Савина Петкова: Чрез документалните филми животът нахлува в киното
София Филм Фест се трансформира в едно от най-значимите кино събития, на което всяка година се показват изключителни заглавия от фестивалното кино. Това разяснява в предаването " Сториборд “ на радио " Фокус “ с водещ Благой Д. Иванов кинокритикът, публицист и селекционер на фестивала Савина Петкова. Тазгодишното издание на София Филм Фест започва на 13-ти и ще продължи до 31 март, като ще показа десетки заглавия — игрални, документални и късометражни продукции, както български, по този начин и интернационалните.
Един от документалните филми, които ще бъдат показани на фестивала, е " Жестокият път “ на режисьора Деян Барарев, чиято премиера ще се състои в кино " Люмиер “ на 22 март от 15.00 ч. " Във кино лентата несъмнено има мнение, което стои зад това човек да направи документален филм по даден въпрос. Има подвиг, има драматизъм, покруса и въобще, животът нахлува в киното. Така че да работиш с архивен материал и да създадеш една история от предишното, да я пресъздадеш и запазиш по този метод, това е различен вид отдаденост към изкуството. “
Друго забавно заглавие е " Смърт за създателя, живот за героя “ на режисьора Илия Костов. Документалният филм споделя за Алеко Константинов и присъединяване му в обществения и политически живот на България в края на XIX век. Според кинокритика този филм добре би се вписал и в учебната стратегия. " Доста е значимо да се вършат намеци и да се вършат мостове сред изкуството по този метод. Това да можеш да видиш един човек като човек отвън авторството благодарение на документален филм, постоянно оказва помощ. “
" Тихи наблюдаващи “ на режисьор Елица Петкова съставлява документален взор върху всекидневието в едно безшумно планинско село. Този филм с доста тактичност наблюдава историите на няколко животни – магаре, котка и куче. " Филмът е сниман по извънредно хубав метод. Идеята е да ни вкара във усещането, сетивността на животните и демонстрира по какъв начин те са се трансформирали във значима част освен от работното, само че и от магичното всекидневие на хората. Има някакъв детайл на етнографски взор, обаче и доста сериозна непосредственост и повсеместност на историята. “
Според селекционера на фестивала най-важният филм от документалния конкурс е военният документален филм " От кота нула “ ( " From Ground Zero “), копродукция на Палестина, Франция, Катар и Йордания, който наблюдава събитията в Газа. Това е самобитен филм-мозайка от 22 къси разкази от бойното поле от друг вид: има анимация, има чисто писмено кино, има пресъздаване. Друго обещаващо заглавие е българският филм " Ние всички сме деца “, режисиран от Светла Цоцоркова и Светослав Овчаров, показващ всекидневието в едно учебно заведение в планинско село, където хлапета от разнообразни етноси израстват дружно. Според Савина Петкова филмът добре кореспондира и влиза в разговор с грузинско-френската копродукция " Децата на Поподия “, отдаден на детското всекидневие в един интернат, където мюсюлмани и християни живеят дружно. " И двата кино лентата молят към едно схващане, вместо да се концентрира върху разликите посред ни. Тези документални филми са вярна стъпка в тази посока – да можеш да влезеш в обувките на другия, да можеш да погледнеш от различен ъгъл върху един и същи проблем, без в процеса да бъде стеснен персоналния небосвод. “
" Когато документалното кино оставя това пространство за дишане, където фенът може самичък да си избере къде да застане и да види нещата от няколко разнообразни ъгъла, това е най-хубавото, което един документален филм може да направи, “ уточни гостът и се съгласи с водещия на предаването, че иранският филм " Семената на свещената смокиня “ на режисьора Мохамад Расулов е хем живописен и в същото време те приближава до документализма по някакъв метод. " Има нещо в кинометафориката, което постоянно ме е интересувало и по какъв начин метафората доста постоянно оказва помощ на създателите да прескочат бариерите над цензурата. Обаче, изключително в последните няколко кино лентата на режисьор като Расулов, можеш да видиш по какъв начин той последователно се отдръпва от метафориката. И това съгласно мен също доближава филмите му към някакъв освен натурализъм, ами надали не и документалистика, въпреки че е пресъздаване, въпреки че има фикционален детайл, тъй като той слага нещата такива, каквито са, вместо да се крие зад метафората. За това се изисква още по-голяма храброст, с цел да се случи. “
На 25 март феновете ще могат да видят италианския документален филм " Лоши учители “ с поддръжката на Италианския културен институт, като след кино лентата ще се организира събитие, на което ще участват режисьорът Роберто Ораци, продуцентите Рикардо Нери и Винченцо Филипо и основният артист на кино лентата. " Много е изключително да гледаш подобен вид роман, да си съпричастен към роман за принуждение и по какъв начин някой се връща в спомените си, свързани със спорт, пристрастеност, специалност, такива неща, от които доста елементарно се завързва един комплициран възел, който да го видиш разплетен на кино може да е доста вдъхновяващо, “ добави Савина Петкова.
