Разлии между Православие и Католицизъм
снимка: Лопушански манастир
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Още от първите дни на своето битие, заради административното разделяне на Римската империя, Христовата черква се е разделяла на две половини: Източна и Западна. Тези две неделими половини на Вселенската черква живеели в цялостно единство и пребъдвали в единение на вярата.
Основите на църковния живот и на Изток, и на Запад са били едни и същи. В западната половина на Църквата обаче, последователно се основава необикновен строй на живота и своелико отношение към него. Между Изток и Запад почнали да изникват несъгласия и разногласия още през II – III век, да вземем за пример за празнуването на Пасхата (Великден) и за кръщаването на еретиците.
Различията в църковния живот на Изток и Запад се показали особенно блестящо след политическото разделяне на две половини на Римската империя. В IV в. на Запад стартират да се затвърждават обреди и традиции, разнообразни от Източната Църква, т.е. по отношение на постите, св. свещенодействие миропомазване и за безбрачието на духовниците.
През 1054 година цариградският патриарх Михаил се оповестил срещу нововъведенията на римския епископат, а точно срещу използването в свещенодействие евхарисия свеж самун. Така, той упълномощил на Българския Архиепископ Лев да напише изобличително обръщение срещу тези нововъведения. В отговор, Западната черква поискала от Източната да признае всички папски постановления и откакто се убедили, че няма да реализират триумф, те сложили була на престола на храма “Св. София ”, с която проклинали цариградския патриарх и цялата Източна Църква. Изтока произнесъл анатема срещу папата и оттогава римският епископат изнемощял от едната, света, съборна и апостолска Църква Христова.
Ще изложим в къс тип главните разлики сред католицизма и Светото Православие:
1. Догмат за изхождането на Дух Свети и от Сина (филиокве)
Въпреки ясното обучение на божественото Откровение, че Дух Свети изхожда, т.е. получава своето постоянно и ипостасно съществуване единствено от Отца, римокатолиците учат, че Дух Свети изхожда и от Сина. Те не вършат разлика сред безконечното Му произхождане от Отца и краткотрайното Му изпращане от Отца посредством Сина (Йоан. XVI:28-29). Православната Църква учи, че Дух Свети изхожда постоянно и ипостасно единствено от Отца, а се изпраща в света освен от Отца, само че и от Сина, или по-точно посредством Сина.
2. Догматът за непорочното зачатие на Пресвета Дева Mария
Учението на римокатолиците за първородния грях е тясно обвързвано с учението им за непорочното зачатие на Дева Мария. В папска була от 8 декември 1854 година се споделя следното: “С власта на Господа Иисуса Христа, блажените апостоли Петра и Павла и с наша власт разгласяваме, възвестяваме и дефинираме, че учението за това, че Преблагословената Дева Мария в първия миг на своето зачатие, заради особената берекет на Всемогъщаго Бога и особенното преимущество, поради бъдещите заслуги на Иисуса Христа, Спасителя на човешкия жанр, била непокътната свободна от всякаква нечистотия на първородната виновност, е обучение намерено от Бога и по тази причина всички вярващи се задължават твърдо и непрекъснато да го изповядват ”.
Православната Църква уважава Пресвета Дева Мария, само че по този начин, както прилича да се уважава Майката на Изкупителя на света. Според Православието обаче, Св. Дева Мария се е родила по натурален път и по тази причина тя също е наследила от нейните родители първородния грях.
3. Догматът за главенството и незаблудимоста (непогрешимоста) на папата.
По този въпрос римокатолиците споделят следното: “Църквата се назовава една, тъй като е една и съща, популяризира се на Изток и Запад, в отдалечени страни, на небето и земята. По целия свят тя изповядва една и съща религия, използва едни и същи тайнства и признава един незабележим глава Иисуса Христа на небето, а на земята забележим глава – светия римски отец папата, в качеството на правоприемник на апостола Петра и наместник Христов ”.
Православната Църква изповядва, че има един незабележим глава – Господ Иисус Христос и, че различен, забележим глава не съществува. Тъй като католиците настояват, че папата е правоприемник на Апостол Петър, като пръв сред апостолите, би трябвало да се знае, че Св. отци на Православната Църква учат, че ап. Петър е единствено “пръв сред равни ”, а не висш шеф. Дори да допуснем, че Спасителят е дал особенна власт на Апостол Петър, следва ли от това, че той е дал същата власт и на неговите приемници? Защо навръх папата би трябвало да е предал тази власт, откакто например Апостол Петър е основал и Антиохийската Църква? По тази логичност и Антиохийския свещеник би имал искания за главенство.
