София. На тази дата през 1966 г. по телевизията се

София. На тази дата през 1966 година по малкия екран се излъчва куклената режисура " Познавате ли Макс и Мориц ", която поставя началото на днешната графа " Лека нощ, деца ". На 5 март 1927 година излиза първият брой на вестник " Работническо дело ". Той е обществено-политически вестник. Орган е на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Излиза в София (5 март 1927 година – февруари 1944 г.). На тази дата през 1985 година във вестник " Пулс " е оповестено стихотворението " Есен ", съдържащо акростиха " Долу Тодор Живков ". Предприемат се арести, обиски и следствия, само че създателят остава незнаен. На 5 март са родени: писателят Кръстьо Белев и писателката Юлия Казска. На 5 март умират: художникът, публицист и критик Сирак Скитник, музикалният възпитател и композитор Петко Наумов, първата българска лекарка Анастасия Головина, деецът на националнореволюционното придвижване Ангел Кънчев

2003 година
Президентът Георги Първанов връчва на Гиньо Ганев Орден „ Стара планина ” – първа степен.
Президентът връчва на проф. Иван Маринов (посмъртно) Орден „ Стара планина ” – първа степен

1998 година
Съюз на демократичните сили става член на Европейската национална партия.

1990 година
В интервала 5 – 7 март се състои публично посещаване на испанския външен министър Франсиско Фернандес Ордонес в България.

1985 година
Във вестник " Пулс " е оповестено стихотворението " Есен ", съдържащо акростиха " Долу Тодор Живков ". Предприемат се арести, обиски и следствия, само че създателят остава незнаен.

1968 година
С Постановление № 13 на Министерския съвет на основата на Държавното стопанско дружество " Тексим " е основана Икономическата формация " Български търговски флот " на цялостна левова и валутна самоиздръжка. Под управлението на Георги Найденов групировката сплотява корабоплаването, корабостроенето, кораборемонта, пристанищата, комерсиалната активност, банковата активност. В нейните структури работят 45 000 индивида и тя реализира впечатляващи стопански резултати.
Външнотърговското дружество " Тексим " е основано на 3 декември 1960 година от Министерския съвет за доставки на специфични производства, в т. ч. и оръжия. Инициативата за основаване на предприятието е на Георги Найденов, работещ в Министерството на външната търговия по вноса и износа на специфична продукция. За няколко години “Тексим ” реализира отлични резултати и се употребява с поддръжката на Тодор Живков. През април 1962 година се обособява като независимо дружество на стопанска сметка и като обособена юридическа персона. В края на 1964 година " Тексим " към този момент е притежател на кораби с общ тонаж 223 000 т, 6 самолета за задокеански полети, 80 самолета за селскостопанската си авиация, 4 000 дка оранжерии, застрахователни сдружения и Морска комерсиална банка.
На 10 ноември 1969 година с Постановление № 40 на Министерския съвет се подрежда да се приключи активността на ръководената от Георги Найденов икономическа формация " Български морски флот ", без значение че през март 1969 година тя има чиста облага от над 27 000 000 лева Решението не е стимулирано от стопански, а от политически съображения, свързани със " стягането на юздите " след смазването на Пражката пролет. На 23 ноември същата година Георги Найденов е изключен от Българска комунистическа партия и против него е възбудено наказателно произвеждане. През май-юли 1971 година против него е формиран правосъден развой, само че Софийският градски съд излиза с оправдателна присъда. Тя обаче е анулирана от Върховния съд и Найденов е наказан на 20 години затвор, от които дейно излежава 5 година и половина.

1966 година
По малкия екран се излъчва куклената режисура " Познавате ли Макс и Мориц ", която поставя началото на днешната графа " Лека нощ, деца ".

1948 година
Великото Народно заседание приема Закон за национализиране на едрата градска недвижима благосъстоятелност.

1943 година
В Костурско е основана първата българска антикомунистическа чета на Македоно-българския комитет отпред с Лука Дамянов и Христо Насковски.

1941 година
Англия и доминионите й изтеглят посолствата си от София, откакто преди този момент са скъсали дипломатическите си връзки с България.