Един от документалните филми, които ще бъдат показани на фестивала, е " Жестокият път “ на режисьора Деян Барарев, чиято премиера ще се състои в кино " Люмиер “ на 22 март от 15.00 ч. " Във кино лентата несъмнено има мнение, което стои зад това човек да направи документален филм по даден въпрос. Има подвиг, има драматизъм, покруса и въобще, животът нахлува в киното. Така че да работиш с архивен материал и да създадеш една история от предишното, да я пресъздадеш и запазиш по този метод, това е различен вид отдаденост към изкуството. “
Друго забавно заглавие е " Смърт за създателя, живот за героя “ на режисьора Илия Костов. Документалният филм споделя за Алеко Константинов и присъединяване му в обществения и политически живот на България в края на XIX век. Според кинокритика този филм добре би се вписал и в учебната стратегия. " Доста е значимо да се вършат намеци и да се вършат мостове сред изкуството по този метод. Това да можеш да видиш един човек като човек отвън авторството благодарение на документален филм, постоянно оказва помощ. “
" Тихи наблюдаващи “ на режисьор Елица Петкова съставлява документален взор върху всекидневието в едно безшумно планинско село. Този филм с доста тактичност наблюдава историите на няколко животни – магаре, котка и куче. " Филмът е сниман по извънредно хубав метод. Идеята е да ни вкара във усещането, сетивността на животните и демонстрира по какъв начин те са се трансформирали във значима част освен от работното, само че и от магичното всекидневие на хората. Има някакъв детайл на етнографски взор, обаче и доста сериозна непосредственост и повсеместност на историята. “
Според селекционера на фестивала най-важният филм от документалния конкурс е военният документален филм " От кота нула “ ( " From Ground Zero “), копродукция на Палестина, Франция, Катар и Йордания, който наблюдава събитията в Газа. Това е самобитен филм-мозайка от 22 къси разкази от бойното поле от друг вид: има анимация, има чисто писмено кино, има пресъздаване. Друго обещаващо заглавие е българският филм " Ние всички сме деца “, режисиран от Светла Цоцоркова и Светослав Овчаров, показващ всекидневието в едно учебно заведение в планинско село, където хлапета от разнообразни етноси израстват дружно. Според Савина Петкова филмът добре кореспондира и влиза в разговор с грузинско-френската копродукция " Децата на Поподия “, отдаден на детското всекидневие в един интернат, където мюсюлмани и християни живеят дружно. " И двата кино лентата молят към едно схващане, вместо да се концентрира върху разликите посред ни. Тези документални филми са вярна стъпка в тази посока – да можеш да влезеш в обувките на другия, да можеш да погледнеш от различен ъгъл върху един и същи проблем, без в процеса да бъде стеснен персоналния небосвод. “
" Когато документалното кино оставя това пространство за дишане, където фенът може самичък да си избере къде да застане и да види нещата от няколко разнообразни ъгъла, това е най-хубавото, което един документален филм може да направи, “ уточни гостът и се съгласи с водещия на предаването, че иранският филм " Семената на свещената смокиня “ на режисьора Мохамад Расулов е хем живописен и в същото време те приближава до документализма по някакъв метод. " Има нещо в кинометафориката, което постоянно ме е интересувало и по какъв начин метафората доста постоянно оказва помощ на създателите да прескочат бариерите над цензурата. Обаче, изключително в последните няколко кино лентата на режисьор като Расулов, можеш да видиш по какъв начин той последователно се отдръпва от метафориката. И това съгласно мен също доближава филмите му към някакъв освен натурализъм, ами надали не и документалистика, въпреки че е пресъздаване, въпреки че има фикционален детайл, тъй като той слага нещата такива, каквито са, вместо да се крие зад метафората. За това се изисква още по-голяма храброст, с цел да се случи. “
На 25 март феновете ще могат да видят италианския документален филм " Лоши учители “ с поддръжката на Италианския културен институт, като след кино лентата ще се организира събитие, на което ще участват режисьорът Роберто Ораци, продуцентите Рикардо Нери и Винченцо Филипо и основният артист на кино лентата. " Много е изключително да гледаш подобен вид роман, да си съпричастен към роман за принуждение и по какъв начин някой се връща в спомените си, свързани със спорт, пристрастеност, специалност, такива неща, от които доста елементарно се завързва един комплициран възел, който да го видиш разплетен на кино може да е доста вдъхновяващо, “ добави Савина Петкова.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