Кротост и гняв
снимка: Лопушански манастир
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Гневът е един от греховете, които са неизменими спътници на актуалното общество. Човек през днешния ден живее под такова смазващо напрежение и нервите му са по този начин изпънати до прекаленост, че даже и най-незначителното предизвикателство, поражда у него яд. Причина може да бъде детето, което не слуша, брачният партньор или брачната половинка който/която опонира, водачът който е взел преимущество и доста други. Гневи се, когато има право и още по-често, когато няма. Оправдава гнева си с неразбирането, неблагодарността и непослушанието на другите към него. Дори и тогава, когато последиците от гнева са пагубни, се опитва да се примири със съвестта си и се оправдава пред близките с някакъв неубедителен и празен претекст.
Човечеството постоянно е страдало от принуждение и яд, които през вековете са ескалирали в най-различни спорове, довели до непоправими последици.
Гневът е тежък грях и разрушителна пристрастеност против третото самодоволство, което ни учи на благост и примирение.
„ Блажени кротките, тъй като те ще наследят земята ”
Кротките хора не са тези, които в никакъв случай не се гневят, тъй като такива хора не осъзнават кротостта. Тя не е безучастие, неумишлено положение или равнодушие, а е голяма мощ, която възпира пристрастеностите и не разрешава злите стремежи да бъдат осъществени.
Кротостта е отличителна линия на християнина. Контролира желанията, потиска ги и насочва тяхното деяние към Бога. В първите епохи езичниците познавали християните по кротостта им. Кротките хора не желаят никого да провокират а в случай че се случи, бързат с кроткия си манталитет да утешат близък и да го успокоят. Те освен никого не нервират, само че се и мъчат да победят всяка нервност в себе си, с цел да имат постоянно мир в душите си. Кротостта не е демонстрация на слаб темперамент, а велико и прикрито геройство. Кроткият е толерантен, а търпението е линия не на слабите, а на мощните души.
Господ Иисус Христос поучава своите слушатели:
„ вземете Моето робство върху си и се поучете от Мене, тъй като съм мирен и преклонен по сърце, ” (Мат. 11:29)
Кротостта се свързва със смирението. Христос е мирен и преклонен по сърце и тези, които учат Неговото обучение, би трябвало да станат такива, с цел да намерят покой в сърцето си.
Св. Йоан Лествичник споделя, от кое място да стартираме с цел да достигнем това качество:
„ Началото на кротостта е мълчанието на устата при ужас на сърцето “.
Кой е същински мирен, може да се провери при прелъщение.
Ако някой го обидят и оскърбят, само че той не отговори, замълчи, не намерения за възмездие и всичко остави на Бога е в действителност мирен. Проговори ли, свършено е с кротостта. Веднага гневът превзема цялото сърце, потоци от гневни думи избликват от отворената уста и вместо да се угаси огънят, се налива масло в него. В първия миг ще му бъде мъчно да задържи кипналия в душата му яд. Но замълчи ли, поставя пазач пред устата си и щом отмине бурята се разлива мир в сърцето му. Чувства задоволство и райска наслада изпълва душата му.
„ Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратата на устните ми ” (Пс. 140:3)
Мълчанието е непоклатима бариера пред демона на гнева.
След като победи външната демонстрация на гнева, човек би трябвало да се стреми да удържи и помислите си от яд т.е. да обуздава гнева в сърцето си. Това може да стане, като се смири вътрешно, мислейки, че заради греховете си заслужава такова огорчение и поради претърпяната засегнатост Господ ще му елементарни доста негови беззакония.
„ Погледни моето страдалчество и моето изтощение и елементарни всичките ми грехове. Погледни моите врагове, какъв брой доста са те и с каква върла ненавист ме ненавиждат. Запази душата ми и ме избави, та да се не посрамя, задето се на Тебе уповавам. “( Пс.24:18-20)
Отците наставници поучават човек преди да изрази гнева си било с думи, с жест, или въображаемо, да каже три или пет пъти: „ Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй ме неверния. ” Ако се каже молитвата бързо и невнимателно под въздействието на гнева, тогава би трябвало да се концентрира със примирение върху думата „ неверния ” и гневът ще стихне.