4. Свето свещенодействие Кръщение
За метода на осъществяване на тайнството Кръщение, римокатолиците споделят: “Тези, които би трябвало да се просветят с това свещенодействие, или се потапят във вода, или се поливат с вода, или се поръсват с вода. Употребява се какъв да е от тези начини. ”
Православния Св. Киприян Картагенски ясно свидетелства, че Кръщението посредством потапяне е всеобщо и единствено в изключителни случаи (при болест) се допускало кръщение посредством поръсване и обливане. Отците на Неокесарийския събор с 12-то предписание запретили на кръстените посредством поръсване или обливане да стават презвитери.
5. Свето свещенодействие Миропомазване
Редовен причинител на миропомазването съгласно римокатолиците е единствено епископа. Според тях би трябвало да се помазват единствено навършилите седем годишна възраст.
Според Светото Православие, св. свещенодействие миропомазване правят освен епископите, само че и презвитерите (свещенниците), с тази разлика, че първите освещават мирото за тайнството, а последните могат да миропомазват единствено с миро, осветено от епископите. При Православните миропомазанието се прави над всички най-важни елементи на тялото, за разлика от римокатолиците, които миропомазват единствено челото.
6. Свето свещенодействие Евхаристия (Свето Причастие)
Разликите в това Свето Тайнство са следните:
а) Римокатолиците правят това свещенодействие с безквасен самун вместо с квасен. Те настояват, че Сам Иисус Христос е открил тайнството с безквасен самун. Това не е по този начин, тъй като Иисус Христос е направил евхаристията (Тайната вечеря) преди иудейската Пасха, която започвала на четиринадесетия ден от месеца вечерта (Лев. XXIII:5). Безквасни хлябове евреите почвали да ядат на 15-я ден от месеца, в продължение на 7 дни. Следователно на 13-ти, когато е била тайната вечеря не е имало още безквасици (опресноци) и Господ е направил евхаристията не с безквасен, а с квасен самун, какъвто се е употребявал този ден.
б) Не приобщават всички вярващи от един и същи самун, например свещениците освещават за себе си по-голяма хостия (тънка кръгла пластинка от безквасно тесто), а за миряните освещават по-малки за всекиго по настрана. Това изобретение съгласно Православната Църква е едно оттегляне от духа и концепцията на тайнството, посредством което вярващите би трябвало да се обединят в едно тяло.
в) Не приобщават всички вярващи под двата типа, т.е. с тялото и кръв Христови. Миряните при тях се причестяват единствено с хостия и се лишават от чашата, макар думите на Спасителя: “Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот ” (Йоан 6:53)
г) Лишават дребните деца до известна възраст напълно от причестяване. Това отклоняване те са го създали като разследване от предното, тъй като откакто узаконили миряните да се приобщават единствено под единия тип, т.е. единствено с тялото Христово, по нужда е трябвало да лищават от причестяване дребните деца, тъй като не могат да одобряват твърда храна.
7. Свето свещенодействие Покаяние
По това свещенодействие римокатолиците споделят следното: “Нито изповядващият би трябвало да знае кой е духовникът, който го изповядва, нито пък изповедникът би трябвало да знае кой изповядва. ” Този метод на изповед е въведен от тях може би за да се резервира тайната на изповедта. Според Православието обаче, при изповедта има не по-малко значение психическото положение на каещия се: той би трябвало да изпита известни мъчения на съвеста, дори и позор, когато се изповядва очи в очи пред свещеника. Това е по този начин, тъй като при другия случай каещия се може без позор да изповядва един и същи грях безчет пъти.
8. Свето свещенодействие Свещанство
Безбрачието на свещениците (целибата) бил въведен от римокатолиците през IV в. за, то да се издигне в нравствено отношение. С това решение те постигнали противоположни резултати. Съборите и историците на Запад свидетелстват, че след определяне безбрачието на духовенството, нравствения му крах станал още по-голям.
Православната черква учи, че духовникът би трябвало да бъде със семейство. По този въпрос се е изказал и Св. ап. Павел, който споделя, че епископът би трябвало да бъде мъж на една жена и да умее “да ръководи добре къщата си и да има деца послушни със съвършена уважителност, тъй като който не умее да ръководи личната си къща, по какъв начин ще се грижи за Църквата божия? ” (1 Тим. 3:2-4)
9. Свето свещенодействие Брак
Римокатолиците настояват, че брачният съюз се счита за абсолютно неразторжим, даже и при положение на блудничество. Мъжът и дамата могат да се разделят, само че те не могат да встъпват във втори брак.
