Снимката показва характерна опашка от прах, която се отделя от

...
Снимката показва характерна опашка от прах, която се отделя от
Коментари Харесай

Посетител от вечността: Какво ни разкрива кометата 3I/ATLAS?

Снимката демонстрира присъща опашка от прахуляк, която се отделя от леденото ѝ ядро. При доближаване към звезди, като нашето слънце, топлината кара кометите да отделят прахуляк и газ – по този начин се образуват тези опашки, написа CNN.

Най-бързата междузвездна комета до момента

Кометата е засечена за първи път на 1 юли. Преминава през Слънчевата система със скорост от 209 000 км/ч. Това я прави най-бързо движещият се обект с междузвезден генезис, следен до момента. Телескопът „ Хъбъл “ и други принадлежности наблюдават придвижването ѝ деликатно.

 

Според ново изследване, ядрото на кометата може да е с диаметър сред 305 метра и 5,6 километра. То не се вижда непосредствено, само че учените вършат изводите си въз основата на околния прахуляк и скоростта ѝ.

 

Откъде идва? Никой не знае

Според професора по астрономия Дейвид Джуит от UCLA, произходът на кометата е незнаен. Според него е невероятно да се наблюдава точният ѝ маршрут.

 

„ Все едно гледаш патрон за елементи от секундата – не можеш да определиш от кое място е пристигнал “, споделя той.

 

Въпреки че се държи като елементарна комета, скоростта ѝ демонстрира, че идва от друга звездна система. Учените считат, че е пътувала през Галактиката милиарди години. Привличането от разнообразни звезди я е ускорявало последователно.

 

3I/ATLAS е едвам третият прочут обект от междузвезден генезис, минал през нашата система. Преди нея са открити ‘Oumuamua през 2017 година и 2I/Borisov през 2019 година

 

Нов модел разгадава възрастта ѝ

Младият физик Матю Хопкинс от Оксфорд, който създава модел за междузвездни обекти, е измежду първите учени, които проучват 3I/ATLAS. Той счита, че има 67% възможност кометата да е по-стара от 7,6 милиарда години. За съпоставяне – Слънцето и Слънчевата система са на към 4,5 милиарда години.

 

Хопкинс и негови сътрудници от Нова Зеландия създават модела Ōtautahi–Oxford, който употребява данни от Млечния път и симулации на образуването на планетни системи. Целта им е да плануват какви характерности ще имат такива междузвездни гости.

Невидимите посетители

По думите на Хопкинс, междузвездни обекти минават през нашата система непрекъснато, само че множеството са прекомерно дребни, с цел да ги засечем. Примерно, към 80 обекта с размерите на ‘Oumuamua минават годишно през орбитата на Юпитер. Те остават незабелязани, в случай че не се приближат доста до Земята.

 

Затова астрономите разчитат на нови принадлежности. Едно от най-обещаващите уреди е Обсерваторията „ Вера Рубин “, която снима цялото небе на всеки три дни. Огромното ѝ огледало (8.4 метра в диаметър) ѝ разрешава да улавя бързи и слаби обекти.

 

Какво ще открият идващите 10 години?

Екипът на Хопкинс чака, че „ Вера Рубин “ ще открива сред 5 и 50 междузвездни обекта за едно десетилетие. Той е оптимист и се надява на горната граница. Колкото повече такива обекти се записват, толкоз по-добре учените ще схващат тяхното многообразие.

 

„ Този нов междузвезден екскурзиант е част от популация, която до момента бе невидима. Сега към този момент имаме принадлежности да я видим “, споделя професор Джуит.

 

Открития като това трансформират метода, по който гледаме на Вселената – и на нашето място в нея.
Източник: frognews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР