София. Безспорно институциите, които се ползват с най-голямо доверие сред

София. Безспорно институциите, които се употребяват с най-голямо доверие измежду българските жители са националният омбудсман и президентът на републиката. За месец юни АФИС мери позитивно доверие надлежно 60,3% и 58,4% за двете институции, носещи по наложителност повече личен темперамент. Това са и институциите, които за последната година са неоспорим водач, щом стане въпрос за публично утвърждение. Това сочат данните от национално представително изследване на публичното мнение, осъществено от Агенция АФИС в интервала 8-12 юни. Интервюирани директно „ лице в лице “ в домовете им са 1010 пълнолетни български жители. Далеч обратно се подрежда Европейският съюз, който съумява да генерира позитивно доверие измежду 45 на 100 от българите, само че към този миг, въпреки и с малко, резервира позитивния си рейтинг (по-високо доверие, отколокто недоверието). Следват поредност от институции с обичайно отрицателен рейтинг: локалната власт и органите на реда, надлежно с 41 и 37 на 100. На дъното са изпълнителната и законодателната власт са най-проблематични. Кабинетът се употребява с доверието на близо 32%, до момента в който Парламентът съумява да печели благосклонностите на едвам 23 на 100 от българските жители. Традиционно доверието в правосъдната власт е най-ниско – 20%, само че това равнище от дълго време не се движи. Ако доверието в Народното събрание спадне с малко, висшият орган на властта ще затвори края на класацията. На пръв взор тези данни демонстрират нещо закономерно: персонифицирани институции, които са с релативно свежи лица на обществено-политическия терен, както и външната легитимност на европейските структури са доста по-одобрявани. В същото време локалният политически хайлайф, ситуиран по етажите на властта, и образуваното преди единствено преди една година държавно управление, заедно страдат от продължителен дефицит на позитивно отношение. Любопитното обаче е по какъв начин всички тези артисти на политическия терен наподобяват ситуирани обратно във времето във връзка с публичното утвърждение – кои институции са спечелили доверие, и кои са го изгубили през последната година. И тук имаме вест, а тя е следната: на практика няма динамичност – днешните мащаби повтарят значително картината от пролетта на 2017 година. Изключенията са в нюансите. От данните проличава, че утежняването на ситуацията е почнало през есента на предходната година. Най-сериозно е потърпевш обликът на полицията, а в най-високи амплитуди се е колебаело доверието в Европейския съюз и президента. Стартирайки с най-голям рейтинг при започване на интервала, към днешна дата президентът е изпреварен от националния омбудсман. Разбира се, би трябвало да се регистрира фактът, че от есента на предходната година президентската институция бе превърната в съществена цел за рецензиите, офанзивите и компроматите от страна на ръководещата партия. Контрастен факт е, че доверието в Европейския съюз спада по време на българското европредседателство. Низходящият тренд е резистентен и, в случай че продължи да пълзи гладко надолу, (логично след края на европредседателството), евроинституцията ще се подреди измежду цифрата на институциите с отрицателен рейтинг и ще прати България в редиците на евроскептичните страни.
Според АФИС вероятните пояснения са:
-Съюзът и най-много администрацията в Брюксел в погледа на възходящо болшинство от българските жители построи облик на прагматично-бюрократична машина, която има голям брой лични дневни редове, далечни или разминаващи се с дневния ред на елементарните българи. Ерозията на доверие е налице и тя не се отми през последните шест месеца, както се очакваше. Случи се по-скоро противоположното.

-Все повече българи, през последните години, заявяват съмнение към Европейски Съюз – това са в по-голяма степен хората от по-малките обитаеми места, по-ниско образованите и по-възрастните, които обаче са и най-активните гласоподаватели. За тези хора изгодите от нашето участие са неразбираеми и даже съмнителни.

-Самото Председателство на Съвета на Европейски Съюз остана една полит-мистерия за огромна част от популацията, най-много като ефирен сериал за ремонта на НДК, церемониални срещи и обилни обеди и вечери, букети, червени килимчета и показни форми на гостолюбие. 45% от интервюираните нямат преценка дали това Председателство е било триумф или неуспех за България.

-Погледнато световно, политиката на Европейски Съюз повече обърква, в сравнение с внася изясненост. Стовари се бежанска рецесия, настъпиха внезапни лутания сред Русия и Съединени американски щати, при които ту Путин бе неприятен, ту Тръмп и назад и всичко това се опакова във все по-често говорене на тематика „ Европа на две скорости “.

Може би тези отговори работят единствено в случай че се обединят и истината се търси в тяхната цялост. В последна сметка, надали наклонността в спада на доверие към Европейски Съюз ще стигне санитарния най-малко, какъвто има Народното събрание, само че наклонността е показателна. Междувременно, за трети следващ месец искащите оставка на държавното управление са повече от неговите последователи, силите на съпротива и ръководещи лека бавно се изравняват, омбудсманът и президентът, които генетично се свързват с опозицията, са най-одобряваните публични фигури. По всичко проличава, че политическият развой е на път още веднъж да смени посоката си. Важно е кой ще поеме самодейността за това на фона на голямата бездна, обрисувала се сред жителите и институциите.