествен и машинален приръст на популацията
Броят и структурите на популацията се дефинират от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) придвижване. Разликата сред живородените и умрелите съставлява естественият приръст на популацията. След 1990 година демографското развиване на страната се характеризира с негативен натурален приръст на популацията. През 2017 година вследствие на негативния натурален приръст популацията на страната е намаляло с 45 836 души. Намалението на популацията, измерено посредством коефициента на естествения приръст, е минус 6.5‰. Коефициентът на естествения приръст в градовете е минус 4.0‰, а в селата - минус 13.5‰. През 2017 година всички области в страната имат негативен натурален приръст. С най-малки по стойности коефициенти на негативен натурален приръст са областите София (столица) (-1.3‰) и Сливен (-2.8‰). С най-голямо понижение на популацията в резултат на високия негативен натурален приръст е област Видин - минус 16.2‰, следвана от областите Габрово - минус 14.4‰, Кюстендил и Монтана - по минус 13.5‰. В осем области популацията понижава с над 10 на 1 000 души през 2017 година. Коефициентът на естествения приръст общо за ЕС-28 през 2016 година е 0.0‰. Четиринадесет страни имат позитивен натурален приръст, като най-голям е този индикатор в Ирландия (7.0‰), Кипър (4.7‰) и Люксембург (3.6‰). Освен нашата страна с високи стойности на негативен натурален приръст на популацията са Литва – минус 3.7‰, Латвия и Хърватия – по минус 3.4‰. Съществено въздействие върху броя и структурите на популацията в страната оказва и механичният приръст (нетното салдо от външната миграция), който също е негативен – минус 5 989 души. Той се образува като разлика сред броя на заселилите се и изселилите се от страната. Намалението на популацията вследствие на външната миграция, измерено посредством коефициента на чиста миграция, е -0.8‰. През 2017 година шест области имат позитивен машинален приръст: Кърджали (5.7‰), София (столица) (2.7‰), Пловдив (2.5‰), Варна (2.4‰), Бургас (1.6‰) и Перник (1.4‰). С най-голямо понижение на популацията вследствие на негативния машинален приръст са областите Смолян (-10.3‰), Ямбол (-6.4‰) и Враца (-6.2‰).
Демографска обстановка в страната през 2017 година:
- Продължава процесът на понижаване и застаряване на населението;
- Задълбочава се несъответствието в териториалното систематизиране на населението;
- Намалява броят на живороденитe деца и коефициентът на обща раждаемост;
- Увеличава се броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност;
- Намалява детската смъртност;
- Броят на подписаните цивилен бракове се усилва, а броят на бракоразводите
намалява;
- Увеличава се предстоящата междинна дълготрайност на живота.
Брой и структури на популацията
Към 31 декември 2017 година популацията на България е 7 050 034 души, което съставлява 1.4% от популацията на Европейския съюз. В съпоставяне с 2016 година популацията на страната понижава с 51 825 души, или с 0.7%. Мъжете са 3 422 409 (48.5%), а дамите - 3 627 625 (51.5%), или на 1 000 мъже се падат 1 060 дами. Броят на мъжете доминира във възрастите до 53 години. С повишаването на възрастта се усилват броят и относителният дял на дамите от общото население на страната.
Продължава процесът на застаряване на популацията. В края на 2017 година лицата на 65 и повече навършени години са 1 481 908, или 21.0% от популацията на страната. В съпоставяне с 2016 година делът на популацията в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта, а по отношение на 2001 година – с 4.1 процентни пункта. Процесът на застаряване е по-силно изразен измежду дамите в сравнение с измежду мъжете. Относителният дял на дамите на възраст над 65 години е 24.4%, а на мъжете - 17.4%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност измежду мъжете и като разследване от нея - на по-ниската междинна дълготрайност на живота при тях. В районен аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-голям в областите Видин (29.3%), Габрово (28.2%), Кюстендил (26.9%) и Ловеч (26.6%). Общо в деветнадесет области този дял е над междинния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 17.2%, и Варна - 18.6%. Общо за ЕС-28 относителният дял на популацията на 65 и повече навършени години е 19.4%. Най-висок е този дял в Италия (22.3%), следвана от Гърция (21.5%) и Германия (21.2%). Общо в шест страни, в това число и България, делът на възрастното население е над 20.0%.
