„Светилник 2025–2026: Че какво без песен е светът– празник на музиката и детските мечти озари Народния театър
София претърпя един от тези редки дни, в които музиката не просто звучи, а се усеща във въздуха. Пространството пред Народния спектакъл „ Иван Вазов “ се извърши с детски смях, неспокойствие и неподправена наслада по време на финалното събитие на петото издание на самодейността „ Светилник 2025–2026: Че какво без ария е светът “ на МУЗИКАУТОР.
Стотици възпитаници, учители, родители, създатели и посетители се събраха, с цел да отпразнуват силата на музиката да сплотява хората и да основава трайни връзки сред поколенията. Денят стартира с впечатляващ флашмоб, в който възпитаници от деветте учебни заведения, включени в тазгодишното издание на самодейността, алегорично пресъздадоха светлината на „ Светилник “, онази светлина, която музиката носи в учебните заведения и в сърцата на децата.
Специално присъединяване в празника взе Детският радиохор на Българското национално радио, чиито осъществявания провокираха бурни овации и развълнуваха публиката. Усмивките по лицата на децата, гордостта в очите на техните учители и насладата на родителите трансфораха центъра на София в същински празник на общността.
След флашмоба събитието продължи в Народния спектакъл „ Иван Вазов “ с тържествения концерт „ Че какво без ария е светът “. Под светлините на сцената прозвучаха учебните химни, основани особено за участниците в самодейността. Всеки от тях носеше своя неповторим почерк, само че всички имаха едно общо обръщение – че учебното заведение е повече от постройка. То е място на другарства, споделени фантазии, полезности и мемоари, които остават за цялостен живот.
Особено вълнуващи бяха моментите, в които самите възпитаници запяваха дружно своите химни. За доста от тях това беше първата среща с произведение, основано особено за тяхното учебно заведение. В тези мигове сцената се трансформира в пространство на същинска горделивост и принадлежност. Очите на децата блестяха от неспокойствие, а песните звучаха като заричане, че духът на учебната общественост ще продължи да живее и след края на концерта.
„ Светилник “ е доста повече от музикален план. Това е национална креативна самодейност на МУЗИКАУТОР, която подарява истински учебни химни на българските учебни заведения – музикални знаци, способни да извисяват духа, да съхраняват полезности и да построяват чувство за принадлежност.
За петте издания на самодейността до момента тя е достигнала до повече от 31 000 възпитаници и над 2 300 учители в 20 обитаеми места в страната. Над 190 създатели на музика, текст и аранжимент са вложили своя гений в основаването на учебните песни, а повече от 200 студенти от факултет „ Екранни изкуства “ на НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “ са взели участие в основаването на видеоклиповете към тях.
През годините „ Светилник “ получава поредната поддръжка на Министерството на културата и Министерството на образованието и науката, както и на своите дългогодишни сътрудници -НАТФИЗ, Народния спектакъл „ Иван Вазов “, Българска телеграфна агенция, Българска национална телевизия и БНР.
Тазгодишното издание сплоти възпитаници от 11. ОУ „ Христо Ботев “ в Благоевград, СУ „ Любен Каравелов “ в Копривщица, СУ „ Д-р Петър Берон “ в Костинброд, ОУ „ Неофит Рилски “ в община Разлог, СУ „ Отец Паисий “ в Самоков, 45. ОУ „ Константин Величков “ и 97. СУ „ Братя Миладинови “ в София, както и Болградската гимназия „ Георги Сава Раковски “ в Украйна. Зад всяка ария стоят надарени български създатели, които сътвориха творби, отразяващи историята, духа и полезностите на съответното учебно заведение.
Именно по тази причина химнът има толкоз значимо значение. Наред със знамето и герба той е знак на учебната общественост. Той споделя историята на учебното заведение, основава възприятие за еднаквост и събира генерации възпитаници към общи полезности. Песента остава и след последния образователен звънец – като спомен, като ентусиазъм и като част от историята на всяко учебно заведение.
Финалът на концерта беше изпълнен с страст. Десетки детски гласове се сляха в едно, а залата приветства дълго участниците. В този миг стана ясно за какво самодейността носи името „ Светилник “,защото всяка ария възпламенява дребна светлина. Светлина на знанието, на творчеството, на другарството и на вярата.