Една сентенция споделя, че, когато си смутен, би трябвало да преброиш до 10, а в случай че си ядосан, би трябвало да преброиш до 100.
Първоизточникът на всички спорове в света е неовладяният яд. Нервите се изострят главно от личните грехове и колкото по малко грехове има човек, толкоз по-спокоен е. Гневните хора са нездравословни, както за себе си, по този начин и за близките. При гневното обиждане, на близък изгаря душата му, тъй като се посява в нея омраза и се провокират неприятни усеща като яд, завист, злопаметност. Гневният човек е прелъстител. А за съблазнителите Спасителят е споделил, че е по-добре да им бъде окачен воденичен камък към шията и да бъдат хвърлени в морските дълбини.
„ Рече Иисус на учениците Си: не е допустимо да не дойдат съблазни, но горко ономува, посредством който дохождат: за него е по-добре, в случай че му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, дребните. “ (Лук.17: 1-2)
Съвършенство в кротостта е достигнал оня, който освен е прогонил гнева от помислите си, само че и при най-големите нападки и неправди резервира душевното си успокоение и всичко прости.
Такава благост е имал св. архидякон Стефан, който под градушката от тежки камъни, хвърляни със зверска завист против него, се молел за мъчителите си:
„ Господи, не зачитай им тоя грях! ” ( Деян.7:60)
Светите Божии угодници, толкоз са обичали смирението и са били кротки, че са предпочитали да ги убият, унижават и оскърбяват, вместо да ги хвалят и почитат. Кротостта има огромна мощ. Тя укротява гнева, дава му покъртителен урок и ражда в сърцето възвишен мир. Завладява без оръжие душите и може да укроти и най-жестокосърдечния човек.
Св. деятел Яков поучава:
„ Нека всеки човек да бъде бърз на слушане, муден на говорене, муден на яд, тъй като човешкият яд не прави Божията истина ”. (Як.1:19-20)
Християнинът не би трябвало да се гневи. Той знае, че Бог бди над него и че и косъм не пада от главата му без Божие допущение. Спасителят строго предизвестява по отношение на гнева:
„ Аз пък ви споделям, че всеки, който се гневи на брата си без причина, отговорен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: „ рака “ (празноглав, смахнат) отговорен ще бъде пред синедриона; а който пък каже: „ безумнико “, отговорен ще бъде за геената огнена. (Мат. 5:2)
Виждаме че Господ не утвърждава нито външно изразения яд, нито гнева в помислите. Онзи, който се гневи в мисълта си против брата си, раздира една свещена връзка сред себе си и другия. Тази връзка е мъчно да се възвърне, защото демонът на гнева, един път проникнал в сърцето, измисля многочислени причини в твоя отбрана, с цел да не допусне помиряване.
Св. ап. Павел ясно добавя, кои няма да наследят царството небесно. Между тях са и тези, които в гнева си наскърбяват и нараняват ближните си.
„ Твърде срамотно е за вас към този момент това, че имате ориси посред си;
за какво по-добре не си останете афектирани? Защо по-добре не претърпите вреда?
Но вие сами обиждате и ощетявате, и то братя. Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници, нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие “.( 1 Кор. 6:7-10)
Много хора в своето неведение, смесват гнева със смелостта. Но къде е геройството, в случай че не можеш да претърпиш и най-малката засегнатост. Не всяка демонстрация на храброст е мъжество. Има победи, които опозоряват, а не популяризират. Истинското мъжество е да претърпиш и простиш.
