София не е България, време е да спрем „изсмукването“ на регионите
София не е България, само че до момента тя „ завличаше “ райони като Перник и Кюстендил в статистически клопки, които ощетяваха локалния бизнес. С тези думи Румяна Грозева, изпълнителен шеф на АРИР – Стара Загора, сложи началото на дебата за бъдещето на кохезионната политика по време на семинар „ Кохезия в деяние “ в Перник.
Според нея, миньорският град е бил незаслужено „ залепен “ за столицата в досегашното райониране, което е лимитирало достъпа на локалните бизнесмени до по-високи равнища на финансиране.
Добрата вест е, че след 2027 година тази неправда ще бъде поправена. Перник ще има опцията да се развива като независим стопански индивид, възползвайки се от цялостния потенциал на европейската взаимност, без да бъде сравняван със стандарта на столицата.
По думите ѝ, кохезията е инструментът, който би трябвало да спре „ изсмукването “ на младежи и запаси към огромните центрове – развой, който към този момент е довел до продажбата на къщи по 1 евро в Италия и Франция, и който чука на вратата и у нас.
Събитието е част от проекта Corejio, който работи с задачата за „ голям брой райони в синхрон за обективен преход “. Организатори са Агенция за районно икономическо развиване – Стара Загора, с медийното партньорство на „ Бранд Медия България “, издател на Economic.bg, и Телевизия Стара Загора.
Битката за 2028 – 2034 година стартира през днешния ден
Грозева акцентира нещо, което постоянно остава отвън медийните заглавия: програмирането на бъдещето се случва сега, до момента в който се слагат основите на новия бюджет на Европейски Съюз. Очаква се да бъде основан нов фонд за конкурентоспособност. Освен това след 2028 година архитектурата на фондовете ще се промени, като фокусът ще се измести още по-силно върху нововъведенията и способността на районите да се конкурират на международно равнище.
България навлиза в стадий, при който би трябвало да съобщи пред Брюксел защо желае да харчи парите си, разяснява Грозева.
Нашата администрация обича да ни пита и да не ни чува. Ако бизнесът, учителите и кметовете не са упорити в този момент, разпоредбите ще бъдат написани в София без оглед на действителността в Перник, “ предизвести тя.
От присъединението си досега България е получила 70 милиарда евро. Грозева обаче уточни, че резултатите постоянно се губят в лабиринта на българската администрация. Тя направи ясно разграничаване сред „ европейския “ и „ българския “ метод на работа.
Когато работиш по план непосредствено с Брюксел, е елементарно – фокусът е върху активността. Когато работиш с българска стратегия, ти побеляват косите от документи. Европа желае гъвкави правила, само че нашата администрация ги прави тромави. Това би трябвало да се промени, с цел да бъде преходът ни сполучлив. “
Бъдещето на кохезията няма да бъде в „ кърпене на дупки “, а в икономическа промяна. Грозева очерта няколко основни направления. Залага се на произвеждане на сила покрай потребителя и прекосяване към „ умни “ системи за ръководство. Това е основата, която ще притегли огромните софтуерни компании (както Гърция е направила с Гугъл и Microsoft).
Грозева акцентира, че не би трябвало да се плашим от двойната приложимост на технологиите. Става въпрос за вложения в промишлености, които имат и цивилно, и военно приложение – от фотоволтаици до софтуерни решения за сигурност.
Тя сложи фокус върху дуалното образование и квалификацията на преподавателите и даде Перник за образец с неговата профилирана гимназия, която съчетава потребностите на локалната промишленост.
В последна сметка, кохезионната политика след 2027 година ще бъде толкоз сполучлива, колкото са готови хората в районите. 70-те милиарда евро от предишното са урок, че парите сами по себе си не вземат решение проблеми, в случай че липсва визия.
Икономическата промяна се случва всеки ден в телефоните ни, в метода, по който плащаме сметки и пътуваме. Въпросът е дали ще я управляваме, или просто ще я следим “, заключи Румяна Грозева.
COREJIO европейски средства кохезионна политика обезлюдяване Перник
Според нея, миньорският град е бил незаслужено „ залепен “ за столицата в досегашното райониране, което е лимитирало достъпа на локалните бизнесмени до по-високи равнища на финансиране.
Добрата вест е, че след 2027 година тази неправда ще бъде поправена. Перник ще има опцията да се развива като независим стопански индивид, възползвайки се от цялостния потенциал на европейската взаимност, без да бъде сравняван със стандарта на столицата.
По думите ѝ, кохезията е инструментът, който би трябвало да спре „ изсмукването “ на младежи и запаси към огромните центрове – развой, който към този момент е довел до продажбата на къщи по 1 евро в Италия и Франция, и който чука на вратата и у нас.
Събитието е част от проекта Corejio, който работи с задачата за „ голям брой райони в синхрон за обективен преход “. Организатори са Агенция за районно икономическо развиване – Стара Загора, с медийното партньорство на „ Бранд Медия България “, издател на Economic.bg, и Телевизия Стара Загора.
Битката за 2028 – 2034 година стартира през днешния ден
Грозева акцентира нещо, което постоянно остава отвън медийните заглавия: програмирането на бъдещето се случва сега, до момента в който се слагат основите на новия бюджет на Европейски Съюз. Очаква се да бъде основан нов фонд за конкурентоспособност. Освен това след 2028 година архитектурата на фондовете ще се промени, като фокусът ще се измести още по-силно върху нововъведенията и способността на районите да се конкурират на международно равнище.
България навлиза в стадий, при който би трябвало да съобщи пред Брюксел защо желае да харчи парите си, разяснява Грозева.
Нашата администрация обича да ни пита и да не ни чува. Ако бизнесът, учителите и кметовете не са упорити в този момент, разпоредбите ще бъдат написани в София без оглед на действителността в Перник, “ предизвести тя.
От присъединението си досега България е получила 70 милиарда евро. Грозева обаче уточни, че резултатите постоянно се губят в лабиринта на българската администрация. Тя направи ясно разграничаване сред „ европейския “ и „ българския “ метод на работа.
Когато работиш по план непосредствено с Брюксел, е елементарно – фокусът е върху активността. Когато работиш с българска стратегия, ти побеляват косите от документи. Европа желае гъвкави правила, само че нашата администрация ги прави тромави. Това би трябвало да се промени, с цел да бъде преходът ни сполучлив. “
Бъдещето на кохезията няма да бъде в „ кърпене на дупки “, а в икономическа промяна. Грозева очерта няколко основни направления. Залага се на произвеждане на сила покрай потребителя и прекосяване към „ умни “ системи за ръководство. Това е основата, която ще притегли огромните софтуерни компании (както Гърция е направила с Гугъл и Microsoft).
Грозева акцентира, че не би трябвало да се плашим от двойната приложимост на технологиите. Става въпрос за вложения в промишлености, които имат и цивилно, и военно приложение – от фотоволтаици до софтуерни решения за сигурност.
Тя сложи фокус върху дуалното образование и квалификацията на преподавателите и даде Перник за образец с неговата профилирана гимназия, която съчетава потребностите на локалната промишленост.
В последна сметка, кохезионната политика след 2027 година ще бъде толкоз сполучлива, колкото са готови хората в районите. 70-те милиарда евро от предишното са урок, че парите сами по себе си не вземат решение проблеми, в случай че липсва визия.
Икономическата промяна се случва всеки ден в телефоните ни, в метода, по който плащаме сметки и пътуваме. Въпросът е дали ще я управляваме, или просто ще я следим “, заключи Румяна Грозева.
COREJIO европейски средства кохезионна политика обезлюдяване Перник
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