1933 година
Завръщат се 9 аграрни емигранти, водени от Александър Оббов, Коста Тодоров и Борис Бумбаров, които се афишират за членове на Български земеделски народен съюз “Пладне ”.
Коста Василев Тодоров е деятел на Български земеделски народен съюз, журналист, публицист, посланик. Роден е на 13 юли 1889 година в Москва. Завършва Военното учебно заведение в София, учи история в Одеса и право в Брюксел. При започването на Първата международна война се включва във френския легион и през Южния фронт се трансферира в България. Изпратен е в пандиза и там се среща с Александър Стамболийски. След войната редактира сп. " Сила ", разгласява материали във в. " Земеделско знаме ", " Младежко знаме " и други По време на ръководството на Български земеделски народен съюз (1920–1923 г.) е пълномощен министър в Белград и по едно и също време непрекъснат представител на България в Обществото на народите (ОН). След свалянето на Български земеделски народен съюз от власт на 9 юни 1923 година остава в чужбина и е един от ръководителите на Задграничното посланичество на Български земеделски народен съюз. Редактира излизащите зад граница в. " Земледелско знаме " и сп. " Народна воля ". През 1926 година е наказан задочно на гибел. След дадената от държавното управление на Народния блок прошка се завръща в родината. Участва в управленията на Български земеделски народен съюз " Александър Стамболийски " и Български земеделски народен съюз – Обединен. През 1938 година е заставен да напусне България и още веднъж е наказан задочно на гибел за антифашистка активност (1941 г.). Установява се да живее в Канада. Умира в Париж на път за България. Умира на 11 януари 1947 година
Борис Костадинов Бумбаров е публичен и държавен деятел. Роден е на 29 март 1896 година в с. Извор, Радомирско. Завършва гимназия в Кюстендил. Член е на Български земеделски народен съюз от 1920 година През земеделското ръководство (1919–1923 г.) заема разнообразни административни длъжности. След държавния прелом от 9 юни 1923 година е задържан и прекарва няколко месеца в арест. Пуснат на независимост, емигрира в Югославия и взема ефективно присъединяване в живота на земеделската емиграция. Завръща се в страната през 1933 година и продължава дейната си политическа активност. Един от видните дейци е на Български земеделски народен съюз " Александър Стамболийски ". По време на Втората международна война (1939–1945 г.) като съперник на ръководещите среди е интерниран в концлагери в Ардино и Крумовград. През 1943–1944 година е хвърлен в затвор. След 9 септември 1944 година е член на Постоянното наличие на Български земеделски народен съюз. Министър на публичните здания, пътищата и благоустройството (9 септември 1944 година – 5 юли 1945 г.). По-късно минава към опозиционния Български земеделски народен съюз, поради което е наказан на 20 години затвор. Освободен е през 1956 година Умира на 28 юни 1959 година

1929 година
На ръководителя на Съвета на Обществото на народите е връчено протестно ревю от македонски, добруджански, тракийски и албански организации срещу насилията над малцинствата на Балканите.

1927 година
Излиза първият брой на вестник " Работническо дело ". Той е обществено-политически вестник. Орган е на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Излиза в София (5 март 1927 година – февруари 1944 г.). Подновен е след 9 септември 1944 година До 1939 година е орган на Работническата партия, а след сливането й с Българска комунистическа партия (1939 г.) е правоприемник на в. " Работнически вестник " и орган на Българската работническа партия. Редактори на изданието са били: Хр. Калайджиев, А. Стоянов, Е. Стайков, Цола Драгойчева, Д. Ганев, Трайчо Костов и други За да се предпазят тези фрагменти, за виновни редактори са слагани редови партийни членове, които да поемат ударите на властта против вестника. До 9 септември 1944 година тридесет и шест души от тези редактори са хвърлени в пандиза.

1908 година
В интервала 5 – 15 март се организира Кюстендилски общ конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в село Жабокрът (28 делегати). Председател на конгреса е Христо Матов (на снимката). За членове на Централния комитет са определени Павел Христов, Ефрем Чучков и Петко Пенчев, а за Задгранично посланичество са определени Христо Матов, Михаил Дорев и Апостол Грежов.

1905 година
Приет е нов Закон за поощряване на локалната индустрия и търговия. Покровителстваните предприятия са с най-малко 15 служащи и 20 000 лева капитал. Протекционизмът се вкарва за търговията и даже за едрото занаятчийство.