Когато толкоз доста деца пеят дружно, светлината става задоволително мощна, с цел да озари цяла България.
Стотици възпитаници, учители, родители, създатели и посетители се събраха, с цел да отпразнуват силата на музиката да сплотява хората и да основава трайни връзки сред поколенията. Денят стартира с впечатляващ флашмоб, в който възпитаници от деветте учебни заведения, включени в тазгодишното издание на самодейността, алегорично пресъздадоха светлината на „ Светилник “, онази светлина, която музиката носи в учебните заведения и в сърцата на децата.
Специално присъединяване в празника взе Детският радиохор на Българското национално радио, чиито осъществявания провокираха бурни овации и развълнуваха публиката. Усмивките по лицата на децата, гордостта в очите на техните учители и насладата на родителите трансфораха центъра на София в същински празник на общността.
След флашмоба събитието продължи в Народния спектакъл „ Иван Вазов “ с тържествения концерт „ Че какво без ария е светът “. Под светлините на сцената прозвучаха учебните химни, основани особено за участниците в самодейността. Всеки от тях носеше своя неповторим почерк, само че всички имаха едно общо обръщение – че учебното заведение е повече от постройка. То е място на другарства, споделени фантазии, полезности и мемоари, които остават за цялостен живот.
Особено вълнуващи бяха моментите, в които самите възпитаници запяваха дружно своите химни. За доста от тях това беше първата среща с произведение, основано особено за тяхното учебно заведение. В тези мигове сцената се трансформира в пространство на същинска горделивост и принадлежност. Очите на децата блестяха от неспокойствие, а песните звучаха като заричане, че духът на учебната общественост ще продължи да живее и след края на концерта.
„ Светилник “ е доста повече от музикален план. Това е национална креативна самодейност на МУЗИКАУТОР, която подарява истински учебни химни на българските учебни заведения – музикални знаци, способни да извисяват духа, да съхраняват полезности и да построяват чувство за принадлежност.
За петте издания на самодейността до момента тя е достигнала до повече от 31 000 възпитаници и над 2 300 учители в 20 обитаеми места в страната. Над 190 създатели на музика, текст и аранжимент са вложили своя гений в основаването на учебните песни, а повече от 200 студенти от факултет „ Екранни изкуства “ на НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “ са взели участие в основаването на видеоклиповете към тях.
През годините „ Светилник “ получава поредната поддръжка на Министерството на културата и Министерството на образованието и науката, както и на своите дългогодишни сътрудници -НАТФИЗ, Народния спектакъл „ Иван Вазов “, Българска телеграфна агенция, Българска национална телевизия и БНР.
Тазгодишното издание сплоти възпитаници от 11. ОУ „ Христо Ботев “ в Благоевград, СУ „ Любен Каравелов “ в Копривщица, СУ „ Д-р Петър Берон “ в Костинброд, ОУ „ Неофит Рилски “ в община Разлог, СУ „ Отец Паисий “ в Самоков, 45. ОУ „ Константин Величков “ и 97. СУ „ Братя Миладинови “ в София, както и Болградската гимназия „ Георги Сава Раковски “ в Украйна. Зад всяка ария стоят надарени български създатели, които сътвориха творби, отразяващи историята, духа и полезностите на съответното учебно заведение.
Именно по тази причина химнът има толкоз значимо значение. Наред със знамето и герба той е знак на учебната общественост. Той споделя историята на учебното заведение, основава възприятие за еднаквост и събира генерации възпитаници към общи полезности. Песента остава и след последния образователен звънец – като спомен, като ентусиазъм и като част от историята на всяко учебно заведение.
Финалът на концерта беше изпълнен с страст. Десетки детски гласове се сляха в едно, а залата приветства дълго участниците. В този миг стана ясно за какво самодейността носи името „ Светилник “,защото всяка ария възпламенява дребна светлина. Светлина на знанието, на творчеството, на другарството и на вярата.
Когато толкоз доста деца пеят дружно, светлината става задоволително мощна, с цел да озари цяла България.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