Денят 23 април в българската история
София. На тази дата през 1800 година кърджалии атакуват Елена и опожаряват локалната черква “Св. Никола ”. През 1856 година по самодейност на Кръстьо Стоянов-Пишурка в Лом е основано българско читалище През 1902 година тържествено е открита българската болница " Евлогий Георгиев ", издигната със средствата на банкера – Евлогий Георгиев, със дотации на българското държавно управление и с частни помощи от Македония, Одринска Тракия, Северна и Южна България. На тази дата през 2004 година при престрелка в Кербала е ранен старши сержант Димитър Димитров, който по-късно умира от раните си.
2016 година
Сто седемдесет и пет страни, измежду които и България, подписаха Парижкото съглашение за климата в централата на Организация на обединените нации в Ню Йорк.
2006 година
57 къщи и 5 жилищни блока в Никопол са залети, вследствие рекордно високите равнища на река Дунав. Десет са наводнените публични здания, а 61 души са евакуирани. 60% централната градска част е залята, всички септични ями и самостоятелни канализационни системи не действат.
2004 година
При престрелка в Кербала е ранен старши сержант Димитър Иванов Димитров, само че по-късно умира от раните си.
Инцидентът става в 11.50 часа при завръщане от осъществяване на задача по защита на кметството на град Кербала. Българските военнослужещи попадат на засада и са обстреляни с гранатомети и автоматизирано оръжие. Поразен е транспортният автомобил ЗИЛ-131. Българските военнослужещи отвръщат на огъня. При престрелка в Кербала е ранен старши сержант Димитър Иванов Димитров. Оказана му е незабавна здравна помощ на място, след което е превозен в база “Джулиет ”. В 12.55 часа той е евакуиран с вертолет във военнополева болница. Поставен е на командно дишане, само че по-късно умира от раните си.
2002 година
Папа Йоан Павел II подписва указ, с който да бъдат провъзгласени за блажени трима български католически свещеници- отец Камен Вичев, отец Йосафат Шишков и отец Павел Джиджов. В началото на тържества литургия, състояла се на 26 май 2002 година на централния площад в Пловдив, папа Йоан Павел II публикация тримата свещеници за мъченици на вярата. Тяхната памет се празнува на 13 ноември.
Отец Камен Вичев, отец Йосафат Шишков и отец Павел Джиджов са наказани на гибел през 1952 година От 29 септември - 3 октомври 1952 година се организира инсцениран " огромен католически развой " против 40 души, от които 27 свещеници и една монахиня, упрекнати в основаване на " шпионска и заговорническа католическа организация в България ", работила в услуга на Ватикана и други непознати разузнавания. На гибел са наказани свещеник Евгений Босилков, отец Йосафат Шишков, отец Павел Джиджов и отец Камен Вичев, а останалите са изпратени в пандиза.
2001 година
Премиерът Иван Костов и външният министър Надежда Михайлова са на посещаване в Съединени американски щати, където се срещат с президента Джордж У. Буш, с вицепрезидента Дик Чейни, със секретаря по националната сигурност Кондолиса Райс и с държавния секретар Колин Пауъл.
Същевременно съставът на Софийски градски съд отхвърля документите за регистрация на Националното придвижване " Симеон Втори " като политическа партия за присъединяване в изборите от 17 юни 2001 година
1992 година
Приет е Закон за приватизацията.
1948 година
В Прага е подписан Българо-чехословашки контракт за другарство, съдействие и взаимна помощ. Документът планува двете страни взаимно да се съветват по всички значими интернационалните въпроси, засягащи техните ползи и да си оказват военна и всякаква друга помощ, ако някоя от тях стане обект на експанзия, а по този начин също и да развиват взаимните си стопански и културни връзки. Сключен е за период от 20 години и възобновен на 26 април 1967 година за още 20 години.
1940 година
Приет e Закон за гражданска готовност, с който се не разрешават стачките. Производството се слага под контрола на страната посредством Дирекция на гражданската готовност, подчинена на Министерството на войната. От 1 февруари 1943 година Дирекция на гражданската готовност е подчинена директно на държавното управление.
1902 година
Тържествено е открита българската болница " Евлогий Георгиев ", издигната със средствата на банкера –Евлогий Георгиев, със дотации на българското държавно управление и с частни помощи от Македония, Одринска Тракия, Северна и Южна България.
