Агент Николай: Заклех Бойко да пази 3 март!
" Снощи се обадих на Бойко да го поздравя, че би отбой от тази полуда да се трансформира Трети март като народен празник. Спаси и локалните избори и кандидат-кметове от спор за или срещу 3 март, за Вазов или за Сорос и по този начин - до края на света ". Това велико дело е приключил по личните му думи някогашният парламентарен арбитър Георги Марков, по-известен като сътрудник Николай от Държавна сигурност.
" На 3 март 1990 година сутринта, когато макар студа и бръснещия вятър със снежинки, море от хора извърши площад “Александър Невски “ и улица “Московска “, та чак до “Раковски “.
Мощните сканирания “Желю президент! “, раздрусаха синя София за рождения ден на незабравимия лекар Желев. И навръх този протест, от трибуната на стълбите на храма, се направи предлагането 3 март да ни стане Национален празник, признато с голям екстаз и вдигнати ръце “ЗА “!
Възторгът продължи на другия ден и в страната. Така два дни по-късно, на 5 март, комунистическото Народно заседание одобри предлагането на младата, само че многомилионна съпротива.
Спор сред Съюз на демократичните сили и Българска социалистическа партия нямаше. Още по-малко спор, тъй като Съюз на демократичните сили не беше в Народното събрание, а влезе в него чак след изборите на 10 и 17 юни за Велико Народно заседание. Казвам го, тъй като още съм с акъла си, а през вчерашния ден колега-депутат от Съюз на демократичните сили във Великото Народно заседание, надали не е изкарал по БНР, че по въпроса е имало парламентарен политически спор по тематиката.
Седесарите, които направиха смяната, пълнейки улици и площади в София, предложиха 3 март за Национален празник още преди Великото Народно заседание, а Българска социалистическа партия добродушно го одобри, тъй като единствено то беше през март 1990 година в Народното събрание.
За първи път след смяната, 3 март беше празнуван като Национален празник през 1991 година За този популярен парламент гласоподаваха над 92% от гласоподавателите, а единствено Съюз на демократичните сили и Българска социалистическа партия имаха общо 5 милиона гласа.
Всичките 400 депутати във Великото Народно заседание празнувахме 3 март без обструкции. Нямаше го Путин, нямаше го Сорос, въпреки че него Луканов към този момент го беше поканил.
И в този момент какво доживяхме? Доживяхме най-ниско законният министър председател на България да ни каже, че суспендирането на 3 март като Национален празник, ни води към бъдещето. Държава без история обаче няма бъдеще. Никакво бъдеще!
" На 3 март 1990 година сутринта, когато макар студа и бръснещия вятър със снежинки, море от хора извърши площад “Александър Невски “ и улица “Московска “, та чак до “Раковски “.
Мощните сканирания “Желю президент! “, раздрусаха синя София за рождения ден на незабравимия лекар Желев. И навръх този протест, от трибуната на стълбите на храма, се направи предлагането 3 март да ни стане Национален празник, признато с голям екстаз и вдигнати ръце “ЗА “!
Възторгът продължи на другия ден и в страната. Така два дни по-късно, на 5 март, комунистическото Народно заседание одобри предлагането на младата, само че многомилионна съпротива.
Спор сред Съюз на демократичните сили и Българска социалистическа партия нямаше. Още по-малко спор, тъй като Съюз на демократичните сили не беше в Народното събрание, а влезе в него чак след изборите на 10 и 17 юни за Велико Народно заседание. Казвам го, тъй като още съм с акъла си, а през вчерашния ден колега-депутат от Съюз на демократичните сили във Великото Народно заседание, надали не е изкарал по БНР, че по въпроса е имало парламентарен политически спор по тематиката.
Седесарите, които направиха смяната, пълнейки улици и площади в София, предложиха 3 март за Национален празник още преди Великото Народно заседание, а Българска социалистическа партия добродушно го одобри, тъй като единствено то беше през март 1990 година в Народното събрание.
За първи път след смяната, 3 март беше празнуван като Национален празник през 1991 година За този популярен парламент гласоподаваха над 92% от гласоподавателите, а единствено Съюз на демократичните сили и Българска социалистическа партия имаха общо 5 милиона гласа.
Всичките 400 депутати във Великото Народно заседание празнувахме 3 март без обструкции. Нямаше го Путин, нямаше го Сорос, въпреки че него Луканов към този момент го беше поканил.
И в този момент какво доживяхме? Доживяхме най-ниско законният министър председател на България да ни каже, че суспендирането на 3 март като Национален празник, ни води към бъдещето. Държава без история обаче няма бъдеще. Никакво бъдеще!
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