SOFIX е пазар с памет. Ако се вгледаме в историята

SOFIX е пазар с памет. Ако се вгледаме в историята му от 2000 до през днешния ден, ще забележим освен върхове и спадове, а повтарящ се сезонен пулс, който се форсира в края на годината, диша отмерено през зимата и постоянно се задъхва в ранната есен. Данните за месечната рентабилност, изчислени върху цялостната налична серия, обрисуват изненадващо консистентна картина: междинната месечна рентабилност на показателя е позитивна и е към един и нещо %, само че разпределението ѝ по календарни месеци напълно не е отмерено. Декември, януари и февруари изпъкват като „ топъл фронт “ в студения сезон, до момента в който септември и октомври по-често са площадка за изстудяване на апетита към риск. И въпреки сходни модели да са познати от световните пазари, при SOFIX тяхното проявяване носи местен темперамент, обвързван с ликвидността, корпоративния календар, дивидентните цикли и държанието на локалните вложители.

Най-силният месец в нашата извадка е август със междинна рентабилност към 2.7%. Това не е банален резултат. Август обичайно се възприема като „ тъничък “ месец на развитите пазари – с по-ниски обороти и податливост към инцидентни амплитуди. На БФБ този сезонен прозорец постоянно работи като продължение на летния подтик, в който позитивните корпоративни вести от първото полугодие към този момент са навлезли в цените, а вложителите нареждат портфейлите си за есенния новинарски поток. Втората линия на мощ е зимният блок. Декември носи приблизително към 2.4% и освен по междинна стойност, само че и като дял „ зелени “ месеци стои безапелационно. Януари прибавя още един постоянен плюс, а февруари въпреки и по-умерен, също постоянно е позитивен. Този „ зимен резултат “ се изяснява с композиция от механически и поведенчески фактори: финално преоценяване на упованията след бюджетните и корпоративните вести към края на годината, ребалансирания и „ window dressing “ резултата при институционалните портфейли, както и консервативния табиет на локалните вложители да влизат по-уверено след затварянето на календарната година, когато несигурността наподобява по-малка.

В другия завършек на спектъра стои март – най-слабият месец в нашата серия със междинна рентабилност към минус 2.2% и невисок дял на позитивни наблюдения. Тук работят няколко механизма. Първо, сезонното привършване на ентусиазма от зимния импулс; второ, пренареждане на позициите преди годишните доклади и дивидентните решения; трето, местни приток/отток на ликвидност, които при нашия пазар имат непропорционално въздействие върху показателите. Не е инцидентно, че исторически по-волатилните години като 2008–2009 и 2011–2012 „ оцветяват “ март в алено по-често от други месеци: даже дребни продажби при тънки книги могат да ускорят придвижванията надолу.

Септември и октомври на собствен ред постоянно се оказват междинна спирка към края на годината. В световен проект „ есенният боязън “ е остаряла тематика – от 1929 до 2008 – и макро новините нерядко се сгъстяват в този прозорец. На БФБ това се усеща под формата на по-слаби междинни стойности и по-нисък % зелени месеци по отношение на зимата. Тук е значимо да отличим междинното от вариацията. Стандартните отклонения за „ есента “ остават значими: низходието може да бъде прекратено от единични мощни сесии, само че вероятността за равномерен, резистентен тренд нагоре е по-ниска от тази през декември–януари. Ето за какво една и съща междинна рентабилност не значи идентична търгуемост на сезоните; разпределението на резултатите има значение за действителния вложител, който разчита на вероятности, а не на единични изстрели.



Сезонната карта се вижда ясно и на графиката със междинните месечни доходности. Профилът припомня дъга: стартът на годината е положителен, март „ пречупва “, пролетта се стабилизира с незаинтересованост към лек плюс, лятото носи ускоряване, август е връхната точка, септември–октомври връщат земното притегляне, а декември дава финалния подтик. Ако го поставим върху дългата последователност на показателя – от 100 пункта през 2000, през върха от 1962 през 2007, трагичното 2008, дъната 2009–2012 и възобновяване след 2020 – сезонността не изчезва в огромния звук, а в противен случай: тя е локалният темп, който структурира годината в условия на „ ниска, само че значима “ ликвидност.

Тук би трябвало да създадем значима спогодба. Сезонните аномалии не са независима капиталова теза. Те работят най-добре като филтър върху към този момент валидирани сигнали – фундаментални или механически. Ако имаме мощен тренд, заздравен от облаги, потоци и оценъчни множители, сезонният прозорец може да помогне в избора на миг за прибавяне. Ако трендът е нежен, а ликвидността – фрагилна, опитът да се „ лови сезонност “ без други потвърждения постоянно води до изпреварване на пазара и ненужни въртележки. В този смисъл мощният декември е потребен, когато октомври–ноември са дали база от консолидация и вести, а слабият март е по-сигурен знак, когато февруари е бил „ изкуствено “ мощен без фундаментален тил.

Предстоящото влизане на България в еврозоната от 1 януари 2026 година прибавя още един слой към сезонната картина. Исторически по периферните пазари подобен преход концентрира вниманието на районни и нишови фондове, които ребалансират експозиции и показатели преди основни дати. Това може да удължи зимния „ хвърчилообразен “ подтик, изключително в месеци като декември и януари, когато по този начин или другояче имаме позитивна сезонност. В същото време не трябва да подценяваме риска от „ купи слуха, продай обстоятелството “ в първите месеци на 2026 година Дисциплината изисква да преглеждаме сезонността като възможност, а не като заричане.

Практическият прочит за портфейла е следният. Ако търсиш да увеличиш експозиция към БФБ, исторически най-добре е това да става поетапно в края на годината и началото на идната, когато вероятностите са на твоя страна и когато корпоративният календар носи явен небосвод за дивиденти и насоки. Ако управляваш риска в оптимално закостенял режим, есента е подобаващ миг да затегнеш параметрите – по-строги стопове, по-малки добавки, изчакване на пробиви с размер вместо предчувствие на дъна. Ако стратегическият ти небосвод е дълъг, сезонността може да се употребява за тактически ребалансирания: лека редукция на бета през септември–октомври и гладко връщане към целевите тегла през декември–януари. Накрая, в случай че действаш интензивно, август е месец, в който исторически е имало смисъл да се остави по-широко място на облагите да порастват и да се режат губещите по-бързо.

Какво можете да извършите? Можете да употребявате зимния прозорец като тактическа рампа, само че не разчитайте единствено на календара. Комбинирам сезонния филтър с фундаментален скрининг и тренд логичност: устойчиви доходи, рационални оценки по отношение на районните съперници, ясна дивидентна политика и доказан механически подтик. 

Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.