Защо най-новата снимка на НАСА е толкова важна?
Снимката е първата фотография на JWST. Телескопът хвърля дълъг взор върху дребна част от пространството, събирайки слаба светлина и разкривайки извънредно отдалечени обекти. Както се вижда през острото инфрачервено око на инструмента, това малко леке е обитаемо от въртящи се, светещи, превъзходни галактики, някои от които са съществували преди повече от 13 милиарда години, когато Вселената е била още дребна, пишат от “National Geographic”.
Изстрелян на 25 декември 2021 година, JWST е най-мощният телескоп, летял в миналото. Когато учените за първи път си го показаха преди десетилетия, те си показаха телескоп, който би могъл да надникне обратно към най-ранните начала на Вселената, когато първите звезди и галактики се показваха от галактическата мрачевина. За да направи това, обсерваторията за 10 милиарда $ вижда небето в инфрачервена светлина или дължини на вълните, които са малко по-дълги от това, което човешките очи могат да възприемат. След като изображенията са на земята, те се оцветяват благодарение на палитра, която подхожда на другите инфрачервени дължини на вълните.
През годините многочислени закъснения, неточности по време на сглобяването, преразход на бюджета и продължаващ спор по отношение на индивида, на който е кръстен телескопът попречиха пътуването на JWST в космоса. Но след изтрелването си, телескопът сполучливо извърши комплицирана рутинна процедура за разрастване със стотици сложни стъпки. Огледалото на обсерваторията с диаметър 21 фута се разгъна, разгъна се многослоен безоблачен щит и инструментите се охладиха до съвсем безспорна нула.
Сега, с тези първи изображения в ръка, е ясно, че JWST работи може би даже по-добре от предстоящото – и че идващите 20 години научни интервенции ще бъдат цялостни с изненади.
Поглед обратно във времето
Публикуваните от NASA изображения през днешния ден са известна прилика с пътуването във времето. Телескопът предлага взор към далечното минало, когато галактиките занапред стартират да порастват. Някои го разказват като " екшън кадър ", тъй като светлината от тези видимо безчет фонови галактики се усилва и изкривява от голямата гравитация на космически клъстер – наименуван SMACS 0723 – на напред във времето. Този солиден клъстер, който е на четири милиарда светлинни години от Земята, работи като увеличителна леща, позволявайки на светлината от извънредно остарели, доста по-далечни галактики да изскочи в полезрението.
Това не е първият път, когато учените насочват телескоп към парче космос и чакат да видят какво ще се появи. През 1995 година галактическият телескоп Хъбъл се взира в видимо празен сектор от небето в продължение на 100 часа. Това изпитание сътвори един от най-революционните облици в науката: посипан с галактики джоб от пространство, който радикално промени концепциите за това по какъв начин е обитаема Вселената.
Хъбъл продължи да основава все по-дълбоки изображения, разширявайки способността на телескопа да вижда в ранната галактика. По същия метод JWST ще създава все по-дълбоки моментни фотоси на космоса, извличайки секрети от тъмнината и разкривайки действителности, които хората в никакъв случай не са виждали преди – и може би даже не са си представяли.
превод и редакция: Джесика Вълчева
Изстрелян на 25 декември 2021 година, JWST е най-мощният телескоп, летял в миналото. Когато учените за първи път си го показаха преди десетилетия, те си показаха телескоп, който би могъл да надникне обратно към най-ранните начала на Вселената, когато първите звезди и галактики се показваха от галактическата мрачевина. За да направи това, обсерваторията за 10 милиарда $ вижда небето в инфрачервена светлина или дължини на вълните, които са малко по-дълги от това, което човешките очи могат да възприемат. След като изображенията са на земята, те се оцветяват благодарение на палитра, която подхожда на другите инфрачервени дължини на вълните.
През годините многочислени закъснения, неточности по време на сглобяването, преразход на бюджета и продължаващ спор по отношение на индивида, на който е кръстен телескопът попречиха пътуването на JWST в космоса. Но след изтрелването си, телескопът сполучливо извърши комплицирана рутинна процедура за разрастване със стотици сложни стъпки. Огледалото на обсерваторията с диаметър 21 фута се разгъна, разгъна се многослоен безоблачен щит и инструментите се охладиха до съвсем безспорна нула.
Сега, с тези първи изображения в ръка, е ясно, че JWST работи може би даже по-добре от предстоящото – и че идващите 20 години научни интервенции ще бъдат цялостни с изненади.
Поглед обратно във времето
Публикуваните от NASA изображения през днешния ден са известна прилика с пътуването във времето. Телескопът предлага взор към далечното минало, когато галактиките занапред стартират да порастват. Някои го разказват като " екшън кадър ", тъй като светлината от тези видимо безчет фонови галактики се усилва и изкривява от голямата гравитация на космически клъстер – наименуван SMACS 0723 – на напред във времето. Този солиден клъстер, който е на четири милиарда светлинни години от Земята, работи като увеличителна леща, позволявайки на светлината от извънредно остарели, доста по-далечни галактики да изскочи в полезрението.
Това не е първият път, когато учените насочват телескоп към парче космос и чакат да видят какво ще се появи. През 1995 година галактическият телескоп Хъбъл се взира в видимо празен сектор от небето в продължение на 100 часа. Това изпитание сътвори един от най-революционните облици в науката: посипан с галактики джоб от пространство, който радикално промени концепциите за това по какъв начин е обитаема Вселената.
Хъбъл продължи да основава все по-дълбоки изображения, разширявайки способността на телескопа да вижда в ранната галактика. По същия метод JWST ще създава все по-дълбоки моментни фотоси на космоса, извличайки секрети от тъмнината и разкривайки действителности, които хората в никакъв случай не са виждали преди – и може би даже не са си представяли.
превод и редакция: Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