София. Ден, след като се навършиха 143 години от гибелта

София. Ден, откакто се навършиха 143 години от гибелта на Христо Ботев, България се преклони пред подвига на поета-революционер и починалите за свободата и независимостта на Отечеството. Официалните празнувания започнаха още в събота, а в неделя денят бе маркиран с ритуали по полагане на венци и цветя и разнообразни начинания в цялата страна. Точно в 12.00 часа в страната прозвучаха сирените в памет на починалите герои на България. Сирените за деня на Ботев за първи път се употребяват през 1948 година, когато се отбелязва 100-годишнината от рождението му.
По традиция кулминационната точка в честването на паметта на Христо Ботев е всенародното поклонение на връх Околчица , в което макар неприятното време се включиха хиляди българи. Възпоменателният протест стартира с осъществяване на стихотворението „ Хаджи Димитър “ от Юлиета Велчева – ученик на НУ „ Св. Софроний Врачански “. Събитието продължи с присъединяване на Антъни Чучков от НУ „ Св. Софроний Врачански “, който рецитира „ Обесването на Васил Левски “. Молебен за България бе отслужен от Негово Високопреосвещенство Врачански митрополит Григорий, в съслужие със свещеници от епархията. С доклад бе разгласен сполучливият завършек на 73-тия народен туристически поход Козлодуй-Околчица, в който 1400 души от цялата страна, най-вече деца и младежи, извървяха в последните 5 дни 120-километровия път на Ботевата чета и съпреживяха героичното ѝ дело. Всенародното поклонение приключи с поднасяне на венци и цветя, пред паметника, увековечил подвига на Христо Ботев.
Паметта на Ботев бе почетена в родния му град Калофер с митинг-поклонение. С писък на сирена и сведени глави стотиците, пристигнали в родния град на поета-революционер, уважиха паметта на героите, дали живота си за свободна България. Те поставиха цветя и се поклониха пред мемориала на гениалния Ботев.
В София възпитаници от столични учебни заведения четоха стихотворения от поетите Христо Ботев и Иван Вазов в памет на героите, отдали живота си за свободата на родината. Инициативата на Регионалното ръководство по обучение – София-град и на Столичната община се организира по едно и също време в пространството пред и към паметника на Васил Левски на бул.„ Васил Левски “ и пред гроба на Иван Вазов до църквата „ Св.София “. Церемония във връзка 143-тата годишнина от гибелта на Христо Ботев се състоя и пред бюст-паметника на поета и бунтовник в Борисовата градина в столицата. В програмата участваха мъжки вокален отбор „ България ” с живописен началник акад. Валентин Бобевски и Гвардейският внушителен духов оркестър. Стихове за Ботев рецитираха учениците Частно главно учебно заведение „ Изгрев ”. Слова произнесоха писателите Здравка Евтимова и Никола Инджов. Да почетат делото на Христо Ботев в Борисовата градина пристигнаха духовни, политически лица и жители. Всички резервираха минута безмълвие в памет на поета-революционер.
След повече от 40 години във Велико Търново още веднъж има монумент на Христо Ботев. През 60-те години на предишния век той се е намирал пред Школата за запасни офицери, която носи името на революционера, само че след преместването ѝ в Плевен, паметникът е спретнат на предпазване във Военното учебно заведение. В деня, в който си спомняме за подвига на Ботев и героите на България, бюстът на поета и бунтовник се върна в центъра на старопрестолния град.
Бюст-паметник на Христо Ботев бе открит и в Пирдоп . Идеята за слагането му е подбудена от обстоятелството, че в града до този миг няма място, на което да може да бъде отдадена респект към живота и делото на великия българин.
След като на 1 юни 1876 година Ботевата чета се изтегля към връх Вола и оттова към върховете Камарата, Купена, Околчица, където в продължение на през целия ден води сражения, щабът на четата се събира по здрач, с цел да разиска по-нататъшните дейности. Тогава Христо Ботев е погубен. За негов заместител е избран Никола Войновски, след което четата потегля на югоизток. Ботевата чета води стълкновение в региона на Рашов дол, край Лютиброд. В багра умират Георги Апостолов и още 10 четници. 2 юни за първи път се отбелязва като Ден на Ботев и на починалите за свободата и независимостта във Враца и Пловдив през 1884 година. Официално денят се отбелязва от 1901 година на връх Вола. От 1953 година до 1988 година се празнува като Ден на Ботев и на починалите в битката срещу турското иго, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 година до 1990 година - като Ден на Ботев и на починалите за национално и обществено избавление на България, от 1991 година до 1993 година като Ден на Ботев и на починалите за свободата и независимостта на България.