Иисус Христос е бил мирен, само че когато виждал неправдите в живота, ги е бичувал. Той изгонил от Божия храм тези, които го трансформирали в място на търговия. Като виждал държанието на книжниците и фарисеите, ги изобличавал, та нека по този метод ги сепне и избави. Проявявал суровост към тях, само че от грижа за тях.
Това значи, че кротките не са слепи и неосъзнаващи. Напротив, те имат яд, само че го използват рационално и умно. Сдържат го, а когато е належащо го употребяват, с цел да се гневят против греховните си склонности и навици, срещу своите и непознатите пристрастености. Единствено този яд е благодетелен, избавителен и с него могат да изпълнят дълбокомисления съвет на св. деятел Павел:
„ Гневете се, само че не грешете! ” ( Еф.4:26)
Исихастката традиция на Църквата учи, че гневът е даден от Бога и удостоверява, че тази мощ на душата, човек е получил не да спори с хората,а да се употребява в битка против дявола и неговите зли духове.
Днес ценностната система на хората е изменена. Голяма част от актуалното общество гледа на кроткия и преклонен човек с неуважение.
Но, Христос приканва християните точно към тези добродетели. Защо? Смирението ражда кротостта, ражда самопознанието и обръща волята към Бога. Тогава човек, желаейки да извърши Божията воля, търси Бог и жадува да живее както Господ желае, тъй като към този момент в неговата душа живее Христос.
В първото самодоволство Христос дава обещание на смирените Царството небесно, в третото самодоволство Спасителят споделя, че кротките ще наследят земята. Кротките са причастни на житейските наслади още тук във краткотрайния живот и постоянно са под покровителството на Спасителя, Който със Своя промисъл им дава всичко належащо за земното битие. Те ще бъдат щастливи в този свят, само че изключително ще почувстват Божията благотворителност в задгробния живот, където Бог поради тяхната благост, ще им даде да наследят небесните богатства на парадайса и безконечен живот в Царството небесно.
„ Блажени кротките, тъй като те ще наследят земята ” (Мат. 5:5)
Автор: богослв Д. Добрев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Гневът е един от греховете, които са неизменими спътници на актуалното общество. Човек през днешния ден живее под такова смазващо напрежение и нервите му са по този начин изпънати до прекаленост, че даже и най-незначителното предизвикателство, поражда у него яд. Причина може да бъде детето, което не слуша, брачният партньор или брачната половинка който/която опонира, водачът който е взел преимущество и доста други. Гневи се, когато има право и още по-често, когато няма. Оправдава гнева си с неразбирането, неблагодарността и непослушанието на другите към него. Дори и тогава, когато последиците от гнева са пагубни, се опитва да се примири със съвестта си и се оправдава пред близките с някакъв неубедителен и празен претекст.
Човечеството постоянно е страдало от принуждение и яд, които през вековете са ескалирали в най-различни спорове, довели до непоправими последици.
Гневът е тежък грях и разрушителна пристрастеност против третото самодоволство, което ни учи на благост и примирение.
„ Блажени кротките, тъй като те ще наследят земята ”
Кротките хора не са тези, които в никакъв случай не се гневят, тъй като такива хора не осъзнават кротостта. Тя не е безучастие, неумишлено положение или равнодушие, а е голяма мощ, която възпира пристрастеностите и не разрешава злите стремежи да бъдат осъществени.
Кротостта е отличителна линия на християнина. Контролира желанията, потиска ги и насочва тяхното деяние към Бога. В първите епохи езичниците познавали християните по кротостта им. Кротките хора не желаят никого да провокират а в случай че се случи, бързат с кроткия си манталитет да утешат близък и да го успокоят. Те освен никого не нервират, само че се и мъчат да победят всяка нервност в себе си, с цел да имат постоянно мир в душите си. Кротостта не е демонстрация на слаб темперамент, а велико и прикрито геройство. Кроткият е толерантен, а търпението е линия не на слабите, а на мощните души.
