Собственикът, който поставя видеокамери за наблюдение на свой обект, е

Собственикът, който слага видеокамери за наблюдаване на собствен обект, е виновен за съхранението и разпространяването на записите от тях. Негова е и отговорността да обезпечи надеждно предпазване на тези записи. Това съобщи в изявление за БГНЕС Николета Атанасова, ръководител на Българската камара за защита и сигурност (БКОС).

Видеонаблюдението е толкоз всеобщо, по този начин сме привикнали с него, че в днешно време подхождаме напълно безрезервно към него. Видеонаблюдението се контролира главно от Закона за частната охранителна активност, изясни Атанасова. 

Изискванията на Закона постановяват период на предпазване на записите, както и обвързване клиентите и посетителите на даден обект да бъдат уведомявани, че са обект на видеонаблюдение. Видеоизображенията са персонални данни по смисъла на GDPR, защото съставляват биометрични данни. Според този Регламент притежателят на системата за видеонаблюдение се явява админ на персонални данни, само че той е задължен да съобрази своя законен интерес - т.е. да охранява да вземем за пример скъпоструваща техника, с ползите, правата и свободите на посетителите. Тъй като видеонаблюдението обработва чувствителни персонални биометрични данни, е безусловно неприемливо слагането на камери в санитарни пространства, медицински кабинети, места, където хората се събличат и където видеозаписите биха нарушили персоналната им цялост, добавя специалистът.

След като обработва персонални данни, видеонаблюдението би трябвало наложително да се прави след единодушие на клиента или пациента. Тъй като няма по какъв начин да се вземе единодушието на всички клиенти и гости в обектите, се слагат осведомителни табели на видно място, т.е. в случай че клиентът не желае, не влиза в обещано помещение. Обаче, както споделих първоначално, видеонаблюдението през днешния ден е толкоз публикувано, че даже не ни прави усещане, споделя Атанасова.