Собственикът на ФК Септември Румен Чандъров гостува в предаването Код

Собственикът на ФК Септември Румен Чандъров гостува в предаването " Код спорт " по ТВ+. Тази година славният в предишното софийски тим се завърна в елита на българския футбол. В историята неговата школа от дълго време си е отвоювала славата на люпилня за млади гении. Чандъров се захвана съществено с футболния бизнес с водещата цел – отново да се шлифоват гении с родна марка. И бързо детско-юношеската му школа се утвърди като една от най-хубавите у нас. - Г-н Чандъров, какви са упоритостите в елита на ФК Септември? - Аз съм упорит човек, само че като за начало най-важното е да запазим мястото в групата. - Но никога " дънна риба ", нали? - Надявам се, че не. Но най-малко първата година това е концепцията – да запазим мястото си в групата, тъй като в края на краищата би трябвало да създадем един гръбнак на този тим, с който да можем да имаме още по-големи упоритости. - Който ви познава, знае, че сте упорит човек, само че пък други са ни казвали, че бързате постепенно. Явно и в този момент ще е подобен методът. - Така е. Не съм от тези, които желаят незабавно. Това е въпрос на идея. - Какъв план ще е Септември? - За себе си съм решил, че в случай че до няколко години не го направя бизнес-проект, може би ще го оставя по-скоро като занимание. - Какъв тип тим да чакаме в Първа лига – най-много с българи, най-вече с чужденци или микс? - По принцип моето предпочитание е да са главно българи. Но човек би трябвало да бъде и реалист. Най-вероятно ще бъде микс сред българи и чужденци. Там, където не можем да намерим подобаващ роден футболист, ще бъде чужденец. Ако намерим българи, ще е супер. - Стартът на футболния живот при вас беше стартът на школата ДИТ. Как решихте да се захванете с този „ парещ картоф “, който назоваваме Цар Футбол? - Хората може би не знаят, само че аз съм приключил Спортната академия с футбол. Футболът си ми е като първата обич. В един миг живеейки в „ Драгалевци “ и виждайки разрухата на една база, която преди време е била добра, взех решение да се заема, да влагам и да направя нещо. Така се роди концепцията на 500 метра от у дома. Всеки ден го гледаш и полудяваш. Накрая си казваш: „ Чакай, да взема да го оправя това нещо “. Така направихме ДИТ с концепцията да се занимаваме главно с деца. Въобще не ми е било приоритет мъжкият футбол, в случай че би трябвало да бъда прям. Бях си заложил, че когато пристигна време децата да станат мъже, тогава към този момент би трябвало да имаме и мъжки футбол и да си извървим пътя, тъй като би трябвало да им дадем и продължение. - Колко надарени деца съумя да приготви за елитния футбол ДИТ до момента и какъв брой деца са в школата? - В ДИТ особено са към 400 деца. Като включа и Септември, който пристигна на по-късен стадий, има още толкоз 400-500, които са в Красна поляна. Пътят е дълъг. Първият ни набор в ДИТ е този, който сега играе европейско състезание за юноши – набор 98. А Септември е остарял клуб със замряли функционалности, които в този момент се опитваме да рестартираме. Ако по този начин вървят нещата, би било добре – 5-6 индивида дадохме на националния тим. Мисля, че не е малко. - С какво успяхте да привлечете толкоз деца? - Когато почнахме, на пазара очевидно имаше някакъв вакуум. Всичко беше в съсипия. Славия бяха почнали да вършат нещо, създали бяха едно изкуствено игрище. Левски и ЦСКА нямаха нищо действително, няма какво да се заблуждаваме. Решихме да го създадем. Живях няколко години в Испания, гледах какво се случва там. Има ужасно доста школи – всеки квартал има по един-два тима. Огромна повсеместност, за която още не мога да допускам.  - Каква е магията на Барселона? Защо към този момент няколко заможни българи, които са живели в този град, по-късно вземат решение да си имат футболен клуб в България? Величко Найденов стартира първи с Добруджа, по-късно Кирил Домусчиев, в този момент вие със Септември? - И Величко ми е другар, и Киро ми е другар. Величко като отиде да живее в Барселона, към този момент бе завършил с футбола. Дори ме убеждаваше да не се занимавам с тази тиня, само че предизвикването си е предизвикателство. Кирил по принцип не е футболен човек, само че е сериозен предприемач. Запали се и ето получиха му се нещата. Супер план! Така се вършат нещата. - Първият ваш клуб е Конелиано (Герман). Защо се спряхте на него? - Не, първият ми клуб е ДИТ. - Значи нямате нищо общо с Конелиано? - Не, имам. В следствие взех и Конелиано. Гледайки напред в нещата, " Драгалевци " не е задоволително като база, тъй като мислейки, че в един миг би трябвало