6 ценности ще спасят журналистиката, а бързината не трябва да измества качеството
Снимка: Петър Йорданов
" Новинарската промишленост е в дистрес, както в България, по този начин и в чужбина. Има три съществени казуса, а първият от тях е, че българите обръщат тил на новините, като ползата към новините понижава, а процентът на хората, които заобикалят да четат и гледат вести се усилва ", съобщи Късова.
Тя акцентира тревожния факт, че от 2021 година търсенето на вести понижава по целия свят и това се случва за първи път в историята.
" Когато проучваме данните на Ройтерс виждаме, че единствено половината от българите се интересуват извънредно или доста от новините. Това е с една пета по-малко спрямо броя им преди 5 година А когато погледнем към младите - от 18 до 24 година - по-малко от една трета се интересуват от вести. И броят им също е понижен с една трета през последните пет години ", добави шефът на AKAS.
Снимка: Петър Йорданов
По думите й 80 на 100 от българите отвреме в точния момент заобикалят да гледат и четат вести.
" Това са голям брой хора, които са доста лабилни за промишлеността и е доста значимо да се погрижим за тях преди да стане късно ", безапелационна бе Люба Късова.
По думите й, вторият проблем за медиите е, че единствено дребна от аудиторията има вяра на новините. " Това, което е по-шокиращо е, че още по-малко публицисти имат вяра в личната си специалност ", добави тя.
Според данните все още, единствено една трета от българите имат вяра на новините, само че това е и наклонността в доста други страни.
" Но това, което най-вече ме шокира, когато проучих данните е, какъв брой малко публицисти имат вяра в специалността си. Едва 1 от 10 български публицисти имат вяра в това, което вършат, а България е на 49-о от 51 места в доверие в новините ", сподели още Люба Късова.
Снимка: Петър Йорданов
Директорът на AKAS открои третия проблем, който е не по-малко значителен - приходите на медиите. Според последните данни приходите на българските печатни медии се чака да намалеят с повече от 40 %.
" Ключовите фактори във връзка с аудиторията, които водят до проблеми в новинарската промишленост са, че новинарското отразяване не дава отговор в задоволителна степен на потребностите на аудиторията. 43 % от интервюираните споделят, че желаят повече интернационалните вести. А в това време единствено 6 % от първата страница на медиите са били отдадени на интернационалните вести. 85 на 100 от българите споделят, че медиите би трябвало да отразяват набор от разнообразни гледни точки и да оставят на хората да решат. Друг проблем е, че потреблението на обстоятелства е извънредно незадоволително. В същото време ниската степен на ангажираност с обстоятелства и научни открития основава плодородна почва за дезинформация в България ", разяснява още Люба Късова.
По думите й българите демонстрират и най-вече полово стереотипно мислене измежду жителите на страни от Европейски Съюз.
" Те са най-склонни да възприемат функциите на мъжете и дамите по стандартен метод - главната роля на дамата е да се грижи за фамилията, а на мъжа - да прави пари. Един от методите, по които тези правила прозират в новините е, че мъжете се цитират четири пъти повече в тях, като източници на информация, от дамите. Но има 6 полезности, които ще спасят публицистиката и медиите - почтеност, ученолюбивост, храброст, човещина, обич към обстоятелствата и вяра ", приключи Люба Късова.
Директорът на Радио " Фокус " Ива Дойчинова даде старт на полемиката, в която измежду главните акценти бяха дезинформацията, подправените вести, както и има ли риск изкуственият разсъдък да размени публицистите.
Снимка: Петър Йорданов
Според ръководителя на Българската асоциация на спортните публицисти Найден Тодоров качествената публицистика, която употребява повече от 1000 думи, се намира в една непрестанна тежка и пандемична конюнктура.
" Истинският проблем е пандемията, в която живее качествената публицистика и там намирането на лекарство е наша отговорност. Ние сами би трябвало да намерим и пристрастеността - това не може да ви го даде никой различен. Но най-страшното нещо не е изкуственият разсъдък. А това, че сега ние сами го вкарваме в естествения потенциал, с който разполагаме. Защото по този начин сътворяваме ботове - хора, които единствено копират и препредават информация. Ето това са ненужните хора. Така че, дано първо се вършим с този изкуствен интелект, който ние внедряваме ", сподели той.
Снимка: Петър Йорданов
Директорът " Корпоративни връзки " в А1 Илияна Захариева акцентира, че доверието в новините е международен проблем, само че съмнение сега съществува и то освен в медиите.
