Горбачов: Няма да има победители в ядрената надпревара
Снимка Уикипедия
Вестник „ Ведомости “ се обърна към мен с молба да разясня обстановката към Договора за очистване на ракетите със междинен и по-малък обхват на деяние (ДРСМОД), написа някогашният руски водач Михаил Горбачов, предава БГНЕС.
Действително, ориста на този контракт тревожи политиците и елементарните хора на всички континенти. Аз също съм смутен, и то освен заради това, че през декември 1987 година подписах този контракт с президента на Съединени американски щати Роналд Рейгън. В протичащото се виждам демонстрация на рискови разрушителни трендове в международната политика. Идеята, която за нас беше основен ориентир по пътя към контракта, беше изразена в взаимно изказване на ръководителите на Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, признато на нашата първа среща в Женева: “Ядрената война е неприемлива, в нея не може да има спечелили “.
Договорът беше първата крачка, след която последваха други – Договорът за редуциране на стратегическите настъпателни оръжия (ДССНО) и взаимните крачки към ликвидирането на забележителна част от тактическите нуклеарни средства. Държавите преразгледаха военните си доктрини в посока понижаване на зависимостта от нуклеарни оръжия. В съпоставяне с върха по време на студената война количеството на нуклеарните оръжия на Русия и Съединени американски щати бяха понижени с над 80%.
Започнатият тогава развой засегна освен нуклеарните оръжия. Беше подписана спогодба за ликвидирането на химическото оръжие, страните от Източна и Западна Европа се договориха за коренно редуциране на своите въоръжени сили и въоръжения. Това беше „ най-големият дял за мира “, който получиха всички, и на първо място европейците, вследствие на края на студената война.
През всичките тези години ДРСМОД е служил за сигурността на нашата страна, изключвайки опцията от появяването покрай границите ни „ оръжия за обезглавяващ удар “. Наистина, не мога да не отбележа тук, че високопоставени съветски представители от време на време го подлагат на несправедлива рецензия – чакайте, на вятъра ликвидирахме тези ракети, те биха били потребни за нас. На мен ми се е налагало да давам отговор. Но в последно време Русия зае еднопосочна позиция за опазване на контракта. Надявам се, че това отразява по-дълбоко схващане на неговото значение и като цяло на проблематиката на стратегическата непоклатимост.
Днес постигнатото през годините, когато ние приключихме със Студената война, се излага на огромна заплаха. Решението на Съединени американски щати за излизане от ДРСМОД заплашва да разгърне редица събития в противоположна посока. И това не е първата такава стъпка. Съединени американски щати отхвърлиха да ратифицират Договора за възбрана на нуклеарните опити. В резултат на едностранното решение на Съединени американски щати през 2002 година приключи действието си Договорът за ограничение на системите за противоракетна защита (ДОСПРО). От трите основни опори на световната стратегическа непоклатимост – договорите за ПРО, ДРСМОД и стратегическите въоръжения – остава една, само че ориста на контракта за стратегическите въоръжения, подписан от президентите Медведев и Обама през 2010 година е неразбираема. Съдейки по заявки на представители на американската администрация, той също може „ да отиде в историята “.
Какво се случи? Каква опасност принуждава Америка да тръгне към разрушение на системата зда ограничение на яд90рените въоръжения, който служеше на света в продължение на десетилетия? В уведомлението за отдръпване от контракта би трябвало да се съдържа „ заявление за изключителни условия, които уведомяващата страна преглежда като поставящи под опасност нейните висши ползи “. Т.е. страната, която подхваща такава сериозна стъпка, би трябвало да изясни на международната общественост какво я тласка да унищожава постигнатото.
Къде е тази опасност за „ висшите ползи “ по сигурността на Съединени американски щати – страна, чиито военни разноски надвишават с няколко пъти аналогичните разходи на всички вероятни противници? Заявиха ли Съединени американски щати за такава опасност пред международната общественост, Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, който е основан за това да се разискват и вземат решение всевъзможни проблеми, застрашаващи света? Не, това не беше направено. Вместо това се показват искания към Русия по отношение на хипотетични нарушавания, с които не могат да се оправят даже и опитни експерти. И разискването на тези искания се води в безусловен звук.
