Навършват се 152 години от смъртта на Георги Раковски
София. Навършват се 152 години от гибелта на Георги Раковски - първият идеолог на националното революционно придвижване. Георги Раковски е роден в Котел на 14 април 1821 година в търговско-занаятчийско семейство. Образованието си получава в родния си град, в Карлово и в гръцкото учебно заведение в Куручешме край Цариград.
Рожденото име на Георги Стойков Раковски е Съби Стойков Попович. По-късно се преименува на Сава Стойков Попович, само че е прочут и като Георги Раковски. На 9 октомври 1967 година Раковски умира от туберкулоза.През лятото на 1841 година Раковски напуща Цариград и отпътува за Браила, където се готви за протест. Там, благодарение на другари от Котел, Раковски става преподавател по гръцки и френски език. Още с идването си в града Раковски съумява да си издейства гръцки паспорт от гръцкия консул в града и се подвизава под името Георги Македон. За присъединяване му в Браилския протест от февруари 1842 година е наказан на гибел от локалните управляващи, само че като гръцки гражданин е предаден на гръцките управляващи за осъществяване на присъдата. Подпомогнат от гръцкия дипломат в Цариград Маврокордатос, Раковски съумява да избяга и се открива в Марсилия, където прекарва година и половина. Установява връзка с учещите в Атина българи и основава Македонско общество и Славяно-българско ученолюбиво сдружение. След завръщането си в Котел дружно с татко си Раковски взе участие в битката на локалните еснафи срещу чорбаджиите. Наклеветени пред османските управляващи като бунтовници, те са задържани, наказани на 7 години затвор и откарани в Цариград за излежаване на присъдата. В пандиза Раковски престоява от 1845 до 1848 година. Излизайки на независимост, той още веднъж продължава своята революционна активност. През 1851 – 1854 година написа няколко текста, непокътнати до през днешния ден в ръкопис са: „ Три съня “, „ Неповинен българин “ и „ Дневник на четата “. След експлоадирането на Кримската война (1853) Раковски дружно с група българи основава в Свищов Тайното общество, което има за задача да събира пари за освобождението и сведения за османските войски и да ги предава на съветското военно командване. Новосъздаденото Тайно общество приема като знаме на бъдещата българска република трибагреника – бяло, зелено и алено. За реализирането на тази задача Раковски и неговите приятели постъпват като преводачи в турската войска. Тяхната активност обаче е разкрита и той още веднъж е задържан. При отвеждането му в Цариград обаче съумява да избяга. Членовете на Тайното общество не престават да събират средства, като под формата на дарения за читалище внасят 20 %, а 80% отиват за въоръжение. По това време Свищов има статут на свободна област въз основа на контракта от Sistova, подписан на 4 август 1791 година сред Австрия и Турция, в който град е можело да се разпорежда единствено валиде ханъм – майката на султана. През юни 1854 година Раковски провежда чета от дванадесет души и броди с нея из Източна Стара планина. Тогава прави опит да се свърже и с съветските войски, които по това време са минали на юг от река Дунав. През есента, съветската войска се изтегля оттатък Дунава и Раковски разпуска четата си. Известно време се укрива в Котел, където написва претърпяното от него в цариградския затвор. По това време написва и първата редакция на поемата си „ Горски пасажер “. В края на 1855 година Георги Раковски се открива в Букурещ, където приключва втората редакция на поемата „ Горски пасажер “, само че още на идната година се реалокира в Нови Сад в Австрийската империя, където издава „ Предвестник горскаго пасажера “. Тук той стартира и редактирането на вестник „ Българска дневница ". Издава и пробния брой на вестник „ Дунавски лебед ". През 1857 година Раковски стартира печатането на поемата „ Горски пасажер “. През същата година по гледище на османските управляващи той е изпъден от Нови Сад и се трансферира още веднъж във Влашко. Живее известно време в Галац и Яш, където взе участие в подготовката за основаване на Болградската гимназия,[6] носеща през днешния ден неговото име. На 7 март 1858 година Раковски минава от Молдова в Руската империя, защото османското държавно управление оказва мощен напън за изгонването му върху молдовския княз Никола Богориди, представител на видния котелски жанр Богориди. След къс престой в Кишинев, в края на март той идва в Одеса, където е признат в дома на видния български търговец Никола Тошков. Със съдействието на Николай Палаузов е назначен за надзорник на българските възпитаници в Одеската