Към 31.12.2017 година децата до 15 години в страната са 1 004 376, или 14.3% от общия брой на популацията, като по отношение на 2016 година този дял се усилва с 0.2 процентни пункта. Относителният дял на популацията под 15 години е най-голям в областите Сливен - 18.4%, и Бургас - 15.5% от популацията на региона. Общо в петнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян и Габрово - по 11.5%. Делът на най-младото население в ЕС-28 при започване на 2017 година е 15.6%, като най-нисък е в Германия (13.4%) и Италия (13.5%), а най-голям е в Ирландия (21.1%) и Франция (18.3%).
Към 31.12.2017 година общият коефициент на възрастова взаимозависимост в България е 54.5%, или на всяко лице в подвластните възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в дейна възраст. За съпоставяне, през 2005 и 2016 година този коефициент е бил надлежно 44.5 и 53.4%. Това съответствие е по-благоприятно в градовете - 50.3%, в сравнение с в селата - 67.5%. Във всички области на страната, този индикатор е над 50.0% като се изключи София (столица) - 46.3%, като най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин (70.3%), Ловеч (66.5%) и Габрово (65.8%).
Застаряването на популацията води до повишение на неговата междинна възраст, която от 40.4 години през 2001 година нараства на 41.2 години през 2005 година и доближава 43.6 години в края на 2017 година. Процесът на застаряване на популацията се демонстрира както в селата, по този начин и в градовете, като в градовете междинната възраст на популацията е 42.6 години, а в селата - 46.3 години. Тенденцията на застаряване на популацията води до промени и в неговата съществена възрастова конструкция - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на популацията във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на популацията, по този начин и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране. За 2017 година тези граници за популацията в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години за дамите и 64 години за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2017 година е 4 248 хиляди души, или 60.3% от популацията на страната, като мъжете са 2 233 хиляди, а дамите - 2 015 хиляди. През 2017 година броят на трудоспособното население понижава с съвсем 56 хиляди души, или с 1.3%, по отношение на миналата година. Към края на 2017 година над трудоспособна възраст са 1 736 хиляди души, или 24.6%, а под трудоспособна възраст - 1 066 хиляди души, или 15.1% от популацията на страната. Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира посредством коефициента на демографско заменяне, който демонстрира съотношението сред броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2017 година това съответствие е 64. За съпоставяне, през 2001 година 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 младежи. Най-благоприятно е съотношението в областите Сливен - 84, Варна – 71, и София (столица) - 70 лица. Най-нисък е този индикатор в областите Смолян - 44, и Габрово, Перник и Кюстендил, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 50 лица, влизащи в трудоспособна възраст.
Териториално систематизиране на популацията
Към 31.12.2017 година в градовете живеят 5 181 755 души, или 73.5%, а в селата - 1 868 279 души, или 26.5% от популацията на страната. Към края на 2017 година обитаемоте места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села. Населените места без население са 162. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали - надлежно 61, 58 и 11. В 1 172, или в 22.3% от обитаемоте места, живеят от 1 до 49 души в това число. С население над 100 хиляди души са шест града в страната, в които живеят 34.1% от популацията на страната. Към края на 2017 година страната е разграничена на 6 статистически региона, 28 области и 265 общини.
Статистически региони
Половината от популацията на страната (50.0%) живее в Югозападния и Южния централен регион, а минимален по брой на популацията е Северозападният регион - 756 хиляди души, или 10.7% от популацията на страната. През 2017 година и в шестте статистически региона популацията понижава по отношение на 2016 година, като най-голямо е понижението в Северозападния - с 1.8%, а минимум - в Югозападния регион - с 0.3%.
