Сбогом, Марис Янсонс
Снимка Уикипедия
В предаването „ Неделен следобяд “ на 8 декември звучаха фрагменти от последните концерти на симфониците на Баварското радио под палката на огромния латвийски музикант Марис Янсонс, който напусна този свят в нощта на 30 ноември против 1 декември, съобищ БНР.
В листата на най-великите диригенти на съвремието Янсонс постоянно е заемал едно от първите места. Всъщност, в първите десетилетия на сегашния XXI век той постоянно бе определян като най-забележителния жив диригент. Веднага след тъжната новина пианистът Денис Мацуев написа в обществените мрежи: „ Отиде си един от най-гениалните и положителни хора на този свят. Марис Янсонс. Отиде си ера, отиде си легенда… “. Гениален и добър – сякаш пианистът е намерил двете най-точни епитети за Янсонс. Онези, които са имали щастието да го познават, споделят, че е имал две най-важни качества: извънредно акуратен на пулта и постоянно добър и хуманен към музикантите, с които работи. Свидетелстват, че е съчетавал висока просветеност с изключително омагьосване и фина, деликатна тактичност към близките, даже към непознати – към хора, с които се среща за пръв и финален път. Доста извънредно за актьор, възторжено приветстван от милиони, още повече за диригент – специалност, която свързваме на първо място с понятия като авторитарност и мощ. Но Марис Янсонс беше извънредно мощен. И несъмнено, необикновен престиж. И споделяше, че в случай че един диригент не може да хване оркестъра в юмрука си и да го задържи до финала на концерта, колкото и надарен или ерудиран да е – това не е диригент. Янсонс беше удивителен диригент. Той блестящо моделираше звука на оркестрите. Намираше най-точните нюанси и елементи в най-сложните партитури. В неговите тълкования музиката на Чайковски и Рахманинов, Шостакович и Прокофиев, Малер и Рихард Щраус се превръщаше освен в източник на наслаждение, а и на знание. Марис Янсонс беше от тези малко на брой определени – една дребна шепа хора в този свят, които не отхвърлят удоволствията, само че буйно се стремят към знание!
В месеците преди да си отиде той отхвърли много задължения. Говореше се, че лекарите изрично са му забранили да работи, само че огромният музикант остана правилен на „ своя оркестър “ – Баварското радио. Състав, изумяващ на първо място с превъзходното качество на своя тон, което точно Янсонс умееше да моделира. В изявление за сътрудника Александър Курмачов, оповестено предходната есен в уеб страницата belcanto.ru, на въпроса какъв е най-големият проблем на актуалните оркестри, Янсонс споделя, че това е запазването на самобитното звучене на всеки обособен състав: „ Звуковият жанр е комплицирана материя. Тя елементарно се губи в преследването на известност “.
„ Но Вие самият заставяте Виенските филхармоници да се отхвърлят от своя грациозен капиталистически жанр и да звучат като съветски оркестър: с болежка, неврастеничност, рисковани моменти в динамичността? “ – споделя журналистът.
„ Е, за какво сравнявате Виенските филхармоници с „ общото приблизително равнище “. Виенската филхармония е нещо напълно друго. Такива сформира са едвам четири в света (освен виенчани, това са Берлинската филхармония, Концертгебау и моят оркестър на Баварското радио): само че това са не просто музиканти, които са учили, учили, а в този момент седят по пултовете и печелят пари. Това са актьори в същността си: те са отворени за всяка конфигурация, могат да изсвирят каквото желаете и както желаете. Разбира се, в случай че някой ги помоли да свирят, стоешком на главите си, надали ще се отнесат с схващане, само че еластичната им схватливост на моите диригентски хрумвания е чисто художествено качество, с тях може да се направи всичко. Главното е да ги увлечеш, да ги убедиш, че точно твоето виждане за звученето на тази нотна завъртулка е способно да накара партитурата да заблести. Музикантите рядко отхвърлят такова съдействие. Дори в случай че първоначално то е неловко “.
Епохата „ Янсонс “ в Мюнхен стартира през 2003. Година по-късно, на 1 септември 2004 той стана основен диригент и на Концертгебау – Амстердам, където наследи Рикардо Шайи. В продължение на 11 години оглавяваше двата международни оркестъра редом. В изявленията споделяше, че се пробва да не повтаря стратегиите на единия и другия състав, само че като основен диригент на два състава с такова ниво, няма никакво право да отстоява личните си ползи и да се отхвърля да вземем за пример от симфония на Брамс в Мюнхен, в случай че преди малко я е извършил в Амстердам. „ Длъжен съм да не помни изцяло за своите ползи и да послужвам на двата оркестъра еднообразно “ – споделяше Янсонс. „ Не е елементарно, непрекъснато работя като плебей – би трябвало да преодолея необикновено количество репертоар… Слава богу, в живота си съм издирижирал към този момент съвсем всичко, само че въпреки всичко ми се постанова да повтарям… “.