Според православното обучение обаче, християните могат да се развеждат при блудничество по думите на Христа: “Който напусне жена си не заради блудничество, той я прави да прелюбодейства (Мат. 5:32), т.е. прелюбодеянието е законна причина за анулиране на брака.
10. Свето свещенодействие Елеосвещение
Според римокатолиците, елеят за това свещенодействие се освещава единствено от епископа, а на презвитерите се дава единствено помазването на болните. На това св. свещенодействие те гледат не като целебно средство, а като последно помазание на умиращия, с цел да го подкрепи в битката с ужасите на гибелта.
Православните учат, че презвитерите освен помазват, само че и могат да освещават елея по думите на ап. Иаков: “Болен ли е някой сред вас, дано повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне ” (Иак. 5:15). По отношение на това кой би трябвало да се помазва, Светата Православна Църква учи, че това свещенодействие може и би трябвало да се прави над тежко заболели, за които се четат молебствия за въздигане от болеста, а не да им се помогне да имат по-лека гибел.
Задгробната орис на индивида. Учение за чистилището.
Римокатолиците учат, че душите на умрелите вярващи, които не са съумели приживе да се разкаят за несмъртните и леки простими грехове, а по този начин също и душите на тези, които са се покаяли за своите смъртни грехове, само че не са могли да изпълнят известни епитемии или да понесат краткотрайни санкции, се изпращат след чeстния съд в чистилището – приблизително място сред парадайса и пъкъла.
Според Православието, Църквата се е молила и в този момент се моли за умрелите, само че се моли за опрощаване на греховете им, за освобождението им от пъкъла, а не от някакво приблизително място – чистилище. Молитвата е нужна за намиращите се в пъкъла, тъй като Христос има ключовете на пъкъла и смърта (Откр. 1:18) и може да освобождава от там грешници, както е сторил това при влизането Си в пъкъла (1 Петр.3:18-19), в случай че те се преклонят пред името Му (Филип 2:10-11) и в случай че греховете им са простими (Мат. XXII:31-32).
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Още от първите дни на своето битие, заради административното разделяне на Римската империя, Христовата черква се е разделяла на две половини: Източна и Западна. Тези две неделими половини на Вселенската черква живеели в цялостно единство и пребъдвали в единение на вярата.
Основите на църковния живот и на Изток, и на Запад са били едни и същи. В западната половина на Църквата обаче, последователно се основава необикновен строй на живота и своелико отношение към него. Между Изток и Запад почнали да изникват несъгласия и разногласия още през II – III век, да вземем за пример за празнуването на Пасхата (Великден) и за кръщаването на еретиците.
Различията в църковния живот на Изток и Запад се показали особенно блестящо след политическото разделяне на две половини на Римската империя. В IV в. на Запад стартират да се затвърждават обреди и традиции, разнообразни от Източната Църква, т.е. по отношение на постите, св. свещенодействие миропомазване и за безбрачието на духовниците.
През 1054 година цариградският патриарх Михаил се оповестил срещу нововъведенията на римския епископат, а точно срещу използването в свещенодействие евхарисия свеж самун. Така, той упълномощил на Българския Архиепископ Лев да напише изобличително обръщение срещу тези нововъведения. В отговор, Западната черква поискала от Източната да признае всички папски постановления и откакто се убедили, че няма да реализират триумф, те сложили була на престола на храма “Св. София ”, с която проклинали цариградския патриарх и цялата Източна Църква. Изтока произнесъл анатема срещу папата и оттогава римският епископат изнемощял от едната, света, съборна и апостолска Църква Христова.
Ще изложим в къс тип главните разлики сред католицизма и Светото Православие:
1. Догмат за изхождането на Дух Свети и от Сина (филиокве)
Въпреки ясното обучение на божественото Откровение, че Дух Свети изхожда, т.е. получава своето постоянно и ипостасно съществуване единствено от Отца, римокатолиците учат, че Дух Свети изхожда и от Сина. Те не вършат разлика сред безконечното Му произхождане от Отца и краткотрайното Му изпращане от Отца посредством Сина (Йоан. XVI:28-29). Православната Църква учи, че Дух Свети изхожда постоянно и ипостасно единствено от Отца, а се изпраща в света освен от Отца, само че и от Сина, или по-точно посредством Сина.