За да поддържат своята позиция, Съединени американски щати също по този начин се базират на съществуването на ракети със междинен обхват на деяние в други страни, да вземем за пример Китай, Иран и Северна Корея. Но и това не е безапелационно. Както и преди Съединени американски щати и Русия разполагат с над 90% от насъбраното по света нуклеарно оръжие. В този смисъл нашите две страни в действителност си остават „ свръхдържави “. Ядрените арсенали на другите страни са 10-15 пъти по-малко. Естествено, в случай че процесът за редуциране на нуклеарното оръжие продължи, то в избран миг към него би трябвало да се причислят и други страни, в това число Англия, Франция, Китай. Имаше такова схващане, когато ние започнахме процеса на нуклеарното разоръжаване и тези страни не един път са потвърждавали съответното политическо обвързване. Но е мъчно от тях да се изисква въздържаност, откакто една от свръхдържавите излиза от рестриктивните мерки и се готви да построява нуклеарно оръжие.
Не би трябвало да не се прави изводът, че зад решението на Съединени американски щати за излизане от контракта не стоят тези аргументи, на които се базират американските водачи, а нещо напълно друго: стремежът на Съединени американски щати да се освободят от всевъзможни ограничавания в региона на въоръжаването, да получат безусловно военно предимство. „ Имаме многто повече пари, в сравнение с която и да е друга страна “, съобщи президентът Тръмп, „ и ние ще усилваме въоръженията, до момента в който те не се вразумят. “ Трябва да се допуска, че това се прави, с цел да диктуват на света своята воля – че защо друго?
Но това е илюзорна цел, вяра, която не може да се сбъдне. Хегемонията на една страна в актуалния свят е невъзможна. Резултатът от настоящия деструктивен прелом ще бъде напълно различен: дестабилизация на стратегическата обстановка в света, нова конкуренция във въоръжаването, все по-голяма безредица и непредсказуемост в международната политика. От това ще пострада сигурността на всички страни, в това число и на Съединени американски щати. Такава е логиката на всички стихийни, неконтролируеми процеси.
Президентът на САК съобщи, че Съединени американски щати се надяват да сключат нов, „ добър “ контракт. Какъв контракт – за увеличение на въоръженията ли? Мисля, че това заричане не би трябвало да заблуждава никого, както и заявката на държавния секретар на Съединени американски щати Помпео за това, че Съединени американски щати „ нямат проекти за неотложно разполагане на ново ракетно въоръжение “. Това единствено значи, че към този момент Съединени американски щати не разполагат с тези ракети. И тези уверения очевидно не убедиха европейците. Те са разтревожени и могат да бъдат разбрани. Всички помнят „ ракетната рецесия “ при започване на 1980-те години, когато на нашия континент се развърнаха стотици ракети – руските СС-20 и американските „ Пършинг “ и крилати ракети. И всички схващат, че новият кръг от ракетна конкуренция може да се окаже още по-опасен.
Приветствам напъните на страните от Европа за избавяне на ДРСМОД. Евросъюзът прикани Съединени американски щати „ да обмислят следствията от излизането от контракта за своята лична сигурност, за сигурността на своите съдружници и на целия свят “. Министърът на външните работи на Германия Хайко Маас, предупреждавайки, че „ прекратяването на действието на ДРСМОД ще има многочислени отрицателни последствия “, пътува до Москва, до Вашингтон, пробвайки се откри вид за решение на казуса. За страдание този опит не даде резултат, само че напъните би трябвало да продължат – на карта е заложено прекомерно доста.