" През 2022 година има спад в доверието освен в медиите, само че и в държавните управления, неправителствените организации и корпорациите. Същевременно някои търсачки имат растеж на доверието, а пресата в действителност е постоянна - при нея няма спад. Дигитализацията и ИИ към този момент са завладяли живота ни. Затова търсим престижи. Има проблем с инфодемията и той продължава да съществува, само че имам вяра, че преса ще продължи да има и тя ще има своето, въпреки и малко, само че устойчиво място ", безапелационна бе Захариева.
Снимка: Петър Йорданов
Журналистът и радиоводещ Васил Върбанов пък коментира, че има огромна смяна в една от главните категории, в които човешкият мозък мисли - минало, настояще, бъдеще
" Това е методът, по който поддържаме връзка. Но огромното нещо, което се промени поради технологиите е опцията да не гледаш това, което дават сега по малкия екран, а да си го върнеш. Този резултат още не е проучен, както и душeвността на този модел на делене на минало, настояще и бъдеще ", изясни той.
По думите му медиите са подложени на оценка, че обществото губи доверие в тях, само че това изказване е на социологическите организации. " Но за какво би трябвало да се доверяваме на социолозите повече, в сравнение с медиите " попита Върбанов.
Снимка: Петър Йорданов
Основателят и собственик на фотографска организация " Булфото " Евгени Димитров обърна внимание на значимостта на фотожурналистиката и силата на информацията, която един кадър дава.
" Когато през 2000 година ние започвахме, снимането с цифров фотоапарат изглеждаше като фантастика. В момента към този момент е всекидневие. В някаква степен сега използването на този фотоапарат не е ясно дали е преимущество, тъй като не е ясно дали изпратената фотография ще е най-качествената. Бързината във фотожурналистиката се трансформира в по-голям фактор от качеството. Другото, което промени нещата е, че фотографията дава доста информация. За мен обаче най-важното е ние да запазим своя висок професионализъм и качество - фотографията да не лъже и да бъде запомнена ", съобщи Димитров.
Снимка: Петър Йорданов
Основателят на " Булфото " изясни по какъв начин хората могат да разграничат действителната фотография от подправената, с цел да не се поддават на операции.
" Всички подправени фотоси имат мека последователност на светлосенките, каквато в никакъв случай и на никое място не съществува в действителния свят ", сподели Евгени Димитров.
Как се промени средата в журналистката през последните 25 години? Своите отговори към този момент дадоха:
Проектът се осъществя с поддръжката на:
,,,,,,, ,
Медийни сътрудници на плана са:
Българска телеграфна агенция, Българска национална телевизия, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, списание " Мениджър " и организация " Булфото "
" Новинарската промишленост е в дистрес, както в България, по този начин и в чужбина. Има три съществени казуса, а първият от тях е, че българите обръщат тил на новините, като ползата към новините понижава, а процентът на хората, които заобикалят да четат и гледат вести се усилва ", съобщи Късова.
Тя акцентира тревожния факт, че от 2021 година търсенето на вести понижава по целия свят и това се случва за първи път в историята.
" Когато проучваме данните на Ройтерс виждаме, че единствено половината от българите се интересуват извънредно или доста от новините. Това е с една пета по-малко спрямо броя им преди 5 година А когато погледнем към младите - от 18 до 24 година - по-малко от една трета се интересуват от вести. И броят им също е понижен с една трета през последните пет години ", добави шефът на AKAS.
Снимка: Петър Йорданов
По думите й 80 на 100 от българите отвреме в точния момент заобикалят да гледат и четат вести.
" Това са голям брой хора, които са доста лабилни за промишлеността и е доста значимо да се погрижим за тях преди да стане късно ", безапелационна бе Люба Късова.
По думите й, вторият проблем за медиите е, че единствено дребна от аудиторията има вяра на новините. " Това, което е по-шокиращо е, че още по-малко публицисти имат вяра в личната си специалност ", добави тя.
Според данните все още, единствено една трета от българите имат вяра на новините, само че това е и наклонността в доста други страни.
" Но това, което най-вече ме шокира, когато проучих данните е, какъв брой малко публицисти имат вяра в специалността си. Едва 1 от 10 български публицисти имат вяра в това, което вършат, а България е на 49-о от 51 места в доверие в новините ", сподели още Люба Късова.
Снимка: Петър Йорданов
Директорът на AKAS открои третия проблем, който е не по-малко значителен - приходите на медиите. Според последните данни приходите на българските печатни медии се чака да намалеят с повече от 40 %.
" Ключовите фактори във връзка с аудиторията, които водят до проблеми в новинарската промишленост са, че новинарското отразяване не дава отговор в задоволителна степен на потребностите на аудиторията. 43 % от интервюираните споделят, че желаят повече интернационалните вести. А в това време единствено 6 % от първата страница на медиите са били отдадени на интернационалните вести. 85 на 100 от българите споделят, че медиите би трябвало да отразяват набор от разнообразни гледни точки и да оставят на хората да решат. Друг проблем е, че потреблението на обстоятелства е извънредно незадоволително. В същото време ниската степен на ангажираност с обстоятелства и научни открития основава плодородна почва за дезинформация в България ", разяснява още Люба Късова.
