Снощи до късно в хола гърмеше политически телевизорът – аз

Снощи до късно в хола гърмеше политически тв приемникът – аз пиша в другата стая и този непрекъснат, неразбираем тон някак си подтиква мисленето ми. По едно време се улових, че се заслушвам в думите на депутатите, които озвучаваха нощния блок. Спореха отново за демокрацията- ние сме същински демократи, вие сте лъжливи демократи, ти не си демократ, аз съм демократ, вие продадохте демокрацията, ние спечелихме демокрацията и по-нататък в разнообразни разновидности все в тоя дух. Без да желая си зададох въпроса: „ Защо някои хора се пробват да си присвоят това разбиране? Защо? Все едно да кажеш въздухът е мой, или водата е моя! То, правилно е, че водата към този момент е на някой,след като плащаме и когато има, и когато няма вода. Но демокрацията… “

През нощта имах чудноват сън. Сънят беше извънредно реален- усещах даже миризмите и глъчката в близост. Към колата се приближи мъж с дълга, изпокъсана дреха, чудноват на тип. Точно такива ги рисуват по графиките с които разказват античните легенди.

Трябва да платиш- малко и някак си излишно твърдо сподели той.

Платил съм за паркиране- отвърнах аз.

Не за паркиране- за колелото.

Явно беше вманиачен или болен. Запалих колата. Той внезапно застана начело и повтори.

За колелото. Ти какъв брой колела имаше?

Четири- отвърнах аз.

Лъжеш- поклати глава мъжът- ами аварийното!

Защо да ти заплащам?- взех решение аз да се държа като лудия.

Авторско право- аз съм откривателя