Показаха уникални старобългарски ръкописи в Националната библиотека
Снимки:
През актуалната 2025 година се навършват 1170 години от основаването на българската писменост и славянската словесност и в Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ ще се проведат поредност от събития под надпис – Година на глаголицата.
По този мотив от културната институция проведоха Ден на отворените порти и в Централното предверие на Библиотеката бяха изложени Енинският ръкопис и Аргировият триод, които бяха показани от специалисти на Националната библиотека.
Двата ръкописа се съхраняват при непрекъснат температурно-влажностен режим и поради това, експонирането им отвън следената среда беше в границите на два часа.
Аргировият триод датира от началото на XIII в. Фрагментът от 58 листа, изписан върху пергамент, съдържа елементи от богослужебната книга Постен и Цветен триод. Ръкописът е дело на един литератор, който евентуално е преписал текста от по-стар глаголически ръкопис или ръкопис, запазил връзката с глаголическата традиция, както демонстрират думите „ на гроб “, написани с глаголица на л. 2б, в службата за Лазарова събота. Друга особеност на паметника са нотните знаци от старовизантийската невмена система, въпреки и нанесени безсистемно на л. 31б, а на л. 43а на две места е подложен музикалният знак „ тита ”.
Енинският деятел е старобългарски монумент от Х-XI в. и е най-старият кирилски монумент, съхраняван на територията на България. Изписан е със старинна кирилица – с висящо уставно писмо и съдържа апостолски четива от времето на 35-та неделя след Петдесетница до вечернята на Велика събота и от 1 септември до 3 октомври, деня на св. Дионисий Ареопагит. Освен този ранен тип кирилско писмо, в текста на ръкописа са непокътнати и няколко глаголически инициала, главно с буквата „ Б “, които дружно с другите езикови, текстологически и орнаментални особености на паметника демонстрират връзката му с най-ранната глаголическа традиция.
През актуалната 2025 година се навършват 1170 години от основаването на българската писменост и славянската словесност и в Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ ще се проведат поредност от събития под надпис – Година на глаголицата.
По този мотив от културната институция проведоха Ден на отворените порти и в Централното предверие на Библиотеката бяха изложени Енинският ръкопис и Аргировият триод, които бяха показани от специалисти на Националната библиотека.
Двата ръкописа се съхраняват при непрекъснат температурно-влажностен режим и поради това, експонирането им отвън следената среда беше в границите на два часа.
Аргировият триод датира от началото на XIII в. Фрагментът от 58 листа, изписан върху пергамент, съдържа елементи от богослужебната книга Постен и Цветен триод. Ръкописът е дело на един литератор, който евентуално е преписал текста от по-стар глаголически ръкопис или ръкопис, запазил връзката с глаголическата традиция, както демонстрират думите „ на гроб “, написани с глаголица на л. 2б, в службата за Лазарова събота. Друга особеност на паметника са нотните знаци от старовизантийската невмена система, въпреки и нанесени безсистемно на л. 31б, а на л. 43а на две места е подложен музикалният знак „ тита ”.
Енинският деятел е старобългарски монумент от Х-XI в. и е най-старият кирилски монумент, съхраняван на територията на България. Изписан е със старинна кирилица – с висящо уставно писмо и съдържа апостолски четива от времето на 35-та неделя след Петдесетница до вечернята на Велика събота и от 1 септември до 3 октомври, деня на св. Дионисий Ареопагит. Освен този ранен тип кирилско писмо, в текста на ръкописа са непокътнати и няколко глаголически инициала, главно с буквата „ Б “, които дружно с другите езикови, текстологически и орнаментални особености на паметника демонстрират връзката му с най-ранната глаголическа традиция.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