Господ Иисус Христос поучава своите слушатели:
„ вземете Моето робство върху си и се поучете от Мене, тъй като съм мирен и преклонен по сърце, ” (Мат. 11:29)
Кротостта се свързва със смирението. Христос е мирен и преклонен по сърце и тези, които учат Неговото обучение, би трябвало да станат такива, с цел да намерят покой в сърцето си.
Св. Йоан Лествичник споделя, от кое място да стартираме с цел да достигнем това качество:
„ Началото на кротостта е мълчанието на устата при ужас на сърцето “.
Кой е същински мирен, може да се провери при прелъщение.
Ако някой го обидят и оскърбят, само че той не отговори, замълчи, не намерения за възмездие и всичко остави на Бога е в действителност мирен. Проговори ли, свършено е с кротостта. Веднага гневът превзема цялото сърце, потоци от гневни думи избликват от отворената уста и вместо да се угаси огънят, се налива масло в него. В първия миг ще му бъде мъчно да задържи кипналия в душата му яд. Но замълчи ли, поставя пазач пред устата си и щом отмине бурята се разлива мир в сърцето му. Чувства задоволство и райска наслада изпълва душата му.
„ Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратата на устните ми ” (Пс. 140:3)
Мълчанието е непоклатима бариера пред демона на гнева.
След като победи външната демонстрация на гнева, човек би трябвало да се стреми да удържи и помислите си от яд т.е. да обуздава гнева в сърцето си. Това може да стане, като се смири вътрешно, мислейки, че заради греховете си заслужава такова огорчение и поради претърпяната засегнатост Господ ще му елементарни доста негови беззакония.
„ Погледни моето страдалчество и моето изтощение и елементарни всичките ми грехове. Погледни моите врагове, какъв брой доста са те и с каква върла ненавист ме ненавиждат. Запази душата ми и ме избави, та да се не посрамя, задето се на Тебе уповавам. “( Пс.24:18-20)
Отците наставници поучават човек преди да изрази гнева си било с думи, с жест, или въображаемо, да каже три или пет пъти: „ Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй ме неверния. ” Ако се каже молитвата бързо и невнимателно под въздействието на гнева, тогава би трябвало да се концентрира със примирение върху думата „ неверния ” и гневът ще стихне.
Една сентенция споделя, че, когато си смутен, би трябвало да преброиш до 10, а в случай че си ядосан, би трябвало да преброиш до 100.
Първоизточникът на всички спорове в света е неовладяният яд. Нервите се изострят главно от личните грехове и колкото по малко грехове има човек, толкоз по-спокоен е. Гневните хора са нездравословни, както за себе си, по този начин и за близките. При гневното обиждане, на близък изгаря душата му, тъй като се посява в нея омраза и се провокират неприятни усеща като яд, завист, злопаметност. Гневният човек е прелъстител. А за съблазнителите Спасителят е споделил, че е по-добре да им бъде окачен воденичен камък към шията и да бъдат хвърлени в морските дълбини.
„ Рече Иисус на учениците Си: не е допустимо да не дойдат съблазни, но горко ономува, посредством който дохождат: за него е по-добре, в случай че му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, дребните. “ (Лук.17: 1-2)
Съвършенство в кротостта е достигнал оня, който освен е прогонил гнева от помислите си, само че и при най-големите нападки и неправди резервира душевното си успокоение и всичко прости.
Такава благост е имал св. архидякон Стефан, който под градушката от тежки камъни, хвърляни със зверска завист против него, се молел за мъчителите си:
„ Господи, не зачитай им тоя грях! ” ( Деян.7:60)
Светите Божии угодници, толкоз са обичали смирението и са били кротки, че са предпочитали да ги убият, унижават и оскърбяват, вместо да ги хвалят и почитат. Кротостта има огромна мощ. Тя укротява гнева, дава му покъртителен урок и ражда в сърцето възвишен мир. Завладява без оръжие душите и може да укроти и най-жестокосърдечния човек.