1900 година
Във Варна се организира аграрни протест против натуралния десятък, прераснал във въоръжен протест. На 22 март Централният директорски комитет на Българския аграрни съюз издава Манифест за битка срещу десятъка.
Правителството на Тодор Иванчов (на снимката) (1899–1901 г.) взема решение да заздрави финансовото положение на страната посредством замяната на прелюдия през 1894 година аграрен налог с омразния на българския народ от времето на османската власт естествен десятък. Още по времето на разискването на законопроекта в Х Народно заседание стартира неорганизирано селско придвижване против възобновяване на натуралния налог. В интервала от лятото на 1899 година до началото на 1900 година са проведени над 190 протестни манифестации и събрания. След приемането на Закона за налога на земните творби за 1900–1901 година селското неодобрение прераства в открити протести. Те се преплитат с придвижването за създаване на независима земеделска партия. Първият конфликт става във Варна. Организираният на 5 март от Варненския околийски аграрни комитет протест приключва с въоръжена интервенция на полицията и войската. Във Варна е въведен полицейски час. В Русенски окръг сражения сред селяните и войската стават в с. Тръстеник, където се събират 4–5 хиляди души от прилежащите села. Правителството е насила на 21 април да разгласи военно състояние в Русенска, Разградска, Търновска, Горнооряховска и Свищовска околия, с цел да се оправи със селските протести. Движението срещу десятъка придобива всеобщ темперамент и в Балчишка околия. Най-големи са сблъскванията в с. Дуранкулак, където след намесата на войската са ранени десетки селяни и убити към 90 души На 5 юни 1900 година държавното управление вкарва военно състояние в Шуменски и Варненски окръзи. В селата, където селяните не престават да се съпротивляват, са изпратени войскови елементи. Всичко това довежда до преустановяване на придвижването против десятъка.
Десятъкът е един от главните български налози, плащан от Средновековието до началото на ХХ в. Според него селяните са облагани с една десета част от земеделските артикули и дребния домакински добитък. Той е естествен налог, само че в обособени моменти от развиването на българската страна е събиран и в пари. След рухването на България под османска власт десятъкът се резервира (наречен е юшур) и обгръща всички аграрни творби. В някои моменти посредством десятъка е отнемана половината от реколтата на производителя. След Освобождението десятъкът продължава да бъде събиран и е одобрен като значим приходоизточник със Закон за десятъка от 1880 година През 1882 година се трансформира в паричен, като се пресмята въз основа на междинния рандеман и настоящите пазарни цени. През 1895 година със закон на мястото на десятъка се вкарва аграрен налог, който се заплаща на единица повърхност според от качеството на земята. През 1900 година държавното управление на Тодор Иванчов анулира поземления налог и още веднъж възвръща натуралния десятък. Това довежда до експлоадирането на серия селски безредици и протести срещу десятъка, вследствие на които десятъкът дефинитивно е сменен с аграрен (1901 г.).

1861 година
По време на тържествената неделна работа пловдивският митрополит Паисий произнася слово, в което упреква Патриаршията и висшето гръцко духовенство, че нарушават църковните догми и затова ги афишира за низвергнати. На българското население се вменява да не контактува повече с тях.
Паисий Пловдивски (светско име: Петър Зафиров) е върховен свещеник, по генезис албанец. Роден e към 1810 година в гр. Янина, Гърция. Ръкоположен е за гръцки митрополит в Пловдив през 1858 година, само че 3 години по-късно се отхвърля от Цариградската патриаршия и застава на страната на българите в битката им за извоюване на църковна национална самостоятелност, за което е заточен в Мала Азия до 1868 година След провъзгласяването на Българската екзархия (1870 г.) е включен във Временния екзархийски съвет, само че скоро по-късно – на 25 февруари 1872 година, умрял.

На тази дата са родени:

1915 година
Роден е Кръстьо Димитров Белев - български публицист. Съчинения: " Двубоят " (1931 г.), " Песента на налъмите. Репортажи из модерния затвор " (1933 г.), " Запад " (пътепис, 1939 г.), " Под небето на Париж " (роман, 1946 г.) и други Умира на 25 януари 1978 година в София.

1891 година
Родена е Юлия Парашкевова Казаска - българска писателка, преводачка, популяризаторка на българска литература и просвета във Франция. Завършва висше обучение (социални науки и френска филология) в Женева и Фрибург (Швейцария). В България работи като учителка, редактор в периодически издания на френски език, журналистка, лекторка по френски език в Художествена академия. Издава 2 сборника с разкази - “Целувката на живота и гибелта ” (1933 г.) и “Монокъл ” (1943 г.). Превежда на френски език “Сборник национални песни ” (1945 г.), “Съвременно българско изкуство ” от Н. Мавродинов (1947 г.), “Лъчи в преизподнята ” от Т. Павлов (1959 г.). В интервала 1936-1943 година помества преводи на български фолклор, творби и изявленията с известни български писатели. Умира на 25 септември 1976 година в София.

