)
София Маринкова: Хубаво е жените да знаят къде са мъжете им По женски
-Трябва ли дамите да вървят на риба с мъжете или е по-добре да пият коктейли в мола?-Не съм от хората, които обичат ставане в тъмни зори за риба. Но боготворя момента, в който ги посрещам. Там има два сюжета. Първият е цялостна покруса, тъй като „ нищо не кълве “, и всички сме доста съществени. Във вторият са хванали риба и внезапно целият ден става прелестен, безоблачен и изпълнен с вяра. Иначе, където и да отидем, даже в чужбина, татко ми и Орлин постоянно носят въдици. Ако инцидентно ги не помнят, това не е проблем, тъй като се купуват нови, купуват се и захранки, въобще всичко се намира. Риболовът очевидно няма отпуск.
-Не е наложително дамите да вървят за риба, само че е хубаво да знаят къде са мъжете им. Шегата настрани, всяка жена сама си избира. Някои обичат въдиците, други коктейлите, трети и двете. Важното е да има независимост, а не обвързване.
- „ С дамите за риба ” е модерна българска пиеса, които са необичайност на сцената. Какво в нея ви предизвика да участвате? С какво ще изненада феновете?
- Стефан Данаилов е вашият преподавател в НАТФИЗ. Кога най-често се сещате за него?-Пиесата доста ми хареса още от първо четене. Освен че е доста готина комедия, екипът също беше голяма мотивация, Александър Сано, Алекс Сърчаджиева и Робърт Янакиев са страхотни експерти и прелестни сътрудници. Това е и най-прекрасният ми репетиционен развой досега, изпълнен с доста смях, лекост и чувство за същински тим. Що се отнася до риболовните истории, разчитахме доста на Робърт и неговия богат риболовен опит. Той държеше всичко да е безусловно достоверно. Между другото, още щом излезе плакатът и заглавието, няколко почитатели ми писаха, че дамите единствено ще пречим. Аз обаче съм уверена, че дамите постоянно сме основни настоящи лица, даже когато се „ пречкаме “, отново сътворяваме въодушевление и вършим всичко по-забавно. А това, в последна сметка е и смисълът на комедията.
-Истината е, че още го сънувам. Той към този момент не е част от всекидневието ми, само че е част от сънищата ми и това доста ме радва. Наскоро сънувах, че ме похвали за нещо на сцената. Събудих се с доста хубаво възприятие като че ли в действителност се е случило. А най-хубавото, на което ме е научил, е нещо доста просто и доста значимо, да бъдем положителни хора. Да поздравяваме, когато влизаме в НАТФИЗ, в театъра или където и да е. Да се усмихваме и да носим позитивна сила. Това е съвет, който извършвам и до през днешния ден – и имам вяра, че той постоянно работи.
-Изненада ли ви предлагането да бъдете водеща на „ Спорт тото ” и с кого се консултирахте, преди да приемете?
- Една от най-близките ви приятелки е Силвия Петкова, с която си партнирахте в „ Пътят на достойнството ”. По-лесно ли се работи с близки и има ли същинско женско другарство измежду млади, известни и красиви актриси?-Да, изненада ме, само че и доста ми хареса. Харесва ми ролята на водеща, а партньорството с Део е същинско наслаждение. Той е огромен експерт и доста умел. Да си момиче на шанса, (ако мога да се нарека така) или човек на вярата е много хубава роля. Имаме си и обред, преди лайв с Део си пожелаваме да се случи най-хубавото за всички хора, които пускат тото, и за нас. За мен силата, с която излизаш пред камера, е извънредно значима.
-Да, със Силвето сме били дружно в Театър „ София “ и в „ Пътят на достойнството “. Сега и двете сме на свободна процедура и доста се надявам скоро отново да ни съберат в общ план. Истинското женско другарство съществува и е доста красиво, когато е без конкуренция и с доста поддръжка.