Тези, които желаят да зачертаят контракта, приказват за това, че за времето, минало от неговото подписване, в света са се случили огромни промени и договорът просто е стар. Първото абсолютно е правилно, само че пък второто е надълбоко неправилно. Промените по света изискват не отвод от съглашение, създаващо основата на интернационалната сигурност след края на студената война, а по-нататъшно придвижване към крайната цел – ликвидирането на нуклеарното оръжие. Именно към това би трябвало да са ориентирани нашите старания. Искам да се обърна към американците, изключително към членовете на Конгреса – републиканци и демократи. Съжалявам, че острата вътрешнополитическа обстановка в Съединени американски щати през последните години докара в действителност до срив в разговора сред нашите страни по всички въпроси от дневния ред, включително и по проблемите с нуклеарното оръжие. Време е да се преодолеят междупартийните несъгласия и да стартира сериозен диалог. Уверен съм, че Русия ще бъде подготвена за него.
Нужни са нови хрумвания, които биха помогнали за извеждане на връзките сред русия и Америка от мъртвата точка. Тук голяма е ролята на експертната общественост. Неотдавна в публикация, оповестена в „ Российская газета “ и във „ Вашингтон пост “, ние с някогашния държавен секретар на Съединени американски щати Джордж Шулц призовахме за основаването на неправителствен конгрес от съветски и американски специалисти, с цел да се обсъдят промените, случили се в областта на сигурността през последните десетилетия, и да се изработят оферти за държавните управления на нашите страни.
Главното, към което желая да прикани, е, че е нужен прелом в мисленето на политиците. Милитаризирането на мисленето докара до милитизиране на държанието на страните, към военните акции в Югославия, Ирак, Либия, в други страни. Техните последици ще се усещат доста дълго.
Ключ към решаването на казуса за сигурността не е в оръжието, а в политиката. Тревожните събития от последните седмици не позволяват самодоволна реакция. Но и суматоха не би трябвало да има. Трябва да бъде осмислена създалата се обстановка и, главно, да се работи, с цел да не се разреши на света да изпадне в конкуренция във въоръжаването, борба, омраза. Въпреки всичко аз имам вяра, че това въпреки всичко е по силите ни.
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Вестник „ Ведомости “ се обърна към мен с молба да разясня обстановката към Договора за очистване на ракетите със междинен и по-малък обхват на деяние (ДРСМОД), написа някогашният руски водач Михаил Горбачов, предава БГНЕС.
Действително, ориста на този контракт тревожи политиците и елементарните хора на всички континенти. Аз също съм смутен, и то освен заради това, че през декември 1987 година подписах този контракт с президента на Съединени американски щати Роналд Рейгън. В протичащото се виждам демонстрация на рискови разрушителни трендове в международната политика. Идеята, която за нас беше основен ориентир по пътя към контракта, беше изразена в взаимно изказване на ръководителите на Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, признато на нашата първа среща в Женева: “Ядрената война е неприемлива, в нея не може да има спечелили “.
Договорът беше първата крачка, след която последваха други – Договорът за редуциране на стратегическите настъпателни оръжия (ДССНО) и взаимните крачки към ликвидирането на забележителна част от тактическите нуклеарни средства. Държавите преразгледаха военните си доктрини в посока понижаване на зависимостта от нуклеарни оръжия. В съпоставяне с върха по време на студената война количеството на нуклеарните оръжия на Русия и Съединени американски щати бяха понижени с над 80%.
Започнатият тогава развой засегна освен нуклеарните оръжия. Беше подписана спогодба за ликвидирането на химическото оръжие, страните от Източна и Западна Европа се договориха за коренно редуциране на своите въоръжени сили и въоръжения. Това беше „ най-големият дял за мира “, който получиха всички, и на първо място европейците, вследствие на края на студената война.
През всичките тези години ДРСМОД е служил за сигурността на нашата страна, изключвайки опцията от появяването покрай границите ни „ оръжия за обезглавяващ удар “. Наистина, не мога да не отбележа тук, че високопоставени съветски представители от време на време го подлагат на несправедлива рецензия – чакайте, на вятъра ликвидирахме тези ракети, те биха били потребни за нас. На мен ми се е налагало да давам отговор. Но в последно време Русия зае еднопосочна позиция за опазване на контракта. Надявам се, че това отразява по-дълбоко схващане на неговото значение и като цяло на проблематиката на стратегическата непоклатимост.
