Само в „Петел”: Това, което се случи в автобус във Варна днес, би накарало много хора да се замислят
Снимка: " Петел "
Като кореспондент на „ Петел ” работата ми е обвързвана да бъда измежду хората, да задавам въпроси и да ги чувам какво споделят. В кроткия октомврийски ден се натъкнах на забавна преживелица през днешния ден предобед, която би предиздвикала доста хора да се замислят.
В 9,45 часа на спирката срещу автогарата във Варна жена на към 60 години се качи в рейс №148.
„ Бихте ли ми споделили, къде се намира Шуменския университет - департамент за повишение квалификацията на учителите във Варна ” попита тя.
„ Имате шанс, той е на последната спирка, на която стопира рейсът. Така че, настанете се комфортно и чакайте ”, отговори кондукторът.
В идващия миг на пасажерите излиза наяве за какво дамата е пристигнала в морската столица.
„ Тук съм поради момчето ми, втора магистратура желае да запише, а мен не ме държат краката. Дано не го одобряват ”, ненадейно сподели дамата.
”А, не говорете, по този начин, госпожо. Не сте права ”, последва имитация на пътничка.
„ Предупредете ме, като пристигна последната спирка, тъй като съм от добричките села. Момчето ми три години е преподавател, има една магистратура и преподава осведомителни технологии. За какво му е втора магистратура? ”, продължава дамата от Добричко, като че ли се оплакваше на някого. После се насочва към свободна седалка.
„ Госпожо, колкото повече дипломки, толкоз по-добре ”, приключва диалога друга пътничка.
Внезапно в рейса се настани безмълвие. Пътниците седяха и гледаха през прозорците, всеки умислен или назад, някак внезапно прекъснали нормалните си мисли.
Какво в тази къса и на пръв взор неврачна ежедневна история оказа такова влияние върху всички? Всичко в нея е в противоположен ред и в погрешно огледало – млад преподавател желае още да учи, неговата майка, която кой знае за какво е против желанието му, хората в рейса в въплъщение на обществото: ”колкото повече дипломки, толкоз по-добре.. ”
Дали е една модерна драма, комедия или покруса?
Какво мислите, уважаеми будни и сериозни читатели на Петел?
Недко Петров, „ Петел ”
Като кореспондент на „ Петел ” работата ми е обвързвана да бъда измежду хората, да задавам въпроси и да ги чувам какво споделят. В кроткия октомврийски ден се натъкнах на забавна преживелица през днешния ден предобед, която би предиздвикала доста хора да се замислят.
В 9,45 часа на спирката срещу автогарата във Варна жена на към 60 години се качи в рейс №148.
„ Бихте ли ми споделили, къде се намира Шуменския университет - департамент за повишение квалификацията на учителите във Варна ” попита тя.
„ Имате шанс, той е на последната спирка, на която стопира рейсът. Така че, настанете се комфортно и чакайте ”, отговори кондукторът.
В идващия миг на пасажерите излиза наяве за какво дамата е пристигнала в морската столица.
„ Тук съм поради момчето ми, втора магистратура желае да запише, а мен не ме държат краката. Дано не го одобряват ”, ненадейно сподели дамата.
”А, не говорете, по този начин, госпожо. Не сте права ”, последва имитация на пътничка.
„ Предупредете ме, като пристигна последната спирка, тъй като съм от добричките села. Момчето ми три години е преподавател, има една магистратура и преподава осведомителни технологии. За какво му е втора магистратура? ”, продължава дамата от Добричко, като че ли се оплакваше на някого. После се насочва към свободна седалка.
„ Госпожо, колкото повече дипломки, толкоз по-добре ”, приключва диалога друга пътничка.
Внезапно в рейса се настани безмълвие. Пътниците седяха и гледаха през прозорците, всеки умислен или назад, някак внезапно прекъснали нормалните си мисли.
Какво в тази къса и на пръв взор неврачна ежедневна история оказа такова влияние върху всички? Всичко в нея е в противоположен ред и в погрешно огледало – млад преподавател желае още да учи, неговата майка, която кой знае за какво е против желанието му, хората в рейса в въплъщение на обществото: ”колкото повече дипломки, толкоз по-добре.. ”
Дали е една модерна драма, комедия или покруса?
Какво мислите, уважаеми будни и сериозни читатели на Петел?
Недко Петров, „ Петел ”
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