На тази дата умират:
1943 година
Умира Сирак Скитник (псевд. на Панайот Тодоров Христов) - български художник, публицист, критик. Роден е на 4 ноември 1883 година в Сливен. Учи в Богословското учебно заведение в София (1898-1902 г.). Учителства в прогимназията в с. Върбеш и в Сливен (1903-1904 г.). Учи живопис в школата на Л. Бакст в Петербург (1908-1912 г.). Участва в Балканската война. Учител е в прогимназията в Асеновград (1913-1917 г.). Драматург и артистичен секретар на Народния спектакъл в София (1923-1924 г.), библиотекар в Министерството на просвещението (1924-1925 г.), първи ръководител на Съюза на българските художници, главно през 1931 година Началник и основен началник на Радио София (от 1935 г.). Сътрудничи със стихове на сп. “Художник ”, “Наш живот ”, “Наблюдател ”, “Знание ”, “Бисери ”, “Българан ”; с художествено-критически публикации - на сп. “Демократически обзор ” и “Златорог ”; с театрална рецензия - на сп. “Огнище ”; със публикации по изобразителни изкуства - на сп. “Златорог ”, “Българска тирада ”, “Съвременник ”; с илюстрации - на сп. “Българан ”, “Везни ”, “Хиперион ”, “Съвременник ”, “Завети ”. Илюстрира поемите на Едгар Алън По в превод на Г. Михайлов (1920 г.), “Марионетки ” от Ч. Мутафов (1920 г.) и други Съредактор на сп. “Златорог ” от 1922 година Съчинения: “Изповеди ” (кн. 1, стих., Сливен, 1910 г.), “Избрани публикации (1920-1943 г.) ” (1981 г.).

1933 година
Умира Петко Йорданов Наумов - български музикален възпитател и композитор. 29 юни 1879 година Берковица. Завършва гимназия в София, учи в Пражката консерватория (1896-1899 г.), а по-късно в Парижката консерватория (1899-1903 г.). Основател (със съдействието на Визнер, Николаев, Д. Х. Георгиев) на Българско музикално учебно заведение (1904 г.) (дн. БДК), където работи 27 години. Творби: 12 романса, 6 български поеми, 3 рапсодии, 2 симфонически танца, 3 увертюри, операта " Страхил челник " (либрето от Тих. Павлов) и други Автор е на критически публикации за концерти, драматически представления и други

1933 година
Умира Анастасия Ангелова Головина – първата българска лекарка. Родена е на 1 ноември 1850 година в семейство на български преселници от Калофер. Следва медицина в Цюрих, приключва в Париж (1878 г.), специализира психиатрия. Работи в Александровската болница в София и като учебна лекарка, а също в лечебните заведения в Пловдив, Ловеч и Варна (където е старши ординатор в психиатричното поделение на болницата). Участва в основаването на Дружеството за битка с туберкулозата във Варна.

1872 година
Умира Ангел Кънчев (А. К. Ангелов) – деятел на националнореволюционното придвижване, асистент на Васил Левски. Роден е на 11 ноември 1850 година в Трявна. Първоначално учил в родния си град, а по-късно в Русе. Продължава образованието си като стипендиант в Болградската гимназия (Бесарабия), а по-късно се трансферира във Военното учебно заведение в Белград (Сърбия). Установява непосреден контакт с българската революционна емиграция и се включва във Втората българска легия (1868 г.). След нейното разформироване се трансферира в Румъния и разгласява във в. " Дунавска зора " Възвание до българския народ, с което го приканва на битка срещу османските поробители. През 1870-1871 година учи в Земеделско-индустриалното учебно заведение в гр. Табор (Чехия). След завръщането си в България стартира работа в Образцов чифлик край Русе. Включва се ефективно в националнореволюционното придвижване и през същата година е избран от Българския революционен централен комитет в Букурещ за асистент на Васил Левски. В края на август същата година той се среща с Апостола в Ловеч и получава от него задачата да се заеме с организационна и пропагандна активност в Северна България. За малко време Кънчев съумял да разгърне необятна активност. На 5 март 1872 година прави опит да се трансферира скрито в Румъния, само че на русенското пристанище е публикуван и е обкръжен от полицейските управляващи. За да не бъде хванат жив, поставя самичък завършек на живота си.

За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:

Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse ”;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;

Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;

Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;