София Коен е член на дипломатическия корпус на Световния еврейски

София Коен е член на дипломатическия корпус на Световния еврейски конгрес и дълготраен ръководител на Религиозната общественост на евреите в България.

По специалност специалист по маркетинг и връзки, тя е един от гласовете в интернет, които от години приказват по тематиката за взаимоотношенията сред другите групи в обществото. От 7 октомври насам профилите ѝ в обществените мрежи са място на признание и шерване на болката от протичащото се в Израел, Близкия изток като цяло и света.

Текстът е вероятност към войната от първо лице, по тази причина и не отразява други гледни точки към спора, които имат по-критично отношение към политиката на израелското държавно управление.

7 октомври беляза живота ми. Усещането, че нищо в никакъв случай към този момент няма да бъде същото, ме държи за гърлото към този момент една година и ми пречи да вдишвам обикновено.

Мисля, че на 15 милиона евреи не им доближава въздуха през тези 12 месеца.

На този ден, преди година, гледахме онлайн фрагментите от всеобщото кръвопролитие на над 1200 души, а в идващите седмици и месеци се изясняваха от ден на ден детайлности за осъществените зверства - изнасилванията, разчленяването на телата, изгарянето на живи хора, отвлечените 250, измежду които дами, деца, бебета, млади девойки и момчета, възрастни мъже и дами. Разбрахме, че дейностите са били инструктирани да целят оптималната свирепост, че терористите са били дрогирани, с цел да могат да ги извършат.

Осъзнахме, че камерите са служели, с цел да тероризират с фрагментите по едно и също време всички евреи в Израел и по света, а и всеки по-чувствителен човек. За всичко това получихме доказателства от инструктажите, които терористите носеха в облеклата си, пакетчетата с таблетки с опиат, а по-късно в тунелите в Газа, бяха открити и документите с проектите.

Малко се приказва за въздействието на видеата от боди-камерите на терористите. Те се намират елементарно и в този момент в Телеграм каналите. В Израел да вземем за пример, децата играят злокобна игра - кой е гледал нещо по-ужасно от другия. Психолозите предизвестяват, че гледането, нанася дълбока контузия и предизвиква меланхолия и настъпателност. Но видеата са си все там.

През тази година доста другари ми споделяха, че пресилвам, че пиша прекалено много и че съм изгубила себе си и преценката си за нещата. Не диспутирам. Може би имат право. Но не спирам.

Живея с възприятие за виновност. С възприятието, че нямам право да спра. Ако спра, жертвите ще бъдат забравени, заложниците – изоставени, а ислямистката агитация ще ни погребе вечно под купищата погрешни обстоятелства. Аз съм тук, жива съм, децата ми са при мен, а на 7 октомври майки бяха завързани, с цел да гледат по какъв начин изтезават децата им, баби бяха гледали по какъв начин изнасилват внучките им, а татковци, обляни в кръв, обясняваха на децата си за какво братчето им няма да се разсъни повече. Не спях или сънувах кошмари в продължение на месеци. Развих параноя, привиждаха ми се неща и за първи път през живота си разбрах какво е паник офанзива. Но моите проблеми са нищо на фона на това, което преживяваха фамилиите на жертвите, на заложниците, хората из цялостен Израел, подложени на ежедневни офанзиви с ракети от Газа и от Хизбула в Ливан.

Към днешна дата в Газа към момента има 101 заложници, някои на възрастта на децата ми. Десетки хиляди фамилии са разселени и още не могат да се върнат по домовете си, тъй като от 8 октомври насам са под обстрел.

Продължавам да пиша и тъй като събитията от 7 октомври бяха преломен миг освен за Израел, само че и за демократичните общества по света. Масовото ликвидиране в този ден беше явен знак за разрастващата се опасност от ислямисткия тероризъм, която визира страните надалеч оттатък Близкия изток. Събитията разкриха и истината за положението на омразата и разделянето в света – нещото, което ме изненада повече даже от самия атентат.

В продължение на доста години се бях занимавала с тематиката за възпоменанието на Холокоста, с междурелигиозния разговор и с планове за промотиране на толерантността в обществото. Оказа се, че макар уроците на историята и всичките ни старания, омразата към евреите си е била все там, под повърхността и ислямистите просто хвърлиха семена върху доста плодородна почва.

Растящият антисемитизъм по света

Още преди 7 октомври закононарушенията от ненавист против евреи се увеличаваха. Дори и в България - народът, избавил своите евреи през Втората международна война, посочил се като един от дребното европейски нации с натурален честен компас, наблюдавахме разгръщане на антисемитизма.

Явлението стана мъчително очевидно тази година. Много хора не ми имат вяра, когато пиша за това и ми се сърдят, когато упреквам българи в антисемитизъм. Обясняват ми, че няма по какъв начин това да е по този начин и че реализирам противоположен резултат и ме убеждават да спра, за мое положително. Казвам го постоянно, ще го кажа и в този момент: знам, че несъмнено вие, които четете този текст, не ненавиждате евреите, само че аз няма да мога да спра да разобличавам антисемитите, когато ги виждам, просто тъй като нямам право да спра.

