Проф. Иво Петров: В България биологични терапии за висок холестерол се реимбурсират
Снимка: персонален архив
Много постоянно обаче хората се успокояват, че високият холестерол " им е по завещание " или че могат да го поправят с диета.
Ако е по този начин, това още повече подчертава върху нуждата от профилактика. При такива пациенти би трябвало да има многофакторно повлияване, т.е., ясно е, че единствено с смяна метода на живот и с диета в голямата част от случаите не става, тъй като холестеролът го произвеждаме ние и доста по-малко внасяме извън. Дори и лекари считат, че в случай че се премине на някаква доста строга диета, казусът може да се реши, само че не изцяло. Диетата не може да смъкна равнищата на LDL с повече от 15%, което в общия случай е извънредно незадоволително.
Хората, които са с генетична предиспозиция, имат самостоятелно произвеждане на LDL-холестерол. Трябва да има структурирана помощ за тези пациенти, а не спорадична и на правилото на инцидентна среща сред пациент и доктор. Държавата би трябвало да има политика, ориентирана към тези хора. Много си приказваме за Европейски практики и финансиране и е извънредно време да следваме тези практики, опосредствани от европейското финансиране. Това може, и би трябвало да бъде направено. Още повече Националния проект за сърдечно-съдовите болести (ССЗ), който още преди 3 години Дружеството ни придвижва, се надяваме да бъде признат и натрапен за приложимост на национално равнище. Явно, когато човек не се грижи самичък за личното си здраве, някой би трябвало да му го наложи.
Така е, тъй като лекуването на един тежък сърдечно-съдов болен са огромни стопански разноски и за данъкоплатеца.
Не инцидентно на равнище Европейски парламент е основан Европейски Алианс за сърдечно здраве (EACH) и имаме самодейност да се сътвори сходна конструкция и у нас, която да сплоти напъните на професионалните сдружения, институциите, пациентските организации и с обща помощ да се редуцират ССЗ и да намалее смъртността. В България тези болести са най-големият палач.
Холестеролът ли е единствения рисков фактор за инфаркт?
Той е най-големият, тъй като е градивният материал на плаката, която води до притеснение и задръстване на съда. Ако един пациент има генетична предекспозиция и е пушач, това го прави безусловно наложителен претендент за ранно развиване на атеросклероза. При пациенти, страдащи от фамилна хиперхолестеролемия (ФХ), продължителността на живота без терапия е едвам 44 години. Тези хора са извънредно склонни към остри сърдечно-съдови събития, каквито са инфаркта, инсулта и периферно-съдовата остра исхемия. Между тях има и такива, които са и със захарен диабет.
Това, което казахте за ранната смъртност при хората с ФХ, звучи като присъда. Може ли тази възрастова граница да бъде изменена с медикаментозни средства?
Със сигурност! Ние се борим за това. Според наше изследване, включващо петте най-големи лечебни заведения, 52% от пациентите с ФХ, които са имали сърдечно-съдово събитие, в границите на година претърпяват още един случай. Те, по принцип са податливи на поредност от сърдечно-съдови произшествия и за жалост, някои от тях съдбовни. Затова в практиката си рядко срещаме възрастни пациенти с ФХ. Когато имаме няколко рискови фактора при тези хора, общият риск не се сумира, а се усилва експоненциално - умножава се по 3, 4, по 5, по тази причина рискът от ранна гибел при тях е няколко пъти по-висок от тази в общата популация. И с цел да не бъдат обречени, те би трябвало да се лекуват сложно.
Има ли подобаващи лечения за тях?
Благодарение на биотехнологиите в последните години се сътвориха антитела, имитиращи РНК молекули и други Тези хора към този момент имат късмет, който единствено преди няколко години нямаха.
Достъпни ли са терапиите за всички нуждаещи се?