2. Догматът за непорочното зачатие на Пресвета Дева Mария
Учението на римокатолиците за първородния грях е тясно обвързвано с учението им за непорочното зачатие на Дева Мария. В папска була от 8 декември 1854 година се споделя следното: “С власта на Господа Иисуса Христа, блажените апостоли Петра и Павла и с наша власт разгласяваме, възвестяваме и дефинираме, че учението за това, че Преблагословената Дева Мария в първия миг на своето зачатие, заради особената берекет на Всемогъщаго Бога и особенното преимущество, поради бъдещите заслуги на Иисуса Христа, Спасителя на човешкия жанр, била непокътната свободна от всякаква нечистотия на първородната виновност, е обучение намерено от Бога и по тази причина всички вярващи се задължават твърдо и непрекъснато да го изповядват ”.
Православната Църква уважава Пресвета Дева Мария, само че по този начин, както прилича да се уважава Майката на Изкупителя на света. Според Православието обаче, Св. Дева Мария се е родила по натурален път и по тази причина тя също е наследила от нейните родители първородния грях.
3. Догматът за главенството и незаблудимоста (непогрешимоста) на папата.
По този въпрос римокатолиците споделят следното: “Църквата се назовава една, тъй като е една и съща, популяризира се на Изток и Запад, в отдалечени страни, на небето и земята. По целия свят тя изповядва една и съща религия, използва едни и същи тайнства и признава един незабележим глава Иисуса Христа на небето, а на земята забележим глава – светия римски отец папата, в качеството на правоприемник на апостола Петра и наместник Христов ”.
Православната Църква изповядва, че има един незабележим глава – Господ Иисус Христос и, че различен, забележим глава не съществува. Тъй като католиците настояват, че папата е правоприемник на Апостол Петър, като пръв сред апостолите, би трябвало да се знае, че Св. отци на Православната Църква учат, че ап. Петър е единствено “пръв сред равни ”, а не висш шеф. Дори да допуснем, че Спасителят е дал особенна власт на Апостол Петър, следва ли от това, че той е дал същата власт и на неговите приемници? Защо навръх папата би трябвало да е предал тази власт, откакто например Апостол Петър е основал и Антиохийската Църква? По тази логичност и Антиохийския свещеник би имал искания за главенство.
4. Свето свещенодействие Кръщение
За метода на осъществяване на тайнството Кръщение, римокатолиците споделят: “Тези, които би трябвало да се просветят с това свещенодействие, или се потапят във вода, или се поливат с вода, или се поръсват с вода. Употребява се какъв да е от тези начини. ”
Православния Св. Киприян Картагенски ясно свидетелства, че Кръщението посредством потапяне е всеобщо и единствено в изключителни случаи (при болест) се допускало кръщение посредством поръсване и обливане. Отците на Неокесарийския събор с 12-то предписание запретили на кръстените посредством поръсване или обливане да стават презвитери.
5. Свето свещенодействие Миропомазване
Редовен причинител на миропомазването съгласно римокатолиците е единствено епископа. Според тях би трябвало да се помазват единствено навършилите седем годишна възраст.
Според Светото Православие, св. свещенодействие миропомазване правят освен епископите, само че и презвитерите (свещенниците), с тази разлика, че първите освещават мирото за тайнството, а последните могат да миропомазват единствено с миро, осветено от епископите. При Православните миропомазанието се прави над всички най-важни елементи на тялото, за разлика от римокатолиците, които миропомазват единствено челото.
6. Свето свещенодействие Евхаристия (Свето Причастие)
Разликите в това Свето Тайнство са следните:
а) Римокатолиците правят това свещенодействие с безквасен самун вместо с квасен. Те настояват, че Сам Иисус Христос е открил тайнството с безквасен самун. Това не е по този начин, тъй като Иисус Христос е направил евхаристията (Тайната вечеря) преди иудейската Пасха, която започвала на четиринадесетия ден от месеца вечерта (Лев. XXIII:5). Безквасни хлябове евреите почвали да ядат на 15-я ден от месеца, в продължение на 7 дни. Следователно на 13-ти, когато е била тайната вечеря не е имало още безквасици (опресноци) и Господ е направил евхаристията не с безквасен, а с квасен самун, какъвто се е употребявал този ден.
