921001 Зелените площи в София - хем много, хем зле поддържани
София е град на несъгласията. Столицата ни има едни от най-големите по мярка обособени паркове в цяла Европа, среща се в непосредствена непосредственост до естествен парк, само че все пак жителите на града постоянно показват неодобрение от липса на зелени площи. За да разберем на какво се дължи този абсурд не можем да гледаме незадълбочено, както за жалост прекомерно постоянно се случва от страна на самата администрация на града. За разрешаването на този проблем е належащо първо да хвърлим по-внимателен и по-подробен взор върху данните. Можем единствено да се надяваме, че след нас и бъдещата администрация на София ще го направи.
Колко „ зелена “ е София спрямо други столици?
Според данните на Европейската организация за околна среда (European Environment Agency) в София има 62% зелени градски площи. Тоест 62% от цялата повърхност на града има зеленина. Ако съпоставяме този индикатор с други европейски столици виждаме, че София се подрежда пред градове като Лондон, Копенхаген, Амстердам, Виена, Берлин, Букурещ, Варшава, Стокхолм, Прага, Будапеща, Рига, Талин, Хелзинки, Дъблин, Брюксел, Мадрид, Лисабон и даже Париж.
Струват ли ви се доста? Защото са – това са столиците на 18 от 28 страни-членки на Европейския съюз. София се подрежда на челни позиции по този индикатор – по дял на зелените площи столицата на България се подрежда на 5-то място от 24 столици, за които ЕАО има данни. Тук някои от вас незабавно ще възразят, че този индикатор не е задоволително акуратен – делът на зелените площи от цялата повърхност на града може и да е огромен, само че в случай че разпределението им е неравномерно, то може да има огромни елементи от града, които на процедура са без зелени площи.
Много вярно. Затова от ЕАО имат и знак „ дистрибуция на зелените площи “, който цели да покаже какъв брой отмерено са разпределени зелените площи в даден град. Според него, дистрибуцията на зелените площи в София е 18.74 кв. метра на един хектар от цялата градска повърхност. По този индикатор София към този момент не е толкоз сериозен водач. Берлин, Копенхаген, Стокхолм, Дъблин, Париж, Рига, Хелзинки, Талин, Варшава, Прага, Виена и Мадрид този път ни изпреварват – общият дял на зелените им площи от цялата територия на града може да е по-малък, само че е по-равномерно разпределен. Тук към този момент София не е на челни позиции – подрежда се на 16-то място от 24.
Много зелена повърхност, само че неравномерно разпределена
Вече стигаме до корена на казуса. Като общ размер на зелените площи, София е една от най-зелените столици в Европа, обаче тъй като дистрибуцията на тези зелени площи е относително неравномерна, ни се коства като че ли няма задоволително зелени площи. Истината е, че в избрани региони от града има остатък на зелени площи, до момента в който в други има дефицит.
Ако погледнем карта на София, картината се обяснява още повече. Има няколко големи по мащаб зелени площи – Борисовата градина, Ловния парк (те на процедура са свързани и образуват една свръх-голяма зелена площ), Южен парк, Западен парк, Северен парк, парк Въртопо и парк-музей Врана на самия източен излаз на града. Тези зелени площи са разпределени в съвсем всеки един ъгъл на града – западен, северен, южен-централен и югоизточен. Единствено в североизточна София няма огромен парк, само че това е заради съществуването на летището.
Въпреки съществуването на доста огромен парк в съвсем всеки един ъгъл на града, виждаме, че има и обилни територии където няма. Централната част на София и прилежащите ѝ квартали са богати на обособени паркове. Те са доста по-малки от гореизброените големи по мярка паркове, само че са задоволително огромни, с цел да разнообразят градската среда и да дават задоволително зеленина в централните елементи на града. Неслучайно съвсем в никакъв случай не чуваме недоволства от поданици в този регион, че в техния квартал липсват зелени площи. Такива недоволства нормално идват от крайните квартали като " Младост ", макар че другояче се намират до големи по мярка обособени зелени площи.
