ИСС отново призовава за ускорено приемане на национална стратегия за преход към Индустрия 4.0
София. Икономическият и обществен съвет одобри мнение на тематика „ Предизвикателствата пред труда в подтекста на цифровизацията на стопанската система “. Това е следващата позиция на ИСС, обвързвана с отражението на Четвъртата индустриална гражданска война върху развиването на обществото. Както и в предходни свои позиции ИСС акцентира, че в случай че се ползват подобаващи и верни политики, софтуерното развиване ще докара до позитивни резултати и ще бъдат избегнати редица опасности. Това оповестиха от пресцентъра на ИСС .
В изводите си ИСС предизвестява, че в интернационален проект разликите в равнището на развиване на страните във връзка с новите технологии може да доведат до нови неравенства и да се забавят процесите на действителната конвергенция в целия Европейски Съюз. Затова ИСС предлага последователно и стабилно да се основават високоплатени работни места, създаващи висока добавена стойност, тъй като българските служащи губят конкурентоспособност заради мудни и неефективни решения, свързани с софтуерната промяна. ИСС предизвестява също, че е допустимо връзката сред продуктивност на труда и работна заплата да се изгуби в дълготраен проект.
В мнението се показва позиция, че са нужни обилни промени в разпоредбите, които да открият транспарантни и демократични условия на взаимоотношение сред хората и цифровите технологии като се преразгледат елементи от европейското трудово законодателство, свързани с ексцентрични форми на претовареност, обществено обезпечаване, данъчно облагане и други
За следващ път ИСС упорства да се изготви национална тактика на България за преход към Индустрия 4.0 и отбелязва, че в това отношение няма прогрес след 2017 година, когато е призната само идея. Според ИСС концепцията би трябвало да бъде първо обновена след бездънен разбор за последствията върху пазара на труда и да се форсира процесът по приемане на самата тактика.
В мнението се преглеждат разнообразни аспекти на въздействие на софтуерния прогрес върху пазара на труда, като да вземем за пример, процесът на учене през целия живот, вложенията в научно изследователска и развойна активност, статистическо наблюдаване върху качествените и количествени промени на специалностите и други
ИСС отбелязва, че в идващите десетилетия новите технологии ще заменят нискоквалифицираната работна ръка и ще играят допълваща роля във връзка с висококвалифицираните специалности. В тази връзка е належащо да се подхващат ограничения за съответно образование и подготовка, за рационализиране на умения и така нататък
ИСС показва главните вероятни последствия за труда от навлизането на ексцентрични форми на труда, станали вероятни заради софтуерния прогрес. На първо място е загубата или трансформирането на работни места, изискващи ниски или междинни равнища на умения и основаването на нови работни места с по-високи условия за подготвеност. Риск е повишаването на разликата сред търсените от бизнеса умения и добитите умения и знания посредством образованието във висшите образователни заведения, застаряването на популацията, бавното въвеждане на новите технологии в индустриалния развой. Разширяването на неравенства от друг вид може да бъде сериозна последица от трансформацията към цифровизация, предизвестява документът.
Становището на ИСС е скъпо и с подбора на положителни практики в други страни, които са ориентирани към превъзмогване на провокациите пред труда в резултат на технологиите. Посочени са разнообразни национални тактики и политики, както и съответни промени в трудовото законодателство на разнообразни страни.
ИСС напомня и обстоятелството, че съгласно Световната банка България е на 58-о място от 115 страни в годишната ранглиста за цифровизация на бизнеса, както и че България изостава от междинните европейски равнища и се подрежда на последно място измежду 28-те страни членки. ИСС предлага българското държавно управление, обществените сътрудници, бизнесът и всички заитерисувани страни да съсредоточат вниманието си на процесите на цифровизация и да реализират консенсус за ускорение на тези процеси без да подценяват рисковете пред труда.
В изводите си ИСС предизвестява, че в интернационален проект разликите в равнището на развиване на страните във връзка с новите технологии може да доведат до нови неравенства и да се забавят процесите на действителната конвергенция в целия Европейски Съюз. Затова ИСС предлага последователно и стабилно да се основават високоплатени работни места, създаващи висока добавена стойност, тъй като българските служащи губят конкурентоспособност заради мудни и неефективни решения, свързани с софтуерната промяна. ИСС предизвестява също, че е допустимо връзката сред продуктивност на труда и работна заплата да се изгуби в дълготраен проект.
В мнението се показва позиция, че са нужни обилни промени в разпоредбите, които да открият транспарантни и демократични условия на взаимоотношение сред хората и цифровите технологии като се преразгледат елементи от европейското трудово законодателство, свързани с ексцентрични форми на претовареност, обществено обезпечаване, данъчно облагане и други
За следващ път ИСС упорства да се изготви национална тактика на България за преход към Индустрия 4.0 и отбелязва, че в това отношение няма прогрес след 2017 година, когато е призната само идея. Според ИСС концепцията би трябвало да бъде първо обновена след бездънен разбор за последствията върху пазара на труда и да се форсира процесът по приемане на самата тактика.
В мнението се преглеждат разнообразни аспекти на въздействие на софтуерния прогрес върху пазара на труда, като да вземем за пример, процесът на учене през целия живот, вложенията в научно изследователска и развойна активност, статистическо наблюдаване върху качествените и количествени промени на специалностите и други
ИСС отбелязва, че в идващите десетилетия новите технологии ще заменят нискоквалифицираната работна ръка и ще играят допълваща роля във връзка с висококвалифицираните специалности. В тази връзка е належащо да се подхващат ограничения за съответно образование и подготовка, за рационализиране на умения и така нататък
ИСС показва главните вероятни последствия за труда от навлизането на ексцентрични форми на труда, станали вероятни заради софтуерния прогрес. На първо място е загубата или трансформирането на работни места, изискващи ниски или междинни равнища на умения и основаването на нови работни места с по-високи условия за подготвеност. Риск е повишаването на разликата сред търсените от бизнеса умения и добитите умения и знания посредством образованието във висшите образователни заведения, застаряването на популацията, бавното въвеждане на новите технологии в индустриалния развой. Разширяването на неравенства от друг вид може да бъде сериозна последица от трансформацията към цифровизация, предизвестява документът.
Становището на ИСС е скъпо и с подбора на положителни практики в други страни, които са ориентирани към превъзмогване на провокациите пред труда в резултат на технологиите. Посочени са разнообразни национални тактики и политики, както и съответни промени в трудовото законодателство на разнообразни страни.
ИСС напомня и обстоятелството, че съгласно Световната банка България е на 58-о място от 115 страни в годишната ранглиста за цифровизация на бизнеса, както и че България изостава от междинните европейски равнища и се подрежда на последно място измежду 28-те страни членки. ИСС предлага българското държавно управление, обществените сътрудници, бизнесът и всички заитерисувани страни да съсредоточат вниманието си на процесите на цифровизация и да реализират консенсус за ускорение на тези процеси без да подценяват рисковете пред труда.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