Снимка от форума в Давос, сн. ЕПА/БГНЕС На Световния икономически

Снимка от форума в Давос, сн. ЕПА/БГНЕС
На Световния стопански конгрес в Давос неравенството е измежду най-обсъжданите тематики. Бизнес водачи и банкери демонстрират голям интерес към дебатите по какъв начин глобализацията да бъде от изгода за множеството хора, а освен за малко на брой. Това, несъмнено, не е чист алтруизъм - те са наясно, че популизмът като ответна реакция може да се окаже унищожителен и за техния бизнес. Тези диалози, сходно на диалозите, които се водят и отвън СИФ, постоянно не съумяват да дефинират тъкмо с кой тип неравноправие би трябвало да се борят държавните управления. Например, малко на брой загатват, че международното неравноправие доста е намаляло през последните три десетилетия с помощта на възхода на страните с нововъзникващи пазари и най-много Китай. Ново проучване на Световната банка наскоро също сподели, че страните, които регистрират понижаване на неравенството, са два пъти повече от страните, където се регистрира увеличение. Тези резултати значат, че би трябвало да сме доста по-точни по въпроса за неравенството, в случай че желаеме държавните управления и бизнесът да вземат верните ограничения против него. Международният валутен фонд (МВФ) заслужава хвалба за проучването на неравенството, което показа в Давос в сряда (24 януари). Вместо да приказва за неравенствата по принцип, Фондът избра тъкмо в този отчет да се концентрира върху неравенството сред поколенията. Трудно би било страните от Европейски Съюз да станат по-справедливи, в случай че не ребалансират целите си при харченето на данъчните доходи, отдръпвайки се от възрастните и насочвайки се към младите. Докладът на МВФ стартира с определяне на безапелационен факт - неравенството в приходите в Европейски Съюз 27, нормално представяно посредством индикатор, прочут като коефициентът Gini, като цяло е останало устойчиво през последните 10 години. В същото време обаче неравенството сред поколенията внезапно се е нараснало. Делът на хората над 65 години и сред 18 и 24 години, застрашени от беднотия, бе почти идентичен през 2005 година - към 20 %. Оттогава той се е намалил до към 15 % за възрастните и е повишен до близо 25 % за младите. Това разобличаване демонстрира, че европейската мрежа за обществена сигурност е свършила доста добра работа, защитавайки пенсионерите през интервала на рецесията. Тя обаче не е съумяла да поддържа хората, които минаха през стадий на висока безработица и застоялост на заплатите. " Ако не се работи, едно потомство може в никакъв случай да не успее да се възвърне ", сподели ръководещият шеф на МВФ Кристин Лагард. МВФ има дълъг лист от ограничения, които вероятно биха могли да оказват помощ на по-младите генерации. Те варират от понижаване на налози и вноски за обществено обезпечаване за по-младите служащи, изключително за получаващите по-ниски хонорари, до по-големи разноски за обучение и образование. Някои от тези оферти са и много амбициозни. Например, МВФ показва, че страните биха могли да вдигнат здравните вноски. Тъй като по-възрастните обичайно имат повече активи, които са натрупали през трудовия си живот, това е метод по-голяма част от данъчното задължение да падне върху тях и да се понижи до най-малко рискът хората да бъдат обезкуражавани да работят. МВФ въпреки всичко не е толкоз коренен, колкото би могъл да бъде. Докладът отбелязва какъв брой е значимо обществените разноски да бъдат пренасочени в интерес на хората в трудоспособна възраст, което може да помогне на попадналите в порочния кръг на безработицата или ненадеждната работа. Както означават създателите на отчета, от експлоадирането на рецесията 60 % от увеличението на обществените разноски в Европейски Съюз, бе ориентирано към пенсии за възрастните. МВФ обаче не стига до там да упорства държавните управления да понижат несъразмерните пенсионни заплащания, когато те са доста по-високи от вноските, които вършат служащите. В презентацията си в Давос Лагард избра да приказва за нуждата пенсионните системи да бъдат по-устойчиви, да вземем за пример посредством увеличение на пенсионната възраст дружно с предстоящата дълготрайност на живота. Правителствата обаче нормално вкарват пенсионни промени единствено след дълъг временен интервал и може да се окаже, че тези промени в последна сметка още веднъж ще стоварят бремето върху днешните младежи. Разбира се, не би било елементарно да се изиска от пенсионерите да одобряват по-малко пари. В Европа пред урните постоянно се явяват доста повече по-възрастни гласоподаватели в сравнение с техните по-млади съграждани. И защото към този момент в няколко случая по-младите гласоподаватели избраха антиситемни партии като Движението " Пет звезди " в Италия, обичайните политически сили може би имат даже още по-малко тласъци за деяние. Ако обаче държавните управления от Европейски Съюз са съществени в желанията си да се борят с неравенството, то те би трябвало да се заемат с бедността и изключването измежду младежите. Да се съсредоточиш върху неправилния тип неравноправие е все едно да пренебрегнеш изцяло казуса. По Българска телеграфна агенция.