Размерът няма (голямо) значение
Размерът на зелените площи е доста по-маловажен от тяхната досегаемост и качество. Това, че делът на зелените площи е огромен заради няколко големи по мярка парка не е от изключително значение за жителите на квартали, които са изцяло откъснати от тези зелени площи. Какво значение има за някой гражданин на " Обеля ", че до Дианабад на процедура има цяла гора? Освен достъпността, качеството също е доста по-важно от количеството. Дори в София да имаше 5 пъти по-равномерна дистрибуция на зелените площи, в сравнение с сега, в случай че не се поддържат добре и качеството им е ниско, достъпността им още веднъж ще е доста неприятна.
Някои от най-прочутите урбанисти на XX в. като Джейн Джейкъбс означават неведнъж, че зелени площи, които не се поддържат и се трансформират в нелицеприятни занемарени гори и свърталища за нарушители и наркомани, утежняват градската среда, вместо да я усъвършенстват. Именно елементи от огромните по мярка паркове са под максимален риск да се трансфорат в сходни площи, тъй като колкото по-голяма е дадена обособена зелена повърхност, толкоз по-трудно е нейното качествено поддържане. Освен това, заради несъразмерния им размер, неизбежно се случва по този начин, че единствено избрани елементи от огромните паркове се употребяват всекидневно от жителите на града. Тези елементи, които не се употребяват постоянно, западат.
Заключение
Има потребност от смяна на парадигмата във връзка с ръководството на зелените площи в София. Както данните ясно демонстрират – в София зелени площи има доста. Проблемът, явно, е с тяхната досегаемост. Именно заради това в отчета за градоустройствената политика на София, който публикувахме предходната година, от ЕКИП препоръчахме да се приоритизира качеството, а не количеството и размера на зелените площи в града. По-добре е да има по-малки, само че по-равномерно разпределени, добре поддържани и налични зелени площи, в сравнение с няколко големи съвсем гористи паркове, елементи от които остават неподдържани и недостъпни за по-голямата част от града.
Бъдещата общинска администрация, която ще бъде определена на локалните избори през октомври, следва първо да организира разбор на дистрибуцията и посещаемостта на парковете в София. Трябва да се разпознава 1) къде има дефицит на сходни обособени зелени площи и 2) кои елементи от актуалните зелени площи се употребяват постоянно. На базата на тези данни може да се приоритизира къде има потребност от построяването на нови зелени площи и къде в действителност елементи от актуалните се оказват непотребни и надлежно са територии, които могат да бъдат усвоени по-друг, по-ползотворен за съответния регион метод.
Колко „ зелена “ е София спрямо други столици?
Според данните на Европейската организация за околна среда (European Environment Agency) в София има 62% зелени градски площи. Тоест 62% от цялата повърхност на града има зеленина. Ако съпоставяме този индикатор с други европейски столици виждаме, че София се подрежда пред градове като Лондон, Копенхаген, Амстердам, Виена, Берлин, Букурещ, Варшава, Стокхолм, Прага, Будапеща, Рига, Талин, Хелзинки, Дъблин, Брюксел, Мадрид, Лисабон и даже Париж.
Струват ли ви се доста? Защото са – това са столиците на 18 от 28 страни-членки на Европейския съюз. София се подрежда на челни позиции по този индикатор – по дял на зелените площи столицата на България се подрежда на 5-то място от 24 столици, за които ЕАО има данни. Тук някои от вас незабавно ще възразят, че този индикатор не е задоволително акуратен – делът на зелените площи от цялата повърхност на града може и да е огромен, само че в случай че разпределението им е неравномерно, то може да има огромни елементи от града, които на процедура са без зелени площи.
Много вярно. Затова от ЕАО имат и знак „ дистрибуция на зелените площи “, който цели да покаже какъв брой отмерено са разпределени зелените площи в даден град. Според него, дистрибуцията на зелените площи в София е 18.74 кв. метра на един хектар от цялата градска повърхност. По този индикатор София към този момент не е толкоз сериозен водач. Берлин, Копенхаген, Стокхолм, Дъблин, Париж, Рига, Хелзинки, Талин, Варшава, Прага, Виена и Мадрид този път ни изпреварват – общият дял на зелените им площи от цялата територия на града може да е по-малък, само че е по-равномерно разпределен. Тук към този момент София не е на челни позиции – подрежда се на 16-то място от 24.