Области
Най-малка по население е област Видин, в която живеят 86 927 души, или 1.2% от популацията на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 325 429 души (18.8%). В шестнадесет области популацията е под 200 хиляди души и общо в тях живеят 30.1% от популацията на страната. Шест области са с население от 200 хиляди до 300 хиляди души и обгръщат 20.2% от популацията на страната. Шест са и областите с население над 300 хиляди души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от популацията на страната (35.0%). Само две области - София (столица) и Кърджали, усилват популацията си през 2017 година по отношение на 2016 година - надлежно с 0.1 и 0.2%. При всички останали области има понижение, като най-голямо е за областите Видин - с 2.2%, и Смолян - с 2.0%.
Общини
Неравномерно е разпределението на популацията и по общини. В 72 общини с население под 6 000 души живеят едвам 3.9% от популацията на страната. В същото време в деветте общини с население над 100 хиляди души живеят 41.0% от популацията на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 325 429), следвана от общините Пловдив (345 213) и Варна (344 748). Най-малката община е Трекляно – 798 души. Основните фактори, които въздействат върху промените в броя и структурите на популацията, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.
Раждаемост
През 2017 година в страната са регистрирани 64 359 родени деца, като от тях 63 955 (99.4%) са живородени. В съпоставяне с миналата година броят на живородените понижава с 1 029 деца, или с 1.6%. Коефициентът на обща раждаемост през 2017 година е 9.0‰, а през миналата 2016 година - 9.1‰. Броят на живородените момчета (32 787) е с 1 619 по-голям от този на живородените девойки (31 168), или на 1 000 живородени момчета се падат 951 девойки. В градовете и селата живородени са надлежно 48 005 и 15 950 деца, а коефициентът на раждаемост е 9.2‰ в градовете и 8.5‰ в селата. В районен аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.5‰, София (столица) - 10.3‰, Стара Загора и Пловдив - по 9.6‰. В деветнадесет области раждаемостта е по-ниска от междинната за страната, като най-ниски стойности се следят в областите Габрово и Видин - по 6.5‰. Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-28 през 2016 година е 10.1‰ по данни на Евростат. Най-високо ниво на раждаемост измежду европейските страни има Ирландия - 13.4‰, следват Обединеното кралство и Швеция - по 11.8‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 7.8‰.
Броят на дамите във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва значително въздействие върху нивото на раждаемостта и дефинира характера на възпроизводството на популацията. Към 31.12.2017 година броят на дамите във фертилна възраст е 1 517 хиляди, като по отношение на миналата година понижава с близо 22 хиляди, а по отношение на 2011 година - с съвсем 133 хиляди. През 2017 година броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3 251. Запазва се наклонността на увеличение на броя на децата, родени от дами на възраст 40 и повече навършени години - от 1947 през 2016 година на 2 108 през 2017 година.
Половината (50.7%) от ражданията през 2017 година са първи за майката, 36.5% - втори, а 12.5% - трети и от по-висока последователност. Тоталният коефициент на плодовитост е един от главните индикатори, характеризиращи плодовитостта на дамите. През 2017 година междинният брой живородени деца от една жена е 1.56. За съпоставяне, през 2001 година той е бил 1.24, а през 2016 година - 1.54. Средната възраст на дамите при раждане на първо дете се усилва от 27.0 години през 2016 година на 27.1 години през 2017 година. В районен аспект междинната възраст при раждане на първо дете варира от 30.0 години за област София (столица) до 23.1 години за област Сливен. През 2017 година са регистрирани 1 134 случая на многоплодни раждания, което е с 5 случая повече в сравнение с през 2016 година. При 1 127 от случаите са родени по две деца, а при 7 – по три. От 1991 година се следи трайна наклонност на увеличение на абсолютния брой на извънбрачните раждания. Техният условен дял нараства от 18.5% през 1992 година на 42.0% през 2001 година и на 59.2% през 2013 година. През 2017 година броят на извънбрачните раждания е 37 935, или 58.9% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65.7%) е по-висок в сравнение с в градовете (56.7%). За 77.9% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което значи, че тези деца най-вероятно се отглеждат в фамилна среда от родители, живеещи в общуване без брак. В районен аспект най-голям е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (78.3%) и Враца (73.3%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната като се изключи Разград (48.6%), Благоевград (44.2%) и Кърджали (35.7%).
