България ще изплати общо 158 370 лв. като обезщетения по решения на Европейския съд за правата на човека
София. Правителството одобри решение за погашение на общо 158 370 лева компенсации в осъществяване на шест решения на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ). Решенията по делата против България са постановени в интервала 11 януари 2018 година - 31 май 2018 година Това оповестиха от държавната осведомителна работа .
Делото „ Кирил Иванов против България “ касае възбрана на осъществяване на протест от нерегистрираната организация „ Македонски предприемчив комитет “. Според Европейски съд по правата на човека аргументите за възбраната, посочени от кмета на Благоевград и от Районен съд Благоевград, не са задоволителни, с цел да оправдаят намесата в правото на сдружаване на жалбоподателя. Съдът се базира на решенията си по делата „ Станков и ОМО Илинден против България “, „ ОМО Илинден и Иванов против България “ и показва, че възприетите от националните управляващи официални учредения за отвод не се разграничават от към този момент подложените на критика. Европейски съд по правата на човека също по този начин приема, че PC Благоевград не е обосновал мнението си по отношение на невъзможността за осъществяване на събранието. Присъденото в интерес на жалбоподателя обезщетение е в размер на 6000 евро за неимуществени вреди.
По делата „ ОМО Илинден и други против България “ и „ Йордан Иванов и други против България “ Съдът намира нарушаване на член 11 (свобода на сдружаване), като се базира на предходните си неоправдателни решения по делата,,ОМО Илинден против България (№ 2) “ и „ Станков и ОМО Илинден против България “.
По делото „ Йордан Иванов и други против България “ Съдът присъжда обезщетение от 12 000 евро за неимуществени вреди и 2000 евро разноски и разходи. По делото „ ОМО Илинден и други против България “ компенсацията е в размер на 12 000 евро за неимуществени вреди и 1220 евро за разноски и разходи.
По делото „ Чорбов против България “ жалбоподателят се оплаква, че заради неизплащане на дължимата му от МЗХГ по контракт част от заплащане за процесуално посланичество е било нарушено правото му на благосъстоятелност по член 1 от Протокол 1 към Конвенцията, както и че не е разполагал с дейно средство за отбрана, в нарушаване на член 13. Европейски съд по правата на човека намира нарушаване и по двете недоволства. Присъденото в интерес на жалбоподателя обезщетение е в размер на 15000 евро за претърпените имуществени вреди, 2000 евро за неимуществени вреди и 1260 евро за разноски и разходи.
По делото „ Димова-Иванова u Иванов против България “ във връзка с недоволството по член 8 (неприкосновеност на дома) Европейски съд по правата на човека отбелязва, че сходно на други претърсвания в границите на интервенция „ Медузите “, които са били предмет на разглеждане от Съда, претърсването в тази ситуация е било осъществено без авансово правосъдно позволение и с обещано бланкетно утвърждение след това. Позовавайки се на решенията си по делата „ Гуцанови “ и „ Славов и други “, Съдът приема, че и в сегашния случай националното законодателство не е предоставило задоволително гаранции против произвол от страна на управляващите преди или след претърсването в нарушаване на член 8 от Конвенцията. Европейски съд по правата на човека присъжда обезщетение в размер на 3000 евро за претърпените от тях неимуществени вреди и 1500 евро за разноски и разходи.
По делото „ Митев против България “ Европейски съд по правата на човека приема, че в нарушаване на член 6 от Конвенцията е лимитирано правото на отбрана на жалбоподателя. Разпитът на жалбоподателя от служителите на реда е извършен отвън рамките на процедурата по Наказателно-процесуален кодекс. Това, дружно с изказванията на жалбоподателя, че е направил признания в резултат на нанесения му побой, слага под подозрение точността и надеждността на полицейските показания. Европейски съд по правата на човека акцентира, че самопризнанието е главен детайл от доказателствения материал, изключително като се има поради, че същият е съдържал и оправдателни доказателства, само че макар тях съдилищата са счели обвиняването за потвърдено. Съдът приема, че нарушаването единствено по себе си не обосновава безспорен извод, че жалбоподателят е наказан погрешно, заради което не е належащо обезщетение за неимуществени вреди, и присъжда в интерес на жалбоподателя сумата от 3000 евро за разноски и разходи.