Говорим за композиция от разнообразни, като механизъм на деяние, лекарства и тук не мога да не кажа една доста добра дума: България е една от не многото европейски страни, в които новите лечения са реимбурсирани за таргетните групи и към този момент имаме от ден на ден пациенти, включени на такава терапия. Скоро ни следва обява на този съвсем 4-годишен опит, който имаме, показващ какъв брой фрапантна е разликата в прогнозата сред тези, които са били на остарялото лекуване, спрямо пациентите, които са на новите лечения. При тях ясно се вижда с няколко пъти понижаване на сърдечно-съдовите събития. Това значи, че при отговорно държание и виновна терапия, която се съблюдава и от тези, които я назначават и от приемащите я, имаме пряк резултат върху прогнозата. За разлика от статините, биологичната терапияе човешко моноклонално антитяло и влияе само и единствено на PCSK9 рецептора и на нищо друго. В допълнение профилът на сигурност се наблюдава и към този момент е добре прочут.
Какви са стойностите на LDL холестерола, при които се постанова медикаментозна терапия?
В общата популация при общ холестерол над 6 mmol/l и LDL над 3 mmol/l, когато тези индикатори са устойчиви макар смяна в метода на живот и хранене. Тогава би трябвало да се мисли за в допълнение медикаментозно лекуване. Нивата, които се смятат за безвредни при хора, които имат нестабилна атеросклероза и са с доста висок атерогенен риск, е 1,4 mmol/l.
Тези лечения цялостен живот ли би трябвало да се одобряват?
Да. За страдание това не е простуда и не минава. Това е влечение на съответния организъм, което е генетично обусловено и не можем да избягаме от него за 2 - 3 месеца лекуване. Най-голямата неточност е някой пациент като каже: " Толкова добре се повлиях от лечението, че ми се оправи холестерола и към този момент не пия никакви медикаменти ". Това е ужасяващо, тъй като голям брой изследвания демонстрират, че при прекъсване на лечението се получава rebound резултат - равнището на холестеролът внезапно се повишава и дестабилизира атеросклерозата. Един стрес, едно препушване, един пик на кръвното налягане могат да доведат до дестабилизиране на плаката и това да докара до остри сърдечно-съдови събития.
Колко постоянно би трябвало да се изследва холестерола при рискови пациенти?
При пациентите - на 3 месеца. При хората, при които няма риск от сърдечно-съдов случай е задоволително 2 пъти годишно.
Статистиката сочи, че пациентите, претърпели един сърдечно-съдов случай, са изложени на доста по-голям риск от втори. Защо?
Защото при тези хора атеросклерозата не е постоянна, а по-скоро дестабилизирана. Очевидно хора, които към този момент един път имат нестабилна атеросклероза, са склонни да имат още един случай заради дестабилизирала се атеросклеротична плака. Над 70% от хората с периферно-съдова болест умират от миокарден инфаркт, което значи, че когато атеросклерозата е реалност, тя е склонна да се дестабилизира на друго място в организма. Ето за какво тези пациенти би трябвало да бъдат обхванати и лекувани отговорно.
А какво е постоянна атеросклероза?
Тази, която не напредва като % стеснения и няма тромботични затруднения. При вярно лекувани хора атеросклерозата им не напредва и е постоянна, т.е. процентът на притеснение не се усилва и няма следващо развиване.
С какви проучвания може да се разбере това?
Освен лабораторните кръвни, най-достъпен се явява доплера на каротидните и периферните съдове, само че също и разнообразни образни проучвания.
Атеросклерозата болест на напредналата възраст ли е?
В общата популация, да. При хората, които нямат генетична предразположеност. С течение на времето атеросклерозата се демонстрира.
Тогава не се ли връщаме към първия въпрос с логически отговор? Продължителността на живота се усилва и това води до изменението на съдовете, и от там - респективно се основава причина за сърдечно-съдови произшествия и гибел.
Абсолютно вярно размишление. Колкото е по-застаряващо популацията, толкоз повече хора, наранени от атеросклероза, ще има. А и модерното лекуване на инфаркта способства до това хората да живеят повече. Но тук желаеме не да реализираме величие, а да увеличим живота на хората с риск от преждевременна гибел.
