Румяна Главчева, експерт-сеизмолог: 100 години от най-силното софийско земетресение през 20-ти век
София. Най-тежкото земетресение в София през предишния 20-ти век е локалното земетресение на 18 октомври 1917, четвъртък, в 20:58 локално време, напомня Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дълготраен началник на секция „ Сеизмология ” в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН) .
Преди 100 години град София е мощно раздрусан. „ Едно неописуемо пръщене и пукане на зданията [кирпичени и гредоредни – тухлена зидария, б.а.], примесено с изключително фучение се разнасяше в потъналия внезапно в мрачевина град. Голяма суматоха беше обзела цялото население. Хората бягаха изплашени по улиците и дворовете и никой не смееше да влезе още веднъж в къщи... Мнозина прекараха три и повече денонощия навън. ” /от публикация на съвременника Ради Иванов/. Четиридесет минути по-рано е усетен едвам осезаем отвесен удар – “предизвестието ”. Основният трус е с магнитуд 5.2 и, както е всекидневно за софийските трусове, с дълбочина в първата десятка километри. Максималната активност се прави оценка на VII степен по актуалната 12-степенна скáла (VII-VIII степен по скалата на Форел-Меркали, настояща по време на събитието). Последствията са най-големи в лимитирана територия на града – кварталът сред улиците бул. „ Цар Освободител ”, ул. “Граф Игнатиев ” и северната страна на бул. „ Фердинанд ” (дн. „ Васил Левски ”), включващ улици „ Цар Шишман ”, „ 6 септември ”, „ Венелин ”, “Паренсов ”, „ Иван Вазов ”, “Гурко ”. Документирани сведения приказват, че там в миналото е текла река, след това насипана; точно този нестабилен терен по-късно е застроен. В София “солидно издигнатите от тухли сгради се отърваха с незначителни повреди, каменните сгради пострадаха напълно малко, а железобетонните постройки останаха напълно невредими. Пристроените [има се поради във височина, б.а.] етажи обаче пострадаха доста. ” /пак там/. Наблюдаваните повреди в постройките могат да се групират, както следва: срутване на калкани и разграничителни вътрешни стени, на надпокривни елементи на комини и разединение на покривни структури, рухване на мазилка от тавани и стени, напуквания в зидарията на стени. Събаряне на калкани е маркирано и отвън цитирания квартал (вж. илюстрации). Много чести повреди са напукване на зидарията към отвори – порти и прозорци, както и в контакти сред остаряло здание и новоизградено допълнение. Засегнати от земетресението са и солидни постройки – слаби напуквания са се появили по някои от сводовете и в едно от страничните кубета на църквата „ Св. Александър Невски ”, отделяне от колонките и разбъркване на покривната част на малко южно кубе на църквата „ Св.св.Седмочисленици ”, подкосена е колона в камбанарийното кубе, а северна стена е набраздена с отворена цепнатина наоколо до контакта си с източна стена – резултати в църквата на семинарията. В околните околни села всеобщо събитие е разбъркване, подмятане, прекатурване и рухване на стъкла, декорации, предмети. Според Богомил Радославов измервания през месец ноември 1917 в Софийския термален извор демонстрират нарастване на дебита с 30%. Промени се откриват и в дебита на изворните води към София – нарастване в Банкя, Горна баня, Княжево и Овча купел и понижение в Панчарево и Кладница. След земетресението температурата на изворната вода също се трансформира, въпреки с десети до близо 1 градус – нарастване се маркира в Княжево и Овча купел (0.2 до 0.35 градуса Целзий), а намаляване – в Банкя, Кладница и Панчарево (с 0.1 до 0.9о) /пак Радославов/. От събраните сведения след земетресението излиза, че трусът е усетен на изток до линията Стара Загора – Дряново, на север до Лом – Оряхово (липсват сведения от Румъния), на запад до Ниш-Враня и на юг до Струмица, т.е. на територия с повърхност минимум 70 хиляди квадратни километра. Отдалечавайки се от София, силата на влияние като приблизително понижава. Така, опустошения и повреди в постройките престават да се появяват в радиус над 10 км от епицентъра, т.е. по-далеч от Чепинци, Божурище, Костинброд, Богровите. Тъй като интензивността на разтърсване зависи и от изискванията по пътя на разпространяване на сеизмичните талази – съществуване на разломи и други нееднородности – съвсем в никакъв случай при релативно мощни трусове не се оформя симетрична по отношение на епицентъра картина на степента на влияние. По време на земетресението от 1917 година Витошкият разлом, проснат в северното подножие на едноименната планина, довежда до бързо затихване на интензивността наоколо на сеизмичния източник. Обратно, също към юг в далечната част на полето на влияние Струмските разломи стават добър проводник за разпространяване на сеизмичните талази и „ подкрепят ” забавения спад на пренасяната сила в посока южно от Дупница – Горна Джумая (Благоевград) и Петрич. Не единствено силата на удара, обаче, предопределя степента на следствие. Голямо е въздействието върху сеизмичната накърнимост на строителните обекти също на метода на градеж, качеството на материали и осъществяване и устойчивостта на подлежащия терен.
Сеизмичността през годините на новия XXI век обрисува интензивност по северната ограда на Софийския грабен – регионът на Витошкия разлом. Тя се изявява посредством слаби трусове с магнитуд сред 3 и 4. Западно от Панчарево, в най-източната част на Витошкия разлом, има три реализации на трусове, провокирали разтърсвания с активност не надминаваща IV-V степен (2002, 2006 и 2008); през 2010 земетресение с магнитуд 3.6 е записано в югоизточните елементи на столицата. Земетресенията са от огнища с дълбочини в първите 10 км под земната повърхнина. Вследствие на това, силата при тяхната реализация затихва бързо и региона на чувство е с дребни размери. Все отново, въпреки и рядко протичащи се, над София виси опасността от местни разрушителни трусове.
