Снимки: и Живко Чън живее и работи в България от

Снимки: и

Живко Чън живее и работи в България от повече от осем години. Живял е в София, Търговище, Велико Търново, в този момент в Перник. Българист е и част от екипа на Институт Конфуций. Понастоящем преподава китайски в няколко пернишки учебни заведения и провежда събития, които демонстрират забавни детайли от китайската просвета на българите. 
Ето какво ни описа той пред Асен Велинов, юрист от Калифорния, за компетентност Българистика в Китай и за нашата страна в неговите очи.

Ни Хао, България!
Завърших компетентност български език в университета, а през втори курс пристигнах на продан в Софийския университет за една година. Харесах живота в България и когато приключих и се появи опция за работа тук, незабавно одобрих. Започнах кариерата си в България. Адаптирах се относително постепенно, само че в този момент да вземем за пример доста ми харесва да бъда чужденец в Перник, тъй като съм първият китайски преподавател тук. Вече много хора ме познават и научават повече за Китай посредством мен, това ме радва.

Ако можех да върна времето обратно, бих ли още веднъж избрал да специализирам Българистика?
Да, сигурно бих направил същия избор. Най-голямото предизвикателство за мен е, че не съм изключително отзивчив човек и не съм доста добър в ученето на непознати езици, само че тук в България непрестанно ми се случват забавни неща, пътувания и събития.



Специалност Българистика в Китай
В предишното единственият университет в Китай, който оферираше компетентност български език, беше Пекинският университет за непознати езици (ПУЧЕ). Обикновено студентите се одобряваха един път на всеки четири години. Специалността стартира през 1961 година, а когато аз започнах образованието си през 2010 година, ние бяхме единадесетият випуск с 14 студенти в курса. Още първоначално си избрахме български имена, измежду съучениците си имах Любен, Панайот, Желязко, Искрен, Камен, Станислав, Пламен, Милена, София, Веселина, Цвета, Рада и Вяра.
От 1961 година насам почти 300 студенти са приключили специалността. По моя оценка, по-малко от 40% са се осъществили в сфери, свързани с България.
През последните шест години още няколко университета започнаха да оферират специалността: Вторият Пекински университет за непознати езици и Тиендзинският университет за непознати езици. Чувал съм, че в Гуанджоу и Хъбейския университет за непознати езици има български преподаватели, само че не знам дали към този момент оферират самата компетентност.


Днес в ПУЧЕ приемът за специалността български език се организира на всеки две години. Това е университетът с най-вече чуждоезикови специалности в Китай – над 100 езика, измежду които по-„ редки “ такива като фински, полски, маджарски, малтийски, литовски, македонски (което евентуално не се приема добре от българите), урду. Някои от специалностите имат банкет единствено един път на осем години.
Обучението по Българистика е интензивно: Студентите прекарват към четири часа на ден в езикови занятия, а останалото време е отдадено на други наложителни и избираеми дисциплини. Програмата включва езикови курсове: главен курс, уголемен курс, граматика, превод;  културни и публични дисциплини: българска история, литература, политика, стопанска система, медии и кино; профилирани предмети: българска преса, бизнес терминология, китайско-български превод.
По време на образованието ни преподаваха четирима китайски преподаватели и един непрекъснат български преподавател. През моите четири години в ПУЧЕ имах трима разнообразни български преподаватели, които бяха професори от Софийския университет, Българска академия на науките и Югозападния университет.
Всички студенти имаха опция за продан в България – посредством държавни стипендии, летни курсове и обменни стратегии. Стажовете най-често се организираха в Китайското интернационално радио, където работехме в българската редакция.
Често ни канеха на събития в българското посолство, изключително към 24 май и 3 март.
Живеехме в общежития по четирима, и аз и моите съквартиранти скрито отглеждахме две морски свинчета – Кирил и Методий.

Добри ли са вероятностите за работа за китайските българисти?

Според мен – междинни. Както при множеството специалности, доста приключили избират изцяло друга кариера. Ако някой желае да учи българистика, би трябвало деликатно да обмисли избора си. Аз не считам, че специалността няма вероятност, само че не е подобаваща за всеки, също по този начин в последно време е мъчно за новодипломирани младежи от всевъзможни специалности да си намерят работа.
Най-често осъществилите се в нея  избират дипломация – например в Министерството на външните работи, публицистика и медии - Китайското интернационално радио (CRI), китайски осведомителни организации, академична кариера - преподаватели по български език в китайски университет или по китайски език в България като мен, търговски и културен продан: работа в посолства, културни институти и бизнес организации.

Какво знаят китайците за България и по какъв начин я възприемат? Какви са най-честите заблуди за България?

Интересът е дребен, само че в последните години се увеличи ненапълно, с помощта на Инициативата " Път и Пояс, " интернет и обществените мрежи, популяризирането на българското кисело мляко, розово масло и вино.
Често асоциирани с България в Китай са Азис – или в Китай прочут като Българският " крал на дяволите " (保加利亚妖王) и " Пазарът за булки " – те основават визия за България, като за екзотично, ексцентрично място.
Също по този начин забележителен брой китайци мислят, че България е в Африка или Южна Америка, и че е едва развита страна.

Мисля, че сега няма кой да играе ролята на " дипломат ". Най-известният българин в Китай евентуално е Азис, както загатнах, и то единствено с няколко по-стари клипа. Най-известният българин, живял в Китай, е Ясен Петров – футболен треньор. Българските преподаватели в Пекинския университет по непознати езици също играят огромна роля, само че са главно познати на хората към този момент свързани с България.