Евлогий Недев Георгиев е български интелектуалец, фабрикант, банкер, донор. Роден е на 3 октомври 1819 година в Карлово. Учи при Р. Попович в родния си град, а по-късно в Пловдив. Учителства известно време в Карлово. През 1837 година отпътува за Галац, след което за Букурещ. Започва комерсиалната си кариера на 18-годишна възраст, без капитал. Постепенно уголемява своята работа и съумява да стане авторитетна персона във финансовия свят. В продължение на доста години прави пожертвования за прехрана на небогати възпитаници в чужбина, за разнообразни сдружения, читалища, народополезни придвижвания, учебни заведения и други Сред по-крупните негови дарения са: на болничното заведение в Галац - 100 000 лева.; на университета " Карол I ” - 200 000 лева.; построява фабрика за вълнени платове в Карлово за 500 000 лева.; на Българско девическо учебно заведение в Солун - 50 000. лева.; на Българска болница в Цариград - 120 000 лева
Имената на Евлогий Георгиев и неговия брат Христо Георгиев (1824-1872 г.) са тясно свързани с Българското възобновление. Братята Евлогий и Христо Георгиеви подаряват 6,8 млн. лв. и имот в центъра на София за построяването на висше учебно заведение. Най-старото и най-голямото висше образователно заведение в България е учредено на 1 октомври 1888 година като Висш педагогичен курс с едногодишен период на образование. Със Закон за университета през 1904 година Висшето учебно заведение приема статут на университет и е преименувано на Български университет “Братя Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово ”. На 4 януари 1905 година университетът е преименуван на “Св. Климент Охридски ”.
1876 година
По време на Априлското въстание, на 23 април (ст.стил, по нов жанр на 5 май), въстава и Перущица. Жителите й седем дни удържат 5000-6000 башибозуци, предвождани от тъмрашлията Адил ага. Пристигат и постоянни турски войски от Пловдив. В черквата “Св. Архангел Михаил ” се събират към 600 дами, деца, старци и последните бранители на града. Спас Гинев и Кочо Чистеменски пред опасността да попаднат в ръцете на врага убиват дамите и децата си и се самоубиват. Примерът им е последван от още 20 души. Градът е опожарен и срутен до основи.
1872 година
В Цариград Антим І оповестява първото си екзархийско обръщение, с което уведомява, че към този момент е получил одобрителен берат от Високата врата.
През 1871 година той е определен за член на Временния съвет на Българската екзархия, а на 16 февруари 1872 година за български екзарх. По време на Априлското въстание 1876 година пази българския народ, заради което турското държавно управление го заточава в Мала Азия. През 1878 година той е освободен, още веднъж заема екзархийския си пост и се включва в политическото създаване на българската страна. Избран е за ръководител на Учредителното заседание и на I Велико народно събрание (1879 г.) в Търново.
1856 година
По самодейност на Кръстьо Стоянов-Пишурка в Лом е основано българско читалище. Възрожденският образован деятел е роден през 1823 година във Враца. Първоначално учи в родния си град, а след това - в гръцкото учебно заведение в Цариград. След това учителства във Враца и Лом. Занимава се и с дейна театрална активност. Под негово управление се слагат едни от първите представления през Възраждането. Книжовното завещание на Пишурка се състои основно от преведени и побългарени драми, повести и стихотворения, без особена художествена стойност. Той сътрудничи и на редица издания като " Цариградски вестник ", " Македония ", сп. " Читалище " и други
1800 година
Кърджалии атакуват Елена и опожаряват локалната черква “Св. Никола ”.
На тази дата умират:
1918 година
Умира Димитър Христов Ризов – български публичен деятел, журналист и посланик. Той е роден в Битоля. Учи в Пловдив, след което приключва висше обучение в Лиеж, Белгия. Ризов работи като книжар в родния си град и като екзархийски учебен контрольор в Македония (1880 г.). През 1885 година дружно с Д. Петков основава Софийския македонски централен комитет. През юли 1885 година Ризов отпътува за Пловдив, където работи за Съединението и е определен за член на БТЦРК. Повлиява на З. Стоянов по отношение на тактиката за осъществяването на идния акт - събаряне на държавното управление в Пловдив от армията. Изпратен е с задача в Шумен, където дружно с майор С. Муткуров на 30 август 1885 година известяват княз Александър I Батенберг за идното събитие и получават единодушието му. Ризов е член на Временното държавно управление в Пловдив и народен представител в III Велико народно събрание. Заема редица дипломатически постове: български търговски сътрудник в Скопие (1897-1899 г.), дипломатически сътрудник в Цетине (1903-1905 г.), в Белград (1905-1907 г.), пълномощен министър в Рим (1908-1915 г.) и в Берлин (1915-1918 г.). Ризов се занимава интензивно и с журналистика. Редактира в. " Христо Ботев ", а дружно с А. Ляпчев – в. " Млада България ". Същевременно сътрудничи при издаването на вестниците " Търновска конституция ", " Македонски глас ", " Независимост " и други Той написа политически брошури за външната политика на България. По време на Първата международна война (1917 г.) издава в Берлин дружно с брат си Никола Ризов (също посланик и държавник, публицист) атласа " Българите в техните исторически, етнически и политически граници ", който съдържа 40 карти с увод и доста забавни преценки към тях - на немски, британски, френски и български език. Особено скъпи са историческите карти, формирани със съдействието на наши учени. Възпроизведени са карти на Шафарик, Ами Буе, Давидович, Лежан, Ф. Хан и Закс, Макензи и Ърби, проф. Ербен, Елизе Реклю, Киперт, Синве, В. Кънчев и други
1914 година
Умира Харитон Иванов Генадиев – български публицист, лексикограф и преводач. Харитон Генадиев е роден през 1861 година в Битоля. Син е на Ив. Генадиев и брат на Н. Генадиев и П. Генадиев. Той приключва галатасарайския колеж " Мектеб и Сюлеймание " в Цариград. След това е върховен служител в разнообразни ведомства. Основава и редактира всекидневния в. " Балканска зора " и редактира преводното сп. " Зимни нощи ". Прави доста преводи от Юго ( " Клетниците ", " Човекът, който се смее " ), Дюма ( " Граф Монте Кристо " ), Молиер, Жюл Верн и други Генадиев сформира френско-български и българо-френски речник.
