София. Еньовден е не само денят на тържеството на билките

София. Еньовден е освен денят на тържеството на билките и вярата в лековитата им мощ, а и празник на младостта, хубостта, слънцето и водите. Това сподели етнологът доцент доктор Петя Банкова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науката (БАН) в изявление за Агенция „ Фокус “ по отношение на Еньовден. „ Благодарение на дългогодишните старания на етнолози и фолклористи в проучването на обичайна просвета, можем да твърдим, че обредността, обвързвана с Еньовден е добре проучена. Основни нейни акценти са вплитането на еньовския венец с билки, набрани в навечерието на празника, когато съгласно националното поверие те са изключително лековити; провирането на млади и остарели през венеца за здраве и дългоденствие и къпането в реки и извори на изгрев слънце “, разяснява етнологът. Тя разясни, че в празника се откриват антични напластявания на човешки показа за силата и въздействието на естествените сили върху индивида. „ В основата си тези практики са обвързани с култа към слънцето, който е бил необятно публикуван в българските земи. Той е засвидетелстван както в археологически разкопки, по този начин и в редица фолклорни претекстове. Слънцето, който българите най-често назовават Райко, е едно от най-почитаните небесни светила “, изясни етнологът. По думите й обвързван със слънцето е и Еньовден. „ Най-вече при обичая Еня. В него младите девойки пеят една национална ария, в която се споделя по какъв начин Домна кралица се помолила на слънцето за билка и за рожба. За да го склони, тя му дала обещание, че в случай че роди момче, нейно ще е, а в случай че бъде момиче – негово. Ето нá, родило се момиче – Маринка, която пораснала доста хубава, само че майка ú я криела, с цел да не я види слънцето. Една неделя, когато майка ú отишла на черква, макар заръките ú, Маринка излязла за вода, Слънцето я видяло, спуснало своите люлки и я вдигнало “, описа доцент Банкова.
Деница КИТАНОВА