София. През 1877 г. в хода на Руско-турската освободителна война

София. През 1877 година в хода на Руско-турската освободителна война стартират боевете при Ниш. Княз Владимир Черкаски изпраща на императора бележка по отношение на правилата за споразумяване на гражданско ръководство в България. 1897 година - издадени са берати (грамоти, укази, които се издават от султанската канцелария на Османска Турция) за български владици в Битоля (митрополит Григорий), Струмица (митрополит Герасим) и Дебър (митрополит Козма). 1903 година - възвръщат се тайните Български офицерски братства, клонящи към военачалник Иван Цончев. Тайните офицерски братства вземат участие в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година и в освободителните битки в следилинденския интервал до 1912 година, когато е и краят на тяхното битие (в навечерието на Балканската война).
На 18 декември са родени: военачалник Данаил Николаев, командващият на войските в Пловдив при оповестяването на Съединението през 1885 година, режисьорът Нидал Алгафари; Иван Стоянов Кондов - трагичен и кино артист. На тази дата умира Иван Андонов (И. А. Савов) - бунтовник, участник в националното-освободително придвижване.

2009г.
На Александър Арабаджиев е връчен медал „ Стара планина ”първа степен „ за изключителния му принос в региона на правото, за реформирането на правосъдната система и за дейното му присъединяване в публичния живот на Република България. “

2007г.
На ст.н.с. I ст. доктор Йорданка Стоянова е връчен медал „ Св. св. Кирил и Методий ” огърлие „ за изключителните ѝ научни достижения в региона на селекцията на селско-стопанските култури и за приноса ѝ в развиването на земеделската просвета и земеделието в Република България, както и във връзка 80 години от рождението ѝ “

1996 година
Съюз на демократичните сили внася в Народното събрание декларация за избавяне на България от " националната злополука ", към която я води държавното управление на Жан Виденов.
Жан Виденов е политически и държавен деятел. Роден е в Пловдив. Завършва британска гимназия в Пловдив и външна търговия в Московския държавен институт по интернационалните връзки. След 10 ноември 1989 година се включва интензивно в обществено-политическия живот на страната. Член на Висшия съвет на Българска социалистическа партия от 1990 година и на Председателството на Висшия съвет на Българска социалистическа партия от 1991 година. Председател на Висшия съвет на Българска социалистическа партия от 1991 до 1996 година. Председател е на Министерския съвет от 1995 до 1996 година.

1994 година
Проведени са третите демократични парламентарни избори за XXXVII Народно събрание. Коалиция Българска социалистическа партия, Български земеделски народен съюз " Ал. Стамболийски " и ПК " Екогласност " печели 43,5 % и получава 125 депутатски места, Съюз на демократичните сили - 24,23 % (69), Народен съюз (БЗНС-ДП) - 6,51 % (18), Движение за права и свободи – 5,44 % (15), БББ - 4,73 % (13).

1949 година
Провеждат се избори за I Народно събрание и за окръжни национални препоръки. За претендентите на Отечествен фронт са подадени 97,66 % от общия брой на гласовете.

1944 година
Светият синод взема решение да помоли държавното управление на Отечествен фронт да позволи провеждането на избор за предстоятел на Българската православна черква с купата Екзарх Български.

1926 година
Обнародван е Закон за селскостопанско настаняване на бежанците със средствата на бежанския заем, провиснал посредством Обществото на народите. Обществото на народите е интернационална организация, основана след Първата международна война 1914–1918 година от страните победителки. Впоследствие Съединени американски щати не ратифицират устава и не се включват в ОН. Уставът на ОН е признат на 28 юни 1919 година на Парижката мирна конференция от 1919–1920 година и е включен като първа част в мирните контракти за победените страни. ОН е формирано от 27-те страни победителки и 5-те доминиона на Англия. Към тях са поканени да се причислят и 13 неутрални страни. За седалище на ОН е определен град Женева. Решенията на Общото заседание се взимат с единогласие, само че те имат целесъобразен темперамент и всяко държавно управление би трябвало да реши дали да ги извършва. Целта на ОН е да подсигурява интернационалния мир и сигурност, да обезпечи отбрана на териториалната целокупност на страните и да поддържа съдействие сред народите. Уставът на ОН планува наказания против възможен агресор. ОН вкарва така наречен мандатна система за колониалните владения на Германия и за териториите на Османската империя в арабския свят. ОН продължава да съществува до започването на Втората международна война 1939–1945 година, само че публично е необуздано през април 1945 година при образуването на Организацията на обединените народи. България е призната за член на ОН на 16 декември 1920 година На идната година е намерено българско посланичество при ОН, чието седалище е в българското генерално консулство в Женева.