Преди 100 години град София е мощно раздрусан. „ Едно неописуемо пръщене и пукане на зданията [кирпичени и гредоредни – тухлена зидария, б.а.], примесено с изключително фучение се разнасяше в потъналия внезапно в мрачевина град. Голяма суматоха беше обзела цялото население. Хората бягаха изплашени по улиците и дворовете и никой не смееше да влезе още веднъж в къщи... Мнозина прекараха три и повече денонощия навън. ” /от публикация на съвременника Ради Иванов/. Четиридесет минути по-рано е усетен едвам осезаем отвесен удар – “предизвестието ”. Основният трус е с магнитуд 5.2 и, както е всекидневно за софийските трусове, с дълбочина в първата десятка километри. Максималната активност се прави оценка на VII степен по актуалната 12-степенна скáла (VII-VIII степен по скалата на Форел-Меркали, настояща по време на събитието). Последствията са най-големи в лимитирана територия на града – кварталът сред улиците бул. „ Цар Освободител ”, ул. “Граф Игнатиев ” и северната страна на бул. „ Фердинанд ” (дн. „ Васил Левски ”), включващ улици „ Цар Шишман ”, „ 6 септември ”, „ Венелин ”, “Паренсов ”, „ Иван Вазов ”, “Гурко ”. Документирани сведения приказват, че там в миналото е текла река, след това насипана; точно този нестабилен терен по-късно е застроен. В София “солидно издигнатите от тухли сгради се отърваха с незначителни повреди, каменните сгради пострадаха напълно малко, а железобетонните постройки останаха напълно невредими. Пристроените [има се поради във височина, б.а.] етажи обаче пострадаха доста. ” /пак там/. Наблюдаваните повреди в постройките могат да се групират, както следва: срутване на калкани и разграничителни вътрешни стени, на надпокривни елементи на комини и разединение на покривни структури, рухване на мазилка от тавани и стени, напуквания в зидарията на стени. Събаряне на калкани е маркирано и отвън цитирания квартал (вж. илюстрации). Много чести повреди са напукване на зидарията към отвори – порти и прозорци, както и в контакти сред остаряло здание и новоизградено допълнение. Засегнати от земетресението са и солидни постройки – слаби напуквания са се появили по някои от сводовете и в едно от страничните кубета на църквата „ Св. Александър Невски ”, отделяне от колонките и разбъркване на покривната част на малко южно кубе на църквата „ Св.св.Седмочисленици ”, подкосена е колона в камбанарийното кубе, а северна стена е набраздена с отворена цепнатина наоколо до контакта си с източна стена – резултати в църквата на семинарията. В околните околни села всеобщо събитие е разбъркване, подмятане, прекатурване и рухване на стъкла, декорации, предмети. Според Богомил Радославов измервания през месец ноември 1917 в Софийския термален извор демонстрират нарастване на дебита с 30%. Промени се откриват и в дебита на изворните води към София – нарастване в Банкя, Горна баня, Княжево и Овча купел и понижение в Панчарево и Кладница. След земетресението температурата на изворната вода също се трансформира, въпреки с десети до близо 1 градус – нарастване се маркира в Княжево и Овча купел (0.2 до 0.35 градуса Целзий), а намаляване – в Банкя, Кладница и Панчарево (с 0.1 до 0.9о) /пак Радославов/. От събраните сведения след земетресението излиза, че трусът е усетен на изток до линията Стара Загора – Дряново, на север до Лом – Оряхово (липсват сведения от Румъния), на запад до Ниш-Враня и на юг до Струмица, т.е. на територия с повърхност минимум 70 хиляди квадратни километра. Отдалечавайки се от София, силата на влияние като приблизително понижава. Така, опустошения и повреди в постройките престават да се появяват в радиус над 10 км от епицентъра, т.е. по-далеч от Чепинци, Божурище, Костинброд, Богровите. Тъй като интензивността на разтърсване зависи и от изискванията по пътя на разпространяване на сеизмичните талази – съществуване на разломи и други нееднородности – съвсем в никакъв случай при релативно мощни трусове не се оформя симетрична по отношение на епицентъра картина на степента на влияние. По време на земетресението от 1917 година Витошкият разлом, проснат в северното подножие на едноименната планина, довежда до бързо затихване на интензивността наоколо на сеизмичния източник. Обратно, също към юг в далечната част на полето на влияние Струмските разломи стават добър проводник за разпространяване на сеизмичните талази и „ подкрепят ” забавения спад на пренасяната сила в посока южно от Дупница – Горна Джумая (Благоевград) и Петрич. Не единствено силата на удара, обаче, предопределя степента на следствие. Голямо е въздействието върху сеизмичната накърнимост на строителните обекти също на метода на градеж, качеството на материали и осъществяване и устойчивостта на подлежащия терен.
Сеизмичността през годините на новия XXI век обрисува интензивност по северната ограда на Софийския грабен – регионът на Витошкия разлом. Тя се изявява посредством слаби трусове с магнитуд сред 3 и 4. Западно от Панчарево, в най-източната част на Витошкия разлом, има три реализации на трусове, провокирали разтърсвания с активност не надминаваща IV-V степен (2002, 2006 и 2008); през 2010 земетресение с магнитуд 3.6 е записано в югоизточните елементи на столицата. Земетресенията са от огнища с дълбочини в първите 10 км под земната повърхнина. Вследствие на това, силата при тяхната реализация затихва бързо и региона на чувство е с дребни размери. Все отново, въпреки и рядко протичащи се, над София виси опасността от местни разрушителни трусове.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