б) Не приобщават всички вярващи от един и същи самун, например свещениците освещават за себе си по-голяма хостия (тънка кръгла пластинка от безквасно тесто), а за миряните освещават по-малки за всекиго по настрана. Това изобретение съгласно Православната Църква е едно оттегляне от духа и концепцията на тайнството, посредством което вярващите би трябвало да се обединят в едно тяло.
в) Не приобщават всички вярващи под двата типа, т.е. с тялото и кръв Христови. Миряните при тях се причестяват единствено с хостия и се лишават от чашата, макар думите на Спасителя: “Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот ” (Йоан 6:53)
г) Лишават дребните деца до известна възраст напълно от причестяване. Това отклоняване те са го създали като разследване от предното, тъй като откакто узаконили миряните да се приобщават единствено под единия тип, т.е. единствено с тялото Христово, по нужда е трябвало да лищават от причестяване дребните деца, тъй като не могат да одобряват твърда храна.
7. Свето свещенодействие Покаяние
По това свещенодействие римокатолиците споделят следното: “Нито изповядващият би трябвало да знае кой е духовникът, който го изповядва, нито пък изповедникът би трябвало да знае кой изповядва. ” Този метод на изповед е въведен от тях може би за да се резервира тайната на изповедта. Според Православието обаче, при изповедта има не по-малко значение психическото положение на каещия се: той би трябвало да изпита известни мъчения на съвеста, дори и позор, когато се изповядва очи в очи пред свещеника. Това е по този начин, тъй като при другия случай каещия се може без позор да изповядва един и същи грях безчет пъти.
8. Свето свещенодействие Свещанство
Безбрачието на свещениците (целибата) бил въведен от римокатолиците през IV в. за, то да се издигне в нравствено отношение. С това решение те постигнали противоположни резултати. Съборите и историците на Запад свидетелстват, че след определяне безбрачието на духовенството, нравствения му крах станал още по-голям.
Православната черква учи, че духовникът би трябвало да бъде със семейство. По този въпрос се е изказал и Св. ап. Павел, който споделя, че епископът би трябвало да бъде мъж на една жена и да умее “да ръководи добре къщата си и да има деца послушни със съвършена уважителност, тъй като който не умее да ръководи личната си къща, по какъв начин ще се грижи за Църквата божия? ” (1 Тим. 3:2-4)
9. Свето свещенодействие Брак
Римокатолиците настояват, че брачният съюз се счита за абсолютно неразторжим, даже и при положение на блудничество. Мъжът и дамата могат да се разделят, само че те не могат да встъпват във втори брак.
Според православното обучение обаче, християните могат да се развеждат при блудничество по думите на Христа: “Който напусне жена си не заради блудничество, той я прави да прелюбодейства (Мат. 5:32), т.е. прелюбодеянието е законна причина за анулиране на брака.
10. Свето свещенодействие Елеосвещение
Според римокатолиците, елеят за това свещенодействие се освещава единствено от епископа, а на презвитерите се дава единствено помазването на болните. На това св. свещенодействие те гледат не като целебно средство, а като последно помазание на умиращия, с цел да го подкрепи в битката с ужасите на гибелта.
Православните учат, че презвитерите освен помазват, само че и могат да освещават елея по думите на ап. Иаков: “Болен ли е някой сред вас, дано повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне ” (Иак. 5:15). По отношение на това кой би трябвало да се помазва, Светата Православна Църква учи, че това свещенодействие може и би трябвало да се прави над тежко заболели, за които се четат молебствия за въздигане от болеста, а не да им се помогне да имат по-лека гибел.
Задгробната орис на индивида. Учение за чистилището.
Римокатолиците учат, че душите на умрелите вярващи, които не са съумели приживе да се разкаят за несмъртните и леки простими грехове, а по този начин също и душите на тези, които са се покаяли за своите смъртни грехове, само че не са могли да изпълнят известни епитемии или да понесат краткотрайни санкции, се изпращат след чeстния съд в чистилището – приблизително място сред парадайса и пъкъла.
Според Православието, Църквата се е молила и в този момент се моли за умрелите, само че се моли за опрощаване на греховете им, за освобождението им от пъкъла, а не от някакво приблизително място – чистилище. Молитвата е нужна за намиращите се в пъкъла, тъй като Христос има ключовете на пъкъла и смърта (Откр. 1:18) и може да освобождава от там грешници, както е сторил това при влизането Си в пъкъла (1 Петр.3:18-19), в случай че те се преклонят пред името Му (Филип 2:10-11) и в случай че греховете им са простими (Мат. XXII:31-32).
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