Проф. Петър Гецов, БАН: България е много сериозен играч на космическата сцена и все повече млади хора проявяват интерес към тази област
София. България е доста сериозен състезател на галактическата сцена и от ден на ден младежи демонстрират интерес към тази област. Това сподели шефът на Института за галактически проучвания и технологии към Българска академия на науките проф. Петър Гецов в изявление за Агенция „ Фокус “ по отношение на българския принос в разкриването на тайните на космоса и проучванията на родните експерти.
Той посочи, че има няколко значими неща, които вършат страната доста сериозен галактически състезател. По думите му това са първият български сателит „ П-1 “, изведен в орбита през 1972 година, оповестяването на България за 18-тата галактическа страна по решение на Международната галактическа организация и съществуването на двама български космонавти – Георги Иванов и Александър Александров, с които страната ни става шестата в света, която изпраща човек в космоса.
„ Друго забавно за България в региона на космоса е, че ние успяхме да създадем галактически храни и бяхме третата страна в света, която създава храни за космонавтите. Това са така наречен лиофилизирани храни. Характерно за тях е, че посредством доста надълбоко заледяване се изтегля водата, понижава се 80% от тежестта им и то се възвръща, когато се слагат във вода. По този метод вкусовите и калорийните качества се резервират “, сподели още проф. Гецов.
Като друго любопитно проучване, което е знак на България в космонавтиката, той уточни основаването на галактическа оранжерия. „ Това е оранжерия, която лети повече от 7 години на борда на галактическата станция МИР, и с нея са работили доста от екипажите – и американски, и руснаци “, изясни шефът на Института за галактически проучвания и технологии. Той разясни още, че през последните години България е спечелила и доста планове в региона на космонавтиката, които са свързани с премерване на радиацията, оранжерии, образования на деца и други
„ Голям е ползата на младежите към тази област. Преди Българска академия на науките беше в съществени финансови усложнения, само че в този момент с последното решение на премиера Бойко Борисов се отпуснаха спомагателни 15 млн. лв.. А и от няколко години има и още една доста забавна самодейност - да се отделят целево средства за младежите на планова основа. Така че всеки младеж – било то аспирант, било то теоретичен помощник, било то помощник, може да взе участие в състезанието и да завоюва средства и за конференции, и за материали, и за издаване на писания. А също така има и планувана спомагателна заплата. Така че сега младежите са най-облагодетелствани в науката и мисля, че тази наклонност ще продължава “, изясни проф. Гецови и посочи, че чака през 2018 година Институтът за галактически проучвания и тхенологии да получи средства в размер на 2-3 млн. лв. от бюджета на Българска академия на науките.
Цветилена СИМЕОНОВА
Пълния текст на изявлението четете по-късно в „ Мнение ”
Той посочи, че има няколко значими неща, които вършат страната доста сериозен галактически състезател. По думите му това са първият български сателит „ П-1 “, изведен в орбита през 1972 година, оповестяването на България за 18-тата галактическа страна по решение на Международната галактическа организация и съществуването на двама български космонавти – Георги Иванов и Александър Александров, с които страната ни става шестата в света, която изпраща човек в космоса.
„ Друго забавно за България в региона на космоса е, че ние успяхме да създадем галактически храни и бяхме третата страна в света, която създава храни за космонавтите. Това са така наречен лиофилизирани храни. Характерно за тях е, че посредством доста надълбоко заледяване се изтегля водата, понижава се 80% от тежестта им и то се възвръща, когато се слагат във вода. По този метод вкусовите и калорийните качества се резервират “, сподели още проф. Гецов.
Като друго любопитно проучване, което е знак на България в космонавтиката, той уточни основаването на галактическа оранжерия. „ Това е оранжерия, която лети повече от 7 години на борда на галактическата станция МИР, и с нея са работили доста от екипажите – и американски, и руснаци “, изясни шефът на Института за галактически проучвания и технологии. Той разясни още, че през последните години България е спечелила и доста планове в региона на космонавтиката, които са свързани с премерване на радиацията, оранжерии, образования на деца и други
„ Голям е ползата на младежите към тази област. Преди Българска академия на науките беше в съществени финансови усложнения, само че в този момент с последното решение на премиера Бойко Борисов се отпуснаха спомагателни 15 млн. лв.. А и от няколко години има и още една доста забавна самодейност - да се отделят целево средства за младежите на планова основа. Така че всеки младеж – било то аспирант, било то теоретичен помощник, било то помощник, може да взе участие в състезанието и да завоюва средства и за конференции, и за материали, и за издаване на писания. А също така има и планувана спомагателна заплата. Така че сега младежите са най-облагодетелствани в науката и мисля, че тази наклонност ще продължава “, изясни проф. Гецови и посочи, че чака през 2018 година Институтът за галактически проучвания и тхенологии да получи средства в размер на 2-3 млн. лв. от бюджета на Българска академия на науките.
Цветилена СИМЕОНОВА
Пълния текст на изявлението четете по-късно в „ Мнение ”
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