Защо котките обичат толкова котешка мента
Собствениците на котки по света заливат интернет с видеоклипове на своите любимци, които еуфорично се търкалят и мятат при типа на торбички, цялостни с котешка мента (коча билка). Но по какъв начин тъкмо тази билка – и нейният сурогат, прочут като мататаби – кара котките да се чувстват надрусани, отдавна е мистерия. Сега обаче едно изследване допуска, че основните опияняващи химикали в растенията задействат опиоидните системи на котките, сходно на хероина и морфина при хората. Освен това проучването заключава, че триенето в растенията защищава котките от ухапвания от комари.
„ Това изследване всъщност разкрива нов евентуален репелент против комари “ посредством проучване на „ фармацевтичните знания “ на котките, споделя биологът от университета Emory Якоб Де Руд, който не е взел участие в изследването.
Котешка мента (Nepeta cataria) и мататаби (Actinidia polygama) съдържат химически съединения, наречени иридоиди, които защищават растенията от листни въшки и са известни като ключът към еуфорията, която изпитват котките. За да дефинира физиологичния резултат на тези съединения, биологът от университета Iwate Масао Миядзаки прекарва 5 години, провеждайки разнообразни опити с растенията и техните химикали.
Първо, неговият екип извлича дестилат, присъстващи както в котешката мента, по този начин и в листата на мататабито, и разпознава най-мощния съставен елемент, който произвежда замайването у котките: химикал, наименуван непеталактол, за който, до това изследване, не беше потвърдено, че визира котките. (Веществото е сходно на непеталактон – главният иридоид в кочата билка). След това те слагат непеталактол на стойност 10 листа в хартиени торбички и ги показват дружно с торбички, които съдържат единствено физиологичен разтвор, на 25 домашни котки, за да тестват заключението си. Повечето животни демонстрират интерес единствено към торбичките с непеталактол.
За да се уверят дали точно това вещество притегля котките, те повторят опита с 30 диви котки – както и един леопард, два риса и два ягуара, които живеят в японските зоопаркове Tennoji и Oji. Големи или дребни, котките универсално се предават на веществото, разтривайки главите и телата си в листовете по средно 10 минути. За разлика от това, кучетата и мишките, които също са тествани, не демонстрират интерес към съединението.
След това откривателите мерят бета-ендорфините – един от хормоните, който естествено облекчава болката и провокира наслаждение, като задейства опиоидната система на тялото – в кръвния поток на пет котки 5 минути преди и след излагане на веществото. Изследователите откриват, че равнищата на този „ хормон на щастието “ са се повишили доста след излагане на непеталактол спрямо преди този момент. Пет котки с изкуствено блокирани опиоидни системи не демонстрират интерес към торбичките с непеталактол.
Но откривателите желаят да знаят дали има причина котките да дивеят, освен да изпитват наслаждение. Тогава един от учените чува за отблъскващите насекомите свойства на непеталактона, който преди към 2 десетилетия демонстрира, че е толкоз добър в битката с комари, колкото и продуктите от магазина. Изследователите допускат, че когато котките в дивата природа се търкат в коча билка или в мататабито, те всъщност ползват репелент против инсекти върху себе си.
Те първо демонстрират, че котките могат да трансферират химикала върху кожата си, а по-късно организират опит с живи комари – сходен на този с хора при тестване на репеленти против инсекти. Те слагат третираните с непеталактол глави на към този момент успокоените котки в камери, цялостни с комари, и преброяват какъв брой кацат върху тях – резултатът е към половината от броя, които каца върху котешки глави, третирани с неутрално вещество.
Повечето учени и притежатели на домашни любимци допускат, че единствената причина котките да се търкалят в кочаta билка е еуфоричното й влияние, споделя Миядзаки. „ Нашите констатации допускат, че търкалянето е по-скоро функционално държание. “
Изследователите допускат, че предците на котките може и да са отърквали телата си в растенията инцидентно, да се радват на чувството и по тази причина да не престават да го вършат. Не е ясно обаче дали еуфоричният резултат – или отблъскващите насекомите свойства на растението – ги карат да употребяват растението. „ Всеки, който в миналото е седял на полето, наблюдавайки животните, които ловят плячка, знае какъв брой е мъчно за тях да стоят неподвижни, когато в близост има доста комари “, споделя Миядзаки. „ Следователно не наподобява безразсъдно да се твърди, че има мощна потребност от някакъв репелент “, с цел да се предпазят от досадните гадинки.
Екипът, който към този момент е патентовал репелент против инсекти, основан на непеталактол, възнамерява по-късно да разпознава котешките гени, участващи в реакцията към кочата билка, и да изследва действието на веществото против други вредители. Де Руд, който е впечатлен от това какъв брой задълбочени са опитите, споделя, че работата дава „ в действителност забавен “ образец за това по какъв начин насекомите могат да образуват държанието на животните. „ Удивително е какъв брой доста можем да научим от животните. “
