Снимка: paragraf44.com Път за никъде – така жителите на малката

Снимка: paragraf44.com

" Път за на никое място " – по този начин жителите на дребната община Кайнарджа назовават пътя, който води до граничната вадичка с Румъния. Той е издигнат през 2012 година по европейски план по отношение на откриването на нов граничен пункт сред България и Румъния.

Пътят, който е с дължина към 17 км, би трябвало да свърже живеещите от двете страни на границата българи и румънци. Много от българите в Кайнарджа имат близки и родственици в прилежащата Липница, която се намира в Южна Добруджа и преди време е била българска територия. В село Карван към момента живеят етнически българи и са били проведени срещи и събори, пишат локални медии.

По неразбираеми аргументи обаче към този момент пет години е спусната преграда на пътя и локалните го употребяват единствено с цел да стигнат до нивите си.

Отварянето на граничния пункт Кайнарджа - Липница е заложено още от времето на държавното управление на Симеон Сакскобургготски. Построен е по план, финансиран с 6 млн. евро от Програмата за трансгранично съдействие Румъния – България, която се управлява от Букурещ. От 2012 година вървят договаряния за отварянето му.

По времето на служебния кабинет на Огнян Герджиков – през март 2017 година беше контрактувано пунктът да работи от 8 до 20 часа, а през него да минават единствено коли с тегло до 3.5 тона. Тежкотоварният трафик остава неразрешен.

Премиерът Бойко Борисов беседва с румънския си сътрудник Михай Тудосе преди няколко месеца по въпроса. Сега се чака двамата дружно да вдигнат бариерата и да отворят границата на 3 октомври. За тогава е планувано взаимно съвещание на държавните управления на България и Румъния във Варна. На него ще се разиска още и вторият мост сред Русе и Гюргево.

В сряда държавното управление утвърди решение за дългочаканото разкриване на пункта Кайнарджа – Липница и утвърди меморандума за започване на договарянията за третия мост сред България и Румъния.

От румънска страна новият граничен пункт е с четири ленти, които се вливат в две на българска територия. Според локални поданици това е една от аргументите дълго време румънците да не желаят да бъде открит пунктът. Други изясняват, че четирилентовият път на румънска територия е единствено към 150 – 200 м преди браздата и нататък минава в двулентов.



Снимка: Алексей Минев, " Бряг нюз "

На пункта ще има едно контролно-пропусквателен пункт, което ще се обслужва дружно от български и румънски гранични служители на реда и митничари.

Съгласно европейски правилник българските и румънските гранични полицейски органи би трябвало да ползват взаимен надзор на общите граници, при който преминаващите през сухопътните гранични пунктове жители и транспортни средства би трябвало да бъдат спирани единствено един път за осъществяване на инспекции при влизане и излизане, е посочено в известието на държавната пресслужба.

От 2007 година е в действие и междуправителствено съглашение сред България и Румъния за взаимен надзор за прекосяване на границата. По силата на това съглашение и в сходство с Кодекса на шенгенските граници шосейният граничен преход е построен на румънска територия, като са планувани уреди за гранични инспекции както на румънските, по този начин и на българските гранични полицейски органи, се споделя още в държавното известие.

И в случай че за откриването на готовия граничен пункт Кайнарджа – Липница дългото очакване скоро ще свърши, то не по този начин стоят нещата за другия подготвен граничен пункт Крушари (България) – Добромир (Румъния).

За този граничен пункт по времето на служебния кабинет на Огнян Герджиков също беше контрактувано да работи от 8 до 20 часа единствено за леки коли.



Снимка: Алексей Минев, " Бряг нюз "

Ремонтът на пътя до граничното село Северняк в Добричка област, където би трябвало да е Граничен контролно-пропусквателен пункт, също е изработен, само че явно към момента не е решен казусът с работните станции на граничния надзор.

През 2015 година тогавашният министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова в писмо до регионалния шеф на Добричка област изяснява, че бъдещият Граничен контролно-пропусквателен пункт на румънска територия има фургони, в които ще се правят граничните инспекции. Електрозахранването от румънската страна е обезпечено посредством електрически генератор, а водоснабдяването - с водоноски. Основната спънка пред въвеждането в употреба на пункта е неналичието на съгласуваност с мрежата за транспорт на данни на Министерство на вътрешните работи, а финансиране за реализацията на плана не е обезпечено по това време, излиза наяве от писмото на Бъчварова до регионалния шеф преди две години.

През юни тази година актуалният вътрешен министър Валентин Радев след среща с румънския си сътрудник Роберт Марин даде обещание в " най-скоро време " да бъдат открити двата нови гранично-пропускателни пункта Крушари-Добромир и Кайнарджа-Липница.

Дали това ще се случи следва да забележим.

За живеещите в едни от най-слабо развитите стопански региони в България и Румъния е значимо да се отвори границата, тъй като това ще им даде опция с изключение на за по-чести обичайни срещи (т.нар. землячески събори), само че също и за развиването на търговията и туризма по Северното Черноморие.