Много зелена повърхност, само че неравномерно разпределена
Вече стигаме до корена на казуса. Като общ размер на зелените площи, София е една от най-зелените столици в Европа, обаче тъй като дистрибуцията на тези зелени площи е относително неравномерна, ни се коства като че ли няма задоволително зелени площи. Истината е, че в избрани региони от града има остатък на зелени площи, до момента в който в други има дефицит.
Ако погледнем карта на София, картината се обяснява още повече. Има няколко големи по мащаб зелени площи – Борисовата градина, Ловния парк (те на процедура са свързани и образуват една свръх-голяма зелена площ), Южен парк, Западен парк, Северен парк, парк Въртопо и парк-музей Врана на самия източен излаз на града. Тези зелени площи са разпределени в съвсем всеки един ъгъл на града – западен, северен, южен-централен и югоизточен. Единствено в североизточна София няма огромен парк, само че това е заради съществуването на летището.
Въпреки съществуването на доста огромен парк в съвсем всеки един ъгъл на града, виждаме, че има и обилни територии където няма. Централната част на София и прилежащите ѝ квартали са богати на обособени паркове. Те са доста по-малки от гореизброените големи по мярка паркове, само че са задоволително огромни, с цел да разнообразят градската среда и да дават задоволително зеленина в централните елементи на града. Неслучайно съвсем в никакъв случай не чуваме недоволства от поданици в този регион, че в техния квартал липсват зелени площи. Такива недоволства нормално идват от крайните квартали като " Младост ", макар че другояче се намират до големи по мярка обособени зелени площи.
Размерът няма (голямо) значение
Размерът на зелените площи е доста по-маловажен от тяхната досегаемост и качество. Това, че делът на зелените площи е огромен заради няколко големи по мярка парка не е от изключително значение за жителите на квартали, които са изцяло откъснати от тези зелени площи. Какво значение има за някой гражданин на " Обеля ", че до Дианабад на процедура има цяла гора? Освен достъпността, качеството също е доста по-важно от количеството. Дори в София да имаше 5 пъти по-равномерна дистрибуция на зелените площи, в сравнение с сега, в случай че не се поддържат добре и качеството им е ниско, достъпността им още веднъж ще е доста неприятна.
Някои от най-прочутите урбанисти на XX в. като Джейн Джейкъбс означават неведнъж, че зелени площи, които не се поддържат и се трансформират в нелицеприятни занемарени гори и свърталища за нарушители и наркомани, утежняват градската среда, вместо да я усъвършенстват. Именно елементи от огромните по мярка паркове са под максимален риск да се трансфорат в сходни площи, тъй като колкото по-голяма е дадена обособена зелена повърхност, толкоз по-трудно е нейното качествено поддържане. Освен това, заради несъразмерния им размер, неизбежно се случва по този начин, че единствено избрани елементи от огромните паркове се употребяват всекидневно от жителите на града. Тези елементи, които не се употребяват постоянно, западат.
Заключение
Има потребност от смяна на парадигмата във връзка с ръководството на зелените площи в София. Както данните ясно демонстрират – в София зелени площи има доста. Проблемът, явно, е с тяхната досегаемост. Именно заради това в отчета за градоустройствената политика на София, който публикувахме предходната година, от ЕКИП препоръчахме да се приоритизира качеството, а не количеството и размера на зелените площи в града. По-добре е да има по-малки, само че по-равномерно разпределени, добре поддържани и налични зелени площи, в сравнение с няколко големи съвсем гористи паркове, елементи от които остават неподдържани и недостъпни за по-голямата част от града.
Бъдещата общинска администрация, която ще бъде определена на локалните избори през октомври, следва първо да организира разбор на дистрибуцията и посещаемостта на парковете в София. Трябва да се разпознава 1) къде има дефицит на сходни обособени зелени площи и 2) кои елементи от актуалните зелени площи се употребяват постоянно. На базата на тези данни може да се приоритизира къде има потребност от построяването на нови зелени площи и къде в действителност елементи от актуалните се оказват непотребни и надлежно са територии, които могат да бъдат усвоени по-друг, по-ползотворен за съответния регион метод.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