На тази дата са родени:
1972 година
Умира Георги (Жорж) Панайотов Папазов – български художник новатор, публицист и критик. Той е роден на 2 февруари 1894 година в Ямбол. През 1918 година приключва парково инженерство и архитектура в Прага, след което отпътува за Мюнхен, където посещава ателието на Ханс Хофман. Първата си независима галерия Папазов урежда в София през 1919 година Посещава Виена (1920 г.), Берлин (1921-1923 г.) и Женева (1923 г.). От 1924 година той живее и работи във Франция. През 1925 година показва картини в Салона на самостоятелните. Папазов взе участие в първата галерия на сюрреалистите дружно с Х. Миро, М. Ернст, А. Масон, Х. Арп, както и в групови изяви дружно с П. Пикасо, Ж. Брак, А. Дерен, Ф. Леже, П. Кле, Ж. Люрса, Х. Миро. Има независими изложения във Франция, Югославия, Италия, Швеция, Съединени американски щати, Чехословакия и България. Творбите му са рисунки, акварели и картини с маслени бои. Дебютира с пейзажи и експресивни фигурални композиции, в които проличава въздействието на немското изкуство. По-късно с изразните средства на сюрреализма и нереалното изкуство основава автентичен еластичен език, който го слага отвън стандартните стилови посоки в европейската живопис. Известни негови произведения са: " Портрет на майката на художника " (1924 г.), " Морето " (1925 г.), " Двойка " (1928 г.), " Пейзаж от Чехия " (1916 г.), " Пейзаж от Дордона " (1930 г.), " Корабокрушение ", " Гладиатори " (1957 г.) и други Папазов е създател на книгите: " Паскин!. Паскин!. Това съм аз " (1932 година, на фр.), " Париж. Творчество и орис на великите художници " (1938 г.), " Писма за Дерен " (1966 година, на фр.), " По стъпките на художника " (1971 година, на фр.) и други
1942 година
Родена е Ванча Любомирова Дойчева – българска театрална и кино актриса. Дъщеря е на Л. Дойчев и брачна половинка на проф. Д. Шойлев. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ, 1964 г.) в класа на проф. доктор К. Мирски, със " Сарафовска стипендия " за отличен триумф. През 1971 година тя професионална специализация в Лондон и Париж. Играе на сцената на Народния спектакъл " Иван Вазов " от 9-годишна възраст до през днешния ден. Репертоарът й включва към 100 функции, от които най-значителни са: Рада Госпожина ( " Под игото " ), Цонка ( " Казаларската кралица " ), Евгени ( " Хъшове " ), Амалия и госпожа Трифкович ( " Двубой " ) от Ив. Вазов, Регана ( " Крал Лир " ), Гертруда ( " Хамлет " ), Дездемона ( " Отело " ) от У. Шекспир, Грушенка в " Братя Карамазови " от Ф. М. Достоевски, Серафима в " Бяг " от М. Булгаков, Адела в " Домът на Бернарда Алба " от Ф. Г. Лорка, Инес в " Почивка в Арко Ирис " от Д. Димов, Елена в " Деца на слънцето " от М. Горки, Савина в " Елегия " от П. Павловски, Роуз в " Есенна градина " от Л. Хелман, мадам Дьо Монтрьой в " Маркиза дьо Сад " от М. Юкио, Мег Фулон в " Бившата мис на дребния град " от М. Макдона, Лизистрата в едноименната комедия от Аристофан и други Има 100 функции в тв спектакъл и радиотеатъра. Участва в доста детски излъчвания, тв изявленията, креативен портрети, фестивали и други Снима се във филмите: " На всеки километър ", " Грамофон и маслини за моите другари ", " Иван Шишман ", " Закъсняло пълнолуние " (последният филм на Ед. Захариев и др.), " Маркиза дьо Сад " (1997 г.), " Бившата мис на дребния град " (1998 г.), " Двубой " (2000 г.). Дойчева е ръководител на Съюза на артистите в Българи за интервала 1987-1989 година От 1991 година е член-учредител на фондация " В. Левски ", а през 1998-2000 г.и неин ръководител. През 2000 година е заместник-председател на общобългарския комитет " В. Левски ".
1923 година
Роден е Петър Петров Слабаков – български артист. Родом е от гр. Лясковец. Завършва стопанска система. Той е дълготраен артист в Сатиричния и Ловешкия спектакъл, основава серия от ярки, запаметяващи се функции ( “Балкански синдром ”, “Окото ” и др.). В киното е от 1959 година Работи интензивно и в малкия екран. От 1989 година е водач на Народно събрание “Екогласност ”, а от лятото на 1991 година ПК “Екогласност ”. Депутат е в VII Велико народно събрание. Филмографията му включва: “Дом на две улици ” (1959 г.), “Отвъд хоризонта ” (1960 г.), “Първи урок ” (1960 г.), “Призори ” (1961 г.), “Пленено ято ” (1962 г.), “Тютюн ” (1962 г.), “Смърт няма ” (1963 г.), “Понеделник заран ” (1965 г.), “Цар и военачалник ” (1966г.), “Привързаният балон ” (1967 г.), “Най-дългата нощ ” (1967 г.), “В края на лятото ” (1967 г.), “Шибил ” (1968 г.), “Птици и хрътки ” (1969 г.), “Танго ” (1969 г.), “На всеки километър ” (тв, 1969 г.), “Цидателата отговори ” (1970 г.), “Четиримата от вагона ” (тв, 1971 г.), “Герловска история ” (1971 г.), “Глутницата ” (1972 г.), “Като ария ” (1972 г.), “Мандолината ” (1973 година ), “Най-добрият човек, който познавам ” (1973 г.), “Зарево над Драва ” (1974 г.), “Ламята ” (1974 г.), “Вечни времена ” (1975 г.), “Щурец в ухото ” (1976 г.), “Звезди в косите, сълзи в очите ” (1977 г.), “31 чифта волове ” (тв, 1977 г.), “Темната кория ” (тв, 1977 г.), “Покривът ” (1978 г.), “Инструмент ли е гайдата? ” (1978 г.), “Черешовата градина ” (1979 г.), “Хан Аспарух ” (1981 г.), “Синът на Мария ” (1983 г.), “Златната река ” (1983 г.) “Златният век ” (тв, 1984 г.), “Неизчезващите ” (тв, 1988 г.), “Антракс ” (1990 г.), “Карнавалът ” (1990 г.), “Белег за човечност ” (тв, 1991 г.), “Прокоба ” (тв, 1993 г.), “След края на света ” (1998 г.), “Вълци ” (тв, 2001 г.).
1921 година
Роден е Йордан Димов Заимов – български лингвист. Родом е от гр. София. През 1944 година приключва славянска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ”. От 1971 година е професор по езикознание в Института по български език при Българска академия на науките. Займов учи българска, балканска и славянска етимология и ономастика, историята на българския език и славянска епиграфика. По-важни негови писания са: " Местните имена в Пирдопско " (1959 г.), " Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия " (1967 г.), " Битолски надпис на Иван Владислав - самовластник български. Старобългарски монумент от 1015-1016 година " (1970 г.), " Български географски имена с -jь. Принос към славянския ономастичен атлас " (1973 г.) и други Един от съставителите на " Речник на актуалния български литературен език " (в 3 т. 1958-1959 г.), " Български етимологичен речник. Т. I - II " (1971-1979 година, незавършен).
1866 година
Роден е полковник Димо Христов (Д. Х. Кучаров). Роден е в гр. Сопот. Той приключва класното учебно заведение в Сопот и Военното учебно заведение в София през 1889 година Служи в пехотата и за интервала 1911-1913 година командва 10. пехотен Родопски полк. По време на Балканска война е пълководец на Хасковския отряд и взема присъединяване в обсадата и щурма на Одрин. След присъединяване си в Първата международна война е пълководец на 3. конен полк в Пловдив, където приключва службата си. Умира през 1947 година в Пловдив.