да имам и мъжки тим, единствено с един стадион ще е мъчно. И те бяха във „ В “ група и взех решение да ги взема, с цел да направя и там една база, която да бъде като подготвителна и съумях. Ако отидете да видите, ще се изненадате доста. - А за какво не опитахте с тим от по-горна дивизия? Септември също беше в Трета лига, когато се захванахте с него. Предполагам, че е имало оферти. - Много ухажвания е имало, в случай че би трябвало да бъда прям. Аз съм малко по-труден. Много пъти съм си претеглял нещата дали си коства да си скапва комфорта. Хубаво нещо е спортът, хубаво нещо е футболът в частност, само че тимовете с огромна фенска маса носят и своите негативи след себе си, макар позитивите. Даже не знам кое е повече.  - Намеквате за уроците от Ботев (Пловдив)? - Да, може да се каже, че си е урок. Феновете са с темперамент, аз също съм с темперамент. С два характера не можахме да се сработим по някакъв метод. Иначе не съм имал проблеми с почитателите. Но в полза на истината там към този момент се бях запалил, че мога да направя нещо огромно, имайки поради огромната фенска маса, това, че тимът не е в София и хората са жадни за зрелища. Видя ми се ужасно огромен капацитетът и към момента настоявам, че е по този начин. Но в един миг нещата започнаха да се изкривяват прекомерно доста и аз се огънах. Постоянно единствено натякване все едно аз съм им задължен. На никой не може да съм задължен. Уважавам всички почитатели. Без тях футболът няма смисъл, няма какво да се заблуждаваме. Но непрекъснато да ме карат да се усещам длъжен… След като съм споделил нещо по какъв начин ще стане, значи ще се случи. Или ми имате доверие, или не. Това е като в една връзка – щом единият човек няма доверие в другия, няма връзка. И да има химия, когато няма доверие, всичко е от ден до пладне. Това е истината. Човек работи и с сътрудници, когато има доверие. Има жена, на която би трябвало да има доверие.  - Лесно ли взехте решението да тръгнете от Пловдив към София? - Не, аз софийският план си го имах. - Имахте ли съмнения дали да останете в Ботев? - Имал съм доста съмнения преди да си потегли. Това, че си потеглих беше едно от многото наслагвания, които се случиха. Не е единствено отношението към Николай Митов, само че това преля чашата. Тогава се убедих, че тези хора желаят да въздействат и на треньора, и на играчите. Е, аз не съм този притежател, на който ще му въздействат по този метод. Ще ги чувам, ще се опитам да направя това, което те мислят, че ще е хубаво, само че да ми споделят кой ще е треньор и кой ще е състезател - не е съществено. Казах им: „ Като желаете толкоз, съберете се. Имате доста аудитория, доста почитатели. Съберете се – 8-10 хиляди, вкарайте по 50 лева членски импорт, както се прави в „ белите “ страни. Тогава още повече ще ви заобичам! “ Въпросът е, че като вкараш в клуба 500 хиляди, към този момент приказваме за бизнес, а освен за меценатство. Меценатството е до някъде – детската школа, „ Б “ група. Оттук нататък към този момент би трябвало да е бизнес. Викам им: " Даже ще съм още по-краен. Ще ви купя двама топ играчи за по 250 хиляди на година. Накрая на годината си направете анкета и ги сменяйте. Не сте удовлетворени от този, взимаме различен. “ Гледаха ме и не можеха да повярват или не ме схванаха. Просто хората са своенравни и аз го одобрявам. - Може ли да се каже, че на почитателите у нас от ден на ден се разрешава да „ водят за носа “ притежателите на клубове? - Най-добре може да се каже по този начин. То се вижда. - Това потегли от ЦСКА и Левски... - Това са огромни клубове – Левски, ЦСКА, Ботев. Там постоянно ще има опити да се намесват, само че вмешателството би трябвало да е ненапълно. Може би не го дооцених. Никой не споделя, че не желаеме да ги чуем, не ме разбирайте неверно, само че ненапълно. В последна сметка появил се е някой, решил е да дава пари, да влага, да прави бизнес и идват едни хора да го ругаят, да го псуват… С мен няма подобен проблем, само че гледайки Левски и ЦСКА, е тъкмо по този начин. Хората би трябвало да ги почитат. Те си дават личните пари. Всеки един човек, който дава пари за спорта и за културата, би трябвало най-малкото да бъде почитан.  - Септември е остарял клуб, с обичаи в предишното, само че с дребна фенска маса през днешния ден. Как смятате да спечелите повече последователи? Има ли подобен проект? - Трудна задача. Истината е, че когато купих Септември, го взех не толкоз поради остарялата популярност, колкото че е люпилня на млади гении. Намира се на отзивчиво място от всяка точка на София. ДИТ е по-локална марка, тъй като би трябвало да предложим на родителите по-удобно място. Септември е доста добре в това отношение. Казвам си: „ Окей, това е един огромен регион, огромен град. Една " заспала клетка ", както споделят терористите. Не мога да обещая, само че ще се опитам да " събудя " тази клетка. Няма да стане бързо. Ще се опитам 2-4 години. Ако не съумея, ще си призная, че не съм съумял и ще се огранича с заниманието си.  - Колко време си давате за това скъпо занятие? - Така съм си провел бизнеса, че имам задоволително време. Дал съм си задоволително време за заниманието. - Покрай футбола назовават ли ви към този момент олигарх и по какъв начин гледате на сходен етикет? - Не, не съм го чувал това нещо. На хората първо би трябвало да им се изясни определението за олигарх. В никакъв случай няма по какъв начин да се случи това нещо. Държавата нито ми е дала, нито ми дава, за разлика от някои клубове и някои притежатели на клубове.  - Какъв вид футболен шеф сте? Влияете ли на треньорските решения? - Доста съм прочувствен, дори от време на време се нервирам на себе си. Но съм от доброжелателните прочувствени хора. В един миг може да ви „ наритам “, само че в идващия миг ще ви „ погалвам и ще ви гушкам “. Един състезател би трябвало да има характер. Ако няма – какъв спорт е тогава? За вмешателство – никога. И при Митов, и в този момент при новия треньор им споделям простичко: „ Искам да играем атрактивен футбол, подбирайте такива футболисти. Искам да развъртвам младите футболисти от школата и това е наложително изискване. Искам най-малко двама индивида да играят – „ А “, „ Б “ група – не ме интересува, в случай че ще да изпаднем. Ако това се покрива с вашите разбирания, стискаме си ръцете и работим. “ Никога няма да им кажа: „ Пусни този, пусни онзи… “ Не, има шестима юноши – дано избере кого да пусне.  - Лесно ли се съгласихте да пуснете Николай Митов в Левски? - Честно казано ми беше доста неприятно. Тогава бях на отмора доста надалеч. Като се почна едно звънене от Левски, усетих какво се случва. Но аз не мога да спра никой. Проектът ми е още в зародиш, само че в случай че беше в разгара си, нямаше да стане. Но на този стадий не бих си разрешил да спра треньор или състезател, в случай че го извика някой от грандовете. Първо виждам те да се развиват по-добре. Но когато стане бизнес, няма да е по този начин.  - Къде ще играе домакинските си мачове Септември и какво е ситуацията със стадиона на клуба в квартал „ Красна поляна “? - Засега ще играем на „ Васил Левски “. В следствие имам съгласие с Бистрица, тъй като не желаеме да играем пред празни трибуни. Колкото до стадиона в Красна поляна, мислим и по този въпрос. Но ще имаме конфликт за съдействие с страната или общината. Трябва да намерим с страната такава формула, която да удовлетворява и тях, и нас. Тогава бих вложил.  - Доколко сте осведомен, че Христо Стоичков водеше испанци за изграждане на най-кокетния стадион в България, както те го дефинираха, навръх това място? - Запознат съм. И Христо ми е приказвал, и старите притежатели ми разнасяха някаква директория с план, който за мен не е постижим, само че може да се модифицира и да стане постижим. Ако го бяха създали това нещо, щеше да е супер. Не знам заради каква причина не е станало.  - Вашият наследник Асен Чандъров беше титуляр в отбора на България до 19 години, който се класира измежду осемте тима на европейското в Грузия, което върви сега. За страдание травма го извади от финалите.  - Синът ми беше част от този народен тим, който бих споделил, че е много положително потомство. Контузиите са част от играта. Риск на специалността. Днес е на моя наследник, на следващия ден ще е на някой различен, не дай си Боже. Но като си тръгнал на война, не можеш да минеш без рани.  - Очаквахте ли тези две провали от Англия и Германия? - Хипотезите постоянно са, че можем да паднем. Все отново играем с доста мощни тимове. И нашият не е слаб, само че тук към този момент играят нюансите. Дали ще вкараш гол, дали ще те ощетят някъде. Това, което видях против Германия ме изуми – такава кристална дузпа не ни дадоха. Просто не мога да допускам, че може да се случи на такова събитие, само че и това е част от играта. Футболистите би трябвало да го преодоляват по някакъв метод, само че не сме класа над германците, с цел да го преодолеем. - Къде обичате повече да живеете – в Барселона, в София, в Слънчев бряг или другаде? - В София, само че съм жител на света, до момента в който имам опция. Обичам да пътувам. - Ако не беше футболът, защо друго бихте дали спонсорство? - Единствено за футбол.  Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+