София. Донорството е високо хуманен акт на дарение, но населението

София. Донорството е високо човечен акт на подаяние, само че популацията у нас е зле осведомено за него. Това сподели за утринния блок „ Добро утро, България “ на Радио „ Фокус “ Росен Иванов, изпълнителен шеф на Изпълнителна организация „ Медицински контрол “, като посочи, че това е и повода за началото на взаимната акция „ Да! За живот! “ на Министерството на здравеопазването и Агенцията. 838 трансплантации са осъществени в България от 2001 година, регистрира той. По думите му посредством този акт хората, изпаднали в потребност, получават опция да продължат своя живот. Значителен дял в неприемането и страха от донорство се корени в суеверията на хората, изясни Иванов. Според него по-богата осведоменост ще разшири опцията на българите да се съгласяват да подаряват органи. Въпреки че у нас бъбречна трансплантация се прави още през края на 60-те години, в последните години донорите на органи са извънредно малко. „ 32 трансплантации са осъществени у нас тази година. Според регистъра, който поддържа Изпълнителната организация „ Медицински контрол “ нуждаещите се са 161, като броим и 10 чакащи за панкреас, само че тази интервенция не се прави съвсем на никое място. Без донори няма трансплантации и защото донорите са малко у нас, малко над 2 донора на 1 млн. население, междинното е 25. Критериите, с цел да станем пълновръстен член на „ Евротрансплант “ са 10 донора на 1 млн. население. Далеч сме и от междинните, и от минималните условия “, уточни Росен Иванов. Той изясни още, че бъбречните трансплантации са най-често правените у нас. В Националната стратегия за подкрепяне на донорството и трансплантациите са планувани редица организационни ограничения за възстановяване и разпространение на този акт, добави той. „ Важно да имаме мнение за органното донорство, тъй като сме цивилизовани хора и имаме отношение към живота и личността на всеки човек “, заключи Росен Иванов.
Веселка ИВАНОВА