1863 година
Роден е генерал-майор Георги Димитров Тенев. Родом е от гр. Сливен. През 1884 година той приключва Военното учебно заведение в София. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е пълководец на 9-та рота от 6-ти пехотен Търновски полк. В багра при Драгоман на 10 ноември Тенев е ранен, само че продължава да се бори –на 12 декември взе участие в багра при Цариброд, а на 14 и 15 ноември и в боевете при Пирот. По-късно е дружинен пълководец в 24 пехотен Черноморски полк (1906 г.). Впоследствие трансфериран в инженерните войски. През Балканската война (1912-1913 г.) е пълководец на 3-ти пехотен Бдински полк. Загива, на 10 ноември 1912 година, при завладяване на Чаталджанската позиция.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
2016 година
Сто седемдесет и пет страни, измежду които и България, подписаха Парижкото съглашение за климата в централата на Организация на обединените нации в Ню Йорк.
2006 година
57 къщи и 5 жилищни блока в Никопол са залети, вследствие рекордно високите равнища на река Дунав. Десет са наводнените публични здания, а 61 души са евакуирани. 60% централната градска част е залята, всички септични ями и самостоятелни канализационни системи не действат.
2004 година
При престрелка в Кербала е ранен старши сержант Димитър Иванов Димитров, само че по-късно умира от раните си.
Инцидентът става в 11.50 часа при завръщане от осъществяване на задача по защита на кметството на град Кербала. Българските военнослужещи попадат на засада и са обстреляни с гранатомети и автоматизирано оръжие. Поразен е транспортният автомобил ЗИЛ-131. Българските военнослужещи отвръщат на огъня. При престрелка в Кербала е ранен старши сержант Димитър Иванов Димитров. Оказана му е незабавна здравна помощ на място, след което е превозен в база “Джулиет ”. В 12.55 часа той е евакуиран с вертолет във военнополева болница. Поставен е на командно дишане, само че по-късно умира от раните си.
2002 година
Папа Йоан Павел II подписва указ, с който да бъдат провъзгласени за блажени трима български католически свещеници- отец Камен Вичев, отец Йосафат Шишков и отец Павел Джиджов. В началото на тържества литургия, състояла се на 26 май 2002 година на централния площад в Пловдив, папа Йоан Павел II публикация тримата свещеници за мъченици на вярата. Тяхната памет се празнува на 13 ноември.
Отец Камен Вичев, отец Йосафат Шишков и отец Павел Джиджов са наказани на гибел през 1952 година От 29 септември - 3 октомври 1952 година се организира инсцениран " огромен католически развой " против 40 души, от които 27 свещеници и една монахиня, упрекнати в основаване на " шпионска и заговорническа католическа организация в България ", работила в услуга на Ватикана и други непознати разузнавания. На гибел са наказани свещеник Евгений Босилков, отец Йосафат Шишков, отец Павел Джиджов и отец Камен Вичев, а останалите са изпратени в пандиза.
2001 година
Премиерът Иван Костов и външният министър Надежда Михайлова са на посещаване в Съединени американски щати, където се срещат с президента Джордж У. Буш, с вицепрезидента Дик Чейни, със секретаря по националната сигурност Кондолиса Райс и с държавния секретар Колин Пауъл.
Същевременно съставът на Софийски градски съд отхвърля документите за регистрация на Националното придвижване " Симеон Втори " като политическа партия за присъединяване в изборите от 17 юни 2001 година
1992 година
Приет е Закон за приватизацията.
1948 година
В Прага е подписан Българо-чехословашки контракт за другарство, съдействие и взаимна помощ. Документът планува двете страни взаимно да се съветват по всички значими интернационалните въпроси, засягащи техните ползи и да си оказват военна и всякаква друга помощ, ако някоя от тях стане обект на експанзия, а по този начин също и да развиват взаимните си стопански и културни връзки. Сключен е за период от 20 години и възобновен на 26 април 1967 година за още 20 години.
1940 година
Приет e Закон за гражданска готовност, с който се не разрешават стачките. Производството се слага под контрола на страната посредством Дирекция на гражданската готовност, подчинена на Министерството на войната. От 1 февруари 1943 година Дирекция на гражданската готовност е подчинена директно на държавното управление.
1902 година
Тържествено е открита българската болница " Евлогий Георгиев ", издигната със средствата на банкера –Евлогий Георгиев, със дотации на българското държавно управление и с частни помощи от Македония, Одринска Тракия, Северна и Южна България.