Смъртност
Броят на умрелите лица през 2017 година е 109 791, а коефициентът на обща смъртност - 15.5‰. Спрямо миналата година броят на умрелите се усилва с 2 211, или с 2.1%. Нивото на общата смъртност продължава да е прекомерно високо. Смъртността измежду мъжете (16.5‰) продължава да бъде по-висока в съпоставяне със смъртността измежду дамите (14.6‰). През 2017 година на 1 000 дами умират 1 071 мъже. Продължават и мощно изразените разлики в смъртността измежду градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (22.0‰) в сравнение с в градовете (13.2‰). Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2016 година е 10.0‰. Равнището на общата смъртност на популацията в България е най-високо измежду европейските страни. С най-ниска смъртност са Ирландия и Кипър - по 6.4‰, и Люксембург - 6.8‰. Освен в България доста по-висока от междинната за ЕС-28 е цената на този индикатор единствено в Латвия - 14.6‰, и Литва - 14.3‰. С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 22.7‰, и Монтана и Ловеч – по 21.1‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 11.6‰.
Показателят за преждевременна смъртност през 2017 година (20.9%) понижава по отношение на миналата 2016 година (21.8%) . В стойностите на индикатора за преждевременна смъртност има основни разлики при мъжете и дамите. Умрелите дами на възраст под 65 години са 13.7% от всички умрели дами, а цената на този индикатор при мъжете е 27.6%. През 2017 година в страната са умряли 408 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 6.4‰. За съпоставяне, през 2001 година коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, през 2005 година - 10.4‰, а през 2016 година - 6.5‰. В районен аспект през 2017 година в общо единадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от междинния за страната, като най-нисък е в областите Видин - 1.7‰, и София (столица) - 2.6‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е записана в областите Добрич (12.9‰) и Сливен (12.6‰). Различните нива на смъртност измежду мъжете и дамите, както и измежду популацията в градовете и селата, дефинират и разликата в предстоящата междинна дълготрайност на идния живот на другите групи население.
Средната дълготрайност на идния живот общо за популацията на страната, изчислена за интервала 2015 - 2017 година, е 74.8 години и по отношение на предходния интервал (2014 - 2016 г.) се усилва с 0.1 години . Средната дълготрайност на живота при мъжете е 71.3 години, до момента в който при дамите е със 7.1 години по-висока - 78.4 години. Средната дълготрайност на идния живот е с 2.8 години по-висока за популацията в градовете (75.6 години) в сравнение с за популацията в селата (72.8 години).
Бракове и бракоразводи
През 2017 година са регистрирани 28 593 юридически брака - с 1 790 повече по отношение на миналата година, а коефициентът на брачност е 4.0‰. Три четвърти от всички регистрирани бракове (21 536) са измежду популацията в градовете. През 2017 година междинната възраст при подписване на първи брак за мъжете и дамите е надлежно 31.4 и 28.4 години. Спрямо миналата година междинната възраст се усилва с 0.3 години както за мъжете, по този начин и за дамите. За 87.1% от дамите и 86.2% от мъжете, сключили цивилен брак през 2017 година, той е бил първи. Областите с най-вече бракове на 1 000 души от популацията са Разград и Добрич – надлежно 5.2 и 5.0‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Враца - 2.4‰.
Броят на разводите през 2017 година е 10 411, или със 192 по-малко от записаните през 2016 година. От всички прекъснати бракове 81.0% се отнасят за популацията в градовете. Най-голям е делът на браковете, прекъснати по „ взаимно единодушие “ (63.4%), следват аргументите „ несходство в характерите “ (26.6%) и „ фактическа разлъка “ (8.3%). Разводът не е бил първи за 9.8% от дамите и 10.7% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2017 година. Средната дълготрайност на брака до неговото преустановяване е 15.8 години.