1903 година
Възстановяват се тайните Български офицерски братства, клонящи към военачалник Иван Цончев. Тайните офицерски братства вземат участие в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година и в освободителните битки в следилинденския интервал до 1912 година, когато е и краят на тяхното битие (в навечерието на Балканската война). Организацията е обвързвана с ВМОРО и има принос в подготовката на въоръжени чети, събирането на средства, оръжия и муниции. Като значителен детайл от построяването и развиването на българската войска до Балканската война, братствата са част от българската военна история. Иван Цончев е герой за свободата на Македония, офицер от българската войска, военачалник. Роден е през 1859 година в Дряново. Напуска службата си, с цел да се отдаде на македонското освободително дело. През 1901 година е подпредседател на Върховния македонски комитет, бори се в Горноджумайското (1902 г.) и в Илинденско-Преображенското (1903 г.) въстание. Умира през 1908 година

1897 година
Издадени са берати (грамоти, укази, които се издават от султанската канцелария на Османска Турция) за български владици в Битоля (митрополит Григорий), Струмица (митрополит Герасим) и Дебър (митрополит Козма).

1877 година
В хода на Руско-турската освободителна война стартират боевете при Ниш. Княз Владимир Черкаски изпраща на императора бележка по отношение на правилата за споразумяване на гражданско ръководство в България. Владимир Александрович Черкаски е съветски публичен и държавен деятел, княз. По време на войната е шеф на Гражданската канцелария при щаба на Дунавската войска. Ръководи административното устройство на освободените от съветските войски български села и градове. Взема ефективно присъединяване и в изработването на Органическия правилник, на основата на който се създава и Търновската конституция на Княжество България. Умира в Сан Стефано в деня на подписването на контракта сред Русия и Турция.

1873 година
Върховният турски съд в Цариград издава окончателните присъди по Хасковското заговорничене. Атанас Узунов е наказан на 15 години каторга, а другите 21 комитетски дейци - на постоянно изгнание в Диарбекир.

1860 година
Под управлението на Драган Цанков, доктор Георги Миркович и архимандритите Йосиф Соколски и Макарий връчват на католишкия архиепископ в Цариград Паоло Брунони прошение до папа Пий ІХ, с което молят да се възвърне българската самостоятелна черква под върховенството на папата. Изготвен е и специфичен акт, подписан от присъстващите, с който унията става факт.

На тази дата са родени:

1965 година
Роден е Нидал Алгафари - български режисьор, някогашен изпълнителен шеф на Българска национална телевизия и политически PR. Завършва НАТФИЗ, компетентност " Кинорежисура ". Автор и режисьор е на студентското предаване " Ку-Ку " (включително и на предаването за АЕЦ - Козлодуй). Главен редактор е на " Шоу и развлекателни стратегии " в Българска национална телевизия. Режисьор е на игралния филм " Ла донна е мобиле ". Продуцент и режисьор е на тв излъчвания " Наблюдател " и " Анонси ". Нидал Алгафари е режисьор и на документалния филм " Сирия - история и митове ". От юни 2002 година до май 2004 година е изпълнителен шеф на Българска национална телевизия.

1925 година
Роден е Иван Стоянов Кондов - български трагичен и кино артист. Дебютът му в “Животът си тече безшумно ” (1958 г.). Снима се интензивно доникъде на 80-те години, след което се отдава на театрално-режисьорска и педагогическа активност - “На дребния остров ” (1958 г.), “Звезди ” (1959 г.), “Стръмната пътека ” (1961 г.), “Капитан ” (1963 г.), “Неспокоен дом ” (1965 г.), “Човекът в сянка ” (1967 г.), “Процесът ” (1968 г.), “Гола съвест ” (1971 г.), “Обич ” (1972 г.), “Игрек 17 ” (1973 г.), “Сиромашко лято ” (1973 г.), “Дневна светлина ” (1974 г.), “Буна ” (1974 г.), “Сватбите на Иван Асен ” (1975 г.), “Магистрала ” (1975 г.), “Допълнение към Закон за задълженията и договорите ” (1976 г.), “Чичовци ” (тв, 1976 г.), “Сами измежду вълци ” (тв, 1979 г.), “Голямото нощно къпане ” (1980 г.), “Златният век ” (1984 г.), “Жена за монаси ” (1984 г.). Активно се снима и в телевизионния спектакъл - “Старецът ” (1977 г.), “Змейова женитба ” (1984 г.) и други “АСКЕЕР ” за изцяло творчество (1999 г.).