Св. деятел Яков поучава:
„ Нека всеки човек да бъде бърз на слушане, муден на говорене, муден на яд, тъй като човешкият яд не прави Божията истина ”. (Як.1:19-20)
Християнинът не би трябвало да се гневи. Той знае, че Бог бди над него и че и косъм не пада от главата му без Божие допущение. Спасителят строго предизвестява по отношение на гнева:
„ Аз пък ви споделям, че всеки, който се гневи на брата си без причина, отговорен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: „ рака “ (празноглав, смахнат) отговорен ще бъде пред синедриона; а който пък каже: „ безумнико “, отговорен ще бъде за геената огнена. (Мат. 5:2)
Виждаме че Господ не утвърждава нито външно изразения яд, нито гнева в помислите. Онзи, който се гневи в мисълта си против брата си, раздира една свещена връзка сред себе си и другия. Тази връзка е мъчно да се възвърне, защото демонът на гнева, един път проникнал в сърцето, измисля многочислени причини в твоя отбрана, с цел да не допусне помиряване.
Св. ап. Павел ясно добавя, кои няма да наследят царството небесно. Между тях са и тези, които в гнева си наскърбяват и нараняват ближните си.
„ Твърде срамотно е за вас към този момент това, че имате ориси посред си;
за какво по-добре не си останете афектирани? Защо по-добре не претърпите вреда?
Но вие сами обиждате и ощетявате, и то братя. Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници, нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие “.( 1 Кор. 6:7-10)
Много хора в своето неведение, смесват гнева със смелостта. Но къде е геройството, в случай че не можеш да претърпиш и най-малката засегнатост. Не всяка демонстрация на храброст е мъжество. Има победи, които опозоряват, а не популяризират. Истинското мъжество е да претърпиш и простиш.
Иисус Христос е бил мирен, само че когато виждал неправдите в живота, ги е бичувал. Той изгонил от Божия храм тези, които го трансформирали в място на търговия. Като виждал държанието на книжниците и фарисеите, ги изобличавал, та нека по този метод ги сепне и избави. Проявявал суровост към тях, само че от грижа за тях.
Това значи, че кротките не са слепи и неосъзнаващи. Напротив, те имат яд, само че го използват рационално и умно. Сдържат го, а когато е належащо го употребяват, с цел да се гневят против греховните си склонности и навици, срещу своите и непознатите пристрастености. Единствено този яд е благодетелен, избавителен и с него могат да изпълнят дълбокомисления съвет на св. деятел Павел:
„ Гневете се, само че не грешете! ” ( Еф.4:26)
Исихастката традиция на Църквата учи, че гневът е даден от Бога и удостоверява, че тази мощ на душата, човек е получил не да спори с хората,а да се употребява в битка против дявола и неговите зли духове.
Днес ценностната система на хората е изменена. Голяма част от актуалното общество гледа на кроткия и преклонен човек с неуважение.
Но, Христос приканва християните точно към тези добродетели. Защо? Смирението ражда кротостта, ражда самопознанието и обръща волята към Бога. Тогава човек, желаейки да извърши Божията воля, търси Бог и жадува да живее както Господ желае, тъй като към този момент в неговата душа живее Христос.
В първото самодоволство Христос дава обещание на смирените Царството небесно, в третото самодоволство Спасителят споделя, че кротките ще наследят земята. Кротките са причастни на житейските наслади още тук във краткотрайния живот и постоянно са под покровителството на Спасителя, Който със Своя промисъл им дава всичко належащо за земното битие. Те ще бъдат щастливи в този свят, само че изключително ще почувстват Божията благотворителност в задгробния живот, където Бог поради тяхната благост, ще им даде да наследят небесните богатства на парадайса и безконечен живот в Царството небесно.
„ Блажени кротките, тъй като те ще наследят земята ” (Мат. 5:5)
Автор: богослв Д. Добрев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