Евлогий Недев Георгиев е български интелектуалец, фабрикант, банкер, донор. Роден е на 3 октомври 1819 година в Карлово. Учи при Р. Попович в родния си град, а по-късно в Пловдив. Учителства известно време в Карлово. През 1837 година отпътува за Галац, след което за Букурещ. Започва комерсиалната си кариера на 18-годишна възраст, без капитал. Постепенно уголемява своята работа и съумява да стане авторитетна персона във финансовия свят. В продължение на доста години прави пожертвования за прехрана на небогати възпитаници в чужбина, за разнообразни сдружения, читалища, народополезни придвижвания, учебни заведения и други Сред по-крупните негови дарения са: на болничното заведение в Галац - 100 000 лева.; на университета " Карол I ” - 200 000 лева.; построява фабрика за вълнени платове в Карлово за 500 000 лева.; на Българско девическо учебно заведение в Солун - 50 000. лева.; на Българска болница в Цариград - 120 000 лева
Имената на Евлогий Георгиев и неговия брат Христо Георгиев (1824-1872 г.) са тясно свързани с Българското възобновление. Братята Евлогий и Христо Георгиеви подаряват 6,8 млн. лв. и имот в центъра на София за построяването на висше учебно заведение. Най-старото и най-голямото висше образователно заведение в България е учредено на 1 октомври 1888 година като Висш педагогичен курс с едногодишен период на образование. Със Закон за университета през 1904 година Висшето учебно заведение приема статут на университет и е преименувано на Български университет “Братя Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово ”. На 4 януари 1905 година университетът е преименуван на “Св. Климент Охридски ”.
1876 година
По време на Априлското въстание, на 23 април (ст.стил, по нов жанр на 5 май), въстава и Перущица. Жителите й седем дни удържат 5000-6000 башибозуци, предвождани от тъмрашлията Адил ага. Пристигат и постоянни турски войски от Пловдив. В черквата “Св. Архангел Михаил ” се събират към 600 дами, деца, старци и последните бранители на града. Спас Гинев и Кочо Чистеменски пред опасността да попаднат в ръцете на врага убиват дамите и децата си и се самоубиват. Примерът им е последван от още 20 души. Градът е опожарен и срутен до основи.
1872 година
В Цариград Антим І оповестява първото си екзархийско обръщение, с което уведомява, че към този момент е получил одобрителен берат от Високата врата.
През 1871 година той е определен за член на Временния съвет на Българската екзархия, а на 16 февруари 1872 година за български екзарх. По време на Априлското въстание 1876 година пази българския народ, заради което турското държавно управление го заточава в Мала Азия. През 1878 година той е освободен, още веднъж заема екзархийския си пост и се включва в политическото създаване на българската страна. Избран е за ръководител на Учредителното заседание и на I Велико народно събрание (1879 г.) в Търново.
1856 година
По самодейност на Кръстьо Стоянов-Пишурка в Лом е основано българско читалище. Възрожденският образован деятел е роден през 1823 година във Враца. Първоначално учи в родния си град, а след това - в гръцкото учебно заведение в Цариград. След това учителства във Враца и Лом. Занимава се и с дейна театрална активност. Под негово управление се слагат едни от първите представления през Възраждането. Книжовното завещание на Пишурка се състои основно от преведени и побългарени драми, повести и стихотворения, без особена художествена стойност. Той сътрудничи и на редица издания като " Цариградски вестник ", " Македония ", сп. " Читалище " и други
1800 година
Кърджалии атакуват Елена и опожаряват локалната черква “Св. Никола ”.
На тази дата умират:
1918 година
Умира Димитър Христов Ризов – български публичен деятел, журналист и посланик. Той е роден в Битоля. Учи в Пловдив, след което приключва висше обучение в Лиеж, Белгия. Ризов работи като книжар в родния си град и като екзархийски учебен контрольор в Македония (1880 г.). През 1885 година дружно с Д. Петков основава Софийския македонски централен комитет. През юли 1885 година Ризов отпътува за Пловдив, където работи за Съединението и е определен за член на БТЦРК. Повлиява на З. Стоянов по отношение на тактиката за осъществяването на идния акт - събаряне на държавното управление в Пловдив от армията. Изпратен е с задача в Шумен, където дружно с майор С. Муткуров на 30 август 1885 година известяват княз Александър I Батенберг за идното събитие и получават единодушието му. Ризов е член на Временното държавно управление в Пловдив и народен представител в III Велико народно събрание. Заема редица дипломатически постове: български търговски сътрудник в Скопие (1897-1899 г.), дипломатически сътрудник в Цетине (1903-1905 г.), в Белград (1905-1907 г.), пълномощен министър в Рим (1908-1915 г.) и в Берлин (1915-1918 г.). Ризов се занимава интензивно и с журналистика. Редактира в. " Христо Ботев ", а дружно с А. Ляпчев – в. " Млада България ". Същевременно сътрудничи при издаването на вестниците " Търновска конституция ", " Македонски глас ", " Независимост " и други Той написа политически брошури за външната политика на България. По време на Първата международна война (1917 г.) издава в Берлин дружно с брат си Никола Ризов (също посланик и държавник, публицист) атласа " Българите в техните исторически, етнически и политически граници ", който съдържа 40 карти с увод и доста забавни преценки към тях - на немски, британски, френски и български език. Особено скъпи са историческите карти, формирани със съдействието на наши учени. Възпроизведени са карти на Шафарик, Ами Буе, Давидович, Лежан, Ф. Хан и Закс, Макензи и Ърби, проф. Ербен, Елизе Реклю, Киперт, Синве, В. Кънчев и други
1914 година
Умира Харитон Иванов Генадиев – български публицист, лексикограф и преводач. Харитон Генадиев е роден през 1861 година в Битоля. Син е на Ив. Генадиев и брат на Н. Генадиев и П. Генадиев. Той приключва галатасарайския колеж " Мектеб и Сюлеймание " в Цариград. След това е върховен служител в разнообразни ведомства. Основава и редактира всекидневния в. " Балканска зора " и редактира преводното сп. " Зимни нощи ". Прави доста преводи от Юго ( " Клетниците ", " Човекът, който се смее " ), Дюма ( " Граф Монте Кристо " ), Молиер, Жюл Верн и други Генадиев сформира френско-български и българо-френски речник.