1904 година
Родена е Руска Цветанова Маринова - българска художничка. През 1923 година приключва Художествената академия при Ив. Мърквичка, Ц. Тодоров и Ст. Иванов. Живее и работи във Франция (1926 – 1929 г.). Рисува най-вече портрети. Известни творби: “Г-жа Петкова ” (1930 г.), “Актрисата Мария Стоилова ” (1931 г.), “Портрет на нар. артистка Адриана Будевска ” (1949 г.), “Мих. Попов в ролята на Ив. Сусанин ” (1949 г.), “Майка ми ” (1958 г.), “Димитровчета ” (1963 г.), “Румен ” (1967 г.), “Букет ” (1974 г.). През 1937 година получава златен орден на Парижкото ревю. Умира на 10 юни 1988 година

1858 година
Роден е Христо Георгиев Попов - български офицер. През 1879 година приключва Военното учебно заведение в София. Един от четиримата българи, получили първи офицерски чин след Освобождението (1878 г.). През Сръбско-българската война (1885 г.) се отличава с рационални и смели дейности при Гургулят (7 ноември) и при Пирот (14 ноември). Един от най-преданите офицери на княз Александър Батенберг, спомага доста за неговото връщане след 9 август 1886 година По-късно напуща армията с чин подполковник, приключва право в Швейцария и се отдава на политическа активност. В интервала 1915-1916 година е министър на вътрешните работи в кабинета на доктор В. Радославов. Умира на 28 октомври 1951 година в София.

1852 година
Роден е Данаил Цонев Николаев – български офицер, военачалник от пехотата (1909 г.), първият българин с най-голям боен чин (за проявена смелост в боевете на връх Шипка получава чин " поручик " ). През 1875 година приключва Одеското военно пехотно учебно заведение. Участва в Сръбско-турската (1876 г.) и в Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението е шеф на източнорумелийска милиция. Командва войските в Пловдив при оповестяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 година През Сръбско-българската война 1885 година е пълководец на Източния корпус. През 1895-1897 година (след гибелта на Тр. Китанчев) е ръководител на Върховния македонски комитет (от 1900 година - ВМОК). Министър на войната (1886-1887 година и 1907-1911 г.). Като министър на войната разформирова всички елементи, взели участие в детронирането на Александър I Батенберг, провежда ексклузивен съд, издал смъртни присъди на офицерите в русофилския протест в Русе. За огромни заслуги към Българската войска е именуван " патриарх на българското офицерство ". Награден е с медал " Св. св. Кирил и Методий " (1936 г.). Кръстник е на престолонаследника Симеон (II) (12.07.1937 г.). Данаил Николаев умира на 29 август 1942 година

1844 година
Роден е Петко челник, български бунтовник.

На тази дата умират:

1937 година
Умира Иван Андонов (И. А. Савов) - български бунтовник, участник в националното-освободително придвижване, преподавател, юрист, публичен деятел.
Роден е на 28 юни 1854 година с. Мурсалково, Чирпанско (дн. с. Спасово, Старозагорско). През 1872-1874 година учителства в с. Евджилери, Чирпанско (дн. с. Средно градище, Старазогорско), а по-късно в Чирпан. От 1872 година е член, а по-късно и секретар (от 1874 г.) на чирпанския революционен комитет. Прави опит за въстание в Чирпан, след което емигрира във Влашко. Завръща се напролет на 1876 година и интензивно се включва в подготовката на Априлското въстание. Заловен от османските управляващи, наказан е на гибел, а по-късно - на пожизнен затвор. В интервала 1876-1878 година лежи в пловдивския и цариградския затвор. След Освобождението (1878 г.) заема редица административни длъжности в Източна Румелия. Един от уредниците и ръководителите на Съединението. От 1887 година работи като юрист. Избиран е за депутат - III Велико Народно събрание (1886 г.), V - VII и ХIII нормално Народно събрание (1887-1893 г.), подпредседател е на IV Велико Народно събрание (1893 г.). Дългогодишен ръководител на Поборническо-опълченското сдружение (1904-1936 г.) и на Археологическото сдружение в Пловдив (1923-1929 г.). Автор е на книгите: " Из спомените ми от турско време " (част I, II 1927-1928 г.) и " Съединението " (1929 г.).

За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:

Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;