семинария, само че радикалните му възгледи провокират неодобрение и по гледище на Стефан Тошкович е уволнен. Със съдействието на Одеското българско настоятелство Раковски прави несполучливи опити да стартира издаването на български вестник в Одеса, а през 1859 година разгласява етнографската книга „ Показалец или управление по какъв начин да се изискват и издирят най-стари чьрти нашего бытиа, языка, народопоколениа, стараго ни правлениа, славнаго ни прошествиа и проч. “, която посвещава на Никола Тошков. През есента на 1860 година Раковски се реалокира в столицата на Сръбското Княжество – Белград, където продължава своите исторически проучвания. Тук стартира и издаването на вестник „ Дунавски лебед ", в който засягат тематики от политическо, просветно и стопанско естество, само че и такива, свързани с църковно-националната битка, единството на българския народ и други По това време стартира последното доста преселване на българи в Украйна, инициирано от съветските дипломатически представителства и засегнало основно Видинско, Белоградчишко и Ломско. Раковски стартира енергична акция против обезбългаряването на района и през 1861 година издава брошурата „ Преселение в Русия или съветската убийствена политика за българите “, в която остро подлага на критика съветската политика. Освен това той води оживена преписка по въпроса с общественици, като Пандели Кисимов и Кръстьо Пишурка, и разгласява в своя вестник „ Дунавски лебед “ десетки публикации против преселването, както и кореспонденции за тежките условия, при които са сложени преселниците в Руската империя. В резултат и на акцията на Раковски бежанската вълна бързо затихва, в Ломско съветски сътрудници са прогонвани от българските села а във Видин тълпи от селяни обсаждат съветското консулство, настоявайки да получат назад паспортите си. През 1861 година Раковски изготвя „ План за освобождението на България " и „ Статут за едно Привременно българско шефство в Белград ". Тези две съчинения бележат нов стадий на идейното развиване на Раковски. В тях той за пръв път излиза с концепцията за основаване на „ управителен център на битката ", както и организирането на територията на Сръбското Княжество на една войска, която да премине в България и да вдигне на въстание българското население. За управление на въстанието Раковски планува едно Привременно българско държавно управление, което е основано през юни 1862 година в Белград под негово председателство.
Рожденото име на Георги Стойков Раковски е Съби Стойков Попович. По-късно се преименува на Сава Стойков Попович, само че е прочут и като Георги Раковски. На 9 октомври 1967 година Раковски умира от туберкулоза.През лятото на 1841 година Раковски напуща Цариград и отпътува за Браила, където се готви за протест. Там, благодарение на другари от Котел, Раковски става преподавател по гръцки и френски език. Още с идването си в града Раковски съумява да си издейства гръцки паспорт от гръцкия консул в града и се подвизава под името Георги Македон. За присъединяване му в Браилския протест от февруари 1842 година е наказан на гибел от локалните управляващи, само че като гръцки гражданин е предаден на гръцките управляващи за осъществяване на присъдата. Подпомогнат от гръцкия дипломат в Цариград Маврокордатос, Раковски съумява да избяга и се открива в Марсилия, където прекарва година и половина. Установява връзка с учещите в Атина българи и основава Македонско общество и Славяно-българско ученолюбиво сдружение. След завръщането си в Котел дружно с татко си Раковски взе участие в битката на локалните еснафи срещу чорбаджиите. Наклеветени пред османските управляващи като бунтовници, те са задържани, наказани на 7 години затвор и откарани в Цариград за излежаване на присъдата. В пандиза Раковски престоява от 1845 до 1848 година. Излизайки на независимост, той още веднъж продължава своята революционна активност. През 1851 – 1854 година написа няколко текста, непокътнати до през днешния ден в ръкопис са: „ Три съня “, „ Неповинен българин “ и „ Дневник на четата “. След експлоадирането на Кримската война (1853) Раковски дружно с група българи основава в Свищов Тайното общество, което има за задача да събира пари за освобождението и сведения за османските войски и да ги предава на съветското военно командване. Новосъздаденото Тайно общество приема като знаме на бъдещата българска република трибагреника – бяло, зелено и алено. За реализирането на тази задача Раковски и неговите приятели постъпват като преводачи в турската войска. Тяхната активност обаче е разкрита и той още веднъж е задържан. При