Дело на американците ли е войната? Как едни снимки в София наместват фактите
Снимки на Ройтерс от войната в Украйна са изложени под намерено небе в центъра на София. Те гледат право към Паметника на Съветската войска, сякаш имат нещо да му кажат.
Убито ли е детето или просто спи? Въпросите идват по едно и също време и някак нестабилно, а възрастният мъж единствено подвига плещи, като че ли дава отговор с "не знам ".
Димитър и двете му деца стоят пред фотография на Ройтерс на бул. "Васил Левски " в София. До нея има доста други фотоси от войната в Украйна , само че тази е с най-ярки цветове - един човек държи дете на ръце, а част от облеклата им е в наситено алено. Очите на детето са затворени, ръката му е несръчно отметната встрани - неподвижен ли е този жест?
Надпис до фотографията поставя точка на въпросителните - тази фотография е от "щастливите ". Детето спи, до момента в който брат му го държи на ръце. Намират се на гарата в Лвов и чакат влака, който да ги изведе в чужбина - неразбираемо къде, само че надалеч от Украйна, нападната от своя комшия.
За пръв път на това място
Всичките фотоси, които Димитър* и децата му преглеждат, са от войната, стартирана от Русия на 24 февруари. Наредени са по оградата на гробницата на княз Батенберг . Досега тук не са провеждани изложения.
Мястото е централно, само че е определено освен тъй като оттова минават доста хора. Изложбата е тъкмо против паметника на Съветската войска, който доста българи желаят. Натискът е към този момент на три десетилетия, само че войната в Украйна му дава нови причини.
Снимките насреща са илюстрация на тези причини. Те демонстрират тогавашните украински градове, сринати сега от съветската войска.
Директорката на "Фотофабрика " Еми Барух гледа на фотосите на Ройтерс от сегашната война като на предстоящ списък, въпреки че сега това са "просто " илюстрации от вестниците, които се виждат всеки ден и на всички места. Така е и кръстена тази галерия: "Украйна: архивите на едно закононарушение ".
Кой е агресорът
"Голямо закононарушение ", споделя Димитър и показва фотосите. "Това е извънредно ", прибавя замислено. Тъкмо да си намерения човек, че той и "Фотофабрика " правят оценка войната в Украйна еднообразно, и Димитър прибавя: "Всичко това е дело на американците ".
За по-малко от 10 минути той съумява да редактира това изказване, само че не изцяло. Спира да твърди, че "американците " стрелят по украинците и стартира да твърди, че "не знаем кой стреля ". Още пет минути по-късно той признава, че агресорът в Украйна е Русия , само че прибавя, че "някой я е предиздвикал " да влезе там.
"Не мога към този момент да устоявам тези диалози ", споделя самата Еми Барух, която за малко влиза в спор с Димитър и даже го води до намаляване на позицията му. За нея името на агресора е явно, закононарушението му е закононарушение, а фотографията е най-сигурното материално доказателство за това, което става в Украйна.
И Димитър, и Барух са на това място инцидентно. Той е купил дюнери на децата от "Попа " и дружно вървят пешком към идната спирка на тролея, а тя е тръгнала за среща с другари, бутайки остарялото си колело.
Двама минувачи очевидно се заслушват в разногласието им, само че забавят ход чак пред по-далечните фотоси. Четат описанието им, мълчат. В противоположна посока върви компания, която като че ли не вижда фотосите. Мъж и жена също ги подминават, залисани в някакъв диалог. Самотно момиче заглежда едно от изображенията, след това идващото, стопира на третото. После забързва по пътя си.
Това е точният резултат, който търсят уредниците на изложения под намерено небе - да създадат фотографиите част от градската среда, да разрешат на всеки минувач да ги види, въпреки и да не е имал желание тъкмо в този миг да преглежда тъкмо това, да предизвикат въпроси със самия факт, че са сложени на едно място, а не на друго.
В случая фотосите са подредени по оградата на едно пространство, основано в памет на княз Батенберг - индивидът, който се опълчва на Русия след Освобождението и най-после е заставен да абдикира.
* Името е променено.