Донякъде известни културни детайли са Сурва, Баба Марта, Празникът на розата, хорото, някои филми, баница, само че още веднъж, главно измежду българистите и в по-малка степен измежду необятната китайска аудитория. Не се сещам за други известни модерни персони или по-„ съвременни “ асоциации с България.

Аз персонално одобрявам шегите от Габрово и Перник – тези за котки с отрязани опашки и за винкели да вземем за пример. 

Как българите възприемат Китай?

От друга страна, и Китай не е доста прочут в България и има разнообразни отрицателни клишета за Китай. Хората постоянно бъркат китайците с японци и корейци, като постоянно ни поздравяват с „ Konnichiwa, “ някои мислят, че всички китайци ядат кучешко месо. Преди няколко години някои използваха термина „ Китайски вирус “.

Китай и България
Според формалните данни в България има към 2000 китайци, като множеството от тях евентуално са търговци или притежатели на китайски заведения за хранене. Тук има и към 600 студенти, а останалите са от посолствата, Конфуцианските институти, културните центрове, компании като Huawei и Тиандзинската Земеделска Група и други

В България има много китайски магазини и заведения за хранене, някои известни главно измежду китайците тук – да вземем за пример първият ресторант за malatang (вид люта супа) бе неотдавна открит в София. Препоръчвам на всеки да опита ястията от „ менюто за китайци “ в китайските заведения за хранене, поискайте от сервитьора да ви предложи нещо „ достоверно “ идващия път. 

Ако имате опция, можете да посетите и събитията и изложбите, проведени от посолството, Конфуцианските институти и китайските културни центрове.

 

Харесвам доста места из България - Несебър, Балчик, Мелник, Очите на Бог, Дяволското гърло, " Летящата паница " (т.е. монумента на Бузлуджа), Седемте рилски езера, Мусала и други Най-много обичам да навестявам скалните манастири из планините на България. На тези места има красива природа, забавен „ фъншуй “, мистериозна атмосфера, също по този начин почитам качествата на монасите там.

Китайците които не са пътували доста в чужбина, нормално се интересуват от най-известните международни забележителности, като Айфеловата кула, пирамидите, Лувъра и така нататък В България няма толкоз известни забележителности. 

Туристите, които към този момент са пътували в доста страни и са „ отметнали “ тези най-известни места, избират да посетят неповторими дестинации и събития – такива са Празникът на розата, Сурва, " Летящата паница ", " танцът на огъня, " нестинарството - тези доста присъщи за България неща. Други образци са известният в китайските обществени мрежи   " Пазар за булките " в Стара Загора, Баба Ванга - такива „ екзотични “ неща също са забавни на китайците. 

Малко евентуално е нещо да стане толкоз известно в Китай, колкото е Монумента на Бузлуджа – или така наречен Летяща Чиния. Повече известност и внимание заслужават седемте рилски езера ", Рилският манастир ", " Окото на Бог ", Несебър. 

За страдание, някогашният пантеон на Георги Димитров към този момент го няма, в случай че още съществуваше, считам че щеше да бъде известно място за фотоси в китайските обществени мрежи.

 

Ако аз провеждам проект за странствуване из България за китайци, бих го възнамерявал през юни и юли, тъй като времето не е нито прекомерно горещо, нито прекомерно студено, а и при започване на юни в България се организира и Празникът на розата. Мисля, че може да се стартира от София, да се мине през Окото на Бог, Велико Търново, Шумен (Мадарският конник и Плиска, Преслав), Варна и Балчик, Несебър, Бургас, няколко дни на отмора край Черно море (харесвам Созопол и южните курорти като Ахтопол и Синеморец), по-късно Пловдив, Седемте рилски езера, Рилският манастир и най-после връщане в София. Ако има повече, бих предложил и Копривщица, Мелник, Дяволското гърло (и доста други пещери), Белоградчик, Троянския манастир (и доста други манастири), връх Мусала (и доста други върхове).

И Китай, и България са претърпели голям брой нашествия през своята дълга история, което може би изяснява някои сходства и в мощните, и в слабите черти на националния им темперамент (доколкото може да се направи такова обобщение) - да вземем за пример, в изискванията на послушание, с цел да се спасят, са предавали партизани на нашествениците, само че множеството хора са смели, положителни и непретенциозни. Също по този начин, и в Китай, и в България казусът с корупцията и бюрокрацията е сериозен.
Бих желал българите да научат повече  за философските аспекти на китайската мисъл, да вземем за пример, светогледите и мисловните процеси от другите метафизичен школи като тези на Конфуций, Лао Дзъ, Джуанг Дзъ и Мо Дзъ. Това би им помогнало да схванат по-добре държанието и мисленето на китайците. Също по този начин би било отлично, в случай че могат да посетят дребните градове и села в Китай и да се поживеят с елементарни фамилии за известно време. Големите градове в Китай са хубави, само че дребните градове и села са по-истинският Китай. Разбира се, би било добре да научат и за китайската литература, история и политика.
Мисля, че българите не са толкоз отдадени на парите, колкото китайците. Например, в случай че е уикенд или празник, даже и да им предложат повече пари, доста българи не биха желали да работят, а избират да си почиват, да пътуват и да се любуват на живота. Това е рядко срещано в Китай. Може би тъй като множеството китайци са забогатели относително неотдавна - през последните 30 години, и доста хора към момента се опасяват от бедността. Освен това, доста хора към момента са и действително небогати.
Ритъмът на живот в България е доста по-бавен в сравнение с в Китай – имам повече време за себе си, до момента в който в Китай главната част от времето е погълната от работа. Това може би е главния метод, по който съм се трансформирал след толкоз години в България – върша всичко по-бавно и умерено.
За България мога да кажа, че колкото по-дълго човек остава тук, толкоз повече я обиква.