Решението му да напусне Концертгебау в края на сезона 2014-2015 пристигна като много неприятна изненада за Амстердам, макар възобновените опасения за здравето му. Появиха се спекулации във връзка приключването на контракта на Саймън Ратъл в Берлин, само че Янсонс ясно даде да се разбере, че счита да остане единствено в Баварското радио. Причината не беше тъкмо креативна. Янсонс бе измежду най-енергичните участници в акцията за създаване на нова зала за Баварските радиосимфоници. Да изостави оркестъра посред дългогодишната битка за нова концертна зала от международна класа в Мюнхен би било изменничество – най-малко съгласно Марис Янсонс… През февруари 2015 град Мюнхен и щатът Бавария оповестиха, че няма да има нова зала, по-скоро съществуващата в културния център Gasteig (с прословутата си неприятна звучност, която Баварското радио дели с Мюнхенската филхармония), ще бъде реновирана. В последна сметка бяха контрактувани проекти за създаване на нова зала в източната част на Мюнхен, която би трябвало да отвори порти през 2024 – и Янсонс удължи контракта си с оркестъра до същата година.
Марис Янсонс вярваше в идеите и работеше за тях. Всъщност – за една идея. Тази на Музиката. Тя бе не просто цел и смисъл, Музиката бе над всички и всичко в съществуването му. И тя му се отплащаше за цялостното мъжество и жертвоготовност – по тази причина бе толкоз всесилен на пулта. Всъщност, той можеше да си отиде още преди 23 години – през април 1996, когато получи тежък инфаркт на същия този пулт, до момента в който дирижираше финала на театър на „ Бохеми “ в Осло. Доколкото ми е известно, съумяха да го спасят единствено поради щастливата случайност, че в залата е участвал умел доктор, който е оказал вярната първа помощ. В противоположен случай Марис щеше да повтори ориста на именития си татко – Арвид Янсонс, който умря на концерт през 1984, дирижирайки оркестър Хале от Манчестър. След случая обаче той се отхвърли от американския си ангажимент в Питсбърг, тъй като дългите задокеански полети съществено застрашаваха живота му. Живот, отдаден на две неща: музика и труд. Марис Янсонс споделяше: „ Цял живот безумно се трудя. Това е моето кредо и моят морал… Винаги всичко съм правил самичък. Баща ми не се е обръщал за помощ в никакъв случай към никого. Това създаде в мен колосални позитивни качества “.
Сбогом, Марис Янсонс! Нека пътят ти в отвъдното е лек, ярък и хубав.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> -->
В предаването „ Неделен следобяд “ на 8 декември звучаха фрагменти от последните концерти на симфониците на Баварското радио под палката на огромния латвийски музикант Марис Янсонс, който напусна този свят в нощта на 30 ноември против 1 декември, съобищ БНР.
В листата на най-великите диригенти на съвремието Янсонс постоянно е заемал едно от първите места. Всъщност, в първите десетилетия на сегашния XXI век той постоянно бе определян като най-забележителния жив диригент. Веднага след тъжната новина пианистът Денис Мацуев написа в обществените мрежи: „ Отиде си един от най-гениалните и положителни хора на този свят. Марис Янсонс. Отиде си ера, отиде си легенда… “. Гениален и добър – сякаш пианистът е намерил двете най-точни епитети за Янсонс. Онези, които са имали щастието да го познават, споделят, че е имал две най-важни качества: извънредно акуратен на пулта и постоянно добър и хуманен към музикантите, с които работи. Свидетелстват, че е съчетавал висока просветеност с изключително омагьосване и фина, деликатна тактичност към близките, даже към непознати – към хора, с които се среща за пръв и финален път. Доста извънредно за актьор, възторжено приветстван от милиони, още повече за диригент – специалност, която свързваме на първо място с понятия като авторитарност и мощ. Но Марис Янсонс беше извънредно мощен. И несъмнено, необикновен престиж. И споделяше, че в случай че един диригент не може да хване оркестъра в юмрука си и да го задържи до финала на концерта, колкото и надарен или ерудиран да е – това не е диригент. Янсонс беше удивителен диригент. Той блестящо моделираше звука на оркестрите. Намираше най-точните нюанси и елементи в най-сложните партитури. В неговите тълкования музиката на Чайковски и Рахманинов, Шостакович и Прокофиев, Малер и Рихард Щраус се превръщаше освен в източник на наслаждение, а и на знание. Марис Янсонс беше от тези малко на брой определени – една дребна шепа хора в този свят, които не отхвърлят удоволствията, само че буйно се стремят към знание!
В месеците преди да си отиде той отхвърли много задължения. Говореше се, че лекарите изрично са му забранили да работи, само че огромният музикант остана правилен на „ своя оркестър “ – Баварското радио. Състав, изумяващ на първо място с превъзходното качество на своя тон, което точно Янсонс умееше да моделира. В изявление за сътрудника Александър Курмачов, оповестено предходната есен в уеб страницата belcanto.ru, на въпроса какъв е най-големият проблем на актуалните оркестри, Янсонс споделя, че това е запазването на самобитното звучене на всеки обособен състав: „ Звуковият жанр е комплицирана материя. Тя елементарно се губи в преследването на известност “.