Днес постигнатото през годините, когато ние приключихме със Студената война, се излага на огромна заплаха. Решението на Съединени американски щати за излизане от ДРСМОД заплашва да разгърне редица събития в противоположна посока. И това не е първата такава стъпка. Съединени американски щати отхвърлиха да ратифицират Договора за възбрана на нуклеарните опити. В резултат на едностранното решение на Съединени американски щати през 2002 година приключи действието си Договорът за ограничение на системите за противоракетна защита (ДОСПРО). От трите основни опори на световната стратегическа непоклатимост – договорите за ПРО, ДРСМОД и стратегическите въоръжения – остава една, само че ориста на контракта за стратегическите въоръжения, подписан от президентите Медведев и Обама през 2010 година е неразбираема. Съдейки по заявки на представители на американската администрация, той също може „ да отиде в историята “.
Какво се случи? Каква опасност принуждава Америка да тръгне към разрушение на системата зда ограничение на яд90рените въоръжения, който служеше на света в продължение на десетилетия? В уведомлението за отдръпване от контракта би трябвало да се съдържа „ заявление за изключителни условия, които уведомяващата страна преглежда като поставящи под опасност нейните висши ползи “. Т.е. страната, която подхваща такава сериозна стъпка, би трябвало да изясни на международната общественост какво я тласка да унищожава постигнатото.
Къде е тази опасност за „ висшите ползи “ по сигурността на Съединени американски щати – страна, чиито военни разноски надвишават с няколко пъти аналогичните разходи на всички вероятни противници? Заявиха ли Съединени американски щати за такава опасност пред международната общественост, Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, който е основан за това да се разискват и вземат решение всевъзможни проблеми, застрашаващи света? Не, това не беше направено. Вместо това се показват искания към Русия по отношение на хипотетични нарушавания, с които не могат да се оправят даже и опитни експерти. И разискването на тези искания се води в безусловен звук.
За да поддържат своята позиция, Съединени американски щати също по този начин се базират на съществуването на ракети със междинен обхват на деяние в други страни, да вземем за пример Китай, Иран и Северна Корея. Но и това не е безапелационно. Както и преди Съединени американски щати и Русия разполагат с над 90% от насъбраното по света нуклеарно оръжие. В този смисъл нашите две страни в действителност си остават „ свръхдържави “. Ядрените арсенали на другите страни са 10-15 пъти по-малко. Естествено, в случай че процесът за редуциране на нуклеарното оръжие продължи, то в избран миг към него би трябвало да се причислят и други страни, в това число Англия, Франция, Китай. Имаше такова схващане, когато ние започнахме процеса на нуклеарното разоръжаване и тези страни не един път са потвърждавали съответното политическо обвързване. Но е мъчно от тях да се изисква въздържаност, откакто една от свръхдържавите излиза от рестриктивните мерки и се готви да построява нуклеарно оръжие.
Не би трябвало да не се прави изводът, че зад решението на Съединени американски щати за излизане от контракта не стоят тези аргументи, на които се базират американските водачи, а нещо напълно друго: стремежът на Съединени американски щати да се освободят от всевъзможни ограничавания в региона на въоръжаването, да получат безусловно военно предимство. „ Имаме многто повече пари, в сравнение с която и да е друга страна “, съобщи президентът Тръмп, „ и ние ще усилваме въоръженията, до момента в който те не се вразумят. “ Трябва да се допуска, че това се прави, с цел да диктуват на света своята воля – че защо друго?