** Изложбата "Украйна: Архивите на едно закононарушение " може да бъде забелязана до 9 юни 2022 година Точният адрес е бул. "Васил Левски " 81, София.
Убито ли е детето или просто спи? Въпросите идват по едно и също време и някак нестабилно, а възрастният мъж единствено подвига плещи, като че ли дава отговор с "не знам ".
Димитър и двете му деца стоят пред фотография на Ройтерс на бул. "Васил Левски " в София. До нея има доста други фотоси от войната в Украйна , само че тази е с най-ярки цветове - един човек държи дете на ръце, а част от облеклата им е в наситено алено. Очите на детето са затворени, ръката му е несръчно отметната встрани - неподвижен ли е този жест?
Надпис до фотографията поставя точка на въпросителните - тази фотография е от "щастливите ". Детето спи, до момента в който брат му го държи на ръце. Намират се на гарата в Лвов и чакат влака, който да ги изведе в чужбина - неразбираемо къде, само че надалеч от Украйна, нападната от своя комшия.
За пръв път на това място
Всичките фотоси, които Димитър* и децата му преглеждат, са от войната, стартирана от Русия на 24 февруари. Наредени са по оградата на гробницата на княз Батенберг . Досега тук не са провеждани изложения.
Мястото е централно, само че е определено освен тъй като оттова минават доста хора. Изложбата е тъкмо против паметника на Съветската войска, който доста българи желаят. Натискът е към този момент на три десетилетия, само че войната в Украйна му дава нови причини.
Снимките насреща са илюстрация на тези причини. Те демонстрират тогавашните украински градове, сринати сега от съветската войска.
Директорката на "Фотофабрика " Еми Барух гледа на фотосите на Ройтерс от сегашната война като на предстоящ списък, въпреки че сега това са "просто " илюстрации от вестниците, които се виждат всеки ден и на всички места. Така е и кръстена тази галерия: "Украйна: архивите на едно закононарушение ".
Кой е агресорът
"Голямо закононарушение ", споделя Димитър и показва фотосите. "Това е извънредно ", прибавя замислено. Тъкмо да си намерения човек, че той и "Фотофабрика " правят оценка войната в Украйна еднообразно, и Димитър прибавя: "Всичко това е дело на американците ".
За по-малко от 10 минути той съумява да редактира това изказване, само че не изцяло. Спира да твърди, че "американците " стрелят по украинците и стартира да твърди, че "не знаем кой стреля ". Още пет минути по-късно той признава, че агресорът в Украйна е Русия , само че прибавя, че "някой я е предиздвикал " да влезе там.
"Не мога към този момент да устоявам тези диалози ", споделя самата Еми Барух, която за малко влиза в спор с Димитър и даже го води до намаляване на позицията му. За нея името на агресора е явно, закононарушението му е закононарушение, а фотографията е най-сигурното материално доказателство за това, което става в Украйна.
И Димитър, и Барух са на това място инцидентно. Той е купил дюнери на децата от "Попа " и дружно вървят пешком към идната спирка на тролея, а тя е тръгнала за среща с другари, бутайки остарялото си колело.
Двама минувачи очевидно се заслушват в разногласието им, само че забавят ход чак пред по-далечните фотоси. Четат описанието им, мълчат. В противоположна посока върви компания, която като че ли не вижда фотосите. Мъж и жена също ги подминават, залисани в някакъв диалог. Самотно момиче заглежда едно от изображенията, след това идващото, стопира на третото. После забързва по пътя си.
Това е точният резултат, който търсят уредниците на изложения под намерено небе - да създадат фотографиите част от градската среда, да разрешат на всеки минувач да ги види, въпреки и да не е имал желание тъкмо в този миг да преглежда тъкмо това, да предизвикат въпроси със самия факт, че са сложени на едно място, а не на друго.
В случая фотосите са подредени по оградата на едно пространство, основано в памет на княз Батенберг - индивидът, който се опълчва на Русия след Освобождението и най-после е заставен да абдикира.
* Името е променено.
** Изложбата "Украйна: Архивите на едно закононарушение " може да бъде забелязана до 9 юни 2022 година Точният адрес е бул. "Васил Левски " 81, София.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