BGR-NP-0124-80002
Много постоянно обаче хората се успокояват, че високият холестерол " им е по завещание " или че могат да го поправят с диета.
Ако е по този начин, това още повече подчертава върху нуждата от профилактика. При такива пациенти би трябвало да има многофакторно повлияване, т.е., ясно е, че единствено с смяна метода на живот и с диета в голямата част от случаите не става, тъй като холестеролът го произвеждаме ние и доста по-малко внасяме извън. Дори и лекари считат, че в случай че се премине на някаква доста строга диета, казусът може да се реши, само че не изцяло. Диетата не може да смъкна равнищата на LDL с повече от 15%, което в общия случай е извънредно незадоволително.
Хората, които са с генетична предиспозиция, имат самостоятелно произвеждане на LDL-холестерол. Трябва да има структурирана помощ за тези пациенти, а не спорадична и на правилото на инцидентна среща сред пациент и доктор. Държавата би трябвало да има политика, ориентирана към тези хора. Много си приказваме за Европейски практики и финансиране и е извънредно време да следваме тези практики, опосредствани от европейското финансиране. Това може, и би трябвало да бъде направено. Още повече Националния проект за сърдечно-съдовите болести (ССЗ), който още преди 3 години Дружеството ни придвижва, се надяваме да бъде признат и натрапен за приложимост на национално равнище. Явно, когато човек не се грижи самичък за личното си здраве, някой би трябвало да му го наложи.
Така е, тъй като лекуването на един тежък сърдечно-съдов болен са огромни стопански разноски и за данъкоплатеца.
Не инцидентно на равнище Европейски парламент е основан Европейски Алианс за сърдечно здраве (EACH) и имаме самодейност да се сътвори сходна конструкция и у нас, която да сплоти напъните на професионалните сдружения, институциите, пациентските организации и с обща помощ да се редуцират ССЗ и да намалее смъртността. В България тези болести са най-големият палач.
Холестеролът ли е единствения рисков фактор за инфаркт?
Той е най-големият, тъй като е градивният материал на плаката, която води до притеснение и задръстване на съда. Ако един пациент има генетична предекспозиция и е пушач, това го прави безусловно наложителен претендент за ранно развиване на атеросклероза. При пациенти, страдащи от фамилна хиперхолестеролемия (ФХ), продължителността на живота без терапия е едвам 44 години. Тези хора са извънредно склонни към остри сърдечно-съдови събития, каквито са инфаркта, инсулта и периферно-съдовата остра исхемия. Между тях има и такива, които са и със захарен диабет.
Това, което казахте за ранната смъртност при хората с ФХ, звучи като присъда. Може ли тази възрастова граница да бъде изменена с медикаментозни средства?
Със сигурност! Ние се борим за това. Според наше изследване, включващо петте най-големи лечебни заведения, 52% от пациентите с ФХ, които са имали сърдечно-съдово събитие, в границите на година претърпяват още един случай. Те, по принцип са податливи на поредност от сърдечно-съдови произшествия и за жалост, някои от тях съдбовни. Затова в практиката си рядко срещаме възрастни пациенти с ФХ. Когато имаме няколко рискови фактора при тези хора, общият риск не се сумира, а се усилва експоненциално - умножава се по 3, 4, по 5, по тази причина рискът от ранна гибел при тях е няколко пъти по-висок от тази в общата популация. И с цел да не бъдат обречени, те би трябвало да се лекуват сложно.
Има ли подобаващи лечения за тях?
Благодарение на биотехнологиите в последните години се сътвориха антитела, имитиращи РНК молекули и други Тези хора към този момент имат късмет, който единствено преди няколко години нямаха.
Достъпни ли са терапиите за всички нуждаещи се?