„ Но Вие самият заставяте Виенските филхармоници да се отхвърлят от своя грациозен капиталистически жанр и да звучат като съветски оркестър: с болежка, неврастеничност, рисковани моменти в динамичността? “ – споделя журналистът.
„ Е, за какво сравнявате Виенските филхармоници с „ общото приблизително равнище “. Виенската филхармония е нещо напълно друго. Такива сформира са едвам четири в света (освен виенчани, това са Берлинската филхармония, Концертгебау и моят оркестър на Баварското радио): само че това са не просто музиканти, които са учили, учили, а в този момент седят по пултовете и печелят пари. Това са актьори в същността си: те са отворени за всяка конфигурация, могат да изсвирят каквото желаете и както желаете. Разбира се, в случай че някой ги помоли да свирят, стоешком на главите си, надали ще се отнесат с схващане, само че еластичната им схватливост на моите диригентски хрумвания е чисто художествено качество, с тях може да се направи всичко. Главното е да ги увлечеш, да ги убедиш, че точно твоето виждане за звученето на тази нотна завъртулка е способно да накара партитурата да заблести. Музикантите рядко отхвърлят такова съдействие. Дори в случай че първоначално то е неловко “.
Епохата „ Янсонс “ в Мюнхен стартира през 2003. Година по-късно, на 1 септември 2004 той стана основен диригент и на Концертгебау – Амстердам, където наследи Рикардо Шайи. В продължение на 11 години оглавяваше двата международни оркестъра редом. В изявленията споделяше, че се пробва да не повтаря стратегиите на единия и другия състав, само че като основен диригент на два състава с такова ниво, няма никакво право да отстоява личните си ползи и да се отхвърля да вземем за пример от симфония на Брамс в Мюнхен, в случай че преди малко я е извършил в Амстердам. „ Длъжен съм да не помни изцяло за своите ползи и да послужвам на двата оркестъра еднообразно “ – споделяше Янсонс. „ Не е елементарно, непрекъснато работя като плебей – би трябвало да преодолея необикновено количество репертоар… Слава богу, в живота си съм издирижирал към този момент съвсем всичко, само че въпреки всичко ми се постанова да повтарям… “.
Решението му да напусне Концертгебау в края на сезона 2014-2015 пристигна като много неприятна изненада за Амстердам, макар възобновените опасения за здравето му. Появиха се спекулации във връзка приключването на контракта на Саймън Ратъл в Берлин, само че Янсонс ясно даде да се разбере, че счита да остане единствено в Баварското радио. Причината не беше тъкмо креативна. Янсонс бе измежду най-енергичните участници в акцията за създаване на нова зала за Баварските радиосимфоници. Да изостави оркестъра посред дългогодишната битка за нова концертна зала от международна класа в Мюнхен би било изменничество – най-малко съгласно Марис Янсонс… През февруари 2015 град Мюнхен и щатът Бавария оповестиха, че няма да има нова зала, по-скоро съществуващата в културния център Gasteig (с прословутата си неприятна звучност, която Баварското радио дели с Мюнхенската филхармония), ще бъде реновирана. В последна сметка бяха контрактувани проекти за създаване на нова зала в източната част на Мюнхен, която би трябвало да отвори порти през 2024 – и Янсонс удължи контракта си с оркестъра до същата година.
Марис Янсонс вярваше в идеите и работеше за тях. Всъщност – за една идея. Тази на Музиката. Тя бе не просто цел и смисъл, Музиката бе над всички и всичко в съществуването му. И тя му се отплащаше за цялостното мъжество и жертвоготовност – по тази причина бе толкоз всесилен на пулта. Всъщност, той можеше да си отиде още преди 23 години – през април 1996, когато получи тежък инфаркт на същия този пулт, до момента в който дирижираше финала на театър на „ Бохеми “ в Осло. Доколкото ми е известно, съумяха да го спасят единствено поради щастливата случайност, че в залата е участвал умел доктор, който е оказал вярната първа помощ. В противоположен случай Марис щеше да повтори ориста на именития си татко – Арвид Янсонс, който умря на концерт през 1984, дирижирайки оркестър Хале от Манчестър. След случая обаче той се отхвърли от американския си ангажимент в Питсбърг, тъй като дългите задокеански полети съществено застрашаваха живота му. Живот, отдаден на две неща: музика и труд. Марис Янсонс споделяше: „ Цял живот безумно се трудя. Това е моето кредо и моят морал… Винаги всичко съм правил самичък. Баща ми не се е обръщал за помощ в никакъв случай към никого. Това създаде в мен колосални позитивни качества “.
Сбогом, Марис Янсонс! Нека пътят ти в отвъдното е лек, ярък и хубав.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
КОМЕНТАРИ