Злато, сребро и уникални находки са постъпили в Националния исторически музей
София. Последните дни от ръководството на Божидар Димитров като шеф на Националния исторически музей (НИХ) археолозите, които привършват археологическия сезон, затрупват шефа си с редки находки, оповестиха от НИМ . По някакво неписано предписание - всички археолози ще потвърдят, че най-ценното изплува от земята в последните дни на археологически разкопки.
Днес от крепостта Русокастро, Бургаско, където тази година бе открит най-големият средновековен палат в България с повърхност 2,5 дка (досега откритите 41 замъка са с повърхност не повече от 1 дка), в НИМ постъпи златна монета на император Андроник II (1282-1328). Андроник II е прочут с това, че прави своя внук - Андроник III съимператор, само че младият император не е удовлетворен от ръководството на дядо си, по тази причина стартира революция с него. Пристиснат, дядо му потърсва помощ от българския цар Михаил Шишман, женен за Теодора, сестрата на младия император. Светослав изпраща отряд от елитни бойци, които би трябвало да отидат в Константинопол (Цариград) и да го бранят в интерес на остарелия император, само че в действителност имат директива в една безумна нощ да заемат входните порти на града и да ги отворят пред българската войска, която скрито ще премине 200 км от българската граница до Константинопол. Шпионите донасят на младия император за тайния план на българите да овладеят Константинопол за първи път след кан Тервел (705 г.) и – нещо, което не съумяха нито Крум Страшни, нито Симеон Велики. Младият император Андроник III се обръща с яростно писмо към шурея си Михаил Шишман, че това не е почтено и свойски. Михаил Шишман естествено отхвърля замисъла си и изтегля войската си от границата, която е минавала от там.
Възможно е тази златна монета да е част от парите, които младият император е платил за поддръжката, тъй като знаем, че тогава, а и в този момент някои работи се заплащат - „ сиренето е с пари ”.
Оловен византийски щемпел бе открит в друга гранична цитадела, ситуирана край с.Маточина, до турската граница. На печата от едната страна е изобразена Богородица Оранта, а от друга – дълъг надпис, показващ кой е изпращачът на писмото до шефа на крепостта.
Печатът е от XIII-началото на XIV век и също може да се свърже с бурни събития. По това време крепостта е на византийска територия и това са били ловни дворци на византийските императори. По това време в Созопол най-неочаквано се откъсва от българската страна и гръцкото население там, което е болшинство, декларира, че желае да бъде ръководено от Византия.
Цар Михаил Шишман решил, че може да си върне града, само че с цената на живота на 1000-2000 бойци, тъй като това бил добре укрепен полуостров. И отхвърля да разгласи война. Но най-неочаквано Теодора, сестрата на младия император Андроник III, предлага на Михаил Шишман, с цел да не губи български бойци при завладяването на императорските дворци, да обмени крепостта Маточина за Созопол. Както и става. И всички са удовлетворени.
Край Новозагорското село Дядово завършиха разкопките, спонсорирани от фондация „ Българска памет – братя Диневи ”.
Днес от крепостта Русокастро, Бургаско, където тази година бе открит най-големият средновековен палат в България с повърхност 2,5 дка (досега откритите 41 замъка са с повърхност не повече от 1 дка), в НИМ постъпи златна монета на император Андроник II (1282-1328). Андроник II е прочут с това, че прави своя внук - Андроник III съимператор, само че младият император не е удовлетворен от ръководството на дядо си, по тази причина стартира революция с него. Пристиснат, дядо му потърсва помощ от българския цар Михаил Шишман, женен за Теодора, сестрата на младия император. Светослав изпраща отряд от елитни бойци, които би трябвало да отидат в Константинопол (Цариград) и да го бранят в интерес на остарелия император, само че в действителност имат директива в една безумна нощ да заемат входните порти на града и да ги отворят пред българската войска, която скрито ще премине 200 км от българската граница до Константинопол. Шпионите донасят на младия император за тайния план на българите да овладеят Константинопол за първи път след кан Тервел (705 г.) и – нещо, което не съумяха нито Крум Страшни, нито Симеон Велики. Младият император Андроник III се обръща с яростно писмо към шурея си Михаил Шишман, че това не е почтено и свойски. Михаил Шишман естествено отхвърля замисъла си и изтегля войската си от границата, която е минавала от там.
Възможно е тази златна монета да е част от парите, които младият император е платил за поддръжката, тъй като знаем, че тогава, а и в този момент някои работи се заплащат - „ сиренето е с пари ”.
Оловен византийски щемпел бе открит в друга гранична цитадела, ситуирана край с.Маточина, до турската граница. На печата от едната страна е изобразена Богородица Оранта, а от друга – дълъг надпис, показващ кой е изпращачът на писмото до шефа на крепостта.
Печатът е от XIII-началото на XIV век и също може да се свърже с бурни събития. По това време крепостта е на византийска територия и това са били ловни дворци на византийските императори. По това време в Созопол най-неочаквано се откъсва от българската страна и гръцкото население там, което е болшинство, декларира, че желае да бъде ръководено от Византия.
Цар Михаил Шишман решил, че може да си върне града, само че с цената на живота на 1000-2000 бойци, тъй като това бил добре укрепен полуостров. И отхвърля да разгласи война. Но най-неочаквано Теодора, сестрата на младия император Андроник III, предлага на Михаил Шишман, с цел да не губи български бойци при завладяването на императорските дворци, да обмени крепостта Маточина за Созопол. Както и става. И всички са удовлетворени.
Край Новозагорското село Дядово завършиха разкопките, спонсорирани от фондация „ Българска памет – братя Диневи ”.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