Делото „ Кирил Иванов против България “ касае възбрана на осъществяване на протест от нерегистрираната организация „ Македонски предприемчив комитет “. Според Европейски съд по правата на човека аргументите за възбраната, посочени от кмета на Благоевград и от Районен съд Благоевград, не са задоволителни, с цел да оправдаят намесата в правото на сдружаване на жалбоподателя. Съдът се базира на решенията си по делата „ Станков и ОМО Илинден против България “, „ ОМО Илинден и Иванов против България “ и показва, че възприетите от националните управляващи официални учредения за отвод не се разграничават от към този момент подложените на критика. Европейски съд по правата на човека също по този начин приема, че PC Благоевград не е обосновал мнението си по отношение на невъзможността за осъществяване на събранието. Присъденото в интерес на жалбоподателя обезщетение е в размер на 6000 евро за неимуществени вреди.
По делата „ ОМО Илинден и други против България “ и „ Йордан Иванов и други против България “ Съдът намира нарушаване на член 11 (свобода на сдружаване), като се базира на предходните си неоправдателни решения по делата,,ОМО Илинден против България (№ 2) “ и „ Станков и ОМО Илинден против България “.
По делото „ Йордан Иванов и други против България “ Съдът присъжда обезщетение от 12 000 евро за неимуществени вреди и 2000 евро разноски и разходи. По делото „ ОМО Илинден и други против България “ компенсацията е в размер на 12 000 евро за неимуществени вреди и 1220 евро за разноски и разходи.
По делото „ Чорбов против България “ жалбоподателят се оплаква, че заради неизплащане на дължимата му от МЗХГ по контракт част от заплащане за процесуално посланичество е било нарушено правото му на благосъстоятелност по член 1 от Протокол 1 към Конвенцията, както и че не е разполагал с дейно средство за отбрана, в нарушаване на член 13. Европейски съд по правата на човека намира нарушаване и по двете недоволства. Присъденото в интерес на жалбоподателя обезщетение е в размер на 15000 евро за претърпените имуществени вреди, 2000 евро за неимуществени вреди и 1260 евро за разноски и разходи.
По делото „ Димова-Иванова u Иванов против България “ във връзка с недоволството по член 8 (неприкосновеност на дома) Европейски съд по правата на човека отбелязва, че сходно на други претърсвания в границите на интервенция „ Медузите “, които са били предмет на разглеждане от Съда, претърсването в тази ситуация е било осъществено без авансово правосъдно позволение и с обещано бланкетно утвърждение след това. Позовавайки се на решенията си по делата „ Гуцанови “ и „ Славов и други “, Съдът приема, че и в сегашния случай националното законодателство не е предоставило задоволително гаранции против произвол от страна на управляващите преди или след претърсването в нарушаване на член 8 от Конвенцията. Европейски съд по правата на човека присъжда обезщетение в размер на 3000 евро за претърпените от тях неимуществени вреди и 1500 евро за разноски и разходи.
По делото „ Митев против България “ Европейски съд по правата на човека приема, че в нарушаване на член 6 от Конвенцията е лимитирано правото на отбрана на жалбоподателя. Разпитът на жалбоподателя от служителите на реда е извършен отвън рамките на процедурата по Наказателно-процесуален кодекс. Това, дружно с изказванията на жалбоподателя, че е направил признания в резултат на нанесения му побой, слага под подозрение точността и надеждността на полицейските показания. Европейски съд по правата на човека акцентира, че самопризнанието е главен детайл от доказателствения материал, изключително като се има поради, че същият е съдържал и оправдателни доказателства, само че макар тях съдилищата са счели обвиняването за потвърдено. Съдът приема, че нарушаването единствено по себе си не обосновава безспорен извод, че жалбоподателят е наказан погрешно, заради което не е належащо обезщетение за неимуществени вреди, и присъжда в интерес на жалбоподателя сумата от 3000 евро за разноски и разходи.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