На тази дата са родени:
1972 година
Умира Георги (Жорж) Панайотов Папазов – български художник новатор, публицист и критик. Той е роден на 2 февруари 1894 година в Ямбол. През 1918 година приключва парково инженерство и архитектура в Прага, след което отпътува за Мюнхен, където посещава ателието на Ханс Хофман. Първата си независима галерия Папазов урежда в София през 1919 година Посещава Виена (1920 г.), Берлин (1921-1923 г.) и Женева (1923 г.). От 1924 година той живее и работи във Франция. През 1925 година показва картини в Салона на самостоятелните. Папазов взе участие в първата галерия на сюрреалистите дружно с Х. Миро, М. Ернст, А. Масон, Х. Арп, както и в групови изяви дружно с П. Пикасо, Ж. Брак, А. Дерен, Ф. Леже, П. Кле, Ж. Люрса, Х. Миро. Има независими изложения във Франция, Югославия, Италия, Швеция, Съединени американски щати, Чехословакия и България. Творбите му са рисунки, акварели и картини с маслени бои. Дебютира с пейзажи и експресивни фигурални композиции, в които проличава въздействието на немското изкуство. По-късно с изразните средства на сюрреализма и нереалното изкуство основава автентичен еластичен език, който го слага отвън стандартните стилови посоки в европейската живопис. Известни негови произведения са: " Портрет на майката на художника " (1924 г.), " Морето " (1925 г.), " Двойка " (1928 г.), " Пейзаж от Чехия " (1916 г.), " Пейзаж от Дордона " (1930 г.), " Корабокрушение ", " Гладиатори " (1957 г.) и други Папазов е създател на книгите: " Паскин!. Паскин!. Това съм аз " (1932 година, на фр.), " Париж. Творчество и орис на великите художници " (1938 г.), " Писма за Дерен " (1966 година, на фр.), " По стъпките на художника " (1971 година, на фр.) и други
1942 година
Родена е Ванча Любомирова Дойчева – българска театрална и кино актриса. Дъщеря е на Л. Дойчев и брачна половинка на проф. Д. Шойлев. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ, 1964 г.) в класа на проф. доктор К. Мирски, със " Сарафовска стипендия " за отличен триумф. През 1971 година тя професионална специализация в Лондон и Париж. Играе на сцената на Народния спектакъл " Иван Вазов " от 9-годишна възраст до през днешния ден. Репертоарът й включва към 100 функции, от които най-значителни са: Рада Госпожина ( " Под игото " ), Цонка ( " Казаларската кралица " ), Евгени ( " Хъшове " ), Амалия и госпожа Трифкович ( " Двубой " ) от Ив. Вазов, Регана ( " Крал Лир " ), Гертруда ( " Хамлет " ), Дездемона ( " Отело " ) от У. Шекспир, Грушенка в " Братя Карамазови " от Ф. М. Достоевски, Серафима в " Бяг " от М. Булгаков, Адела в " Домът на Бернарда Алба " от Ф. Г. Лорка, Инес в " Почивка в Арко Ирис " от Д. Димов, Елена в " Деца на слънцето " от М. Горки, Савина в " Елегия " от П. Павловски, Роуз в " Есенна градина " от Л. Хелман, мадам Дьо Монтрьой в " Маркиза дьо Сад " от М. Юкио, Мег Фулон в " Бившата мис на дребния град " от М. Макдона, Лизистрата в едноименната комедия от Аристофан и други Има 100 функции в тв спектакъл и радиотеатъра. Участва в доста детски излъчвания, тв изявленията, креативен портрети, фестивали и други Снима се във филмите: " На всеки километър ", " Грамофон и маслини за моите другари ", " Иван Шишман ", " Закъсняло пълнолуние " (последният филм на Ед. Захариев и др.), " Маркиза дьо Сад " (1997 г.), " Бившата мис на дребния град " (1998 г.), " Двубой " (2000 г.). Дойчева е ръководител на Съюза на артистите в Българи за интервала 1987-1989 година От 1991 година е член-учредител на фондация " В. Левски ", а през 1998-2000 г.и неин ръководител. През 2000 година е заместник-председател на общобългарския комитет " В. Левски ".