7 октомври не разсъни поддръжка за жертвата, а гневна вълна, изригваща от недрата на историческото демонизиране на евреите.

Питат ме ежедневно по какъв начин мога да настоявам, че митингите против политиката на Израел са в действителност демонстрация на антисемитизъм. В реалност не е по никакъв начин мъчно да се разпознае. Призоваването, подпомагането или оправдаването на убийството или пострадването на евреи, е антисемитизъм.

Хората считат, че не е антисемитизъм, когато е дефинирано като рецензия към Израел или ционизма (тази, станала толкоз съвременна дума). Много се изморих да изяснявам, че ционизмът не е нищо повече от убеждението, че евреите имат право на своя страна на територията на историческата си татковина. То не е настрана от юдаизма политическо придвижване, както се твърди. То е естествена част от вярата на евреите. Еврейска страна е имало на същото това място, доста преди да са съществували палестинци и актуалната страна Израел, е основана по силата на резолюция, призната от народите на света, които преди 80 години осъзнават точно правото, а и потребността на евреите да имат своя страна, ситуирана там.

Политическите митинги са част от демокрацията и рецензиите към Държавата Израел, както към всяка друга страна, са изцяло допустими. Но на пропалестинските митинги апелите за принуждение против евреите, се трансфораха в норма. Еврейските общности по света са оставени да се пазят сами. В момента ние сме дехуманизирани и демонизирани от големи тълпи от хора, крачещи из столиците на света, кампусите на университетите и вилнеещи из интернет, които приканват за нашето заличаване.

Дехуманизирането се показва в това, че когато евреи са убивани, това е обикновено. Когато цивилните в Израел са обстрелвани, това не провокира резолюции на Организация на обединените нации. Когато са отвлечени евреи, плакатите с лицата им са късани от стените на градовете, оповестени за “ционистка агитация ”.

Демонизирането на евреите ни е познато исторически. Евреите постоянно са упреквани за проблеми, рецесии или неуспехи, за които не носят отговорност. Те постоянно са виновниците за нещастията или проблемите на другите.

В средновековна Европа евреите постоянно са били упреквани за естествени бедствия, стопански проблеми и епидемии като Чумата. По време на икономическа неустойчивост, като в нацистка Германия през 30-те години на ХХ век, евреите са упреквани в надзор над благосъстоянието и манипулиране на международните събития. Евреите са изкупителна жертва и по време на политически рецесии.

В наши дни тайни теории упрекват евреите в скрито управление на международните каузи, медиите или финансовите институции. Ако в действителност контролирахме медиите, дали антиизраелският разказ нямаше да бъде заглъхнал?

Антисемитските хрумвания постоянно са свързани с по-широки феномени на ксенофобия и предубеждения. Те се явяват поради нуждата да се откри елементарен отговор на комплицирани проблеми посредством обвинение на малцинствена група.

Ислямистката форма на тероризъм, която следим от 7 октомври насам, употребява тези предиспозиции.

Широкото влияние на ислямисткия тероризъм

7 октомври не беше просто офанзива против Израел. Атакувани са всички общества, които ценят свободата, демокрацията и правата на индивида. Ислямисткият тероризъм и агитация са световен проблем, който се зарежда от страха и разделянето сред хората, а задачата му е да подкопае правилата на тъждество и правдивост, които ни сплотяват.

Атаката на 7 октомври трябваше да бъде увещание за света, че битката против екстремизма е борба, която би трябвало да водим дружно, само че водачите на света, превзети от популизма, всеобщо избраха да повтарят пропагандата за израелска окупация, геноцид и апартейд, които видяха да покълват елементарно измежду гласоподавателите им.

Антисемитизмът е индикатор за здравето на едно общество. Той е симптом за намаляване на демократичните полезности, върховенството на закона и отбраната на правата на малцинствата. Борбата с него не е единствено отбрана на еврейските общности и не би следвало да е единствено тяхна задача — това е отбрана на самите правила на справедливостта, които са в основата на всяко свободно общество, и е задача за всички нас. А аз постоянно се включвам в общите задания. Затова и в този момент върша каквото мога – приказвам по тематиката, пиша в обществените мрежи, вземам участие във конгреси и срещи и ще не преставам да го върша. Защото 101 заложници към момента са в плен в тунелите на Газа, а интернационалната общественост слага натиска си върху Израел, вместо върху терористите. Защото съм майка на три деца, които на следващия ден ще тръгнат по света без мен, със своята блестящо изразена еврейска идентичност, и ще бъдат в заплаха. Защото светът не би трябвало да остава апатичен пред опасността.

Ще пиша, с цел да се опитам да защитя полезностите, които тероризмът се пробва да унищожи.

Ще пиша, с цел да се опитам да защитя полезностите, които тероризмът се пробва да унищожи. И тъй като еврейската вяра ни учи постоянно да се стремим да подобряваме света. Дори когато сме принудени да се спасяваме от него.