София е официално избрана за столица на Третата българска държава.

София е публично определена за столица на Третата българска страна. Това се случва на 3 април през 1879 година, откакто депутатите от Учредителното заседание в Търново взимат единомислещо решение. Заслугата изборът да падне върху София е на проф. Марин Дринов. Като софийски помощник-губернатор и участник във Временното съветско ръководство той се среща от близко с хубостта и забележителностите на града и прави своето предложение. Императорският комисар княз Александър Дондуков-Корсаков се вслушва в препоръките на проф. Дринов, макар че за по-подходящи кандидатури са считани Търново или Пловдив. Дискусията по въпроса в Учредителното заседание е къса. Финал на дебатите поставя Драган Цанков с думите: “Ние имаме две столици – Търново – историческа, и София – държавна. Затова аз предлагам и отсега нататък София да си остане за резиденцията на Княза, а в Търново да става коронацията на Княза ”. В резултат, на 3 април предлагането на Драган Цанков се приема с висшегласие. София посреща избирането си с 11 694 поданици, 3306 къщи, 2 учебни заведения, 10 хана и 120 дюкяна, написа Николай Иванов в kmeta.bg. Две години по-късно обаче в нея към този момент са пристигнали още 9 000 души от всички страни на българското землище. Постепенното разгръщане на територията на София Докато през 1878 година територията на София е едвам 3 кв. км, то в края на Първата международна война (1914-1918) към този момент е 8,5 кв. км, а през 1934 година доближава 42 кв. км. С присъединението на близките села Подуяне, Слатина, Драгалевци, Красно село, Обеля, Надежда, Орландовци, Малашевци територията й нараства на 57 кв. км. На 22 декември 1879 година е публикуван декрет на Александър Батенберг (1879-1887) с първия градоустройствен проект, който обрисува и контролира развиването на строителните граници на новата столица през идващите години. На 16 януари 1880 година Общинският съвет утвърждава първия градоустройствен проект на София, направен от френския инженер Амадие. Очертана е централната част на града - сред днешните булеварди " Васил Левски ", " Патриарх Евтимий ", " Христо Ботев " и " Сливница ". Пред TNS.bg историкът Стефан Шивачев, който е и шеф на Историческия музей в Пловдив изясни, че един от главните въпроси, по които се е спорило през 1885 година е бил дали София е трябвало да става столица на България. Фактите сочат, че откакто Пловдив отстъпва първото място на София, Градът под тепетата стартира да изостава в икономическо отношение. В първите години след Съединението София е почнала да се развива изкуствено и е повишена за сметка на другите градове, настояват историците. Преди да се разгласи акта на обединена България, пловдивчани са знаели, че ще се лишат от привилегиите на столични жители. „ Можем да оценим това събитие единствено с поклонение пред нашите предшественици, тъй като са били наясно, че София ще бъде столица. Те са жертвали привилегиите на столичното население, с цел да бъдат българи и да продължи съществуването на обединена България ”, съобщи още Стефан Шивачев. " Една година след Съединението в пресата и по улиците се чуват гласове: " Защо дадохме на шопите да са столичани, като Пловдив потегли обратно ”, напомня Шивачев. В първите години след Съединението София е почнала да се развива изкуствено, настояват историците. " Няма неприятно в това, че през днешния ден София е столица на България, неприятното е било, когато тя е почнала да се развива изкуствено и да нараства изкуствено за сметка на другите градове ”, сподели още шефът на Историческия музей под тепетата. " Днес Пловдив е град за живеене, а София е столица за правене на бизнес ", счита историкът. Въпреки всичко най-важният урок от събитията към Съединението на България е огромното обединяване на българския народ. По този мотив в центъра на Пловдив е построен паметника на Съединението.