София. Град, в който всяка зелена светлина може да е

София. Град, в който всяка зелена светлина може да е последна. Улици, които вместо пътища към дома се трансформират в клопки. Кръстовища – подиуми на потрес, вик и конфликт. Последното видео, оповестено от Столичната полиция, не оставя място за подозрение: ние не караме – ние се разминаваме със гибелта на косъм. Всеки ден.

Кадрите от камерите са ужасяващи. Размазани коли, които се трансформират в железни патрони. Мотоциклетисти, изхвърлени във въздуха като парцалени кукли. Хора, повалени на пешеходна пътека, които в никакъв случай няма да довършат описа си от деня. Мокра настилка, неблагоразумие, превишена скорост, отнето преимущество – комбинацията е все по-често съдбовна.

Защо?

Защо продължаваме да бързаме по този начин, като че ли животът ни зависи от закъснението – до момента в който в действителност умираме от него? Защо у нас кормилото дава власт, а не отговорност?

Това не е просто апокалиптичен монтаж на произшествия. Това е всекидневието, което мнозина от нас към този момент одобряват като “нормално ”. Шофирането в София се е трансформирало в съветска рулетка – със спирачки, които закъсняват, и със съвест, която не идва в никакъв случай.

Къде е страхът? Къде е уважението към живота – на другите и на личния? Колко още деца ще останат без родители? Колко още родилки ще се возят до болничното заведение в кола за спешна помощ, заобикаляна от джигити? Колко още пешеходци ще умират, тъй като някой „ не ги е видял “ или „ нямал време да спре “?

Столицата не се нуждае от още табели. Тя се нуждае от просвета. От надзор. От същинско наличие на закона, а освен от видеа, качени след следващата кланица.



Източник: Столична дирекция на вътрешните работи. Кадрите са от пътни камери, сложени на софийските булеварди.