По думите й българите демонстрират и най-вече полово стереотипно мислене измежду жителите на страни от Европейски Съюз.
" Те са най-склонни да възприемат функциите на мъжете и дамите по стандартен метод - главната роля на дамата е да се грижи за фамилията, а на мъжа - да прави пари. Един от методите, по които тези правила прозират в новините е, че мъжете се цитират четири пъти повече в тях, като източници на информация, от дамите. Но има 6 полезности, които ще спасят публицистиката и медиите - почтеност, ученолюбивост, храброст, човещина, обич към обстоятелствата и вяра ", приключи Люба Късова.
Директорът на Радио " Фокус " Ива Дойчинова даде старт на полемиката, в която измежду главните акценти бяха дезинформацията, подправените вести, както и има ли риск изкуственият разсъдък да размени публицистите.
Снимка: Петър Йорданов
Според ръководителя на Българската асоциация на спортните публицисти Найден Тодоров качествената публицистика, която употребява повече от 1000 думи, се намира в една непрестанна тежка и пандемична конюнктура.
" Истинският проблем е пандемията, в която живее качествената публицистика и там намирането на лекарство е наша отговорност. Ние сами би трябвало да намерим и пристрастеността - това не може да ви го даде никой различен. Но най-страшното нещо не е изкуственият разсъдък. А това, че сега ние сами го вкарваме в естествения потенциал, с който разполагаме. Защото по този начин сътворяваме ботове - хора, които единствено копират и препредават информация. Ето това са ненужните хора. Така че, дано първо се вършим с този изкуствен интелект, който ние внедряваме ", сподели той.
Снимка: Петър Йорданов
Директорът " Корпоративни връзки " в А1 Илияна Захариева акцентира, че доверието в новините е международен проблем, само че съмнение сега съществува и то освен в медиите.
" През 2022 година има спад в доверието освен в медиите, само че и в държавните управления, неправителствените организации и корпорациите. Същевременно някои търсачки имат растеж на доверието, а пресата в действителност е постоянна - при нея няма спад. Дигитализацията и ИИ към този момент са завладяли живота ни. Затова търсим престижи. Има проблем с инфодемията и той продължава да съществува, само че имам вяра, че преса ще продължи да има и тя ще има своето, въпреки и малко, само че устойчиво място ", безапелационна бе Захариева.
Снимка: Петър Йорданов
Журналистът и радиоводещ Васил Върбанов пък коментира, че има огромна смяна в една от главните категории, в които човешкият мозък мисли - минало, настояще, бъдеще
" Това е методът, по който поддържаме връзка. Но огромното нещо, което се промени поради технологиите е опцията да не гледаш това, което дават сега по малкия екран, а да си го върнеш. Този резултат още не е проучен, както и душeвността на този модел на делене на минало, настояще и бъдеще ", изясни той.
По думите му медиите са подложени на оценка, че обществото губи доверие в тях, само че това изказване е на социологическите организации. " Но за какво би трябвало да се доверяваме на социолозите повече, в сравнение с медиите " попита Върбанов.
Снимка: Петър Йорданов
Основателят и собственик на фотографска организация " Булфото " Евгени Димитров обърна внимание на значимостта на фотожурналистиката и силата на информацията, която един кадър дава.
" Когато през 2000 година ние започвахме, снимането с цифров фотоапарат изглеждаше като фантастика. В момента към този момент е всекидневие. В някаква степен сега използването на този фотоапарат не е ясно дали е преимущество, тъй като не е ясно дали изпратената фотография ще е най-качествената. Бързината във фотожурналистиката се трансформира в по-голям фактор от качеството. Другото, което промени нещата е, че фотографията дава доста информация. За мен обаче най-важното е ние да запазим своя висок професионализъм и качество - фотографията да не лъже и да бъде запомнена ", съобщи Димитров.
Снимка: Петър Йорданов
Основателят на " Булфото " изясни по какъв начин хората могат да разграничат действителната фотография от подправената, с цел да не се поддават на операции.
" Всички подправени фотоси имат мека последователност на светлосенките, каквато в никакъв случай и на никое място не съществува в действителния свят ", сподели Евгени Димитров.
Как се промени средата в журналистката през последните 25 години? Своите отговори към този момент дадоха:
Проектът се осъществя с поддръжката на:
,,,,,,, ,
Медийни сътрудници на плана са:
Българска телеграфна агенция, Българска национална телевизия, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, списание " Мениджър " и организация " Булфото "
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