отвеждането му в Цариград обаче съумява да избяга. Членовете на Тайното общество не престават да събират средства, като под формата на дарения за читалище внасят 20 %, а 80% отиват за въоръжение. По това време Свищов има статут на свободна област въз основа на контракта от Sistova, подписан на 4 август 1791 година сред Австрия и Турция, в който град е можело да се разпорежда единствено валиде ханъм – майката на султана. През юни 1854 година Раковски провежда чета от дванадесет души и броди с нея из Източна Стара планина. Тогава прави опит да се свърже и с съветските войски, които по това време са минали на юг от река Дунав. През есента, съветската войска се изтегля оттатък Дунава и Раковски разпуска четата си. Известно време се укрива в Котел, където написва претърпяното от него в цариградския затвор. По това време написва и първата редакция на поемата си „ Горски пасажер “. В края на 1855 година Георги Раковски се открива в Букурещ, където приключва втората редакция на поемата „ Горски пасажер “, само че още на идната година се реалокира в Нови Сад в Австрийската империя, където издава „ Предвестник горскаго пасажера “. Тук той стартира и редактирането на вестник „ Българска дневница ". Издава и пробния брой на вестник „ Дунавски лебед ". През 1857 година Раковски стартира печатането на поемата „ Горски пасажер “. През същата година по гледище на османските управляващи той е изпъден от Нови Сад и се трансферира още веднъж във Влашко. Живее известно време в Галац и Яш, където взе участие в подготовката за основаване на Болградската гимназия,[6] носеща през днешния ден неговото име. На 7 март 1858 година Раковски минава от Молдова в Руската империя, защото османското държавно управление оказва мощен напън за изгонването му върху молдовския княз Никола Богориди, представител на видния котелски жанр Богориди. След къс престой в Кишинев, в края на март той идва в Одеса, където е признат в дома на видния български търговец Никола Тошков. Със съдействието на Николай Палаузов е назначен за надзорник на българските възпитаници в Одеската семинария, само че радикалните му възгледи провокират неодобрение и по гледище на Стефан Тошкович е уволнен. Със съдействието на Одеското българско настоятелство Раковски прави несполучливи опити да стартира издаването на български вестник в Одеса, а през 1859 година разгласява етнографската книга „ Показалец или управление по какъв начин да се изискват и издирят най-стари чьрти нашего бытиа, языка, народопоколениа, стараго ни правлениа, славнаго ни прошествиа и проч. “, която посвещава на Никола Тошков. През есента на 1860 година Раковски се реалокира в столицата на Сръбското Княжество – Белград, където продължава своите исторически проучвания. Тук стартира и издаването на вестник „ Дунавски лебед ", в който засягат тематики от политическо, просветно и стопанско естество, само че и такива, свързани с църковно-националната битка, единството на българския народ и други По това време стартира последното доста преселване на българи в Украйна, инициирано от съветските дипломатически представителства и засегнало основно Видинско, Белоградчишко и Ломско. Раковски стартира енергична акция против обезбългаряването на района и през 1861 година издава брошурата „ Преселение в Русия или съветската убийствена политика за българите “, в която остро подлага на критика съветската политика. Освен това той води оживена преписка по въпроса с общественици, като Пандели Кисимов и Кръстьо Пишурка, и разгласява в своя вестник „ Дунавски лебед “ десетки публикации против преселването, както и кореспонденции за тежките условия, при които са сложени преселниците в Руската империя. В резултат и на акцията на Раковски бежанската вълна бързо затихва, в Ломско съветски сътрудници са прогонвани от българските села а във Видин тълпи от селяни обсаждат съветското консулство, настоявайки да получат назад паспортите си. През 1861 година Раковски изготвя „ План за освобождението на България " и „ Статут за едно Привременно българско шефство в Белград ". Тези две съчинения бележат нов стадий на идейното развиване на Раковски. В тях той за пръв път излиза с концепцията за основаване на „ управителен център на битката ", както и организирането на територията на Сръбското Княжество на една войска, която да премине в България и да вдигне на въстание българското население. За управление на въстанието Раковски планува едно Привременно българско държавно управление, което е основано през юни 1862 година в Белград под негово председателство.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