Сняг, зима, детски смях – на пръв поглед нищо необичайно.

Сняг, зима, детски смях – на пръв взор нищо извънредно. Само че в Плевен „ заниманието “ на група възпитаници мина границата сред безгрижната игра и действителната заплаха. Момчета, за които се твърди, че са възпитаници от Строителния колеж или Езиковата гимназия, трансфораха улица в снежна „ цел “, замеряйки със снежни топки пешеходци, коли и даже възрастен човек.

За случилото се алармира жена във Фейсбук групата „ Забелязано в Плевен “. Тя разгласява и видео, на което ясно се вижда по какъв начин младежите се смеят и целят минувачите, без да осъзнават какви могат да бъдат следствията.

„ Явно заниманието за тях е да замерят със снежни топки минаващите хора по пътя, колите и възрастен човек. Беше им доста занимателно и смешно… “, написа дамата.

По думите ѝ, обстановката ескалира, откакто учениците уцелват автомобил на куриерска компания Wolt. Шофьорът реагира остро, а малко по-късно и жена им прави забележка, призовавайки ги „ да се засрамят “ и да не целят възрастни хора. Истинският поврат обаче настава, когато младежите виждат камера, инсталирана на гараж наоколо до мястото.

„ Най-много се стреснаха, когато видяха камерата. Казах им, че съм им направила и клипче – изчезнаха с двеста, едното си не помни раницата “, споделя авторката на поста.

На пръв взор снежната топка наподобява безобидна. Но всеки водач знае, че удар по предното стъкло – изключително в придвижване – може да докара до загуба на надзор, суматоха и тежък случай. Да не приказваме за риска за възрастни хора, които елементарно могат да се подхлъзнат, да паднат или да получат съществени контузии.

Този случай повдига неуместни въпроси: Къде е границата сред игра и експанзия? Знаят ли тези деца каква отговорност носят? И най-много – къде са възрастните, които би трябвало да ги възпитават?

Фактът, че младежите бягат едвам когато схващат, че са снимани, приказва самичък по себе си. Не съвестта ги стопира, не заплахата за другите – а страхът, че ще бъдат разпознати и понесат последици.

Днешната преживелица в Плевен не е просто „ детска беля “. Това е обезпокоителен сигнал за неналичието на обикновено възприятие за отговорност и емпатия.