Вътрешна миграция
През 2017 година в преселванията сред обитаемоте места в страната са взели участие 113 471 лица. От всички, които са трансформирали своето всекидневно местоживеене вътре в страната, 43.0% са мъже и 57.0% - дами. По отношение на възрастовата конструкция с максимален условен дял измежду преселващите се са лицата във възрастовата група 20 - 39 години (34.9%), следвани от лицата на възраст под 20 години - 30.9%, и 40 - 59 години - 16.1% от мигриралите лица. Най-голямо териториално придвижване има по направлението „ град - град “ (42.3%), следва направлението „ село - град “ (24.2%) и „ град - село “ (21.5%). Значително по-малък по брой и условен дял е миграционният поток по направлението „ село - село “ - 11.9% от мигриралите лица. Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област София (столица) (18 286). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 9.9%, Благоевград - 7.0%, и Пловдив - 6.0%. Най-малко преселили се в столицата са от областите Търговище и Разград - по 0.9%.
Външна миграция
През 2017 година 31 586 души са трансформирали своя сегашен адрес от страната в чужбина, като 50.8% от тях са мъже. Всеки втори бежанец (55.1%) е на възраст 20 - 39 години. Най-младите емигранти (под 20 години) са 14.6%, а тези на 60 и повече навършени години - 6.9% от всички емигранти. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (22.0%), Обединеното кралство (16.3%) и Испания (12.2%). Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български жители, завърнали се в страната, както и жители на други страни, получили позволение или статут за престояване в страната. През 2017 година 25 597 лица са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 48.7%, а на дамите - 51.3%. Сред пристигналите да живеят в страната 36.2% са във възрастовата група 20 - 39 години, а 27.0% са на възраст 40 – 59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 20.5%, а най-възрастните (на 60 и повече години) - 16.3%. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (23.7%), Руската федерация (11.7%) и Германия (6.9%).
Естествен и машинален приръст на популацията
Броят и структурите на популацията се дефинират от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) придвижване. Разликата сред живородените и умрелите съставлява естественият приръст на популацията. След 1990 година демографското развиване на страната се характеризира с негативен натурален приръст на популацията. През 2017 година вследствие на негативния натурален приръст популацията на страната е намаляло с 45 836 души. Намалението на популацията, измерено посредством коефициента на естествения приръст, е минус 6.5‰. Коефициентът на естествения приръст в градовете е минус 4.0‰, а в селата - минус 13.5‰. През 2017 година всички области в страната имат негативен натурален приръст. С най-малки по стойности коефициенти на негативен натурален приръст са областите София (столица) (-1.3‰) и Сливен (-2.8‰). С най-голямо понижение на популацията в резултат на високия негативен натурален приръст е област Видин - минус 16.2‰, следвана от областите Габрово - минус 14.4‰, Кюстендил и Монтана - по минус 13.5‰. В осем области популацията понижава с над 10 на 1 000 души през 2017 година. Коефициентът на естествения приръст общо за ЕС-28 през 2016 година е 0.0‰. Четиринадесет страни имат позитивен натурален приръст, като най-голям е този индикатор в Ирландия (7.0‰), Кипър (4.7‰) и Люксембург (3.6‰). Освен нашата страна с високи стойности на негативен натурален приръст на популацията са Литва – минус 3.7‰, Латвия и Хърватия – по минус 3.4‰. Съществено въздействие върху броя и структурите на популацията в страната оказва и механичният приръст (нетното салдо от външната миграция), който също е негативен – минус 5 989 души. Той се образува като разлика сред броя на заселилите се и изселилите се от страната. Намалението на популацията вследствие на външната миграция, измерено посредством коефициента на чиста миграция, е -0.8‰. През 2017 година шест области имат позитивен машинален приръст: Кърджали (5.7‰), София (столица) (2.7‰), Пловдив (2.5‰), Варна (2.4‰), Бургас (1.6‰) и Перник (1.4‰). С най-голямо понижение на популацията вследствие на негативния машинален приръст са областите Смолян (-10.3‰), Ямбол (-6.4‰) и Враца (-6.2‰).
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