Но това е илюзорна цел, вяра, която не може да се сбъдне. Хегемонията на една страна в актуалния свят е невъзможна. Резултатът от настоящия деструктивен прелом ще бъде напълно различен: дестабилизация на стратегическата обстановка в света, нова конкуренция във въоръжаването, все по-голяма безредица и непредсказуемост в международната политика. От това ще пострада сигурността на всички страни, в това число и на Съединени американски щати. Такава е логиката на всички стихийни, неконтролируеми процеси.
Президентът на САК съобщи, че Съединени американски щати се надяват да сключат нов, „ добър “ контракт. Какъв контракт – за увеличение на въоръженията ли? Мисля, че това заричане не би трябвало да заблуждава никого, както и заявката на държавния секретар на Съединени американски щати Помпео за това, че Съединени американски щати „ нямат проекти за неотложно разполагане на ново ракетно въоръжение “. Това единствено значи, че към този момент Съединени американски щати не разполагат с тези ракети. И тези уверения очевидно не убедиха европейците. Те са разтревожени и могат да бъдат разбрани. Всички помнят „ ракетната рецесия “ при започване на 1980-те години, когато на нашия континент се развърнаха стотици ракети – руските СС-20 и американските „ Пършинг “ и крилати ракети. И всички схващат, че новият кръг от ракетна конкуренция може да се окаже още по-опасен.
Приветствам напъните на страните от Европа за избавяне на ДРСМОД. Евросъюзът прикани Съединени американски щати „ да обмислят следствията от излизането от контракта за своята лична сигурност, за сигурността на своите съдружници и на целия свят “. Министърът на външните работи на Германия Хайко Маас, предупреждавайки, че „ прекратяването на действието на ДРСМОД ще има многочислени отрицателни последствия “, пътува до Москва, до Вашингтон, пробвайки се откри вид за решение на казуса. За страдание този опит не даде резултат, само че напъните би трябвало да продължат – на карта е заложено прекомерно доста.
Тези, които желаят да зачертаят контракта, приказват за това, че за времето, минало от неговото подписване, в света са се случили огромни промени и договорът просто е стар. Първото абсолютно е правилно, само че пък второто е надълбоко неправилно. Промените по света изискват не отвод от съглашение, създаващо основата на интернационалната сигурност след края на студената война, а по-нататъшно придвижване към крайната цел – ликвидирането на нуклеарното оръжие. Именно към това би трябвало да са ориентирани нашите старания. Искам да се обърна към американците, изключително към членовете на Конгреса – републиканци и демократи. Съжалявам, че острата вътрешнополитическа обстановка в Съединени американски щати през последните години докара в действителност до срив в разговора сред нашите страни по всички въпроси от дневния ред, включително и по проблемите с нуклеарното оръжие. Време е да се преодолеят междупартийните несъгласия и да стартира сериозен диалог. Уверен съм, че Русия ще бъде подготвена за него.
Нужни са нови хрумвания, които биха помогнали за извеждане на връзките сред русия и Америка от мъртвата точка. Тук голяма е ролята на експертната общественост. Неотдавна в публикация, оповестена в „ Российская газета “ и във „ Вашингтон пост “, ние с някогашния държавен секретар на Съединени американски щати Джордж Шулц призовахме за основаването на неправителствен конгрес от съветски и американски специалисти, с цел да се обсъдят промените, случили се в областта на сигурността през последните десетилетия, и да се изработят оферти за държавните управления на нашите страни.
Главното, към което желая да прикани, е, че е нужен прелом в мисленето на политиците. Милитаризирането на мисленето докара до милитизиране на държанието на страните, към военните акции в Югославия, Ирак, Либия, в други страни. Техните последици ще се усещат доста дълго.
Ключ към решаването на казуса за сигурността не е в оръжието, а в политиката. Тревожните събития от последните седмици не позволяват самодоволна реакция. Но и суматоха не би трябвало да има. Трябва да бъде осмислена създалата се обстановка и, главно, да се работи, с цел да не се разреши на света да изпадне в конкуренция във въоръжаването, борба, омраза. Въпреки всичко аз имам вяра, че това въпреки всичко е по силите ни.
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