Говорим за композиция от разнообразни, като механизъм на деяние, лекарства и тук не мога да не кажа една доста добра дума: България е една от не многото европейски страни, в които новите лечения са реимбурсирани за таргетните групи и към този момент имаме от ден на ден пациенти, включени на такава терапия. Скоро ни следва обява на този съвсем 4-годишен опит, който имаме, показващ какъв брой фрапантна е разликата в прогнозата сред тези, които са били на остарялото лекуване, спрямо пациентите, които са на новите лечения. При тях ясно се вижда с няколко пъти понижаване на сърдечно-съдовите събития. Това значи, че при отговорно държание и виновна терапия, която се съблюдава и от тези, които я назначават и от приемащите я, имаме пряк резултат върху прогнозата. За разлика от статините, биологичната терапияе човешко моноклонално антитяло и влияе само и единствено на PCSK9 рецептора и на нищо друго. В допълнение профилът на сигурност се наблюдава и към този момент е добре прочут.
Какви са стойностите на LDL холестерола, при които се постанова медикаментозна терапия?
В общата популация при общ холестерол над 6 mmol/l и LDL над 3 mmol/l, когато тези индикатори са устойчиви макар смяна в метода на живот и хранене. Тогава би трябвало да се мисли за в допълнение медикаментозно лекуване. Нивата, които се смятат за безвредни при хора, които имат нестабилна атеросклероза и са с доста висок атерогенен риск, е 1,4 mmol/l.
Тези лечения цялостен живот ли би трябвало да се одобряват?
Да. За страдание това не е простуда и не минава. Това е влечение на съответния организъм, което е генетично обусловено и не можем да избягаме от него за 2 - 3 месеца лекуване. Най-голямата неточност е някой пациент като каже: " Толкова добре се повлиях от лечението, че ми се оправи холестерола и към този момент не пия никакви медикаменти ". Това е ужасяващо, тъй като голям брой изследвания демонстрират, че при прекъсване на лечението се получава rebound резултат - равнището на холестеролът внезапно се повишава и дестабилизира атеросклерозата. Един стрес, едно препушване, един пик на кръвното налягане могат да доведат до дестабилизиране на плаката и това да докара до остри сърдечно-съдови събития.
Колко постоянно би трябвало да се изследва холестерола при рискови пациенти?
При пациентите - на 3 месеца. При хората, при които няма риск от сърдечно-съдов случай е задоволително 2 пъти годишно.
Статистиката сочи, че пациентите, претърпели един сърдечно-съдов случай, са изложени на доста по-голям риск от втори. Защо?
Защото при тези хора атеросклерозата не е постоянна, а по-скоро дестабилизирана. Очевидно хора, които към този момент един път имат нестабилна атеросклероза, са склонни да имат още един случай заради дестабилизирала се атеросклеротична плака. Над 70% от хората с периферно-съдова болест умират от миокарден инфаркт, което значи, че когато атеросклерозата е реалност, тя е склонна да се дестабилизира на друго място в организма. Ето за какво тези пациенти би трябвало да бъдат обхванати и лекувани отговорно.
А какво е постоянна атеросклероза?
Тази, която не напредва като % стеснения и няма тромботични затруднения. При вярно лекувани хора атеросклерозата им не напредва и е постоянна, т.е. процентът на притеснение не се усилва и няма следващо развиване.
С какви проучвания може да се разбере това?
Освен лабораторните кръвни, най-достъпен се явява доплера на каротидните и периферните съдове, само че също и разнообразни образни проучвания.
Атеросклерозата болест на напредналата възраст ли е?
В общата популация, да. При хората, които нямат генетична предразположеност. С течение на времето атеросклерозата се демонстрира.
Тогава не се ли връщаме към първия въпрос с логически отговор? Продължителността на живота се усилва и това води до изменението на съдовете, и от там - респективно се основава причина за сърдечно-съдови произшествия и гибел.
Абсолютно вярно размишление. Колкото е по-застаряващо популацията, толкоз повече хора, наранени от атеросклероза, ще има. А и модерното лекуване на инфаркта способства до това хората да живеят повече. Но тук желаеме не да реализираме величие, а да увеличим живота на хората с риск от преждевременна гибел.
BGR-NP-0124-80002
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