1923 година
Роден е Петър Петров Слабаков – български артист. Родом е от гр. Лясковец. Завършва стопанска система. Той е дълготраен артист в Сатиричния и Ловешкия спектакъл, основава серия от ярки, запаметяващи се функции ( “Балкански синдром ”, “Окото ” и др.). В киното е от 1959 година Работи интензивно и в малкия екран. От 1989 година е водач на Народно събрание “Екогласност ”, а от лятото на 1991 година ПК “Екогласност ”. Депутат е в VII Велико народно събрание. Филмографията му включва: “Дом на две улици ” (1959 г.), “Отвъд хоризонта ” (1960 г.), “Първи урок ” (1960 г.), “Призори ” (1961 г.), “Пленено ято ” (1962 г.), “Тютюн ” (1962 г.), “Смърт няма ” (1963 г.), “Понеделник заран ” (1965 г.), “Цар и военачалник ” (1966г.), “Привързаният балон ” (1967 г.), “Най-дългата нощ ” (1967 г.), “В края на лятото ” (1967 г.), “Шибил ” (1968 г.), “Птици и хрътки ” (1969 г.), “Танго ” (1969 г.), “На всеки километър ” (тв, 1969 г.), “Цидателата отговори ” (1970 г.), “Четиримата от вагона ” (тв, 1971 г.), “Герловска история ” (1971 г.), “Глутницата ” (1972 г.), “Като ария ” (1972 г.), “Мандолината ” (1973 година ), “Най-добрият човек, който познавам ” (1973 г.), “Зарево над Драва ” (1974 г.), “Ламята ” (1974 г.), “Вечни времена ” (1975 г.), “Щурец в ухото ” (1976 г.), “Звезди в косите, сълзи в очите ” (1977 г.), “31 чифта волове ” (тв, 1977 г.), “Темната кория ” (тв, 1977 г.), “Покривът ” (1978 г.), “Инструмент ли е гайдата? ” (1978 г.), “Черешовата градина ” (1979 г.), “Хан Аспарух ” (1981 г.), “Синът на Мария ” (1983 г.), “Златната река ” (1983 г.) “Златният век ” (тв, 1984 г.), “Неизчезващите ” (тв, 1988 г.), “Антракс ” (1990 г.), “Карнавалът ” (1990 г.), “Белег за човечност ” (тв, 1991 г.), “Прокоба ” (тв, 1993 г.), “След края на света ” (1998 г.), “Вълци ” (тв, 2001 г.).
1921 година
Роден е Йордан Димов Заимов – български лингвист. Родом е от гр. София. През 1944 година приключва славянска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ”. От 1971 година е професор по езикознание в Института по български език при Българска академия на науките. Займов учи българска, балканска и славянска етимология и ономастика, историята на българския език и славянска епиграфика. По-важни негови писания са: " Местните имена в Пирдопско " (1959 г.), " Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия " (1967 г.), " Битолски надпис на Иван Владислав - самовластник български. Старобългарски монумент от 1015-1016 година " (1970 г.), " Български географски имена с -jь. Принос към славянския ономастичен атлас " (1973 г.) и други Един от съставителите на " Речник на актуалния български литературен език " (в 3 т. 1958-1959 г.), " Български етимологичен речник. Т. I - II " (1971-1979 година, незавършен).
1866 година
Роден е полковник Димо Христов (Д. Х. Кучаров). Роден е в гр. Сопот. Той приключва класното учебно заведение в Сопот и Военното учебно заведение в София през 1889 година Служи в пехотата и за интервала 1911-1913 година командва 10. пехотен Родопски полк. По време на Балканска война е пълководец на Хасковския отряд и взема присъединяване в обсадата и щурма на Одрин. След присъединяване си в Първата международна война е пълководец на 3. конен полк в Пловдив, където приключва службата си. Умира през 1947 година в Пловдив.
1863 година
Роден е генерал-майор Георги Димитров Тенев. Родом е от гр. Сливен. През 1884 година той приключва Военното учебно заведение в София. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е пълководец на 9-та рота от 6-ти пехотен Търновски полк. В багра при Драгоман на 10 ноември Тенев е ранен, само че продължава да се бори –на 12 декември взе участие в багра при Цариброд, а на 14 и 15 ноември и в боевете при Пирот. По-късно е дружинен пълководец в 24 пехотен Черноморски полк (1906 г.). Впоследствие трансфериран в инженерните войски. През Балканската война (1912-1913 г.) е пълководец на 3-ти пехотен Бдински полк. Загива, на 10 ноември 1912 година, при завладяване на Чаталджанската позиция.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